Р E Ш Е Н И Е

№ 196

гр.Плевен, 15 Май 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 176 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 7 от 19.01.2017 г., постановено по анд № 409/2016 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 15-0000216 от 25.08.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен , с което на ЗП /Земеделски производител/ Ю. Й. П. от с.Козар Белене, със седалище и адрес на управление с.Козар Белене, общ.Левски, ул. „Д.Благоев“ № 11, представляван от Ю. Й. П. с ЕГН **********, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за нарушение по чл.1, ал.2 от КТ, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ за това, че е допуснал до работа като „пастир“ във фермата си за кози лицето Е. Г. Г. с ЕГН ********** без отношенията между него и работодателя да са уредени като трудово правоотношение – няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р. И., която счита същото за неправилно - постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че нарушението е установено от контролните органи на ДИТ по безспорен начин и че е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Твърди, че неправилно районния съд постановява своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочи, че жалбата, подадена срещу процесното НП е просрочена, което се явява съществено процесуално нарушение и е подадена в нарушение на чл.60, ал.1 от ЗАНН не чрез наказващия орган, а направо до РС – Плевен, който дори не е компетентен да разгледа спора. Твърди, че от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е доказано извършеното нарушение. Навежда доводи, че лицето Е. Г. е заварен да предоставя работната си сила като пастир, бил е с работни дрехи, декларирал е, че получава заплата и е посочил работно време. Следователно се предоставя работна сила, като работата се извършва на осигурено от работодателя работно място, с материали на работодателя /стадо кози/ и под неговия контрол. Счита, че не е законосъобразно и правилно ЗП Ю. Й. П. да получи регистрация на животновъден обект, да получава субсидии от държавата за отглеждане на стадо кози и в същото време първоинстанционния съд да кредитира показания от вида, че „в малките населени места обща практика е да изкарват животните в общо стадо на паша като се редуват“. Счита, че регистрираният земеделски производител, който отглежда над 60 броя кози, ползва за пастир лицето Е. Г., като се явява негов работодател по смисъла на КТ. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт И., която поддържа изцяло касационната жалба, моли да се отмени решението и да се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ЗП Ю. Й. П., се явява лично и с адвокат Н. Я. от Адвокатска колегия – Плевен, който моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Намира фактическата обстановка за изяснена обективно, всестранно и пълно. Твърди, че инспекторите не са посетили козефермата на Ю. П., а след посещението на селото са извикали лицето Е. Г., който страда от умствена недостатъчност, в канцеларията на полицая. Посочва, че Г. е дал показания, че декларацията, подписана от него, му е диктувана от служителите на Дирекция „ИТ“, което е процесуално нарушение. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и моли да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че постъпилата жалба от Ю. П. против НП № 15-0000216 от 25.08.2016 г. на Д „ИТ” гр. Плевен е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Приел е същата за основателна по следните съображения:

АУАН № 15-0000216 от 11.07.2016 г. е съставен на земеделски производител Ю. Й. П. с ЕГН **********, затова че при извършена проверка на 06.07.2016 г. в 16.00 часа в обект ферма за кози, намираща се в с.Козар Белене със собственик Ю. П. и по документи в ДИТ гр. Плевен на 11.07.2016 г. е установено, че Ю. П. е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: допуснал е до работа като пастир лицето Е. Г. Г. без отношенията между него и работодателя да са уредени като трудови правоотношения – няма сключен трудов договор двустранно подписан в писмена форма, с което е нарушил чл. 1, ал.2 от КТ във връзка с чл. 62, ал.1 от КТ.

Въз основа на издадения АУАН е издадено НП № 15-0000216/25.08.2016 г., с което за посоченото в акта нарушение на ЗП Ю. Й. П. с ЕГН **********, в качеството му на работодател е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Както в акта, така и в НП е отразено, че нарушението е потвърдено и от събраните писмени доказателства /приложени към административно наказателната преписка и към делото/: копие от зелена карта на земеделски производител, декларация от Е. Г. и обяснения от Ю. П..

Съдът се позовал на обяснението от Ю. П. ,в което е заявил, че Е. Г. има свои кози, които ходи да пасе. Дадените обяснения от П. пред административно наказващия орган приел за съответни с отразеното в жалбата и с дадените от него обяснения в съдебно заседание.

В съдебно заседание в качеството на свидетели съдът разпитал актосъставителя – Х. Р. и участвалата при извършване на проверката В. Н.. От показанията на тези свидетели установил, че при извършената проверка в с.Козар Белене на място в козарника не са установили посоченото в акта и НП лице да упражнява трудова дейност. Св. Р. заявил, че при разговор с полицая попитали „дали има някакъв пастир на тези кози”, а той им споменал, че „има някакво момче”. След това намерили момчето в селото. Св. Н. дори не си спомняла от кого в селото са разбрали за момчето, което пасе козите, но помни, че не са го намерили в обора при козите, а на центъра на селото. РС е приел, че от изложените свидетелски показания може да се направи категоричния извод, че към момента на осъществяване на проверката на мястото на упражняване на дейността на земеделския производител не е установено свидетеля Е. Г. да упражнява какъвто и да било труд. И двамата свидетели заявявили, че Г. е попълнил собственоръчно декларация, в която е заявил, че упражнява труд при земеделския производител без да има сключен трудов договор.

Във връзка с твърденията на жалбоподателя и оспорването на констатациите в акта, в съдебно заседание в качеството на свидетел съдът разпитал и Е. Г. Г. /посочен в АУАН и НП като лице упражняващо трудова дейност при земеделския производител, без отношенията им да са уредени с двустранно подписан трудов договор/. В показанията си този свидетел заявил, че декларациите /приложени на л. 23 и 24 от делото и предявени му в съдебно заседание/ са написани и подписани от него, но под диктовката на една жена. Свидетеля заявил „Една жена до мен ми казваше това да го напиша”. Той обяснил, че не получава месечно трудово възнаграждение в размер на 200 лв., че общо стадото с кози които пасе е около 81 броя, че козите са на различни хора от селото, като 47 от тях са на „чичо Ю.” /жалбоподателя/, а самия той има 3 кози. Свидетеля посочил имената и на други хора от селото като имащи в стадото съответно по 1, 2 или 3 кози и обяснил, че не работи всеки ден, че си имат график по който се ходи да се пасат козите, а когато замества някой, му плащат по 10 лв. Свидетеля пояснил, че по 10 лв. получава както от „чичо Ю.” така и от други баби и дядовци, които замества, както и че не е подписвал документ с Ю. или другите баби и дядовци, че ще им пасе козите. РС е дал вяра на показанията на свидетеля Г., доколкото обичайна практика в малките населени места е, хората отглеждащи животни /кози, овце, крави/ е да ги изкарват в общо стадо на паша, като се редуват по посочения от свидетеля начин, а в случай, че някой е стар, болен или по друга причина не може да излезе с животните – да заплати на някой, който е съгласен да го замести.

Предвид всички свидетелски показания, РС е приел, че при извършената проверка на място не е установено действително жалбоподателят да е допуснал св. Е. Г. да упражнява труд по трудово правоотношение, без да е подписан между тях трудов договор. Приел, че се касае до граждански договорни отношения между св. Е. Г. и други хора от с.Козар Белене, имащи кози в селото /измежду които и Ю. П./ с уговорката, че всички собственици на кози ще ги водят на паша по график, а в случай, че някой от собствениците е в невъзможност да отиде с козите по график, то той е бил заместван от Г., за което съответно Г. е получавал сумата от 10 лв. – т.е. касае се за сключен между тях устен договор за услуга.

РС е приел, че не е установено по един несъмнен и категоричен начин посоченото нарушение, и по тази причина е отменил НП като незаконосъобразно.

Касационната инстанция преценява постановеното решение за правилно по своя резултат. Наведените оплаквания в касационната жалба съдът преценява за неоснователни.

Твърденията, че решенето на РС е недопустимо, доколкото жалбата, подадена срещу процесното НП, е просрочена, е неоснователно. НП е получено от ЗП на 14.09.2016 г. /обратна разписка на л.18 от делото пред РС-Левски/, а жалбата е подадена на 17.09.2016 г., видно от поставения вх. № на РС-Плевен /л. от делото пред РС-Плевен/. В самото НП е посочено, че същото може да се обжалва пред РС-Плевен, поради което не може да се вмени в отговорност вина на ЗП това, че е подал жалбата до съда, който му е посочен в НП. Подаването на жалбата директно в съда , вместо чрез органа не води до нередовност или недопустимост на жалбата, нито до недопустимост на съдебното решение, нито е съществено нарушение.

Посоченото в АУАН и в НП нарушение обаче не е доказано. Лицето Е. Г. не е бил заварен да предоставя работната си сила като пастир, напротив-бил е издирван в селото от контролните органи, както съобщават самите те в съдебно заседание, нито има доказателства да е бил с работни дрехи. Същият не само е бил издирен в селото, но от свидетелските му показания пред РС е видно, че съдържанието на попълнените от него документи му е било диктувано от служител на ДИТ. В АУАН и в НП не е посочено мястото, за което се твърди, че е „ферма за кози“, същото не е индивидуализирано с посочване на адрес или по друг начин. По тази причина не е ясно дали съществува съвпадение с регистрирания животновъден обект на ЗП с номер 5915-0022, намиращ се в с.Козар Белене, ул.“Димитър Благоев“ №11, за което е приобщен съответния документ /л.27 от делото пред РС/, и установения от служителите на ДИТ обект. Липсата на индивидуализация на мястото на отглеждане на животните е съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП, доколкото не дава възможност да се установи чия е отговорността за отглеждането на животните, намиращи се в обекта. Ако същият обект е на ЗП, то именно върху ЗП ще тежи задължението да сключи трудов договор с лицето, което се грижи за тези животни, дори ако не всички животни са собственост на ЗП. Ако обектът не е на ЗП, а на друго лице, това друго лице ще носи отговорност по КТ за несключването на трудов договор с наетите лица, които се грижат за животните. В тази насока настоящият състав на съда счита мотивите на РС за неправилни. С оглед на значителния брой животни /според показанията на Г. 81 кози, от които 47 на П./, не би могло да се счете, че е налице договор за услуга между Г. и други лица за „зареда“, а броят животни е индиция за извършване на стопанска дейност. Доколкото съществения въпрос за местонахождението на фермата не е изяснен, а в АУАН направо е посочено, че е на ЗП, без да е съответно индивидуализирана като място, следва решението на РС да се остави в сила като правилно по своя резултат, съобразно коригиращите мотиви, изложи по -горе. Отговорността по КТ за сключване на трудов договор е на собственика на животновъдния обект, а по делото не е доказано, че е извършена проверка точно на животновъдния обект на П..

По делото не е доказано ЗП да получава субсидии от държавата за отглеждане на стадо кози, и този въпрос не е бил предмет на доказване.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7 от 19.01.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 409/2016 г.на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.