РЕШЕНИЕ № 350

гр. Плевен, 21.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 210/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 71 от Закона за водите във връзка с чл. 145 и сл. Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Стис” ООД, гр. София, представлявано от управителя В.Б., с ЕИК 131401953, чрез адвокат М.В., срещу Решение № ПВ 3-00039/19.12.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен за отказ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект р. Манастирска в землището на с. Чупрене, общ. Чупрене, обл. Видин, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Манастирска“.

Иска се отмяна на решението, като се счита, че същото е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. Сочи, че отказът за издаване на разрешително е постановен при съществено противоречие на фактите по случая, тъй като административният орган в противоречие с официалните документи е приел, че се касае за инвестиционно намерение, но в конкретния случай, обектът за който се иска издаването на разрешително, не представлява инвестиционно намерение, а представлява вече реализиран инвестиционен проект, а именно въведена в експлоатация и работеща МВЕЦ. Счита, че като не е взел предвид това обстоятелство административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, довело впоследствие и до неправилно приложение на Закона за водите. Счита, че твърдението на административния орган, че искането за издаване на разрешително не съответства с одобрения План за управление на речните басейни /ПУРБ/, утвърден със Заповед № РД-293/22.03.2010 г., тъй като в същия план за водно тяло с код BG1W0600R012 е предвидена основна мярка с код 7 Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ, е необосновано и се намира в противоречие с разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 и чл. 62, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 3, т. 1 от Закона за водите и следва да бъде отменено, тъй като същата забрана не касае вече придобити права за водоползване. Жалбоподателят излага подробни съображения за твърденията си и допълнителни доводи, свързани с нарушение на принципите на предвидимост, правната сигурност и ефективността, както и допълнителни доводи свързани с принципа на пропорционалността/съразмерността. Моли оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган, като същият бъде задължен да издаде разрешително за водовземане от повърхностен воден обект по заявление вх. № ПВ2-0040/28.03.2016 г.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адв. М.В. с пълномощно на л. 12-14 от делото. Моли да бъде отменен оспореният отказ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. Сочи, че от проведеното по делото съдебно производство се установява, че не се касае за инвестиционно намерение, а за въведен в експлоатация и работещ МВЕЦ, като не се оспорва, че към момента на подаване на заявлението дружеството е имало предходни права за водоползване, както и че искането за издаване на разрешително не противоречи на ПУРБ и не е налице нарушение на Закона за водите. Сочи, че към момента на подаване на процесното заявление за издаване на разрешително, дружеството е придобило права по смисъла на чл. 49, ал. 3 от Закона за водите въз основа на издадено разрешително. Счита, че след като дружеството е придобило права за ползване на процесния обект и административния орган не е изменил и/или прекратил действието на предходното разрешително, то той е приел, че издаденото предходно разрешително е в съответствие с ПУРБ. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък.

Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“ - Плевен, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И.М. с пълномощно на л. 142 от делото. Счита, че обжалваният административен акт на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е правилен и законосъобразен и следа да бъде потвърден. Сочи, че към днешна дата жалбоподателят няма действащо разрешително за водовземане и предвид разпоредбата за издаване на ново разрешително в рамките на обвързана компетентност Директорът на Басейнова дирекция е издал отказа за издаване на такова разрешително в съответствие с разпоредбата на чл. 118ж от Закона за водите. Счита, че актът следва да бъде потвърден и че същият е законосъобразен, правилен и обоснован. Прави възражение за прекомерност относно исканите от жалбоподателя разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен счита, че с оглед събраните по делото доказателства, издаденият акт от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ - Плевен е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /определение №278/21.03.2017 г., л.134/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Няма спор между страните, че жалбоподателят е собственик на МВЕЦ Манастирска /деривационен/, с. Чупрене и този обект е изграден напълно и функциониращ, както и че жалбоподателят е бил титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №101549/31.05.2006г. Тези обстоятелства са обявени за безспорни между страни с определение по протокол от съдебно заседание от 24.04.2017г. Те се потвърждават и от събраните по делото доказателства /л. 18 – л.36/, включително разрешение за ползване № ДН-07 – Вд -2/28.02.2011 г. на Началник сектор Видин на РДНСК Северозападен район.

Няма спор между страните, че МВЕЦ Манастирска, с Чупрене попада частично в защитена зона „Западна стара планина и Предбалкан“ и „Западен Балкан“. В решение № МО-ОС-6/2009 на Директора на РИОСВ-Монтана /л.39-41 от делото/ е преценена вероятната степен на отрицателно въздействие на функционирането на МВЕЦ „Манастирска“, с. Чупрене върху биологичното разнообразие в двете защитени зони, като е прието че засегнатите площи са незначителни и се отчитат в диапазано 0,0000007% - 0,00008 % за защитена зона „Западен Балкан“ и 0,000005-0,00005% от защитена зона „Западна стара планина и Предбалкан“.

Процедурата по издаване на оспорения акт е започнала с подаване на заявление № ПВ3-00-39/29.03.2016 г. от жалбоподателя до Директора на БДДР с искане за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект чрез изградени съображения на основание чл. 44, ал.1, чл. 60, ал.1 от ЗВ /л.67,68/ към същото са приложени и необходимите приложения и документ за платена държавна такса.

Обжалваното решение е постановено от компетентен орган, на когото законът с разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 вр. чл. 68 от ЗВ е предоставил правомощия.

Условията и реда за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване са уредени в раздел II - чл. 60 и сл. от ЗВ. За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление с данните по чл. 56, ал. 1, т. 4-9 и приложенията по чл. 60, ал. 2 от закона.

В конкретния случай процедурата е открита с подаване на заявление за издаване на разрешително за водовземане на повърхностен воден обект от р. Манастирска, десен приток на р. Чупренска с код BG1WO600R012 по реда на чл. 60, ал. 1 от ЗВ и с приложенията по ал. 2 на същия текст.

С оспорения акт е отказано издаването на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект р. Манастирска в землището на с. Чупрене, общ Чупрене, обл. Видин с цел производство на електроенергия МВЕЦ „Манастирска“ на основание чл. 118 ж, ал. 1 т.4 и т.5 от ЗВ и във връзка основана мярка 7 - забрана за издаване на разрешителни за водоползване на ВЕЦ / с изключение на руслов на съществуващи бентове и прагове/ в Плана за управление на речните басейни /ПУРБ/. Преди издаването на акта, органът е извършил задължителната преценка по чл. 62 от ЗВ /л. 65,66/. Преценката е посочила, че заявеното искане попада в обхвата на забраната на чл. 118, ал.1, т. 5 от ЗВ предвид въведените ограничения и забрани в ПУРБ за водното тяло с код BG1WO600R012 – основна мярка 7 забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ /с изключение руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове/. Същият мотив е изтъкнат и водещ при постановяване на оспорения акт.

Оспореният акт е издаден при действието на ПУРБ – 2010-2015 г., предвид че спорното решение е постановено на 19.12.2016 г., а ПУБР 2016-2021 е приет едва на 29.12.2016г. /решение № 1110/29.12.2016г. на МС/.

По ПУРБ – 2010-2015 /л.178/ за водно тяло с код BG1WO600R012 е посочено в графа съществуващи натоварвания – 3 емитера, 31 ВЕЦ и 1 бъдещ ВЕЦ. Посоченото е, че тези натоварвания са съвместими с предмета и целите за опазване на защитените зони по директива 92/43ЕЕС за хабитатите и не са предвидени смекчаващи марки за намаляване на въздействието върху природните местообитания, предмет на опазване на зоните, свързани с конкретни водни тела, не са предвидени и мерки за намаляване на негативното въздействие върху видовете включени в приложение 2 по директива 92/43ЕЕС за хабитатите. По делото е налична информация /л. 193/ от писмо на Министерство на околната среда и водите, че относно защитена зона „Западна стара планина и Предбалкан“ не е издавана заповед по чл. 12, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие и не са въвеждани конкретни забрани или ограничавания на дейности. За защитена зона „Западен Балкан“ е издадена заповед № РД-119/09.02.2012г. от Министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал.6 от ЗБР, като в частта й относно имотите, които попадат в границите на зоната в с. Чупрене не е посочен имота, ползван от жалбоподателите. / л.217/

Налага се извод, че в ПУРБ 2010-2015, действал към момента на постановяване на спорното решение, за конкретното водно тяло с код BG1WO600R012 не е налична забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ и не са въвеждани други забрани и ограничавания на дейности по Закона за биологичното разнообразие. В оспорения акт липсват мотиви, защо се постановява отказ за издаване на разрешително за водовземане при наличие на отбелязване в ПУРБ, че за водното тяло с код BG1WO600R012 са предвидени 31 действащи ВЕЦ и един бъдещ. Ответникът е следвало да изложи мотиви МВЕЦ, собственост на жалбоподателя влиза ли в тези 31 действащи и един бъдещ ВЕЦ. Ако централата влиза в тази ВЕЦ, чието действие е отчетено при приемането на ПУРБ, то не е налице възможност за отказ при липсата на други ограничения на закона. Забраната може да се отнася само за новоизграждащи се съоръжения, но не и за такива, които са изградени законно и тяхното действие и въздействие е отчетено и предвидено в действащия ПУРБ.

Основателно е, в тази връзка, възражението на жалбоподателя, че административният орган не е установил правилно фактическото положение, доколкото в спорното решение приема от фактическа страна, че дружеството жалбоподател иска разрешително за водовземане с оглед реализиране на инвестиционно намерение за изграждане на МВЕЦ. МВЕЦ Манастирска, вече е изграден и това е известно на ответника, за него има издадено разрешение за ползване, включително в предходен период дружеството-жалбоподател е било титиляр на разрешително за водовземане от същия воден обект.

Тази неточност фактическата обосновка на решението и липсата на мотиви /влиза ли МВЕЦ на жалбоподателя в тези, чието функциониране е предвидено в ПУРБ/ възпрепятства преценката за законосъобразност, която следва да извърши съда, пречи и на лицето да разбере, как органът е формирал волята си. Липсата на мотиви в този смисъл, съдът отчита като съществено процесуално нарушение относно изискването за съдържание на административния акт /чл. 59, ал.1, т.4 от АПК/. При излагането на тези мотиви следва да се държи сметка и за становището на директора на РИОСВ-Монтана с изх. № 739/24.03.2016г. /л. 42 от делото/ относно решение № МО 53 –ПР/2005г. за преценка на необходимостта от извършването на оценка на въздействието върху околната среда, дадено от директора на РИОСВ-Монтана за инвестиционно предложение „малка водноелектрическа централа „Манастирска“, в което се сочи че последното не е загубило действието си и може да послужи при издаването на ново разрешително за водоползване от повърхностен воден обект р. Манастирска.

За пълното следва да се посочи, че в ПУРБ 2016-2021, приет с решение № 1110/29.12.2016 г. /л.184-186/ е предвиден МВЕЦ Манастирска - 101549. Следователно и новият план предвижда съществуването на централата и допуска действието й, при предприемане на мерки за намаляване/смекчаване на хидроморфологичния натиск и запазване и подобряване на екологичното състояние на повърхностните водни тела.

С оглед посоченото съдът намира, че ответникът неправилно е приложил закона, като е счел че са налице предпоставките за отказ за издаване на разрешително за водовземане на основание чл. 118ж, ал.1, т.4 и т.5 от Закона за водите без да отчете действащите административни актове решение № МО-ОС-6/2009г. на директора на РИОСВ-Монтана, становище на директора на РИОСВ-Монтана с изх. № 739/24.03.2016г. и обстоятелство, че в действащия, към момента на постановяване на спорното решение, ПУРБ е допускал действието на 31 ВЕЦ и един бъдещ.

Спорното решение следва да бъде отменено, като издадено при съществено процесуално нарушение относно съдържанието му - липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон. Преписката следва да бъде върната на ответника за ново произнасяне при спазване на процесуалните срокове за произнасяне по ЗВ след влизане в сила на решението.

При този изход на делото претенцията за присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя е основателна и следва да бъде уважена. Жалбоподателят е доказал понесени разноски в размер на 4564,90 /четири хиляди петстотин шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ за платено възнаграждение на адвокат. Тази сума включва адвокатско възнаграждение 3804,08 лева, ДДС в размер на 760 лева и 50 лева държавна такса за завеждане на делото /л.266-208/.

По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото е неоснователно. Адвокатът и клиента са свободни да договарят свободно цената на предоставяната услуга. Съдът преценя спора като такъв със значителна фактическа и правна сложност, доколкото няма данни упълномощения адвокат или цялото адвокатско дружество да имат специализация по екологично право /околна среда и води/. За подготовката на жалбата и процесуалното представителство са били необходими значителни проучвания на правата на дружеството, придобити в минал период, граници на защитени територии, законова и подзаконова нормативна уредба на обществените отношения свързани с управлението на водите, тяхното опазване и съвместяването на тези дейности с дейността на МВЕЦ и основаната дейност на дружеството-жалбоподател. Адвокатът е участвал в всички съдебни заседания, подготвил и подробна жалба, правил е доказателствани искания, представял е доказателства, както и подробни писмени бележки. С оглед посоченото съдът намира, че платеното възнаграждение не е прекомерно и не следва да се намалява.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № ПВ 3-00039/19.12.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен за отказ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект р. Манастирска в землището на с. Чупрене, общ. Чупрене, обл. Видин, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Манастирска“, по заявление на „СТИС“ ООД, гр. София с вх. № ПВ3-00039/29.03.2016г.

ВРЪЩА административната преписка по заявление на СТИС ООД, гр. София с вх. № ПВ3-00039/29.03.2016г. за ново произнасяна на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен съгласно мотивите на настоящото решение след влизането му в сила и при спазване на процесуалните срокове за произнасяне по ЗВ.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен да плати в полза на „Стис” ООД, гр. София, представлявано от управителя В.Б., с ЕИК 131401953 сумата от /4564,90 /четири хиляди петстотин шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ лева като разноски по административно дело № 210 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/