Р E Ш Е Н И Е

№ 199

гр.Плевен, 16 Май 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                                 Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Елка Братоева

                                                                                             Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 199 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 70 от 25.01.2017 г., постановено по нахд № 3059/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-001476 от 17.05.2016 г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен, с което на М.Г.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от Кодекса на застраховането (КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.638 ал.5 от КЗ  затова, че на 05.05.2016 г. в 13,40 часа в гр.Плевен, ж.к.Сторгозия, като водач на лек автомобил Опел „Калибра 2000“ с рег.№ С***МР, собственост на К. К. К., управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М.Г.И., чрез адвокат Д.П. ***, който счита същото за неправилно. Счита за безспорно установени само фактите, че полицейските служители  са били на работа по график на процесната дата и място; че са установили проверявания автомобил в района на паркинга пред бл.24. Спорен според касатора е единствено факта дали автомобилът, във връзка с чието управление е констатирана липса на ЗЗ”ГО” е бил управляван в момента на проверката от  И. , или е бил в покой. Твърди, че е налице негативно отношение от страна на решаващия съд спрямо водения от И. свидетел и бланкетно кредитиране показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, както и че е налице неправилно възприемане на обстановката при съставяне на АУАН. Моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно – да го отмени като неправилно и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се  представлява  от адвокат Д.П. с редовно пълномощно по делото, който моли съда  да  отмени решението на районен съд като постановено при неизяснена фактическа обстановка и да върне същото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, алтернативно – да отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен  не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 06.05.2016 г. около 13:40 часа, в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, пред блок №24, И. като водач на лек автомобил „Опел Калибра 2000“ с рег. № С *** МР, собственост на К. К. К., при проверка от полицейски служители бил установен да управлява автомобила  без сключен договор застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валиден към момента на проверката, за превозното средство. За констатираното нарушение бил съставен  АУАН бл. № 446817/06.05.2016 г. за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, който И. отказал да подпише, което било удостоверено с подписа на свидетеля Ц. К.. Въз основа на АУАН административно-наказващият орган издал НП № 16-0938-001476/17.05.2016г., за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ и му наложил на основание чл.638, ал.5 от КЗ - глоба в размер на 800 лв. за това че на 06.05.2016г. в 13:40 часа в гр. Плевен, ж.к.“Сторгозия“ пред блок №24, като водач на лек автомобил „Опел Калибра 2000“ с рег. № С *** МР, собственост на К. К. няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ валиден към момента на проверката. Описано е, че нарушението е извършено повторно на основание НП № 150938-001206/17.04.2015г. /връчено на 14.11.2015г. и влязло в сила на 24.11.2015г.

Решаващият състав на съда приел, че събраните гласни доказателствени средства изграждат две категорично противоречащи си версии относно факта осъществено ли е нарушението от страна на жалбоподателя. Съдът не дал вяра на  показанията на разпитаната свидетелка Д., която твърдяла, че И. в момента на проверката не е управлявал процесното МПС, а е извършвал ремонтна дейност по същото на паркинга пред блок №24. От показанията на свидетелите Н. и Д. установил, че патрулният автомобил се е движил след автомобила,  управляван от И., тъй като забелязали, че същият „изпушваше много син пушек отзад ... направи голямо впечатление, че много пуши“.  Контролните органи съобщили, че на 06.05.2016г. изпълнявайки служебните си задължения забелязали лек автомобил „Опел Калибра“. Последвали го и след като автомобилът преустановил движението си, спрели зад него. При извършената проверка установили, че жалбоподателят управлява автомобила без ГО. Тъй като жалбоподателя отказал да подпише акта поискали да им бъде оказано съдействие от служители на Второ РУ – Плевен, като свидетел на отказа станал Ц. К.. Съдът анализирал обясненията на самото наказано лице, което обяснило в съдебно заседание че „колата ми няколко дена не се движи“, потвърждава обстоятелството, че автомобилът му действително е имал „проблеми с пушеците ... проблеми с турбото“ и не го е управлявал на 06.05.2016г. Показанията на разпитаните свидетели Д. и Н. съдът възприел като точни и последователни, описващи подробно начина на извършване на проверката, взаимно допълващи  и кореспондентни с писмените доказателства. Съдът дал вяра на последните, като изложил мотиви, че същите предават личните си впечатления от проверката, не са заинтересовани от изхода на делото и техните твърдения не са изолирани от останалия, приобщен към делото доказателствен материал. Основателни съмнение в достоверността на показанията на свидетелката  Д. се породили у решаващия съд, който приел за  нелогично и житейски необосновано нейното твърдение, че проверката на жалбоподателя е била извършена при намиращия се на място негов автомобил, който не е бил привеждан в движение преди това, предвид, че  за да стигне до паркинга на блок 24, където се е намирал автомобила на И. е необходимо нарочно и изрично полицейските служители да целят, да извършат проверка на жалбоподателя. А по делото съдът не установил факти, от които да е изводимо, че между свидетелите и жалбоподателя са съществували конкретни отношения, които да мотивират полицейските служители при изпълнение на служебните си задължения изрично да ги търсят  за проверка. От друга страна близките приятелски отношения между И. и свидетелката Д. внесли  съмнение относно достоверността на нейните показания, които, сравнени с показанията на свидетелите Н. и Д.  се възприели от съда за  нелогични, необосновани, дистанцирани в степен на недостоверност.

При служебна проверка на административнонаказателното производство съдът не констатирал наличието на процесуални нарушения, допуснати при издаването му. Констатирал, че НП и АУАН  са издадени от компетентни органи предвид  Заповед №316з-770/18.03.2016г. на Директора на ОДП-Плевен. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както същите  съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно  изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Описанието  на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, съдът приел за достатъчно изчерпателно и конкретно, позволяващо индивидуализацията му като изпълнително деяние и като административно нарушение. Направил извод за  фактическо и правно единство между АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите, неизпълненото задължение и приложимата правна норма и в двата акта, а мястото на нарушението – за  достатъчно индивидуализирано. На база събраните доказателства съдът направил извод, че свидетелските показания на полицейските служители  обосновават преки и категорични изводи относно обективния факт, че към момента на проверката, жалбоподателят не е имал действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна, прилипса на данни, че същото МПС е било спряно от движение. Направил извод, че към момента на проверката И. е управлявал автомобила с рег. № С *** МР, като в процесния случай се явява ползвател на МПС-то и  към този момент същият не е имал валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното МПС, което установил и при проверка в общодостъпния сайт на Гаранционен фонд, от който установил, че застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила последно е била сключена на 10.09.2013г., като същата е с валидност до 27.12.2013 г. Съдът изложил мотиви, че в случая И. е санкциониран на основание чл.638, ал.5 от КЗ  с глоба в размер на 800 лева, тъй като установил от приложеното по делото НП №15-0938-001206/17.04.2015г., че И. е санкциониран за същото по вид нарушение.

На тези основания съдът потвърдил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност  и съставомерност на вмененото на И. деяние. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция. Събраните пред РС писмени и гласни доказателства по недвусмислен начин сочат на осъществен състав на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ , съгласно който отговорност носи лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От справката на л.9 от  делото на РС се установява, че автомобилът  Опел Калибра  с рег.№С *** МР е собственост на К. , а не на касатора. От справката на л.10 е видно, че за процесната дата  за автомобила не е имало сключена и действаща застраховка „ГО”. От приобщеното на л.31 от делото на РС Наказателно постановление №15-0938-001206/17.04.2015 год., връчено на 14.11.2015 год. и влязло в сила на 24.11.2015 год. е видно, че е издадено за същото по вид  нарушение, поради което процесното е постановено при условията на повторност. Относно основния спорен по делото въпрос-дали И. е управлявал процесното МПС по времето и на мястото, отразено в НП, РС е изложил обосновани мотиви, основаващи се на правилен анализ на събраните доказателства. Всички редовно събрани такива, за които РС е имал данни по делото сочат, че И. е управлявал МПС. Показанията на полицейските органи относно факта на управление на МПС кореспондират помежду си и с останалите доказателства , като аргумент  в подкрепа на този извод на съда (че И. е управлявалМПС) са и обясненията на самия И., дадени в съдебно заседание, според които е имало проблеми , свързани  с „пушеците на тази кола”, за което съобщават и актосъставителя, и свидетеля Н., и за които факти полицейските органи няма как и откъде да имат данни, освен от преките си наблюдения. Такива от автомобила от своя страна няма как да се наблюдават, ако същият не е бил в движение, а в покой, пред блока, както е съобщила свидетелката Д., поради което правилно съдът не е кредитирал нейните показания. Индиция за достоверност на показанията на полицейските органи е и факта, че те съобщават, че с И. е имало и друго лице, когато е управлявал автомобила, на което те са съставили акт за нарушение за   непредставяне на документ за самоличност, каквито доказателства са събрани в касационното производство по искане на касатора.  Други доказателства, оборващи констатациите в акта за нарушение, не са представени, нито е поискано събирането им от И., който в съдебното производство пред РС се е явил с упълномощен адвокат.

Оплакванията в касационната жалба съдът преценява като неоснователни, а направените в същата доказателствени искания-недопустими и ненавременни. Предмет на оспорване пред районния съд е наказателното постановление, а пред Административния съд, действащ като касационна инстанция - въззивното съдебно решение. В чл. 209 АПК са формулирани синтезирано и абстрактно порочните процесуални действия на районния  съд, които изключват възникването на присъщите на съдебното решение правни последици и определят рамката на конкретните процесуални действия на съда, на базата на които касаторът може да се позове на порочност. Непълнотата на доказателствата не е сред изброените, а с разпоредбата на чл. 219, ал. 2 АПК е въведена забрана за допускане на доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. Наред с това страната не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие по приобщаване на относимите по спора доказателства, за да касира съдебното решение. Твърдяната непълнота на доказателствата в конкретния случай, както бе посочено по-горе, не се дължи на нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на съда, каквото би било недопускане на допустимо доказателство, неправилно разпределение на доказателствената тежест и пр., а е резултат на процесуалното бездействие на страната. В протокола от проведеното съдебно заседание не е обективирано искане на касатора за събиране на поисканите с касационната жалба доказателства, поради което районният съд, при събраните по делото доказателства и при липса на данни  за други, които служебно да изиска и които да допринесат за изясняване на относимите факти, не е допуснал процесуално нарушение и е постановил един правилен и обоснован съдебен  акт, който следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 70 от 25.01.2017 г., постановено по нахд № 3059/2016 г.на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                       2.