Р E Ш Е Н И Е

№ 197

гр.Плевен, 15 Май 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 200 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 71 от 26.01.2017 г., постановено по нахд № 3016/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0000408 от 19.09.2016 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен, с което на „Викинг – Н.“***, ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ул.“Николай Хайтов“ № 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Н.Т. с ЕГН **********, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева затова, че при извършена документална проверка на 31.08.2016 г. в офиса на Д „ИТ“ – Плевен е констатирано, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължителни предписания, дадени с протокол изх.№ 1624856 от 24.06.2016 г., с номера на предписанията № 1 и № 2, с краен срок за изпълнение – 15.07.2016 г., като не е изплатил трудовото възнаграждение на лицето П. А. М. за м.март и м.април 2016 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Викинг – Н.“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Н.Т., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че районният съд не е обсъдил аргументите, изложени в жалбата, относно допуснати нарушения по съставянето и връчването на акта за нарушение и наказателното постановление. Сочи, че АУАН е изпратен за връчване по пощата, като за получател е посочено лице, различно от управителя, без да е ясно дали това лице е упълномощено да да получава актове. Твърди,че когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава-на общинската администрация по местоживеене за предявяване. В този смисъл сочи, че е нарушена нормата на чл.416, ал.3 от КТ. Прави извод, че в случая не са били спазени изискванията за връчване на акта на дружеството. Навежда доводи и за нарушаване на процедурата по връчване на НП. Твърди, че на П. А. М. е изплатено трудовото възнаграждение за месеците март и април 2016 г., макар и със закъснение, но сочи, че това се дължи на затрудненото финансово положение на дружеството поради забавени плащания от страна на възложителя по сключен договор за охрана на посочения в НП обект на охрана. В заключение моли съда, ако прецени, че не са допуснати сочените в жалбата нарушения, да измени наложената санкция в минимален размер.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, се представлява от юрисконсулт Р. И., която моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №15-0000408 от 12.09.2016г за установяване на административно нарушение, от който е видно, че при извършена проверка на 31.08.2016г в офиса на Д“ИТ“-Плевен се констатирало нарушение на трудовото законодателство, а именно: „ВИКИНГ – Н.”***, в качеството си на работодател, не е изпълнил задълженията си, съгласно предписания, дадени с Протокол с изх.№1615949/24.06.2016г, с номера на предписанията №1 и №2, с краен срок за изпълнение 15.07.2016г, като не е изплатил трудовото възнаграждение на лицето П. А. М. – сътрудник по охраната в обекта на дружеството – ШЗО гр.Плевен за месец март и месец април 2016г, видно от съответните ведомости за заплати. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му за проверка. Документите съгласно, които е извършена проверката са предоставени от работодателя чрез куриерски услуги.

Горните обстоятелства съдът установил от показанията на разпитания актосъставител М. А. и свидетеля М. П., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От същите установил по безспорен и категоричен начин, че „ВИКИНГ – Н.” ЕООД в качеството си на работодател, не е изпълнил задълженията си, съгласно предписания, дадени с Протокол с изх.№1615949/24.06.2016г, с номера на предписанията №1 и №2, с краен срок за изпълнение 15.07.2016г, като не е изплатил трудовото възнаграждение на лицето П. А. М.– сътрудник по охраната в обекта на дружеството – ШЗО гр.Плевен за месец март и месец април 2016г, видно от съответните ведомости за заплати. Съдът кредитирал напълно показанията на актосъставителя А. и свидетеля П. като конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на дружеството.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си наказаното дружество е извършило нарушение по чл.415 т.1 вр.чл.128 т.2 от КТ и правилно и законосъобразно му е наложено административно наказание на основание чл.416 ал.5 от КТ вр.чл.415 ал.1 от КТ. Съдът счел, че законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е преценил тежестта на извършеното нарушение и предвид обстоятелството, че на дружеството- жалбоподател са налагани множество административно наказания за нарушение на трудовото законодателство -факт, който съдът посочил за служебно известен нему , правилно е определен максималния размер на предвидената в закона имуществена санкция. При формиране на своето решение съдът съобразил обстоятелството, че сумите за които е дадено предписание за изплащане касаят трудово възнаграждение и работникът и членовете на неговото семейство в продължение на месеци са били лишени от тези необходими за издръжката им средства.

Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Според касационната инстанция правилен е извода на съда за съставомерност и доказаност на извършеното нарушение.

Административнонаказателната отговорност на дружеството по 415, ал.1 от КТ е ангажирана за неизпълнение на даденото предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Последното е дадено с Протокол №1624856/24.06.2016 год. по т.1 и т.2 , с които е разпоредено на работодателя да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през месеците март и април на 2016 год. на конкретно посочено лице-П. А. М., работил на съответния обект. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство. Безспорно е установено по делото, че дадените предписания за изплащане на трудовото възнаграждение на работника М., не са изпълнени в установените в предписанието срокове-15.07.2017 год., а това се установява и от представените от самия жалбоподател писмени доказателства-2 бр. известия за експресен превод, придружени с два броя системни бонове, от които е видно, че възнагражденията за м.март и м.април на 2016 год. са изплатени съответно на 04.10.2016 год. и 31.10.2016 год. Ето защо вмененото нарушение е съставомерно и доказано.

Противно на оплакванията в първоначалната и в касационната жалба, процедурата по съставяне и връчване на АУАН е спазена. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Актът се съставя в отсъствие на нарушителя, когато последният е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Видно е, че дружеството е било поканено с писмо на л.17 от делото на ПРС да се яви на 12.09.2016 год. за съставяне на акт за нарушение, като писмото е било изпратено по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на седалището и адреса на управление на ЮЛ съобразно приложеното по делото на л.16 УАС и е получено срещу подпис с отбелязана дата и име от упълномощено лице. Видно от разписката на л.14 от делото на ПРС, това е същото упълномощено лице, което е получило и екземпляр от издаденото НП, жалба срещу което е била подадена своевременно, в срока по ЗАНН, поради което следва да се счете , че дружеството-жалбоподател е било надлежно уведомено да се яви за съставяне на акт за нарушение. Тъй като не се е явило в указания в писмото срок, актът законосъобразно е бил съставен в негово отсъствие на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, след което е бил изпратен за връчване отново по пощата, който начин на връчване е допустим съобразно закона, и надлежно връчен на 26.09.2016 год. отново на същия адрес и същото упълномощено лице. Целта на различните способи за уведомяване е една и съща-лицето-адресат да бъде уведомено за съответното действие и когато тази цел е била изпълнена-в случая известието за предстоящо съставяне на акта и впоследствие самия акт, са достигнали до своя адресат, не може да се говори за нарушение в процедурата по уведомяване, тъй като използваният начин на връчване не е довел до нарушаване или ограничаване на процесуалните права на адресата. На още по-голямо основание не може да се правят оплаквания за ненадлежно проведена процедура по връчване на НП, след като считано от датата на връчване на същото, дружеството е подало жалба против това НП в установения от ЗАНН срок.

Ето защо настоящата инстанция преценява направените оплаквания за нарушения в процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП за неоснователни и не обосноваващи отмяна на НП.

Основателно е обаче оплакването за несправедливост на наложеното наказание. С НП е наложена имуществена санкция в размер на максимума, предвиден в закона- 10 хиляди лева. Разпоредбата, въз основа на която е наложено наказанието предвижда санкция за неизпълнение на предписание в размер от 1500 до 10 000 лв. ПРС се е позовал на служебно известен нему факт, че на жалбоподателя са налагани множество административни наказания за нарушения на трудовото законодателство. За да се позове обаче на служебно известни факти, съдът е следвало да стори това с нарочно определение преди приключване на съдебното дирене, тъй като затова е длъжен да съобщи на страните, за да могат те да се защитят срещу това , като имат възможност преди приключване на съдебното дирене да представят доказателства в своя защита. Като не е сторил това и като не е събрал от друга страна доказателства за наличие на множество наложени наказания за нарушения на трудовото законодателства, този факт е останал недоказан и съдът необосновано се е позовал на него в съдебното решение като утежняващ такъв. От друга страна се касае за неизплатени възнаграждения на един работник според записа в НП. Трудовите възнаграждения все пак, макар и със закъснение са били изплатени на лицето. Ето защо съдът намира, че съдебното решение следва да бъде отменено и НП бъде изменено, като бъде намален размерът на наложената санкция на 1500 лева.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 71 от 26.01.2017 г., постановено по нахд № 3016/2016 г.на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление№ 15-0000408 от 19.09.2016 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен, с което на „Викинг – Н.“***, ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ул.“Николай Хайтов“ № 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Н.Т. с ЕГН **********, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева, като намалява размера на имуществената санкция на 1500 (хиляда и петстотин лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.