Решение по Административно дело 178/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 206

гр.Плевен, 19 Май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Богданова-Кучева ЧЛЕНОВЕ:Елка Братоева

Снежина Иванова

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура –Плевен, като разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 178 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано въз основа на протест от прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен против чл. 4, ал.1, т.4 и т.5, чл.18, ал.6, чл.32 и чл.33 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пордим /по-долу Наредбата/, приета от Общински съвет /ОбС/ гр. Пордим решение № 317 от 19.02.2003 г., с искане за тяхната отмяна.

В протеста се сочи, че разпоредбите на чл.4, ал.1, т.4 и т.5 от Наредбата предвиждат, че размерът на местните такси и цени за услуги се определя при спазване на следните принципи: т.4 „ефективно разпределение на общинските ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги.“ т.5 „насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги.“ Тези разпоредби противоречат на чл.8, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, съгласно която разпоредба Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Разпоредбата на чл.18, ал.6 от Наредбата гласи „при констатирано по реда на чл.18, ал.5 ползване на недвижим имот, таксата се определя и дължи в пълен размер за годината и се налага глоба в размер на една годишна такса.“ Тази разпоредба противоречи на чл.123, ал.3 от ЗМДТ, която предвижда: Който декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. Противоречи и на чл.27, ал.1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредбата предвижда, че за издаване на разрешение за търговия по чл.30, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/ се заплаща такса, размерът на която се определя въз основа на разходите, извършвани от общината за обработка на документите, при условия и по ред, определен с правилника за прилагане на Закона за тютюна и тютюневите изделия /ППЗТТИ/. А съгласно чл.32, ал. 2 лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението. Разрешението се издава след представяне на документ, удостоверяващ липсата на данъчни задължения, както и други финансови задължения към общината, декларирани или установени от компетентен орган към датата на издаване на удостоверението. Според чл.33 таксата за издаване на разрешението е в размер на 10 лева и се заплаща при предявяване на искането за издаване на разрешението по чл.32, ал.1. Тези разпоредби противоречат на чл.30, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия /ЗТТСТИ – заглавието изменено, ДВ бр. 28/2016 г./, съгласно която разпоредба тютюневите изделия се продават от търговци, притежаващи разрешение за продажба на тютюневи изделия, издадено при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Освен това е недопустимо с наредба на ОбС да се ограничават правата на гражданите, като им се налагат допълнителни тежести и се поставят в зависимост от изпълнение на финансови задължения, които са им вменени със закон.

По отношение на всички протестирани разпоредби се сочи, че същите са в нарушение и на чл.75, ал.2, чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 и чл.15 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Иска се отмяна на сочените разпоредби от Наредбата.

В съдебно заседание -протестиращият прокурор при ОП Плевен се явява лично, като моли протеста да бъде уважен на посочените в него основания. Иска присъждане на разноски в размер на 20 лева, явяващи се внесена такса.

Ответникът – Общински съвет Пордим, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура Плевен се представлява от прокурор Шарков, който намира протеста за основателен и моли да бъде уважен.

Административен съд, гр. Плевен, първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пордим е приета от Общински съвет гр. Пордим с негово решение № 317 от 19.02.2003 г., като е изменяна, и действащите понастоящем редакции на част от протестираните разпоредби са приети, като следва: с решение №84/15.02.2008 г. е приета разпоредбата на чл.18, ал.6, с решение №268/25.02.2009 г. е приета сегашната редакция на разпоредбата на чл.32, ал.1, с решение № 251/23.01.2009 г. е приета сегашната редакция на разпоредбите на чл.32, ал.2 и чл.33.

Видно от приобщените протоколи за заседанията на ОбС, с решение № 317 от 19.02.2003 г., на основание чл. 22, ал.1 и чл.21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА /Закон за местното самоуправление и местната администрация/ е приета Наредбата, като „за” са гласували всички 8 от присъствали 10 общински съветника, двама са се въздържали. На заседанието са присъствали 10 от избраните 13 общински съветника /протокол на л.л.109-118/. Проектът е бил обсъден на 12.02.2003 г. заседание на постоянната комисия по бюджет, финанси и стопанска политика /л.105/. Като докладвал проекта за наредбата пред ОбС е посочен неговият председател /л.108/.

Решение №84/15.02.2008 г. , с което е приета е приета разпоредбата на чл.18, ал.6 от Наредбата, е прието на основание чл.21, ал.1, т.7 и чл.27, ал.5 от ЗМСМА, чл.9 от ЗМДТ. Предложението е направено от кмета на общината на 05.02.2008 г. /л.л.140, 141/, обсъдено е на заседание на постоянната комисия по финанси, бюджет и стопанска политика на 11.02.2008 г. /л.л.144,145/. На заседанието на ОбС са присъствали 13 от общо 13 общински съветника, като същите са гласували поименно, и с 13 гласа „за“ е прието това изменително решение /л.л.164-166/.

Решение № 251/23.01.2009 г., с което са приети разпоредбите начл.32, ал.2 и чл.33, е прието на основание чл.21, ал.1, т.7 и чл.27, ал.5 от ЗМСМА и чл.9 и чл.113 от ЗМДТ. Предложението за приемането му е направено от кмета на общината на 09.01.2009 г. /л.л.281,282/, обсъдено е на заседание на постоянната комисия по финанси, бюджет и стопанска политика на 14.01.2009 г. /л.284/. На заседанието на ОбС са присъствали 12 от общо 13 общински съветника, като същите са гласували поименно, и с 12 гласа „за“ е прието това изменително решение /л.л.302,303/.

Решение №268/25.02.2009 г. , с което е приета разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредбата, е прието на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.30, ал.1 от Закона за тютюна и и тютюневите изделия. Предложението за изменение е направено от председателя на ОбС на 19.02.2009 г. /л.229/, няма данни по преписката същото да е обсъдено от комисии на ОбС. На заседанието са присъствали 9 от общо 13 общински съветника, като всички девет са гласували „за“, няма данни в протокола да са гласували поименно /л.л.241,242/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.26/2017 г. на "Държавен вестник" /л.362 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен /л.л.358, 359, 366/. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пордим е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите на чл. 4, ал.1, т.4 и т.5, чл.18, ал.6, чл.32 и чл.33 от Наредбата. Като самостоятелни разпоредби от такъв акт тяхното оспорване пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл. 185-196 от АПК. Наредбата съдържа вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта, т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/16.07.2009 г. на ВАС по т.д.№ 2/2009 г. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на норми от Наредбата.

Съобразно чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Според чл. 168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК. Доколкото отделните протестирани разпоредби са приемани по различно време, за всяка от тях следва да се съобрази съответствието със закона към момента на приемането й.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Пордим решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби.

От протоколите за проведените заседания, на които е приета Наредбата и нейните изменения, се установява наличие на изискващия се заседателен кворум съгласно чл.27, ал.2 ЗМСМА – присъстват повече от половината общински съветници, като приемането на изменителните решения е станало с гласовете на повече от половината от общия брой съветници съгласно чл.27, ал.5 от ЗМСМА /нова, ДВ бр. 69/2006 г., действаща по време на приемане на решенията, с които се изменя наредбата/.

По отношение на отделните разпоредби съдът съобразява следното:

Разпоредбите на чл.4, ал.1, т.4 и т.5 от Наредбата предвиждат, че размерът на местните такси и цени за услуги се определя при спазване на следните принципи: т.4 ефективно разпределение на общинските ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги, т.5 насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги. Тези разпоредби не са изменяни от приемането им с решение № 317 от 19.02.2003 г. Следва да се посочи, че към датата на приемането им други процесуални изисквания, освен посочените по-горе на чл.27, ал.2 от ЗМСМА, не са били налице. Тези разпоредби в наредбата обаче противоречат на чл.8, ал.1 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба в действащата тогава и понастоящем редакция предвижда „Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.“ С разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДТ е регламентирано правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същата разпоредба са посочени и принципите, които Общинският съвет трябва да спазва при определяне размера на таксата. Доколкото принципите са основни начала, основни положения, с които следва да се съобразяват издадените от ОбС наредби, не е правилно в същите наредби да се сочат други принципи, въз основа на които се определя размера на таксите. След като законът е определил и посочил принципите, по които се определя размера на таксите, същите принципи не подлежат на промяна, включително чрез посочване на други принципи в наредбата на ОбС. На това основание разпоредбите на чл.4, ал.1, т.4 и т.5 от Наредбата противоречат на материалния закон и следва да бъдат отменени.

Разпоредбата на чл.18, ал.6 от Наредбата гласи „при констатирано по реда на чл.18, ал.5 ползване на недвижим имот, таксата се определя и дължи в пълен размер за годината и се налага глоба в размер на една годишна такса.“ Разпоредбата на чл.18, ал.5, към която е налице препращане, посочва в своята т.2, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които не са декларирани като основно жилище, както и за незастроените дворни места в границите на регулация и няма да се ползват през цялата година, като е подадена декларация по образец за това, подписана от всички данъчно задължени лица за имота до края на предходната година. Предвидено е общинската администрация да извършва проверки за декларираните обстоятелства, включително за ползвани ток и вода в имота - т.3 на ал.5. Предвидената в чл.18, ал.6 от Наредбата санкция при ползване, когато е декларирано неползване на имота, в размер на годишната такса противоречи на разпоредбата на чл.123, ал.3 от ЗМДТ в действащата в онзи момент редакция, който предвижда: „Който декларира данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.“ Доколкото в ЗМДТ е определената санкция не в абсолютен размер, определянето на конкретния и размер при всяко наказване следва да стане съгласно посочените от прокурора разпоредби на чл.27, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН. Следва да се посочи обаче, че самата разпоредба на чл.18, ал.6 от Наредбата не противоречи пряко на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. ЗАНН не определя, че не могат да съществуват санкции в абсолютен размер. В случая обаче размерът на санкцията по Наредбата е приет в противоречие с размера на действащата към онзи момент санкцията по ЗМДТ, поради което наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен – закон, и следва да бъде отменена като противоречаща на материалния закон.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.18, ал.6 от Наредбата е приета в противоречие и с административно производствените правила. Същата е приета с Решение №84/15.02.2008 г., като предложението за приемането на това решение е направено от кмета на общината на 05.02.2008 г., обсъдено е на заседание на постоянната комисия по финанси, бюджет и стопанска политика на 11.02.2008 г. На заседанието на ОбС на 15.02.2008 г. са присъствали 13 от общо 13 общински съветника, като същите са гласували поименно, и с 13 гласа „за“ е прието това изменително решение /л.л.164-166/.

От доказателствата по делото се установява, че в противоречие с изискването на чл. 26, ал.2 от ЗНА /в действащата към 15.02.2008 г. редакция/, преди внасянето на проекта за изменение на подзаконовия нормативен акт съставителят на проекта не го е публикувал на интернет страницата на Община Пордим заедно с мотивите, съответно доклада, и на заинтересованите лица не е предоставен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Не само не са предоставени доказателства в тази насока, но видно от датите на предложението до ОбС и датата на приемането на решението са изминали само 10 дни, поради което няма как дори предложението да е било публикувано, да е спазен 14-дневния срок за предложения и становища по представения проект за изменение на наредбата. В резултат на това не е дадена възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съдържание на проекта за изменение на подзаконов нормативен акт и съответно да изразят становище по него. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК, създава императивни задължения за съставителя на проекта, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на административните актове. Неспазването на чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА представлява нарушение на императивни правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 1 от ЗНА, като нарушението е съществено, тъй като публикуването на проекта е императивно предписано в закон, което не е било изпълнено от органа издал обжалвания подзаконов нормативен акт. (В този смисъл Решение № 3902 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13674/2009 г., I о.).

По тази причина чл.18, ал.6 от Наредбата е приет в противоречие с чл.26, ал.2 от ЗНА, и следва да бъде отменен и като приет в противоречие с административно производствените правила.

Разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредбата предвижда, че за издаване на разрешение за търговия по чл.30, ал.1 от ЗТТИ се заплаща такса, размерът на която се определя въз основа на разходите, извършвани от общината за обработка на документите, при условия и по ред, определен с ППЗТТИ. Тази протестирана разпоредба е приета с Решение №268/25.02.2009 г., прието на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.30, ал.1 от ЗТТИ, като предложението е направено на 19.02.2009 г. от председателя на ОбС, и няма данни същото да е обсъдено от комисии на ОбС. На заседанието на ОбС на 25.02.2009 г. са присъствали 9 от общо 13 общински съветника, като всички са гласували „за“, като няма данни да са гласували поименно /л.л.241,242/. Така приетата разпоредба на чл.32, ал.1 от Наредбата е приета в противоречие с административно производствените правила. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА /в редакцията, посочена по-горе, действаща и към 25.02.2009 г./, изисква публикуване на интернет – страницата и 14 дневен срок за обсъждане. Предложението, нито е било публикувано на интернет страницата, нито е спазен 14 дневния срок, поради което е нарушен чл.26, ал.2 от ЗНА по същия начин, както е изложено за предходната разпоредба, като тук предложението е направено само 6 дни преди гласуването. Освен това, по време на приемането на това решение е действаща разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗМСМА, която изисква решения по чл.21, ал.1, т.7 /за приемане на нормативни актове/, да се приемат с поименно гласуване, което да се отразява в протокола от заседанието. В представения протокол от заседанието не е отразено такова гласуване. По така изложените причини приетата с това решение протестирана разпоредба е приета в нарушение на административно производствените правила.

Следва да се посочи обаче, че по отношение на тази разпоредба липсва соченото противоречие с материалния закон. Към датата на приемането на решението – 25.02.2009 г., разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗТТИ е гласяла: (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.) „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар от търговци, притежаващи разрешение за продажба на тютюневи изделия, издадено от кмета на общината по местонахождението на търговския обект, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“ Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, и същата разпоредба е приложима и към нормативните актове. След последващото изменение на чл.30, ал.1 от ЗТТИ с ДВ, бр.95/2009 г., която редакция е посочена от прокурора, е налице препращане към ЗАДС, който предвижда друг ред. С оглед на това следва да се прилага новата редакция на закона, а не Наредба №10 в оспорената и част на чл.32, ал.1, съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА. Противоречието на наредбата с новата редакция на закона обаче не прави разпоредбата незаконосъобразна, а неприложима, доколкото при противоречие с последващ закон се прилага законът, а не наредбата.

Разпоредбите на чл.32, ал.2 и чл.33 от Наредбата са приети в актуалната им редакция с Решение № 251/23.01.2009 г., прието на основание чл.21, ал.1, т.7, чл.27, ал.5 от ЗМСМА, чл.9 и чл.113 от ЗМДТ. Предложението е направено от кмета на общината на 09.01.2009 г. /л.л.281,282/, обсъдено е на заседание на постоянната комисия по финанси, бюджет и стопанска политика на 14.01.2009 г. /л.284/. На заседанието на ОбС на 23.01.2009 г. са присъствали 12 от общо 13 общински съветника, като същите са гласували поименно, и с 12 гласа „за“ е прието това изменително решение /л.л.302,303/. В случая при приемането на разпоредбите са спазени процесуалните правила относно мнозинството и поименното гласуване, но не са спазени изискванията по чл.26, ал.2 от ЗНА в приложимата редакция – липсва публикуване на интернет страницата на общината и не е даден 14 дневен срок за обсъждане, като предложението е направено 13 дни преди гласуването му. По тези причини разпоредбите следва да бъдат отменени поради приемането им в противоречие с административни производствените правила по чл.26, ал.2 ЗНА на изложените по-горе мотиви. По отношение на спазването на материалния закон съдът съобразява следното: Съгласно чл.32, ал. 2 лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението. Разрешението се издава след представяне на документ, удостоверяващ липсата на данъчни задължения, както и други финансови задължения към общината, декларирани или установени от компетентен орган към датата на издаване на удостоверението. Съдът счита, че на материалния закон противоречи второто предложение от второто изречение от алинеята, доколкото съгласно чл. 76, ал.3 от АПК и чл. 8 от ЗНА подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, следва да се основават на нормативните актове от по-висока степен при уреждането на обществени отношения от местно значение. Следователно, те трябва да третират същите, само и единствено в рамките на допустимите граници, определени от по висшия нормативен акт, като детайлизират неговото приложение. С оспорените текстове от наредбата Общинският съвет е създал нова и неуредена в по-високите по степен нормативни актове предпоставка за извършване на общинска услуга – липса на други финансови задължения към общината. В нормативните актове от по-горна степен, които уреждат детайлизираните с Наредбата обществени отношения не се съдържа подобно изискване за предоставянето на разрешение на физически и юридически лица за дейност по чл.30, ал.1 от ЗТТИ. Следва да се посочи, че в чл.35, ал.1, т.3 от ППЗТТИ в приложимата към онзи момент редакция, като условие за издаване на разрешителното се изисква липсата на публични задължения към държавата, но не и липсата на задължения към общината. По тези причини разпоредбата на чл.32, ал.2, изречение второ, предложение второ от Наредбата противоречи на материалния закон.

Според чл.33 таксата за издаване на разрешението е в размер на 10 лева и се заплаща при предявяване на искането за издаване на разрешението по чл.32, ал.1. Същата разпоредба е приета в противоречие на административно производствените правила, както е посочено по-горе относно приемането на решението на ОбС, с което е приета актуалната и редакция. Не е налице обаче противоречие с материалния закон, доколкото към датата на приемането е действала разпоредбата на чл.33, ал.2, т.8 от ППЗТТИ, съгласно която към заявлението за регистрация се прилага документ за платена такса.

Следва да се отбележи, че с новата редакция на чл.30, ал.1 от ЗТТИ /понастоящем ЗТТСТИ/ – ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 01.12.2009 г., е налице вече препращане към ЗАДС, който към настоящия момент определя различен орган, който да издава разрешението. Това става от началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект, като материята е уредена в Глава шеста "а" (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) на ЗАДС. С оглед наличието на нов ред за издаване на разрешения Наредба №10 в тази и част е неприложима на основание чл.15, ал.3 от ЗНА, но това не означава, че същата противоречи на материалния закон, доколкото към датата на приемането на чл.32, ал.2 и чл.33 от същата наредба материалният закон е предвиждал, че разрешението се издава от кмета на общината.

С оглед на изложеното, разпоредбите на чл. 4, ал.1, т.4 и т.5, чл.18, ал.6, чл.32, ал.1, изречение второ, предложение второ противоречат на материалния закон. Съгласно чл. 8 от ЗНА подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, следва да се основават на нормативните актове от по-висока степен при уреждането на обществени отношения от местно значение. Следователно, те трябва да третират същите, само и единствено в рамките на допустимите граници, определени от по висшия нормативен акт, като детайлизират неговото приложение. С посочените текстове от наредбата Общинският съвет е създал уредба, противоречаща на материалния закон, както е посочено по-горе.

Освен това разпоредбите на чл.18, ал.6, чл.32 и чл.33 от Наредба №10 са приети при съществено нарушаване на административно производствените правила. Освен посочените по-горе конкретни пороци съдът съобразява, че от ответника не са представени данни, от които да е видно, че Наредбата и нейните изменения са обнародвани чрез печата или са разгласени по друг начин на територията на общината съгласно разпоредбата на чл.37, ал.3 /предишна ал.2 – ДВ, бр. 46/2007 г./ от ЗНА.

По така изложените причини протестираните разпоредби следва да бъдат отменени изцяло.

С оглед изхода на делото и искането на протестиращия за присъждане на разноски в размер на 20 лева за внесена държавна такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ и на основание чл.143, ал.1 вр. чл.196 от АПК Община Пордим следва да заплати на Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 20 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав

РЕШИ:

Отменя разпоредбите на чл. 4, ал.1, т.4 и т.5, чл.18, ал.6, чл.32 и чл.33 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пордим.

Осъжда Община Пордим, гр. Пордим, ул. „Иван Божинов” № 1 да заплати на Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 20 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет-Пордим за обнародване по начина, по който са обнародвани наредбата и нейните изменения, като се представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.