Р E Ш Е Н И Е

230

гр.Плевен, 7 Юни 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                      Председател: Елка Братоева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                             Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора И. Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 212 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 13 от 08.02.2017 г., постановено по анд № 499/2016 г., Районен съд – Левски е изменил Наказателно постановление № 47 от 11.10.2016 г. на зам.кмета на община Левски, с което на И.М.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1 и ал.2, чл.52 ал.5, чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.44 ал.1 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Левски за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната среда на територията на общината, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.2 т.2 от Наредба № 1 на ОбС – Левски за това, че на 18.09.2016 г. около 00,55 часа в гр.Левски, в дома си на улица ***, нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите след 23,00 часа със силна музика, като съдът намалил  размера на наложената глоба на 150 лева.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Община – Левски чрез адвокат Б.Б. *** с редовно пълномощно от първата инстанция, който счита същото за неправилно поради необоснованост. Сочи, че за да постанови решението си районният съд е приел, че наложената от наказващия орган санкция в размер на 800 лева е несправедлива, т.к. санкционираното с нея нарушение е инцидентно и първо за нарушителя и не съответства на имотното му състояние. Счита тези изводи за необосновани и неправилни, т.к. по делото липсват данни и доказателства, въз основа на които да може да бъде изведен и обоснован извод за несправедливост на санкцията поради несъответствието й с имотното състояние на нарушителя, а и конкретните данни по делото за продължителността на нарушението и проявената упоритост от нарушителя при извършването му не предполагат занижаване на санкцията, а завишаването й до определения в процесното НП размер. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – И.М.П. не се явява и не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 18.09.2016  г., около 00:50 часа, в гр.Левски, в дом на ул ***  нарушавал нощната тишина с висока музика. По повод постъпил сигнал в ОДЧ, адресът бил посетен от полицейските служители не веднага след получаване на сигнала, а в по-късен момент. Полицейските служители спрели патрулния автомобил пред портата на адреса  и тъй като  не възприели, че от този дом и на този адрес се чува силна музика, не предприели действия и  напуснали адреса. Кратко време след потеглянето им от адреса по радиостанцията отново получили сигнал, че се нарушава нощната тишина и се върнали на адреса, като отново застанали с автомобила пред входната врата. Видели  от мястото на което се намирали, че в двора под навес има граждани около маса и отправили предупреждение да не нарушават нощната тишина, тъй като те не възприели и при това посещение  силна музика тържество и напуснали адреса. Но отново били призовани от ОДЧ, че се чува силна музика, като бил пуснат запис от мобилния телефон, от който се чувала силната музика. При този пореден сигнал полицейските служители спрели в близост до дома на жалбоподателя на съседната пряка, без той да има възможност да ги види през оградата при приближаването на патрулния автомобил и възприели силата на музиката при затворените прозорци на патрулния автомобил. Тогава отишли на адреса и влезли в двора на жалбоподателя, където възприели, че музиката се чува от  тонколона, към която е включен мобилен телефон и  от нея  чува силна музика.   

 За така установеното нарушение бил съставен акт за административно нарушение на чл.2, т.2 от Наредба № 1 на ОбС-Левски, подписан от П. без възражение. Съдът приел, че така описаната в АУАН  фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите  С. С., В. С., В. С., чиито показания съдът кредитирал с доверие като логични и непротиворечиви. Съдът кредитирал частично показанията на свидетелите Б. Б., П. З. и М. П.,  че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час заедно с жалбоподателя са  празнували, че са слушали музика от мобилния телефон чрез тон- колона и че полицията е идвала преди съставянето на АУАН два пъти в дома на ул ***. Съдът кредитирал с доверие и обясненията на жалбоподателя като  убедителни и кореспондиращи напълно с останалите събрани в хода на проведеното административно-наказателно производство доказателства, касаещи посочените в АУАН и в НП дата, място и час, когато заедно с компания са  празнували,  слушали са музика от мобилния телефон чрез тон-колона, но не възприели музиката като силна.

При така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че П. е осъществил елементите на нарушението по чл.2, т.2 от Наредба №1 на Об С-Левски, съгласно който текст на територията на община Левски, в частност и на  гр.Левски, на всички физически лица, които живеят, работят или временно пребивават и всички юридически лица, развиващи дейност и извършващи услуги на територията на общината се забранява вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищните сгради от 14.00ч. до 16.00 часа през цялата година и от 22.00 до 6.00 часа за периода от 1 октомври до 31 март, а за периода от 1 април до 30 септември от 23.00 часа до 6.00 часа /в празнични и почивни дни до 8.00 часа.  Съдът посочил, че приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл.44, ал.І, т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет-Левски при нарушения на чл.2, т.2 предвижда административно наказание глоба в размер до 5000 лева. Изложил доводи, че по делото липсват доказателства, които да обосноват извод, че така осъщественото нарушение се отличава от други подобни с по-ниската си степен на обществена опасност, за да се приеме, че е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Съдът направил извод, че при определяне размера на наказанието наказващият орган не е отчел в достатъчна степен наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства в случая, а именно: нарушението е извършено инцидентно и е първо, както и че нарушителят не получава трудови доходи и на това основание намалил размера на наказанието от 800 лева на 150 лева.

 Така постановеното решение е необосновано на събраните по делото доказателства. От приложената по делото Наредба №1 на Община Левски за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната среда на територията на общината се установява, че разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, въз основа на която е наложена санкция на П., предвижда глоба за физическите лица в размер до 5 000 (пет хиляди) лева. Тежестта и обременителността на предвиденаия максимален размер на  санкцията за този вид нарушения  ( в размер на повече от десет минимални работни заплати)  е показателно, че законодателят е  предвидил засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които  се отличават с висока степен на обществена опасност. От друга страна, въззивният съд, без да събере доказателства за имотното състояние на нарушителя, за съотношението на тежестта и обременителността на  наложената санкция към екзистенц минимума за преживяване на П. и семейството му, и за другите относими за индивидуализация на наказанието  критерии, е направил необоснован и неподкрепен с доказателства извод, че нарушителят не получава трудови доходи.  Няма данни по делото и дали извършеното от П. нарушение е първо и/или единствено, за да се направят някакви изводи и от този факт. От друга страна основателни са оплакванията в касационната жалба, че упоритостта при извършване на нарушението предвид неколкократните посещения на органите на полицията на адреса, на който П.  и останалите лица са слушали силна музика; продължителността на нарушението ; големият периметър на разпространение на силната музика (по данни от свидетелите музиката се е чувала доста силно в периметър около 50 метра) сочи на извод, че  неправомерното деяние е оказало, респ. обективно е могло да окаже въздействие върху останалите живеещи в този периметър лица и да смути спокойната им почивка в процесния часови интервал- 00,55 часа. Което от своя страна сочи на факта, че от деянието обективно са могли да настъпят  негативни емоционални последици за живеещите в близост лица. Тези обстоятелства не са отчетени от РС, който не е  обосновал и изводите си за първо по ред нарушение и липса на трудови доходи досежно П. със  събраните по делото доказателства.Ето защо изводите му в тази насока се явяват неправилни като необосновани на приобщения доказателствен материал. Не на последно място следва да се има предвид, че наложеният размер на глоба – 800 лева, се явява около и малко над минимума, предвиден в Наредбата, отчитайки максималния предвиден размер от 5000 лева. Оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се потвърди НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 13 от 08.02.2017 г., постановено по анд № 499/2016 г. на Районен съд – Левски и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 47 от 11.10.2016 г. на зам.кмета на община Левски, с което на И.М.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1 и ал.2, чл.52 ал.5, чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.44 ал.1 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Левски за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната среда на територията на общината, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.2 т.2 от Наредба № 1 на ОбС – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                       2.