РЕШЕНИЕ № 170
гр.
Плевен, 4 Май
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 206/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
вр чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Роси 91-С.С.”*** с ЕИК 824131180 чрез адвокат М.Б. срещу
Решение № 1772р-1867/13.02.2017 г. на Началник на Първо РУ на МВР - Плевен
относно отнемане на разрешение и огнестрелно оръжие, индивидуализирано в акта.
Жалбоподателят
иска оспореното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че същото е издадено в нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и при неспазване на
установената форма. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от
АПК, тъй като в издадения акт липсват фактически и правни основания за издаване
на същия. Счита, че органът неправилно е определил срока по чл. 34, ал. 3 от
АПК като 5-дневен, тъй като специалният закон ЗОБВВПИ предвижда значително
по-дълъг срок от този по АПК и в този случай следва да се приложи изискването
на специалния закон. Посочва, че в чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е предвиден
30-дневен срок на заявителя за отстраняване за отстраняване на констатираните
от органа непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона в
заявлението. Счита, че възможността да се правят възражения и представят
доказателства, дадена от органа, следва да се приравни, именно на непълноти и
несъответствия с изискванията на закона. Счита, че дадения от органа 5-дневен
срок при несъобразяване с нормата на специалния закон е осуетило възможността
жалбоподателят да се защити, като представи в този кратък срок доказателства,
като по повод снабдяване с доказателства удостоверяващи факта, че в годините
назад жалбоподателят е подал жалби свързани, както с личността му, така и с
имуществото му, е невъзможно в този кратък срок /5 дни/ да се снабди с тях, тъй
като част от сигналите са подавани на тел. 112, а друга част в РПУ – Червен
бряг. Счита, че даденият от органа срок не само, че не е съобразен със
специалния закон, но не е съобразен и с технологичното време за предоставяне на
тази административна услуга от страна на съответната администрация. Счита, че
органът е могъл да извърши и служебна проверка по отношение на тези
доказателства. Посочва, че съобщението е получено на 02.02.2017 г., а решението
е от 13.02.2017 г., т.е. не е съобразено от органа, че чл. 83, ал. 2 от закона
изрично разпорежда, че при даване на срок за отстраняване на непълноти и
несъответствия едномесечният срок за произнасяне спира да тече. Счита, че това
спиране е по силата на закона и органът неправилно се е произнесъл на
13.02.2017 г. докато производството е било спряно и това също е процесуално
нарушение при издаване на заповедта. Счита, че в случая, вместо да прекрати
производството, след като е приел, че не са представени исканите писмени възражения
и доказателства, органът е постановил решение по същество, с което вместо
изрично да постанови отказ по подаденото заявление, органът директно е отнел предходно
издадени разрешения и е иззел оръжие, каквато законова възможност по подаденото
заявление същия е нямал, като произнасяйки се по този начин органът е допуснал
нарушение на материалния закон. Счита, че от друга страна независимо, че е
сезиран с искане за продължаване на срока на разрешителното за носене и
съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси по заявление с вх. №
177200-345/2017 г. органът е издал акт и не се е произнесъл в диспозитива на
решението изрично, че отказва продължаване/издаване на разрешение по подаденото
заявление, поради което счита, че след като е отнел издадените разрешения и е
иззел късо бойно оръжие е налице мълчалив отказ от издаване на разрешение. Моли
да бъде отменено оспореното решение, както и да бъде отменен мълчаливият отказ
на Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Плевен.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява
се от адвокат М.Б. с пълномощно на л. 14 от делото. Моли да бъде отменено Решение
рег. № 1772-1867/13.02.2017 г. на Началник на Първо РУ на МВР – Плевен, с което
е отнето разрешението за огнестрелно оръжие на жалбоподателя, като счита, че е
налице мълчалив отказ на Началника на Първо РУ след подаване на заявлението. Поддържа
подробно изложените в жалбата доводи за незаконосъобразността на обжалвания акт.
Счита, че 5-дневният срок в хода на производството не е съобразен със
специалния закон, където срокът е 30 дни и не случайно срокът е такъв, тъй като
когато се изисква такава информация чисто технологично не е възможно такава
информация да се придвижи в 5-дневен срок. Посочва, че от представените по
делото доказателства е видно, че жалбоподателят е подавал сигнали с различно
твърдение касаещи селскостопански инвентар, скандали, кражби, кражба на
редосеялка и включително и в периода от 2013 до
Ответникът
– Началникът на Първо РУ на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, представлява
се от юрисконсулт Г. А. с пълномощно на л. 42 от делото. Счита подадената жалба
за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че издаденото от
Началника на Първо РУ на МВР – Плевен Решение № 1772р-1867/13.02.2017 г. е
правилно и законосъобразно, същото е издадено от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия и в необходимата писмена форма и съдържа правни и
фактически основания обосноваващи отказа. Сочи, че в хода на производството
административният орган е събрал всички необходими доказателства и е установил, че заявителят няма причини да
иска преиздаване на разрешителното за оръжие, като въпреки, че става въпрос за
преиздаване то административният орган трябва да прецени на ново основанията за
издаване на разрешителното. Счита, че обжалваният отказ съдържа подробни
фактически и правни основания, които го обосновават и се свежда до липсата на
основателна причина за носене и съхранение на оръжие като текстът на
разпоредбата е цитиран в цялост. Посочва съдебна практика относно възражението
на жалбоподателя за неправилно предоставен 5-дневен срок по реда на АПК,
съгласно която ако дадената мотивировка не е достатъчна, това не е непълнота на
документ и в този смисъл не е основание за процедура по чл.83, ал.2 от закона,
а е основание за отказ по същество. Счита, че жалбоподателят не е обосновал
необходимостта си нито за граждански, нито за служебни цели, а е изложил
възможни несигурни и дори малко вероятни събития. Счита, че така представените
допълнителни мотиви от заявителя са не основателни, още повече, че плащанията
на големи парични суми, съгласно закона, се извършва по банков път. Моли да бъде
потвърдено оспореното решение като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Административен
съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на
оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства,
намира подадената жалба за основателна.
Жалбоподателят е
сезирал началника на Първо РУ, гр. Плевен с искане вх.№ 177200-345/11.01.2017
г. да му бъде издадено разрешително за носене и съхранение на късо бойно
оръжие. Приложена е декларация по чл. 58, ал.1, т.5-8 от ЗОБВВПИ и по по
чл.76,ал. 4, т.2 от същия закон.
Приложени са още удостоверение от отделение за диспансерно наблюдение на болни
с психични заболявания № 30/09.01.2017г., сочещо че С.С.С. не е диспансеризиран
и няма клинични данни за психично разстройство и злоупотреба с алкохол и
наркотични вещества, удостоверение от Окръжна прокуратура Плевен, че срещу С.С.С.
няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения
за престъпления от общ характер, удостоверние за годност на огнестрелно оръжие
№ 9/09.12.2016г., удостоверение за завършен курс за дейности с огнестрелно
оръжие № 1104/1997, свидетелство за съдимост, удостоверение от Агенцията по
вписванията за вписаните в търговския регистър обстоятелства по партидата на ЕТ
Роси-91 –С.С.“ и копие от лична карта.
Ответникът служебно е събрал справка №17720р-554/16.01.2017г.
относно личността и характера на С.С., като представляващ заявителя. В
справката се сочи, че той е тих, скромен, не нарушава обществения ред, не
злоупотребява с алкохол и други упойващи вещества, не контактува с криминално
проявени лица и е психични здрав, поради което се препоръчва, срокът на
разрешителното да бъде продължен. Налице е докладна записка
№17720-556/16.01.2017г. /л.23/, сочеща че срещу С. Ст.С. има два заявителки
материала през 2001г. по чл. 183 и през 2015г. по чл. 345 от НК.
Ответникът е счел, че заявлението и приложенията към него
неотговарят на изискванията на закона и липсват мотиви, обосноваващи
необходимостта, за продължаване на срока за носене на разрешителното за носене
на късо бойно оръжие и боеприпаси за него, като е определен пет дневен срок
съгласно чл. 34, ал.3 от АПК за представяне на писмени възражения и
доказателства. Съобщението е връчено на жалбоподателя на 02.02.2017г., видно от
отбелязване в долния му край. Г-н С. е депозирал мотиви, обосноваващи според
него необходимостта от разрешително за съхранение, носене и употреба на оръжие,
като е посочил, че носи в брой крупна сума парични средства за закупуване на
авточасти, скъпоструващи препарати за растителна защита, посевни материали,
горива и други.
Въз основа
на подаденото заявление и извършеното проучване на жалбоподателя, ответникът е
издал спорното решение, като е намерил, че не са представени и описани факти,
обстоятелства от престъпно посегателство, физическо нападение или други конкретни
мотиви и доказателства за фирмата и съгласно чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ
разрешението за носене, употреба и съхранение на оръжие се отнемат от лицата,
които нямат основателна причина да обосноват издаването им, поради което е
отнел издаденото разрешително за носене и употреба на огнестрално оръжие и
боеприпаси и разрешително за съхранение, както и и иззел същите от
жалбоподателя. Последното е доказано с протокол за изземване, приложен на л. 7
от делото.
Решението,
предмет на спора, е издадено от компетентен орган
– Началника на І-во РУ на МВР - Плевен. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР, издава разрешение за
съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от
подаване на заявлението.
Решението
е издадено в предписаната от закона писмена форма, но при съществено
процесуално нарушение. Съгласно чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ – „При констатиране на
непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1
уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването
им, в който срокът по ал. 5 спира да тече.“ В случая ответникът е счел, че са
налице непълноти на заявлението и приложенията и е изпратил съобщение на
заявителя, като му е дал 5 дневен срок съгласно чл. 34, ал.3 от АПК да
представил допълнителни писмени доказателства и възражения, с които да обоснове
необходимостта от продължаване на срок на действие на разрешителното му за късо
бойно оръжие и боеприпаси към него. Разрешението за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен
акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В
чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните
изисквания, при наличието, на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да
откаже издаване на разрешение. Изискванията са два вида - свързани с личността
на заявителя /т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1/ и свързани с целта, за която се иска
разрешението /т. 10/. Освен материалноправните изисквания, при наличието на
които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект,
който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване
на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което
лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат
приложени към него. Законодателят
изрично е определил материалноправни изисквания за издаване на разрешението, а
от друга страна, е регламентирал документите, които заявителят трябва да
представи, за да може органът да прецени наличието или липсата на
материалноправните пречки. Освен че е регламентирал материалноправните
изисквания, съдържанието на заявлението и необходимите приложения,
законодателят е регламентирал и самото производство по издаване на разрешение. Следователно
налице е специален ред за издаване на този вид индивидуални административни
актове и тогава следва да се прецени доколко приложими са общите разпоредби на
АПК, като се установи какво точно е регламентирал законодателят кат специален
ред и с оглед на това какво от общата регламентация на кодекса намира
приложение. Ответникът неправилно е извършил тази преценка. Специалният закон -
чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ изрично определя срока, който допълнително следва да
бъде даден на заявителя, за да допълни заявлението си при непълноти или да
премахне несъответствията с изискванията на закона и този срок е определен на
30 дни. Административният орган няма
право на преценка и не може да приложи друг ред за това. От друга страна общата
норма на чл. 34, ал. 3 от АПК не се отнася до хипотеза на отстраняване на
непълноти на заявлението и премахване на несъответствия със закона – общата
норма за това е чл. 30, ал.2 от АПК, но тя се явява неприложима при наличието
на специална на чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ. Чл. 34, ал. 3 от АПК се отнася до
осигуряването на възможността на страните в административното производство да
участват активно в него. Нормата определя, че административният орган след като
събере всички необходими доказателства за изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая следва да даде възможност на страните да изразят
становище по тях, да направят възражение относно допустимостта или истинността
на събраните доказателства, могат да поискат събирането на допълнително
доказателства или да направят други писмени искания. Правото на страната да
участва по този начин активно в производството по издаване на административния
акт не е абсолютно и законът дава възможност на органът да определи срокът, в
който тази възможност може да бъде реализирана и поставя горна граница на
неговата продължителност не повече от 7 дни. В настоящия случай, ответникът
след като е счел, че заявлението на жалбоподателя е непълно е следвало да
приложи правилото на чл 83, ал.2 от ЗОБВВПИ и да даде на жалбоподателя 30
дневен срок да попълни заявлението си с мотиви и доказателства, който да
обосноват необходимостта от продължаване на срока на действие на разрешението
му за носене на оръжие.
Доколкото
специалният закон предвижда, че ответникът събира служебно част от информацията - чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ, а именно органът
служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали
срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от
общ характер. То след като органът събере тази информация следва да осигури на
заявителя възможност да се запознае с така събраните доказателства и да изрази
становище по тях, да направи възражение и т.н съгласно чл. 34, ал.3 от АПК,
доколкото в специалния закон не е предвидена такава възможност и следва да се
приложи общата такава от АПК.
Ответникът
в конкретния случай е направил неправилна преценка, кои от общите правила при
издаване на индивидуални административни актове са приложим в производството по
издаване на разрешение за оръжие /различните видове/ по ЗОБВВПИ и кои не се прилагат,
поради наличие на специални такива. В случая нарушението се явява съществото,
доколкото жалбоподателя е положил усилия, макар и след издаването на оспореното
решение да събере доказателства за подавани от него жалби за посегателства
срещу имуществото му и сигнали на тел 112 и други до органи на МВР /молба от 24.02.2017г. на л. 9/, а отговорът
на тази молба е представен в съдебно заседание и е с дата на издаване
10.03.2017 г. и доказват, че през 2013 г.
и 2014 г. собствеността и личността на г-н С.С. са били под заплаха и са регистрирани
посегателства. За да се снабди жалбоподателя с доказателства са му били
необходими 14 дни, поради което съдът счита жалбоподателят не би могъл да
осигури доказателства към изложените мотиви от 06.02.2017г. в дадения от
ответника 5-дневен срок по чл. 34, ал.3 от АПК с съобщението за представяне на
писмени възражения и доказателства. Ако беше осигурен 30-дневен срок за
поправяне непълнотите на заявлението, жалбоподателя може би щеше да представи и
тези доказателства пред ответника и тогава изводите на последния биха могли да
бъдат различни.
Отделно
от това съдът намира, че ответникът не е обосновал достатъчно, защо според
него жалбоподателят не е мотивирал
основателна причина, която да налага подновяване на разрешението му за
съхранение, носене и употреба на оръжие. Заявителят е едноличен търговец /ЕТ/,
с основана дейност според търговския регистър
/л.11,12/ автомонтьорска дейност, вкл на селско стопанска техника,
производство и търговия на стопанска продукция от растителен и животински
произход. Мотивите му за носене на оръжие съответстват на извършваната от него
основана стопанска дейност /носене на големи парични суми за закупуване на
авточасти, препарати за растителна защита, посеви, горива и други/, посочената
причина е самоохрана и охрана за имуществото. Действително в тези мотиви / л.
8/ не е посочил конкретни инциденти и не е приложил доказателства за тях, но не
е имал и време да се снабди с такива, предвид дадения му малък срок /5 дни/ за
представяне на мотиви към заявлението си. При представените в съдебно заседание
доказателства – справка от ОД на МВР /л. 43/, че посегателства срещу
имуществото му е имало /свалени маркучи от селскостопански инвентар, взета от
друго лице редосеялка – собственост на жалбоподателя, открадната предна решетка
от негов лек автомобил/, както и посегателства срещу него, като физическо лице,
то съдът намира ответникът следва да изложи мотиви, защо счита че не е доказана
основателната причина, която да обоснове продължаване на срока на действие на
разрешителното за оръжие на жалбоподателя.
Ответникът
следа да има предвид при преценката и при излагането на мотиви, че
жалбоподателят вече има разрешение за носене на оръжие, чието действие иска да
бъде продължено и принципът на последователност и предвидимост, заложен в чл.
13 от АПК е действащ и следователно е необходимо да се съобрази, каква
основателна причина е изтъкнал жалбоподателя при предходното си заявление и
какви доказателства е представил тогава и от него да не се изисква повече от
това, което органът е счел за достатъчно, за да издаде положителен за лицето
акт при предходното искане за разрешение
за носене на оръжие, ако разбира се няма нормативно изменение, но нормата на
чл. 58, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ не е променян от приемането на закона през 2010 г.
или изменение на заявената причина. Разбира се ответникът може да откаже
въпреки това, но дължи подробни мотиви, например, че данните от доклада на ОД
на МВР по превенция на престъпността за предходната година в района на действие
на ЕТ са такива, че минимизират риска от посегателства срещу собствеността на
ЮЛ и ФЛ, както и такива към живата и здравето на физически лица или други
мотиви според конкретно посочените аргументи от заявителя.
В
настоящия случай подробни мотиви липсват, поради което съдът намира, на право
място, че ответникът не е изяснил фактическата обстановка и второ не е изложил
мотиви, защо счита че жалбоподателят не е обосновал необходимостта от
продължаване срока на действие на разрешение му за съхранение, носене и
употреба на оръжие.
Не
са изложени мотиви и че е отпаднала основателната причина, която е обосновала
издаването на разрешение за носене и употреба на оръжие и това за съхранение на
същото и поради тази причина същото следва да бъде отнето. Съгласно чл. 155 от
ЗОБВВПИ – „При настъпване на някое от
обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната
причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на
органа, издал разрешението.“ Мотивите в този случай следва да изхождат от това,
каква е била основателната причина, която е обосновала издаването на
разрешението, което се отнема, както и защо органът счита, че същата е
отпаднала. Такова мотиви въобще няма в оспореното решение, нито в
придружаващите го материали и доказателства. Въобще липсват данни, каква
основателна причина е обосновала издаването на разрешение за носене и употреба
№ 20140061467 и разрешително за съхранение № 20140061484 за огнестрелно оръжие
и боеприпаси на жалбоподателя валидни до 27.02.2017 г. и защо органът счита, че
същата е отпаднала.
С
оглед посоченото съдът намира, че ответникът не приложил правилно материалния
закон, като е отнел разрешение за носене и употреба № 20140061467 и
разрешително за съхранение № 20140061484 за огнестрелно оръжие и боеприпаси на
жалбоподателя валидни до 27.02.2017 г. без да е доказал отпадане на причината, довела
до издаването му.
Относно
искането по жалбата за отмяна на мълчаливия отказ за продължаване срока на
действие на разрешението за съхранение, носене и употреба на оръжие и
боеприпаси, съдът намира, че не е налице
мълчалив отказ, а изричен такъв, който е погълнат от диспизитива на оспореното
решение – отнема издаденото разрешително. Налице е непрецизност при
постановяване на административния акт и формиране на неговия диспозитив, която
се дължи на това, че ответникът е смесил две производства – това започнало по
искане на жалбоподателя за продължаване на срока на действие на наличното му
разрешение и това по чл. 155 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешителното при
настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при
отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, което може да
започне и служебно, във всеки един момент по преценка на административния
орган.
Решението,
предмет на настоящото дело, е незаконосъобразно, като постановено при
съществено процесуално нарушение /липса на мотиви и не съобразяване с чл. 83,
ал.2 от ЗОБВВПИ/, несъответствие с материалния
закон, поради което следва да бъде отменено, а преписката върната за ново
произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.
При
този изход на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждането на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено. В полза
на жалбоподателя, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, следва да бъдат присъдени 50
лева държавна такса /л.4/ и 300 лева уговорено и заплатено възнаграждение на
един адвокат /л.14/ или общо 350 лева.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, ІV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1772р-1867/13.02.2017 г. на Началник на Първо РУ на МВР - Плевен относно
отнемане на разрешение за
носене и употреба № 20140061467 и разрешително за съхранение № 20140061484 за
огнестрелно оръжие и боеприпаси с адресат: ЕТ „Роси 91-С.С.”*** с ЕИК 824131180.
ВРЪЩА
административната преписка на Началника на І-во Районно управление МВР – Плевен
за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение в срок от 1 месец
от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА
ОД на МВР, гр. Плевен да плати в полза на ЕТ „Роси 91-С.С.”*** с ЕИК 824131180
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева като разноски по административно дело №
206 по описа на Административен съд, гр. Плевен за 2017 година.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: