О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 532

гр. Плевен, 23.05.2017г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май 2017г. в състав

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 205/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на „БИОЕЦ КОЙНАРЕ” ООД – гр. Койнаре, представлявано от управителя П.Л.К., чрез адв. Г. *** срещу Решение № ПН12ПР/2017г. от 14.02.2017г. на Директора на РИОСВ – Плевен за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС), с което на осн чл. 93 ал.1 ал.3 и ал.5 от Закона за опазване на околната среда е решено да се извърши ОВОС на инвестиционно предложение: „БИОЕЦ централа за производство на енергия (електрическа и топлинна) и вторичен продукт биотор, в парцел ІІ, кв.37, гр. Койнаре, община Червен бряг”, с възложител „БИОЕЦ КОЙНАРЕ” ООД – гр. Койнаре.

Съдът е приел производството за допустимо по чл. 145 и следващите от АПК и насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 26.04.2017г.

В съдебно заседание ответникът – РИОСВ – Плевен, чрез юрисконсулт П. прави възражение за недопустимост на жалбата и моли да бъде оставена без разглеждане, а делото – прекратено поради липса на правен интерес. Сочи, че за оспореното решение не е предвидена изрична законова възможност за обжалване. Решението да се извърши ОВОС е част от процедурата по издаване на решение по ОВОС, то не създава права и задължения за жалбоподателя. Решението по ОВОС е завършващия административен акт и за него е предвидена възможност за оспорване с нормата на чл. 99 ал.6 от ЗООС. Позовава се на съдебна практика.

В дадения от съда срок жалбоподателят е изразил писмено становище за неоснователност на възражението. Счита, че има правен интерес от оспорването, защото е участвал в административното производство и е адресат на акта, той засяга по неблагоприятен начин неговата правна сфера. В решението изрично е указана възможност за оспорване по съдебен ред, позовава се на закрепения в чл. 147 от АПК общ принцип за обжалваемост на административните актове. Прилага съдебна практика.

Като съобрази становищата на страните и актуалната съдебната практика, съдът счита, че жалбата е НЕДОПУСТИМА.

Основателно е възражението на ответника, че процесното решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС не представлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване, тъй като не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя. То е част от административната процедура по оценка въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, което приключва с решение на административния орган по чл. 99 от ЗООС.

Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционни предложения е регламентирана в чл. 93 от ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Откриването на производството започва с подаване на искане за такава преценка от инвеститора. Съгласно чл. 7 ал.1 от наредбата компетентният орган по т.6 преценява необходимостта от извършване на ОВОС, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и в срок до един месец от внасяне на искането се произнася с решение по необходимостта от извършване на ОВОС. Ако органът с решението си прецени, че е необходимо извършването на ОВОС, започва следващата процедура по изготвяне на доклад по ОВОС. Изрична възможност за оспорване на акта, с който е установена необходимостта от ОВОС по чл. 93 ал.5 от ЗООС не е предвидена нито в закона, нито в наредбата по приложението му. Защитата на правата на засегнатите лица в този случай е регламентирана изрично с нормата на чл. 99 ал.6 от закона, която указва, че решенията по ОВОС подлежат на обжалване от заинтересованите лица по реда на АПК. В хода на последното производство ще подлежи на доказване дали и доколко значимо се засяга околната среда. Решението за извършване на ОВОС на инвестиционното предложение се базира единствено на предварителна преценка на органа, която предпоставя извършването на ОВОС. Ако административният орган приеме, че изготвяне на ОВОС не е необходимо, то това решение е крайният завършващ процедурата акт, с който приключва производството по чл. 93 от ЗООС и като такъв подлежи на обжалване от лицата, чиито права и интереси пряко са засегнати от инвестиционното предложение.

Оспореното решение да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение на възложителя „БИОЕЦ Койнаре” ЕООД – Койнаре поставя началото на процедурата по изготвяне на екологична оценка. Изрична възможност за обжалване на този акт не е предвидена. Доколкото същото е част от процедурата и поставя началото на изготвяне на Решение по ОВОС и последното подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 99 ал.6 от ЗООС, за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването му. То не подлежи на самостоятелно оспорване, не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, тъй като не разпорежда конкретни задължения за него, а създава задължения за административния орган да пристъпи към следващата процедура по ОВОС. Правните последици за възложителя се пораждат с постановяване на крайния, приключващ процедурата акт по ОВОС, с който биха се засегнали негови права и законни интереси.

Наличието на пряк личен интерес е абсолютна процесуалноправна предпоставка за допустимост на жалбата. А липсата й налага прекратяване на съдебното производство.

Поради това на осн. чл. 159 т.4 от АПК жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес, а образуваното съдебно производство – да се прекрати.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „БИОЕЦ КОЙНАРЕ” ООД – гр. Койнаре, представлявано от управителя П.Л.К., чрез адв. Г. *** срещу Решение № ПН12ПР/2017г. от 14.02.2017г. на Директора на РИОСВ – Плевен за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС), с което на осн чл. 93 ал.1 ал.3 и ал.5 от Закона за опазване на околната среда е решено да се извърши ОВОС на инвестиционно предложение: „БИОЕЦ централа за производство на енергия (електрическа и топлинна) и вторичен продукт биотор, в парцел ІІ, кв.37, гр. Койнаре, община Червен бряг”, с възложител „БИОЕЦ КОЙНАРЕ” ООД – гр. Койнаре.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 205/2017г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :