РЕШЕНИЕ
№ 188
гр.
Плевен, 11 Май
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети април две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар А.П.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 189 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.С.И. ***, срещу
решение № 10/31.01.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Червен бряг, постановено
по н.а.х.д № 399/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
16-0374-000595/31.08.2016 година на Началник отдел към Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, РУ Червен
бряг – Й. Д. /на основание заповед № 8121з-748/24.06.2015 г./, с което на М.С.И.
с ЕГН **********, адрес: ***, за това, че на 10.08.2016 г. в с. Радомирци на
кръстовището на ул. „Евтим Иванов” и ул. „Захари Стоянов” като водач на лек
автомобил – Рено Меган Сценик с рег. № ЕН***КА управлявал МПС по нерегулирано
кръстовище и не пропуснал правилно движещ се лек автомобил с рег. № ЕН***АХ,
който бил дясно стоящ и реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с
материални щети като и напуснал пътнотранспортното произшествие без да уведоми
служба на МВР – нарушения на чл. 48 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, поради което на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП
му било наложено административно наказание глоба в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че показанията
на свидетелите са неправилно интерпретирани и не описват фактическата
обстановка такава, каквато е била. Посочва, че действително между двамата
водачи се провежда кратък разговор след ПТП и относно щетите, които са само по
автомобила на жалбоподателя, като след този разговор другият участник в ПТП
напуска мястото, и тъй като жалбоподателят го познава добре отива до дома му,
където не намира нито участника в ПТП, нито автомобила му, за това отива към
центъра на селото и на връщане към мястото на ПТП среща и спира полицейският
автомобил. Сочи, че през цялото време жалбоподателят е целял не да се укрие от
органите на МВР, а да намери и другият водач и да се изясни фактическата
обстановка, за това говорят и последващите му действия и спирането на
полицейския автомобил. Посочва, че не отговаря на истината и обстоятелството,
че другият участник в ПТП след обаждането си на телефон 112 се връща на мястото
на ПТП, това се доказва и от разпита на двамата полицейски служители, които
отиват на мястото на ПТП съпровождани от жалбоподателя и тогава на мястото на
ПТП идва и другият водач. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния
съд или алтернативно да бъде намалено наложеното му наказание в предвидения от
закона минимум.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен
съд Плевен, втори касационен състав намира, че жалбата е подадена в срока по
чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
С АУАН № 684946 от 10.08.2016 г. било констатирано, че М.С.И. на същата дата около 14.00
часа в с.Радомирци, на кръстовището на ул. „Евтим Иванов” и ул. „Захари
Стоянов” като водач на лек автомобил – Рено Меган Сценик с рег. № ЕН***КА
управлявал МПС по нерегулирано кръстовище и не пропуснал правилно движещ се лек
автомобил с рег. № ЕН***АХ, който бил дясно стоящ и реализирал пътнотранспортно
произшествие с материални щети като и напуснал пътнотранспортното произшествие
без да уведоми служба на МВР – нарушения на чл. 48 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
3 от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП, като
на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП му било наложено
административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, или общо глоба 350
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
РС е потвърдил НП, като е приел, че въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства се потвърждава фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП. Не е кредитирал показанията на св.И. /возил се
в автомобила на И./, според който другият автомобил се е движил много бързо, и
че не са се опитвали с И. да бият водача му. Приел е за неоснователни и
твърденията, че мястото на местопроизшествието е напуснато, защото другият
водач го е напуснал и са тръгнали да го издирват. РС подробно е описал и
обсъдил задълженията по чл.48 от ЗДвП, съгласно който на кръстовище с
равнозначни пътища водачът на превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, като
е приел, че в случая това задължение не е изпълнено от И.. Посочил е, че
нормата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП изисква ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените
им указания. Посочил е, че това задължение не е изпълнено, като И. е напуснал
местопроизшествието, и той няма право да го напуска дори ако другият водач е
напуснал това място. Приел е, че се оглед на многобройните нарушения от страна
на И. на ЗДвП, за което са му налагани наказания с НП /които е посочил/,
размерът на наказанието е правилно индивидуализиран. На тези основания е
потвърдил НП.
Решението на РС е правилно. По наведените касационни
основания съдът намира:
Твърденията, че показанията на свидетелите са неправилно интерпретирани
и не описват фактическата обстановка такава, каквато е била в действителност,
са неоснователни. Няма спор по въпроса, че другият участник в ПТП е имал предимство
като дясно стоящ. Дори да е вярно, че
същият се е движил „много бързо“ /както се твърди от касатора/, И. е бил длъжен
да направи преценка на разстоянието и скоростта на автомобила, движещ се с
предимство, и да го пропусне, ако не може да премине през кръстовището преди
него. В случая това не е станало. След като настъпва ПТП и между двамата водачи
няма съгласие за обстоятелствата, свързани с ПТП, независимо от това че другият
участник в ПТП напуска местопроизшествието, И. е длъжен да остане на това
място. Не е спорно, че И. е напуснал мястото на местопроизшествието. Дали
другият водач е извършил нарушение с оглед напускането на местопроизшествието от
негова страна, е предмет на отделно производство, което не засяга И.. Същият е
наказан не защото е целял да се укрие от органите на МВР /както се сочи в
касационната жалба/, а защото е напуснал мястото, като нарушение е налице дори
да не е целял да се укрие, когато преди напускането няма съгласие с другия
водач за обстоятелствата, свързани с ПТП. Кога другият водач се е върнал на
мястото на произшествието няма никакво значение по отношение и на двете
нарушения, за които И. е привлечен към отговорност. Той отговаря само за
собственото си поведение, но не и за поведението на другия участник в ПТП.
По отношение на искането за намаляване на наказанието до
минимума съдът съобразява, че касаторът, видно от приложената справка за
нарушител, е многократно наказван за нарушения на ЗДвП, като в повечето случаи
не е заплащал глобите, които са му наложени. По тази причина съдът счита, че
досега налаганите наказания не са довели до съобразяване от страна на И. с
нормите на ЗДВП, поради което налагането на наказания в по-нисък размер от
този, наложен от наказващият орган, няма да изпълни целта по чл.12 ЗАНН – да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
При направената служебна проверка, по реда на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд –
Червен бряг, е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/31.01.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 399 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.