Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

гр. Плевен, 31 Май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 204/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Катерина – С. Й.” – с. Обнова, чрез адв. А. *** срещу Решение № 9 от 03.02.2017 г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 439/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно НП № 2006-0041322/31.10.2016 г. на Директора на КЗП – РД - Русе, с което на ЕТ „Катерина – С. Й.” – с. Обнова на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 19 ал.1 от Закона за защита на потребителите, затова че при извършена проверка на 27.04.2016г. в магазин за хранителни стоки в с. Обнова, на ул. „Родопи” № 26Б, стопанисван от търговеца е установено, че се предлагат за продажба: насипни бонбони, плодове и зеленчуци, перилни и почистващи препарати, безалкохолни напитки, алкохол, като цените на стоките са обявени в непосредствена близост до стоките, но са обявени само с цифри, като не е посочено, че са в левове.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1от НПК. Счита, че решението не е съобразено със закона и доказателствата по делото. Посочва, че нарушението представлява маловажен случай, не е безспорно доказано нарушение на чл. 19 ал.1 от ЗЗП. Става въпрос за квартално магазинче с постоянна клиентела, а не курортно такова с различна клиентела. Не е съобразена целта на закона. Засегнато е правото на защита при съставяне на АУАН. Съставени са констативни протоколи, АУАН и НП с различна фактическа обстановка – в протокола е посочено да се яви синът на управителя за приключване на проверката, а не управителят или упълномощено лице, което да подписва АУАН, според показанията на актосъставителя – синът се е явил за приключване на проверката, но в наказателното постановление е отразено, че не се явил никой и така е препятствано правото на защита като по никакъв начин не е бил уведомен, че ще се състави АУАН. Моли за отмяна на решението, по същество за отмяна на НП.

Ответникът по касация – КЗП – РД – Русе, чрез юрисконсулт Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна писмена покана, а впоследствие е бил редовно връчен чрез кметството. Счита, че от начина на обозначаване на цените в цифри, не става ясно дали цените са в български лева или друга парична единица, което може да доведе до заблуждение у потребители – чужди граждани. С оглед формалния характер на нарушението и обществената опасност на деянието, не е налице маловажен случай на нарушение в сравнение с обикновените случаи. Моли да се остави в сила решението.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът лаконично и бланкетно е приел визираното нарушение за доказано, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и че не са налице обстоятелства, обуславящи извод, че се касае до маловажен случай.

Правилни са изводите на съда, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на нарушителя. При съставяне на констативния протокол от проверката е указано на 03.05.2016г. да се яви управителя или упълномощено от него лице и да представи лични документи на управителя за приключване на проверката. Констативният акт е съставен в присъствието на управителя и подписан от него. След като не се явил управителя или упълномощено от него лице, е изпратена писмена покана за следващо явяване в офиса на КЗП за приключване на проверката отново на управителя или упълномощено от него лице с нотариално заверено пълномощно да подписва АУАН и с предупреждение, че при неявяване ще бъде съставен АУАН в негово отсъствие при условията на чл. 40 ал.2 от ЗАНН. Поканата е редовно връчена с обратна разписка. Видно от показанията на актосъставителя и съдържанието на акта, след като не се явил управителя или упълномощен представител, АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40 ал.2 от ЗАНН. Впоследствие бил предявен чрез кметството и връчен срещу подпис на представляващия търговеца. Следователно точно е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта, не е засегнато правото на защита на нарушителя. Той е бил своевременно запознат в какво нарушение е обвинен и не е бил препятстван да организира защитата си като направи възражения и представи доказателства, които да бъдат съобразени от административно-наказващия орган преди издаване на НП.

Но съдът не е обсъдил и съобразил, че така описаното деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 19 ал.1 от ЗЗП не е доказано по несъмнен начин.

Разпоредбата съдържа изискване цената на стоката да бъде посочена в български левове. Цените на стоките са били обозначени цифрово с етикети за всеки от предлаганите артикули, общо посочени в констативния протокол, акта и НП по групи хранителни продукти, но е липсвало обозначение, че цените са в български левове. Към протокола е приложен като доказателство съществуващия ценоразпис и ценови етикети на някои от стоките. Но в описанието на нарушението липсва конкретизация на деянието с описването на отделните артикули и обозначението на цените, респективно тяхното количество, за да може да се направи преценка за количеството и стойността на предлаганите стоки, дали цените на всички или само на част от тях и на каква част са били обозначени само с цифри. Това е необходимо, за да може да се направи извод при индивидуализация на наказанието и евентуално за маловажен случай на нарушение. При липсата на конкретно описание на всички обстоятелства относно извършеното деяние, не може да се направи извод относно съставомерността и обществената опасност на деянието, за да се направи преценка и по доводите на жалбоподателя за наличието на маловажен случай на нарушение.

В случая се касае за хранителен магазин в малко населено място във вътрешността на страната с постоянна местна клиентела, за което е обичайно, естествено и подразбиращо се, че търговията се извършва в националната парична единица – левове. Поради което и за потребителите е логично и ясно, че обявените цени са в лева и не може да възникне заблуждение относно предлаганата действителна цена на стоката, какъвто е защитавания от разпоредбата обществен интерес.

Смисълът на разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗЗП е цените на стоките да са посочени винаги в левове, за да е ясна продажната цена и да не се въвеждат в заблуждение потребителите при вземане на решение за покупка. Нарушението в случая не е доказано по несъмнен начин, от една страна поради липса на конкретизация на стоките, количеството и техните цени, а и защото за потребителите се подразбира и не съществува никакво съмнение, че посочените цени са в левове, а не в друга парична единица.

Поради това решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 9 от 03.02.2017 г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 439/2016 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НП № 2006-0041322/31.10.2016 г. на Директора на КЗП – РД - Русе, с което на ЕТ „Катерина – С. Й.” – с. Обнова на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 19 ал.1 от Закона за защита на потребителите.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.