РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Плевен, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, пети състав, в
публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д. Д. изслуша докладваното от съдията
Снежина Иванова по адм. дело № 207 по описа за 2017 година на Административен
съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във
вр. чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на М.Г.К.,***
срещу решение №
2153-14-18/24.02.2017 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата
се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно не е
зачетен като учителски стаж периодът от 01.11.1976 г – 01.07.1988 г., през
който е заемала длъжността „дружинен ръководител” и организатор извънкласни
дейности в ОУ „Хр. Смирнениски” с. Ореховица и СОУ „В. Априлов” –Д. Митрополия.
Моли за отмяна на решението относно непризнаване на стажа й като дружинен
ръководител за учителски.
В съдебно
заседание оспорващата- М.Г.К.,*** се
явява, поддържа жалбата и моли за отмяна на решението.
Ответникът
– директорът на РУСО –Плевен се представлява от гл. юрк. Т., която намира
жалбата за неоснователна и счита, че правилно пенсионният орган е приел, че не следва
да бъде зачетен периодът като дружинен ръководител като стаж на учител. Намира,
че не е доказано, че лицето е изпълнявало пълния норматив часове.
Административен
съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Със
заявление от 31.10.2016 г (л.67) К. прави искане за преразглеждане на разпореждане
№ 1003/25.05.2011 година ръководител ПО и иска да бъде зачетен като учителски
стаж, периодът на работа като дружинен ръководител и учител с-специалист в ЦРД
–Д. Митрополия. Административният орган приема това заявление като такова за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На
16.11.2016 г (л. 70) е изготвено писмо до ТП на НОИ сектор „Контрол на
разходите по ДОО” за издаване на УП-13 за М.К. за периода 01.01.1984 г –
31.12.1989 г. , тъй като лицето е загубило трудовите си книжки.
На
25.11.2016 година е издадено удостоверение Обр.УП-13, в което се посочва, че в
периода от 01.01.1984 г – 31.12.1989 г или 6 години лицето е заемало длъжността
„Дружинен ръководител” при ОК на ДКМС – гр. Плевен.
С
разпореждане № 1012-14-93-7 от 16.12.2016 година (л.74) е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието , че към 31.10.2016
година лицето е на възраст 63 години 02 месеца 01 ден и има стаж от трета
категория 32 години 03 месеца 25 дни, от
които учителски 10 години 03 месеца 06 дни при изискуем 25 години 08 месеца за жените
за 2016 година. Обсъдени са удостоверение № 841/12.04.2011 г. от ОУ „Васил
Априлов” – Д.Митрополия и писмо с. изх № 319/26.04.2011г. в които се посочва,
че лицето не фигурира във ведомостите за заплати и материалните книги за взети
часове. Административният орган е обсъдили
и писмо от 12.05.2011 г Община Долна
Митрополия уведомява, че не разполагат с първични документи относно изпълнение
на задължителната преподавателска норма като учител-специалист. Тези писма и
удостоверения са приложени по делото. Отказът е мотивиран с липсата на нови
доказателства за придобит учителски стаж и не е изпълнено условието за 25
година и 8 месеца учителски стаж, за да бъде отпусната пенсия.
Срещу
разпореждането е подадена в срок жалба от К.(л. 76), в която се обжалва
разпореждането относно незачитане на стажа, положен в периода 01.11.1976 г –
01.07.1988 г. като дружинен ръководител в ОУ „Хр. Смирненски” с. Ореховица.
На 24.02.2017 година е постановено процесното решение от директора на
ТП на НОИ –Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лицето. Изложени са мотиви,
които изцяло съвпадат с вече посочените в разпореждане от 16.12.2016 г..
Посочва се, че правилно периодът 01.11.1976
г.- 01.06.1990 г. не е зачетен като
учителски, тъй като не са ангажирани доказателства лицето да е извършвало
преподавателска работа, като К. е назначена на работа като „дружинен
ръководител” от ОК на ДКМС, води се на отчет към ОС на ДКМС, което не е учебно
заведение, като за този период в издаденото удостоверение обр. 13 няма данни в
разплащателните ведомости за преподавателска работа на лицето и изпълнение на
пълна норма за задължителна преподавателска работа.
По делото е
представен списък на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по
см .на чл.19, ал. 2 от НПОС (л.114), от който се установява, че стажът, положен
на длъжността „дружинен ръководител”
също се признава за учителски стаж.
По делото
на л. 29 е представено удостоверение с изх
№ 227/07.02.2011 г. , с което се удостоверява че К. е работила на пълен
норматив часове с ученици за времето от 01.11.976 г . – 01.07.1988 г в ОУ
„Христо Смирненски” с. Ореховица. На л. 30 по делото е представено писмо от
директора на ОУ „Хр. Смирненски” с. Ореховица, в което се посочва, че К. е
назначена от пионерски дом гр. Плевен към ОК на ДКМС гр. Плевен на длъжност
„дружинен ръководител” и е имала пълен норматив часове – 8 часа с ученици, като
не е вписана в утвърдените в началото на учебната година списък обр. 1 на
училището, не е нанасяла учебен материал в материалната книга и не фигурира във ведомостта за заплати.
На л. 31 по
делото е прието като доказателство удостоверение изх. № 595/09.02.2011 г. от
директора на СОУ „В. Априлов” -гр. Долна Митрополия, в което се удостоверява,
че м.К. е работила на пълен норматив часове с ученици в периода 01.07.1988 г –
01.06.1990 година като дружинен ръководител и организатор извънкласни дейности.
С удостоверение от 14.04.2011 година на директора на СОУ „В.Априлов” гр. Д.
Митрополия е анулирано горепосоченото
удостоверение, тъй като К. не е получавала възнаграждения от училището, не е
посочена във ведомост за заплати и няма заповед за назначаване.
По делото
по искане на оспорващата като свидетели са разпитани Б. С. П., Н. И. П. и Т. В. М.. Свидетелят П.
посочва, че е започнал работа в училището в с. Ореховица през 1975 година и при
започване на работа в училището като дружинен ръководител си спомня, че същата
е работила на пълен 8 часов работен ден, но при издаване на удостоверението в
качеството му на директор от 1992 година на училището при проверка във
ведомостите, не е открито да е имало предвидена норма за часове на дружинен
ръководител. Свидетелката Н. П. е била
учител в училището в с. Ореховица и посочва, че в периода от 01.11.1976 г. –
01.07.1988 г. оспорващата е била дружинен ръководител и освен
възпитателно-организационната работа е влизала в часове, като не си спомня да е
имала определен норматив часове, но е била заета по цял ден. Свидетелката Т. М. посочва, че за периода 01.07.1988 г. –
01.06.1990 г. е била директора на СОУ „Васил Априлов“ гр. Долна Митрополия“ и М.К.
е работила като дружинен ръководител в училището на 8 часов работен ден и също
е имало и много извънкласна работа, организирала е репетиции. Съдът кредитира свидетелските
показания като обективни, непротиворечиви и приема, че в процесния период
оспорващата като дружинен ръководител е работила на пълен работен ден и освен
организационно-възпитателната дейност е имала е занятие в часове.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата,
предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО
–Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените
правила.
Съдът намира, че решението е
постановено в несъответствие с материалния закон .
Административният орган неправилно се
е позовал на чл. 19, ал. 1 от НПОС, тъй като съгласно § 9 от ПЗР
на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември
1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране
съгласно действащите дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля
по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат
действащите дотогава разпоредби. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват
и квалицифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към
момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Към
момента на полагане на спорния трудов стаж 01.11.1976 г – 01.06.1990 г.. е
действал Закона за
народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен с Закон за народната
просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната
просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.). В ЗНП (отм.) не е
предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните
ръководители (посочени в закона като "ръководители на организацията
"Септемврийче"), които са сред педагогическите длъжности, свързани с
възпитанието на деца от основния курс на образование. Положеният труд при
ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-
педагогически длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители, полаган
в основните училища, се зачита за учителски на основание чл. 15, раздел
"Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна
работа" от Указ
№ 330 за народната просвета. В случая не се оспорва от органа обстоятелството, че К. в процесния
период работи като „дружинен ръководител” в ОУ „Хр. Смирненски” с. Ореховоциа
и СОУ „В. Априлов” –гр. Д. Митрополия и
че длъжността „дружинен ръководител” е посочена в Списък на длъжностите, за
които се признава учителски трудов стаж, утвърден от управителя на НОИ и
министъра на образованието и науката, но се приема, че стажът не следва да бъде
зачетен като учителски, тъй като е назначена от ОК на ДКМС, което не е учебно
заведение и в ведомостите не е отбелязано полагане на норма часове. Установява
се,че К. има норматив, който се изисква за тази длъжност и това се доказва по безспорен начин от разпита на
свидетелите, които споделят своите лични възприятия, при запознаване с
последиците при лъжесвидетелстване, че К. е работила на пълен работен ден, 8
часа, влизала е в учебни часове и е имала освен това много извънкласни
ангажименти. Съдът ги кредитира и приема, че К. е работила на пълен нормативи и
двете училища – ненормиран работен ден и е била на подчинение на директора на
училищата. Съдът намира, че следва да се отчете, че тя е работила на ненормиран
работен ден, с оглед характера на работата " дружинен ръководител",
което включва и работа извън учебното време, работа и по време на бригади,
ваканции, почивни дни и др. Тази длъжност задължително се изпълняла от лица с
педагогическо образование, изискуемо за упражняване на учителска професия
.Стажът е положен в учебно заведение, съгласно изискването на чл. 19, ал.3 от
НП, което по настоящото дело се установи от писмените и гласни доказателства
.Съдът намира, че с оглед събраните доказателства, следва да се приеме, че за
времето от 01.11.1976 г – 01.06.1990 г, К. е работила като " дружинен ръководител
" в горепосочените училища и е изпълнила пълната норма на задължителна
преподавателска работа .Административният орган не оспорва обстоятелството, че
липсват документи , установяващи нормативи за пълна преподавателска работа и
именно поради тази причини се кредитират свидетелските показания, с които се
удостоверява, че К. е изпълнила норматива. Оспорва се от органа
обстоятелството, че работодател на К. е ОК на ДКМС, но фактът, кой е изплащал
трудовото възнаграждение (каквато е била установената практика по това време),
е ирелевантно за квалифицирането на спорния трудов стаж като учителски,
доколкото по делото е безспорно установено реалното му полагане в ОУ „Хр.
Смирненски“ с. Ореховица и СОУ „В.Априлов” –гр. Долна Митрополия, естеството
му, свързано с възпитание на деца от основния курс на обучение, и това, че К. притежава
необходимата педагогическа квалификация. Обстоятелството, че в удостоверенията,
издадени от тези училища, липсват данни лицето да се е водило във ведомостите
за заплати, в Списък обр. 1, не променя установения безспорно факт, че същата е
работила в тях като „дружинен ръководител”, назначена от ОК на ДКМС –гр.
Плевен, като към момента на полагане на стажа не е налице изискване във
ведомостта към ОК на ДКМС да се отбелязва норма на задължителни часове, което
не следва да се приеме във вреда на лицето, за което се установи, че е работило
на пълен работен ден.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че решението следва да бъде отменено и да бъде
върната административната преписка за произнасяне с оглед мотивите на съда и
признаване на стажа в периода 01.11.1976
г – 01.06.1990 г. за учителски по см. на чл. 19,
ал. 1 от НПОС и определяне размера на пенсията с оглед това обстоятелство към 31.10.2016
година -датата на подаване на заявление
за отпускане на пенсия.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 2153-14-18/24.02.2017
година на директора на ТП на НОИ Плевен.
Връща преписката на директора на ТП
на НОИ Плевен за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на
настоящото решение.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: