Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 215

 

гр. Плевен, 31 Май 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове:       ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                      

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 196/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Б.И.Н., чрез адв. Д. *** срещу Решение № 122 от 17.02.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3060/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно НП № 16-0938-003400/26.09.2016г. на Началника на Сектор ПП към ОД на МВР - Плевен, с което на осн. чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП на Б.И.Н. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и са отнети 8 контролни точки за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, затова че на 11.09.2016г. в 20:00ч. в гр. Плевен като водач на лек автомобил БМВ 320Д с рег. № ЕН***ВА движейки се по бул. „Д. Константинов” посока жп гара преминава през кръстовището на бул. „Д. Попов” и ул. „Д. Константинов”  на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. 

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Счита, че решението не е обосновано на доказателствата по делото, съдът не е обсъдил показанията на втората група свидетели. Сочи, че от показанията на свидетелите не може да се направи категоричен извод, че е преминала на червен сигнал на светофарната уредба, не са приобщени никакви доказателства, дали и как е била синхронизирана. От показанията на контролните органи се установява, че не са възприели лично и непосредсредствено подавания сигнал в лентата на жалбоподателката, а изводите им се базират на предположението на актосъставителя. Затова счита, че не е категорично доказано от доказателствата по делото, че е извършила нарушението, за което е наказана. Налице е и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие на датата на нарушанието, посочена в АУАН – 11.09.2016г. и тази в НП – 11.08.2016г., което също е основание за отмяна на НП, но не е било обсъдено от първоинстанционния съд. Моли за отмяна на решението и по същество за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът е изяснил изцяло фактическата обстановка по делото като е разпитал актосъставителя, свидетеля по акта и посочените от жалбоподателката двама свидетели, извършил е очни ставки между двете групи свидетели, за да изясни противоречията в показанията им. Извел е изводите си след съпоставка и преценка на писмените доказателства по делото и свидетелските показания на двете групи свидетели, които обсъдил и изложил съображения защо приема за достоверни показанията на първата група свидетели, а другите отхвърля като заинтересовани и несъответни на останалите доказателства по делото.

Изложените от районния съд съображения се основават на доказателствата по делото и закона, обсъдени са в мотивите на решението и напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Съдът не е констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Не е налице твърдяното от касатора несъответствие между АУАН и НП относно датата на извършване на нарушението – в обстоятелствената им част е посочена датата – 11.09.2016г., когато е бил съставен акта.

Съдът правилно е съобразил, че жалбоподателката не е вписала възражение в акта при съставянето му, нито в указания 3-дневен срок след това. Според категоричните показания на св. В. – актосъставител, от позицията си в близост до кръстовището този свидетел непосредствено и лично е възприел сигнала на светофарната уредба за преминаващите през кръстовището автомобили, която е синхронизирана и еднаква в лентата на жалбоподателката и в двете посоки на движение. Свидетелят установил, че жалбоподателката е преминала с автомобила си през кръстовището на червен сигнал, който забранява преминаването, което е станало причина за спирането на автомобила и съставяне на акт за констатираното нарушение. При съставяне на АУАН жалбоподателката не е имала никакви възражения. Св. З. подкрепя написаното в акта, но не си спомня конкретни подробности. При тези факти правилно съдът е отхвърлил като заинтересовани показанията на втората група свидетели, които твърдят, че сигналът на светофара е бил зелен, не само поради близките приятелски отношения, а и поради това, че се опровергават категорично от показанията на актосъставителя В., според които не е имало втори автомобил, който да е преминал при същия сигнал на светофарната уредба, заедно с автомобила на жалбоподателката, иначе също е следвало да го спрат. С оглед на това съдът правилно е приел съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, че формалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН не е била успешно оборена в хода на съдебното производство.

При правилно изяснената фактическа обстановка съдът обосновано е приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 6 т.1 от ЗДвП като в качеството си на водач на МПС не е съобразила поведението си със сигнала на работещата светофарна уредба като е преминала през кръстовището на червена светлина, която забранява преминаването и законосъобразно е наказана с предвиденото съгласно чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП за това нарушение наказание „глоба” от 100 лв., което е в абсолютен размер, както и обосновано са отнети 8 контролни точки за извършеното нарушение.

По изложените съображения, решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.   

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 от 17.02.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3060/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.