Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

гр.Плевен, 19 Май 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №201 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс във вр. с чл. 19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, вр. чл.198 от Закона за министерството на вътрешните работи .

Образувано е по жалба от И.Н.Т. чрез адв.И.А. ***, против Заповед №1460/29.12.2016 год. на Началника на затвора-гр.Белене, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена. Счита, че е наказан дисциплинарно за действие, което не представлява дисциплинарна простъпка, тъй като дисциплинарно-наказващият орган не е съобразил относимата за случая конкретна фактическа обстановка, с оглед на което наказанието не съответства на посочените в оспорената заповед правни основания, а наказанието се явява несправедливо. Счита оспорената заповед за необективна, т.к. изводът за извършено дисциплинарно нарушение е направен само върху твърденията на инсп. С. Д., подал доклад за извършено нарушение и необосновано не са приети обясненията на други лица по случая. Сочи, че от изложеното в оспорената заповед не става ясна конкретната фактическа обстановка и в какво именно се състои постъпката на жалбоподателя, доколкото е описан случай с участието на различни служители от надзорно-охранителния състав, а самата заповед е вътрешно противоречива. Сочи, че евентуално от първия абзац на заповедта може да се направи извод, че е установено нарушение, състоящо се в това, че на 22.09.2016 г. след дежурство жалбоподателят е напуснал първи обект на затвора с конвоен автомобил „Форд Транзит” след пристигането на надзиратели от застъпващата смяна, без да е получил разрешение за напускане на обекта от ст. инспектор „НОС” С. Д. или от К. И. – командир на второ отделение, в което служи оспорващият. Посочва още, че по-нататък в заповедта е записано, че на жалбоподателя е било дадено разпореждане да не напуска обекта и е знаел за такова и не го е изпълнил, което представлява нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, като е цитирана цялата норма, като евентуално се има предвид хипотезата на „неизпълнение на разпореждания на пряк ръководител на служителя”. Счита, че за правилното решаване следва да се изяснят непосочени в заповедта факти и обстоятелства, като това, че затворът Белене се състои от три обекта и превозването на надзирателите в делнични дни се извършва със служебен автобус „Ивеко”, а в събота и неделя, както и в празнични дни (какъвто е бил 22.09.2016 г.) за транспортирането на служителите се използва конвоен микробус марка „Форд Транзит”, който поради вместимостта си обикновено прави по три курса. Посочва, че по този начин, в дните когато не се осигурява служебен автобус, предаването на постовете и извозването на служителите, чието дежурство е приключило, става поетапно. Сочи, че този начин на транспортиране на служителите се е наложил с времето негласно, като обикновено не се прави отвод (само при случаи на констатирани нарушения), а и никога не се е давало или искало изрично разрешение на ръководител за напускането на затвора и това представлява слабост в организацията на работа, която не може да се вменява на оспорващия. Сочи, че в случая на жалбоподателя не е нареждано от пряк ръководител да не напуска втори обект на затвора Белене след свършване на смяната му, както и не е нарушил нормативен или административен акт, разпореждащ реда на напускането на обекта на охрана, каквито не са и посочени в оспорената заповед като нарушени, поради което моли съда да я отмени като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат А. с пълномощно на л. 5 от делото. Счита, че в случая спорът се състои в това освободен ли е бил И.Т. от постова служба на процесната дата; доказано ли е нареждане да не се придвижва от затвора с автомобил Форд и станало ли е това без разрешение; следвало ли е да дава такова нареждане старши инспектор Д.; до кой момент се счита в дежурство и трябва ли да изпълнява служебни нареждания и пряк ръководител ли е ст.инсп. Д. на И.Т.. Освобождаването от пост счита, че е доказан факт и извод за него прави от докладна записка от инсп.С. Д., където последният е записал: „На 22 септември 2016 г. в 7,10 часа свободните служители бяха спрени от мен и не бяха пуснати да си тръгнат ….“, което доказва освобождаване от служба на И.Т. в този момент. Позовава се на обясненията на И.Т., според които инсп.Д. действително му е казал да изчака пристигането на следващата смяна, но не е казвал да не потегля автомобила, а ответникът не е ангажирал доказателства в обратния смисъл. Твърди липса на каквато и да е организация, утвърдени правила по транспортиране на служителите от затвора, както и наложила се практика за ползване на различни превозни средства в делничен или празничен и почивен ден. През последните надзирателите използват конвоен автомобил, маломестен, който ги извозва на части, като за тръгването на автомобила не е необходимо нареждане на началника. За това прави извод от обясненията на шофьора на л.32 и л.37 от делото, от които става ясен повода за иницииране на дисциплинарното производство: „Главния Д. ми се скара, защо съм го оставил“ „Аз му се извиних, защото не знаех.“ Счита, че действията от придвижването от затвора не представляват изпълнение на службата, не съставлява такава и нареждането за тръгване и превоз от и до работа Дори да се дават такива нареждания , счита, че те не са във връзка с носене на службата. Навежда доводи, че ст.инсп.Д. не е пряк ръководител на И.Т., той става такъв впоследствие. Прекият ръководител на И.Т. е командира на отделението, което се установява от длъжностната характеристика Моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на затвора Белене, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище на л. 11-13 от делото сочи, че жалбата е неоснователна, излага подробни писмени съображения във връзка с фактите по дисциплинарното разследване. Постъпило е и следващо подробно писмено становище на л.69-70 от упълномощен юрисконсулт Г. Г., в което се сочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в законоустановения в ЗМВР срок, съдържа фактически и правни основания и е съответна на приложимите материалноправни разпоредби. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

Административен съд гр. Плевен, шести състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят И.Н.Т. е държавен служител, младши инспектор, надзирател I степен в затвора гр.Белене. Същият е запознат с длъжностната си характеристика като надзирател на 26.04.2013 год., видно от поставения подпис на приобщения по делото екземпляр на л.54-57 от делото. Съгласно същата е пряко подчинен на командир на отделение.

С процесната заповед е прието, че на 22.09.2016 г. след сдаване на дежурството инспектор С. К. Д. – ст.инспектор „НОС“ в Затвора Белене е установил, че мл.инспектор И.Н.Т., мл.инспектор О. П. Й., мл.инспектор И. П. К. и мл.инспектор С. Р. С. – надзиратели I степен в затвор гр.Белене са напуснали първи обект с конвоен автомобил Форд Транзит, след като е пристигнал първия курс от новата смяна без негово разрешение. След извършена проверка е установил, че и командира на отделение мл.инспектор К. П. И. също не е давал разрешение за напускане на територията на първи обект на посочените служители. В свое обяснение рег.№5089/08.11.2016 г. мл.инспектор И.Н.Т. посочва, че в момента, в който е тръгнал да напуска територията на първи обект, инспектор Д.  е разпоредил да изчака да дойдат първите колеги от щаба и тогава да си тръгнат. За установяване истинността на това твърдение комисията е изискала обяснение от инспектор С. Д., който в своя докладна записка рег. № 5117/09.11.2016 г. уточнил, че е разпоредил на мл.инспектор И.Т., че може да си тръгне, след като дойдат първите колеги от новата смяна и след получаване на изрично разпореждане от него за тръгване. Въпреки даденото му разпореждане, мл.инспектор И.Т.  се е качил в конвоен автомобил Форд Транзит, седнал е на седалката до шофьора Т. О. Т., което е установено от обясненията на мл.инсп.О. Й.., и му е разпоредил да отпътува към щаба.  Неизпълнението на даденото му разпореждане според описаното в оспорената заповед е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“. Дисциплинарното нарушение на мл.инспектор И.Н.Т. според описаното в заповедта е установено и доказателствата се съдържат в материалите, приложени към писмена справка рег.№5143/10.11.2016 г. На 16.11.2016 г. Т. е запознат с писмена справка рег.№5143/10.11.2016 г. На служителя е връчена покана за даване на писмени обяснения рег.№ 5969/19.12.2016 г. Във връзка с гореизложеното, след като е взета предвид тежестта на извършеното нарушение и предвид факта, че от действията на служителя не са настъпили вредни последици, както и това, че към момента на извършване на проверката няма наложени дисциплинарни наказания, и е взето предвид цялостното поведение на служителя по време на службата и са оценени събраните доказателства, при спазване на процедурата по чл.206, ал.1-4 от ЗМВР, на основание чл.15, ал.1, т.3 предложение трето и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.1, във вр. с чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене за срок от един месец“ на държавен служител младши инспектор И.Н.Т. - надзирател I степен в затвора гр.Белене. Служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.198, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена от началника на затвора комисар П. К..

По делото на л.38-41 е приобщена посочената в заповедта писмена справка рег.№5143/10.11.2016 г. В нея са изложени същите факти относно случилото се на 22.09.2016 г., описани в заповедта. Посочено е, че мл.инспектор И.Н.Т.  не е изпълнил даденото му разпореждане, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗВМР, поради което комисията е предложила да му бъде наложено наказание на осн. чл.198, ал.1 от ЗМЗВР. Предвид факта, че от действията му не са настъпили вредни последици и на основание чл.198, ал.3 от ЗМВР е предложено наказанието да е за срок от един месец. Предложено е на мл.инспектор О. П. Й., мл.инспектор И. П. К. и мл.инспектор С. Р. С. да бъде наложено същото наказание за същия срок затова, че по същото време и на същото място въпреки, че са знаели, че нямат разрешение от ДГН или КО, са напуснали първи обект с конвоен автомобил Форд Транзит. Посочено е също, че съгласно разпоредбата на чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, в отработеното време за надзорно-охранителния състав се включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. След като установил, че четиримата служители от наряда му са си тръгнали, без да са освободени от наряд, С. К. Д.. – ст.инсп. НОС е разпоредил същите да изчакат на КПП идването му. След пристигането му мл.инсп. Й. остро се конфронтирал с него и разговора им прераснал в скандал във връзка с дългата продължителност на работния им ден, в който въобще не било обсъдено, че мл.инсп. Т. и мл.инсп. Й. не са разбрали правилно разпореждането му. По този въпрос Й. е отказал да даде обяснения. Комисията не е кредитирала с доверие отразеното в обясненията на двамата служители, че инсп. Д. им е дал разрешение да си тръгнат, след като дойдат първите колеги от щаба.

Под справката са положени подписи от запозналите се с нея служители, като следва: от Т. – на 16.11.2016 г., от К.– на 17.11.2016 г., от лице с подпис без написано име – на 21.11.2016 г., от Й.- на 02.11.2016 г.

Към преписката са приобщени: докладна записка от инспектор С. К. Д.– ст.инспектор „НОС“ на л.14-15 от делото, в която се сочи, че на 22.09.2016 г. в 07,35 часа, след сдаване на дежурството му от 21.09.2016 г., е установил, че мл.инспектор И.Н.Т., мл.инспектор О. П. Й., мл.инспектор И. П. К. и мл.инспектор С. Р. С.  са напуснали 1-ви обект с конвоен автомобил Форд Транзит без негово разрешение или разрешение от командира на отделението К. П. И.. Разпоредил е чрез постовия същите да изчакат в щаба на затвора, за да се изясни ситуацията и за в бъдеще да не се вземат решения или да се предприемат действия без знанието и разрешението на ДГН или КО. Описан е последващият разговор, като е посочено, че в 08.30 часа служителите са били освободени, а на 22.09.2016 г. свободните служители са били спрени от Д. и не са пуснати да си тръгнат, като е посочено, че явно и този факт е катализирал гневното отношение.

В докладна записка на ст.инсп. В. И. на л.16 от делото е посочено, че във връзка с докладната записка на ДГН инсп.Д., същият не е давал разрешение на Форд Транзит да напуска обекта, както и на надзирателите в него; мл.инспектор Т., мл.инспектор Й., мл.инспектор К. и мл.инспектор С. самоволно са напуснали 1-ви обект.

 В докладна записка на мл.инсп. С. от 24.10.2016 г на л. 21 от делото  се сочи, че на 22.09.2016 г. е сдал поста си и е останал в дежурната стая на портала на 1-ви обект да чака останалите колеги от второ отделение да сдадат постовете си и да излязат. Както винаги през празнични и почивни дни старата смяна се извозва на два курса с Форд Транзит, колегите от новата смяна са му предложили да се качи на първия курс, като е останал с впечатление, че това е по нечие разпореждане, не е знаел, че ДГН не е разпоредил тръгването на първия курс.

В докладна записка от 24.10.2016 г. на мл.инсп. К. И. – и.ф.КО на л.22, се сочи, че на 22.09.2016 г. в 07.30 часа, след сдаване на дежурството, мл.инспектор Т., мл.инспектор Й., мл.инспектор К.  и мл.инспектор С. са тръгнали към щаба с Форд Транзит, без разрешение на ДГН инсп. Д.. Като е разбрал да това, Д. е разпоредил да го изчакат на щаба за отвод.

В докладна записка от 24.10.2016 г. на л. 27 на мл.инсп. К. се сочи, че на 22.09.2016 г. около 07.30 часа с колегите си е тръгнал към щаба.

Приобщена е ежедневната ведомост от 21.09.2016 г. на 49-51, видно от която Т. е бил дежурен от 08.00 часа на този ден до 08.00 часа на 22.09.2016 г., с почивка от 03 до 06 часа, а инсп. Д. е бил дежурен по същото време с почивка от 02 до 06 часа.

В докладна записка на л.24 от делото на ст.инсп. В. И. е посочено, че ДГН  не е давал разрешение на Форд Транзит да напуска обекта, както и на надзирателите в него. Направен е извод, че мл.инспектор Т., мл.инспектор Й., мл.инспектор К.  и мл.инспектор С. са напуснали 1-ви обект без разрешението на ДГН или КО, което е задължително.

Издадена е заповед №1210/31.10.2016 г. на началника на затвора Белене на л.25 от делото, с която е назначена проверка във връзка с последната докладна записка на ст.инсп. В. И., като провеждането на проверката е възложено на назначена със същата заповед комисия. Срокът за изготвяне на писмена справка от комисията по заповедта е удължен със заповед №1251/10.11.2016 г. /л.27/, въз основа на докладна записка на председателя на комисията /л.26/.

В обяснение от мл.инспектор И.Т. на л.28 се сочи, че на 22.09.2016 г. след мероприятията в затвора си тръгвали по групи, които нямали задължения. Д. го е видял и казал „Изчакай да дойдат първите колеги от щаба и тогава ще си ходите“. След като пристигнали първите колеги от щаба, с трима колеги се качили и тръгнали за щаба както се случва всеки път, когато е събота или неделя. След отиване до щаба колегата им е казал да изчакат – че главния ще им прави отвод. След отвода са си тръгнали всички.

В обяснение от мл.инспектор И. К. на л.29 се сочи, че на 22.09.2016 г. около 07.30 часа с колеги се е качил на Форд Транзит от 1-ви обект и са тръгнали към щаба без разрешение на ДГН.

В обяснение от мл.инспектор О. Й. на л.33 от делото се сочи, че на 22.09.2016 г. при сдаване на наряда с още трима колеги са тръгнали от първи обект след пристигане на първата група от новата смяна – такива указания е получил колегата И.Т. от ДГН С. Д.. Никога не е получавал лично разрешение от ДГН при напускане на първи обект. На дата 22.09.2016 г. също не е получил. Приобщено е и изявление на л.31 от делото, в което сочи, че не желае да коментира разговора си със ст.инспектор НОС Д..

В обяснение от Т. Т. на л.32 от делото се сочи, че е трябвало да откара смяната на щаба. В 07.30 часа са дошли и са му казали да ги откара в щаба – като трима служители са седнали отзад и един при него, не ги познава. Върнал се е на първи обект и там са му се скарали защо е тръгнал, трябвало първо да откара главния. Извинил му се е, защото не е знаел. В последващо обяснение на л.37 сочи, че на 22.09.2016 г. отпред се е качил един човек, отзад трима, като този отпред му е казал да тръгва, откарал ги е в щаба. Като се е върнал главният Д.  му се е скарал защо го е оставил – не трябвало да тръгват без да питат главния.

В докладна записка на л.35 от инспектор Д. се сочи, че отводи след сдаване на дежурство е правил много рядко при констатиране на слабости по време на изтеклото дежурство и необходимост от внасяне на корекции. Винаги е следял и лично е разпореждал на служителите кога да напуснат работното си място. На въпросния ден 22.09.2016 г. лично е разпоредил на желаещия да си тръгва мл.инсп. И.Т. в 07.05 часа с тръгването на конвоен автомобил Форд, когато е тръгвал да вземе първата смяна да изчака да дойдат новите колеги от новата смяна и разпореждане от него за тръгване. Направено е допълнение към докладната записка на л.36, че бусът тръгва от „стар обект“ и минава през първи обект. Шофьорът л.св. Т. О. го е питал какво трябва да прави. Разпоредил му е да отиде до КПП – Щаб да вземе колегите от новата смяна. В този момент мл.инсп. И.Т. е тръгнал да се качва в конвойния автомобил Форд и в този момент му е разпоредил да изчака идването на новата смяна и разпореждане за тръгване.

До И.Т. е отправена покана на л.43 от делото за даване на писмени обяснения след запознаването му с писмената справка. Поканата е връчена на жалбоподателя на 19.12.2016 год. Няма данни по преписката такива обяснения да са дадени.

По делото е разпитан свидетелят Р. М., който съобщава, че с Т. са служили в едно отделение в затвора Белене. Към 22 септември 2016 г. М. е бил служител към затвора гр.Белене, жалбоподателят също работел в затвора Белене. Към настоящия момент Т. още е там, а свидетелят- в ГДО. На 22 септември 2016 г. между 7,20-7,30 часа сутринта свидетелят застъпвал в дежурство. Придвижили се с част от отделението с конвоен автомобил за осъдени лица и влязъл с първата транспортирана група служители, част от отделението. Пред дежурната видял колеги, единият от които бил И.Т., които са отстъпили от дежурство и чакали превозното средство, с което свидетелят бил транспортиран, за да се приберат. И така се изчаквало да дойде и втората и третата част от отделението. Поздравили се с колегите пред дежурната, след което свидетелят влязъл в дежурната стая, сдал оръжието срещу подпис в ежедневната книга и канещия се да отстъпи С. К. Д. – дежурен главен надзирател, задал на свидетеля следния въпрос: „Как е възможно и нормално ли е да бъда оставен?“ Свидетелят М. в първия момент не можал да схване за какво става въпрос, но подразбрал, т.к. погледнал към прозореца за превозното средство и видял, че е тръгнало. Отговорил на Д. спокойно, че се случват такива неща-превозното средство е заминало, и му казал да вземе втората група. Той се разгневил и разпоредил на командира на отделението К. П. И., като му казал да се обади веднага на външния портал и да каже да чакат на щаба , за да им проведе отвода. М. съобщава още, че легитимният превоз на служителите се извършва с автобус „Ивеко“, а този автомобил, с който служителите са довеждани и отвеждани на този ден, е конвоен автомобил, който е предназначен за задържани осъдени лица. В почивни и празнични дни „Ивеко“-то по едни или други причини не се ползва и това налага служителите да бъдат довеждани на няколко групи, в случая три, както и обратно – отстъпващите да бъдат извеждани на няколко групи. Сочи, че разстоянието до щаба е около 4 км – до външния портал. Във връзка с разпореденото от Д., той е задължил служителите да го чакат на това място, където е бил и Т., тъй като е бил с първия курс. Свидетелят съобщава още, че след сдаването вътре на постовете всеки един служител влиза в дежурната, получава оръжието, полага подпис, че го е получил и е свободен да си ходи. Тази дежурна е в сградата на затвора. Много рядко се е налагало цялото отделение да се събере в дежурната част и това става, когато се налага да се извършва претърсване на лишен от свобода. Това е след работно време. След получаване на оръжието служителите са свободни. В случая според свидетеля не се е налагало това да стане, но Д. разпоредил да изчакат. Свидетелят сочи, че цялото отделение е изчакало Д. на портала, провели са обтегнат разговор. Твърди, че никога не са получавали изрично разпореждане могат ли или не могат да си тръгнат, когато са сдали поста, щом са сдали , нямат ангажименти повече. Сочи, че Д. в качеството си на главен надзирател на отстъпващата смяна , в неговите задължения влиза смяната, която си тръгва от затвора, да си вземе оръжието и да си тръгне. Т.е. Д. е следвало да сдаде поста на застъпващия главен надзирател, който в случая е дошъл с първата група. Д. трябвало да сдаде лишените от свобода по брой, по книги. Има книга за движение на лишените от свобода, по които ги сдават. Това според свидетеля изисквало докато се придвижат и другите две части, те през това време са в процес на служебно обсъждане в тяхната си стая. След като трите части дойдат на работа и сдадат оръжието, тогава отстъпващия главен надзирател със застъпващия провеждат сдаване. На въпрос на пълномощника на жалбоподателя отговаря, че жалбоподателят си е заминал още с първата смяна и е трябвало да дойдат още две смени, едва след което Д. да сдаде.

В съдебно заседание е разпитан и свидетелят П. С. Н. – Командир на отделение в затвора гр.Белене , на който Т. е подчинен – надзиратели І и ІІ степен са му преки подчинени, а свидетелят от своя страна е подчинен на дежурния главен надзирател. Сочи, че надзирателите се освобождават от дежурство, след като последният надзирател, сдал поста на приемащия колега, излезе от портала и си получи служебното оръжие срещу подпис в служебната книга и се счита освободен от наряд. Съобщава, че има моменти, когато в празнични и почивни дни свободните от наряд надзиратели си тръгват – в момента не е на пост, намира се в сградата на затвора, но не е на даден пост в момента, тогава главният надзирател ги освобождава след пристигане на микробуса, който извозва смяната, т.к. той е с малка вместимост и извозването става на 2-3 пъти и свободните от пост си тръгват като дойде първия курс. Такава е негласната практика. Съобщава,че водачът на транспортното средство не получава изрична заповед -нареждане за отпътуване от главния надзирател. Не се разпорежда на всеки един надзирател с кой курс да отпътува- свободните от наряд, които не са на пост, си заминават като пристигне първия курс. Относно същността на „отвода” сочи, че освобождаването от дежурство в дежурната смяна (няма термин отвод), става в дежурната стая това, когато е имало инцидент и главния надзирател трябва да запознае служителите и да отбележи слабости и как е протекло дежурството, но по изключение. След като ги запознае обявява, че са свободни. Сочи, че когато някой отстъпи от смяна в обичайните случаи може, стига да има свободно място в транспортното средство. Няма задължение главният надзирател да освободи всички. За втория курс се изчаква, когато отстъпващата смяна си сдаде поста, за да отпътува със служебното превозно средство, но може да си тръгне и пеш, няма разписани правила.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Процесната заповед е връчена на 08.02.2017 год., видно от отбелязването и подписа на самата нея на л.7 от делото. Жалбата срещу същата е постъпила в съда на 21.02.2017 г., видно от поставения вх.№ на л.2. Следователно същата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес и е процесуално  допустима.

По същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, Началникът на затвора организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда. И.Т. е наказан на основание чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР с дисциплинарно наказание „мъмрене”. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ЗИНЗС се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в същия закон не е предвидено друго.

Заповедта е писмена и съдържа посочените в чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, разписана в ЗМВР. ДНО е спазил давностните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, доколкото датата на получаване на писмената справка с резултатите от проверката е 16.11.2016 г., а оспорената заповед е издадена на 29.12.2016 г. Наред с това в случая не е изминал и период, по-дълъг от една година измежду датата на извършване и датата на налагане на дисциплинарното наказание. Въпреки че съгласно чл.208 от ЗМВР не е задължително, е издадена писмена заповед, като са спазени изискванията относно назначаването на дисциплинарно - разследващ орган. Правото на жалбоподателя да бъде изслушан и да бъдат приети писмените му обяснения, както пред дисциплинарно - разследващия орган, така и пред ДНО, е било осигурено, макар че не винаги се е възползвал от него.

Според настоящия състав на съда оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми. С процесната заповед е прието, че на 22.09.2016 г. след сдаване на дежурството инспектор С. К. Д. – ст.инспектор „НОС“ в Затвора Белене е установил, че мл.инспектор И.Н.Т., мл.инспектор О. П. Й., мл.инспектор И. П. К. и мл.инспектор С. Р. С. – надзиратели I степен в затвор гр.Белене са напуснали първи обект с конвоен автомобил Форд Транзит, след като е пристигнал първия курс от новата смяна без негово разрешение. След извършена проверка е установил, че и командира на отделение мл.инспектор К. П. И. също не е давал разрешение за напускане на територията на първи обект на посочените служители. Според приложената по делото докладна записка на С. Д. рег. № 5117/09.11.2016 г. , последният е разпоредил на мл.инспектор И.Т., че може да си тръгне, след като дойдат първите колеги от новата смяна и след получаване на изрично разпореждане от него за тръгване. Въпреки даденото му разпореждане, мл.инспектор И.Т.  се е качил в конвоен автомобил Форд Транзит, седнал е на седалката до шофьора Т. О. Т. и му е разпоредил да отпътува към щаба.  Неизпълнението на даденото му разпореждане е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“.

На първо място настоящият състав на съда намира, че наличието и оправянето на такова разпореждане от страна на Д. към жалбоподателя е недоказано по несъмнен начин. Наличието на разпореждане в този смисъл се твърди само от инсп. Д.. Същият в уточнение на л.36 сочи, че шофьорът – л.св. Т. О. го е питал какво трябва да прави, Д.  му е разпоредил да отиде до КПП-Щаб и да вземе колегите от новата смяна, в този момент мл.инспектор И.Т.  е тръгнал да се качва в конвойния автомобил Форд, и Д. му е разпоредил да изчака идването на новата смяна и разпореждане за тръгване. И от двете сведения на л.св. О. е видно, че същият не е получавал разпореждане от Д. да отиде до щаба. Според собствените обяснения на Д., разпореждането до Т. е дадено непосредствено след като е отдал разпореждане на шофьора на автомобила. По тази причина същото следва да е чуто и от шофьора, и от останалите трима служители, доколкото веднага след качването си Т. е наредил отпътуване. За същите служители Д. не твърди, че ги е видял в автомобила, нито че им е дал разпореждане. Същественото противоречие в самите твърдения на Д. и противоречието им с твърденията на шофьора на автомобила водят съда до извод, че не може да се счита за доказано, че разпореждане от Д.  в посочения в заповедта смисъл е било издадено въобще.

На следващо място, дори да се приеме, че такова разпореждане е било издадено, то е станало след приключване на смяната на жалбоподателя на 22.09.2016 год. Разпитаният по делото свидетел П. С. Н. – Командир на отделение в затвора гр.Белене , на който Т. е подчинен сочи, че надзирателите се освобождават от дежурство, след като последният надзирател, сдал поста на приемащия колега, излезе от портала и си получи служебното оръжие срещу подпис в служебната книга и се счита освободен от наряд. Съобщава, че има моменти, когато в празнични и почивни дни свободните от наряд надзиратели си тръгват – в момента не е на пост, намира се в сградата на затвора, но не е на даден пост в момента, тогава главният надзирател ги освобождава след пристигане на микробуса, който извозва смяната, т.к. той е с малка вместимост и извозването става на 2-3 пъти и свободните от пост си тръгват като дойде първия курс. Такава е негласната практика. Съобщава,че водачът на транспортното средство не получава изрична заповед -нареждане за отпътуване от главния надзирател Не се разпорежда на всеки един надзирател с кой курс да отпътува- свободните от наряд, които не са на пост, си заминават като пристигне първия курс. Относно същността на „отвода” сочи, че освобождаването от дежурство в дежурната смяна (няма термин отвод), става в дежурната стая това, когато е имало инцидент и главния надзирател трябва да запознае служителите и да отбележи слабости и как е протекло дежурството, но по изключение. След като ги запознае обявява, че са свободни. Сочи, че когато някой отстъпи от смяна в обичайните случаи може, стига да има свободно място в транспортното средство. Няма задължение главният надзирател да освободи всички. За втория курс се изчаква, когато отстъпващата смяна си сдаде поста, за да отпътува със служебното превозно средство, но може да си тръгне и пеш, няма разписани правила. Съдът цени депозираните показания с оглед факта, че разкриват съществуващия в затвора ред, макар че свидетелят не е бил на смяна на 22.09.2016 г. и не е бил очевидец. Същите показания са в съответствие с писмените доказателства по делото, както и в съответствие с показанията на другия разпитан по делото свидетел М., които съдът също кредитира с доверие и които доказват , че на процесната дата Т. е отстъпил от дежурство и е сдал поста си, когато си е тръгнал със служебния транспорт. Показанията на тези двама свидетели не съвпадат само с противоречивите твърдения на инсп.Д.. С оглед на тези показания съдът приема,че по времето, когато се твърди в оспорената заповед, че Т. не е изпълнил разпореждането на Д., Т. вече е бил „сдал” поста и тъй като транспортното средство е било налично, е бил свободен да си тръгне, тъй като такава е била обичайната, установената практика по отношение на всички, така се е случило и процесния ден. По делото не са ангажирани доказателства, съгласно които служителят е длъжен задължително да изчака изрично разпореждане за своето освобождаване от страна на прекия ръководител – КО, или от ДГН, и същото разпореждане е необходимо, за да напусне съответния обект на затвора. Няма пречка това изискване да е въведено с вътрешно ведомствен акт, но в случая такъв не е представен като доказателство по делото. Самият инсп.Д. в първата докладна записка на л.14 -15 от делото сочи, че „на 22.09.2016 г. в 07,10 часа свободните служители бяха спрени от мен и не бяха пуснати да си тръгнат“, което означава, че същите са били надлежно освободени и са могли да отпътуват с осигурения транспорт без да искат изрично разрешение за тръгване. Служителят няма такова задължение и по приобщената длъжностна характеристика. Съгласно последната, негов пряк ръководите е КО (командир на отделение) , и макар че е подчинен на старши инспектор „НОС“ – в случая Д., същият не му е пряк ръководител, видно от длъжностната характеристика на последния. В този смисъл незаконосъобразна се явява и дадената правна квалификация на деянието на Т. по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители. След като съобразно длъжностните характеристики и на жалбоподателя, и на инсп.Д., последният не е бил пряк ръководител на Т. към 22.09.2016 год.(Д. е бил инсп. НОС, а Т. като надзирател I степен е непосредствено подчинен на командира на отделението-негов пряк ръководител), деянието неправилно е санкционирано по цитираната норма и квалифицирано като неизпълнение на заповед на прекия ръководител. Следва да се има предвид, че съдът по тълкуватетелен път извежда правната квалификация на деянието с оглед установените факти, но в самата заповед е цитираната цялата норма на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, като не е конкретизирано в заповедта коя от хипотезите на нормата е налице, което е още едно самостоятелно нарушение.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и е необоснована на събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото, следва да се присъдят своевременно поисканите разноски от жалбоподателя в размер на 400 лева договорено и заплетено възнаграждение на едни адвокат /л.101/, 10 лева заплатена държавна такса /л.8/ и депозит за призоваване на свидетел в размер на 10 лева /л.67/, или сума общо в размер на 420 лева. Доколкото Началникът на Затвора Белене е в структурата на юридическо лице – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, същата следа да бъде задължена с разноските.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, шести състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от И.Н.Т. чрез адв.И.А. ***, Заповед №1460/29.12.2016 год. на Началника на затвора-гр.Белене, с която на Т. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на И.Н.Т. с ЕГН ********** сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева като разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: