РЕШЕНИЕ № 248

гр. Плевен, 12 Юни 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от председателя Богданова-Кучева административно дело № 173/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по протест на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 3, т. 3 и т. 19, изречение второ, чл. 25, чл. 26, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, чл. 34, чл. 35 от Наредба №1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен /по-долу Наредбата/, приета от Общински съвет Плевен с Решение № 428/29.01.2009 г., изменена и допълнена с Решение № 399/24.11.2016 г.

В протеста се сочи, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА /Закон за нормативните актове/, Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, както и че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА въвежда императивното изискване за съответствие на нормативния акт с Конституцията на Р. България, както и с другите нормативни актове от по-висока степен. Сочи, че съгласно §2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен е издадена на основание чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА, който е нормативен акт от по-висока степен. Посочва, че протестът е насочен срещу разпоредбите на чл. 3, т. 3 и т. 19, предл. второ /всъщност изречение второ/, чл. 25, чл. 26, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, чл. 34, чл. 35 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен, приети от Общински съвет Плевен /ОбС/ с Решение № 428/29.01.2009 г. и изменени и допълнени с Решение № 399/24.11.2016 г. на Общински съвет Плевен. Счита, че тези разпоредби са незаконосъобразни и в противоречие на законови разпоредби, които са от по-висш ранг. Посочва, че в разпоредбите на чл. 3, т. 3 от Наредбата е въведено ограничение в часа на въвеждане на забраната за озвучаване на открити територии, а именно от 22:00 часа, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, което е по-висока степен нормативен акт. Посочва още, че с Решение № 399/24.11.2016 г. Общински съвет Плевен е приел нова т. 19 към чл. 3 от Наредбата, която е нова забраняваща разпоредба и се отнася до провеждане на сватбени, семейни и други частни събирания на места общинска собственост, като тротоари, площади, улици, междуучилищни пространства, градинки, паркове и други територии, като във второто изречение е посочено, че забраната важи и за открити частни имоти, с които се нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите. Счита, че посочената забрана във второто изречение и конкретно посочените места и приемането й в този види разширява неоснователно приложното й поле, увеличава обема на критериите за нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите, като така също дава възможност на съответните длъжностни лица да нарушават правата на гражданите относно времевия отрязък за прилагането й. Посочва, че с Решение № 399/24.11.2016 г. Общински съвет Плевен е приел изцяло нова Глава 4 на Наредба № 1, като в чл. 25, ал. 1 от Наредбата в т. от 1 до 22 за всяка една от забраните, предвидени в чл. 3 от същата Наредба е предвиден минимален размер на наложената санкция „глоба” или „имуществена санкция”, в чл. 25, ал. 2 пък е посочено, че при повторно нарушение на т. 1 до т. 22 по чл. 3 глобата е в размер от 1000 до 5000 лева, а имуществената санкция от 10 000 до 50 000 лева. Посочва още, че освен в този текст минимален размер на предвиденото наказание – глоба или имуществена санкция е прието също така и в разпоредбите на чл. 26, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, чл. 34 от Наредбата, а в чл. 35, ал. 1 е предвидена минимална и максимална граница, в рамките на която може да се налага принудителна административна мярка – временно преустановяване дейността на обекта за срок от 3 до 12 месеца. Посочва, че в разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА е посочен вида на принудителната административна мярка, която може да се налага за повторно нарушение, но не е определен времевия размер, а още повече липсва определяне на минимална граница. Счита, че посочените разпоредби от Наредбата са в противоречие с разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА, който се явява по-висок по степен нормативен акт, като действително в разпоредбата на чл. 36 от Наредбата е записано, че параметърът на административното наказание се определя отделно за всеки конкретен случай в зависимост от тежестта на нарушението, мястото, времето и начинът на извършването му, степента на вина на нарушителя и имотното му състояние. Сочи, че това са критериите, които наказващият орган следва да има предвид при определянето на това наказание, но той следва да съобрази и минималната граница за размера на санкцията, която е предвидена в чл. 25, чл. 26, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 32, чл. 34 и чл. 35 от Наредбата. В този случай счита, че може да се направи извод, че по-благоприятна за нарушителя се явява разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА, която не въвежда минимални граници за налаганото наказание като позволява налагането на най-малък размер на наказанието – например от 10 лева и следователно разпоредбата от ЗМСМА се явява по-благоприятен нормативен акт и разпоредбите на Наредбата следва да бъдат съобразени с него. Счита, че е налице материална незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 25, чл. 26, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, чл. 34 и чл. 35 от Наредбата, като съгласно чл. 25, ал. 1, т.3 от Наредбата размерът на глобата за нарушение на чл. 3, т. 3 от Наредбата е от 300 до 1500 лева, а имуществената санкция от 2000 до 15 000 лева, а съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда за нарушенията по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда физическите лица се наказват с глоба от 100 до 300 лева, а юридическите лица с имуществена санкция от 200 до 2000 лева, а съгласно ал. 3 при повторност физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лева. Счита, че отново е налице противоречие в административно наказателните норми на чл. 25, ал. 1, т. 3 от Наредбата и чл. 33, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от шума в околната среда. Посочва, че още по-фрапиращо е нарушението в чл. 25, ал. 1, т. 19 от Наредба № 1 за нарушение по чл. 3, т. 19 от Наредбата, където е предвидена глоба в размер от 2000 до 15 000 лева, а при повторно нарушение съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата е предвидена глоба от 1000 до 5000 лева. Счита, че е налице несъответствие в тези разпоредби предвид по-тежкото наказание предвидено в чл. 25, ал. 1, т. 19 от Наредба № 1 за нарушение по чл. 3, т. 19 от Наредбата. Моли да бъдат отменени разпоредбите на чл.3, т.3, чл.3, т.19, предложение /всъщност изречение/ второ, чл.25, чл.26, чл.27, чл.28, чл.29, чл.30, чл.31, чл.32, чл.34, и чл.35 от Наредбата като незаконосъобразни. Претендира за разноските направени от Окръжна прокуратура – Плевен във връзка с публикуването в Държавен вестник.

Протестиращият прокурор Йорданка Антонова е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Поддържа така депозирания протест на Окръжна прокуратура – Плевен на подробно изложените в него мотиви. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира за разноските направени от Окръжна прокуратура – Плевен във връзка с публикуването на обявлението в Държавен вестник.

Ответникът – Общински съвет Плевен, редовно призован, се представлява от адвокат В. И. с пълномощно на л.192 от делото. Моли да бъде отхвърлен протеста като неоснователен и недоказан. Счита, че не са налице извършените нарушения посочени в обстоятелствената част на протеста. Посочва, че в разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА е предвидено, че за нарушение на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност, като в сочения нормативен акт не е посочен минимален размер на глобата. Счита, че в текста на Наредба № 1 не е допуснато нарушение, което да представлява противоречие на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА, тъй като размерът на наказанието, който е предвиден в текстовете на Наредбата представлява въпрос по целесъобразност, който е бил обсъден от Общински съвет – Плевен и съобразен с обществения интерес. Счита, че в правото на административно наказващият орган е да преценява конкретния размер на глобата, която следва да бъде наложена като съобразява при всеки един конкретен случай тежестта на нарушението, както и смекчаващите обстоятелства. Счита, че с направеното предложение в протеста да бъдат отменени разпоредбите на чл. 25, чл. 26, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, чл. 34, чл. 35 от Наредбата за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен по същество се отменят всички санкционни норми, в които е определен размерът на наказанието за извършено административно нарушение на разпоредбите на Наредба № 1. Счита, че ако е налице несъответствие в разпоредбата на чл. 3, т. 19 то същото касае само второто изречение, а не касае забранителна му част. Посочва, че в първото изречение, където се забранява провеждане на шумни мероприятия - сватбени, семейни и други частни събирания на места общинска собственост, Общински съвет Плевен е органът, който отговаря за стопанисването им и като такъв може да определи условията за провеждането на посочените мероприятия на територията на Община Плевен. Счита, че не е налице противоречие с определения размер на глобата със Закона за защита от шума в околната среда, както и че е налице колизия между двата нормативни акта. Сочи, че размерът определен на наказанията в Наредба № 1 на Общински съвет Плевен е в същите рамки посочени в чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА. Счита, че не са допуснати нарушенията сочени в протеста и не е налице незаконосъобразност на посочените текстове от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен и моли в този смисъл да е съдебният акт. Моли в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че протестът е законосъобразен и мотивиран и моли да бъде уважен. Счита, че е недопустимо с подзаконов нормативен акт да бъдат уреждани отношенията уредени със закон. Предлага на съда да уважи искането на прокурор Антонова относно направените по делото разноски в размер от 20 лева. По отношение на претендираните от ответника разноски счита, че това противоречи не само на закона, а и на морала.

Административен съд Плевен, първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа страна: 

Наредба №1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен е приета от Общински съвет гр. Плевен с негово решение Решение № 428/29.01.2009 г. /л.л.81-90/ и е изменена и допълнена с Решение № 399/24.11.2016 г. /л.л.25-28/, като с последното са приети действащите понастоящем редакции на протестираните разпоредби на т.3 и т.19, изречение второ от чл.3, както и нова редакция на чл.25. С последното решение са приети и други разпоредби, които не са предмет на делото.

Видно от приобщените протоколи за заседанията на ОбС, с решение № 428 от 29.01.2009 г., на основание чл. 21, ал.2 и чл.22, ал. 4 от Закон за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ с поименно гласуване е приета Наредбата, като „за” са гласували 29, против двама и са се въздържали 15 общински съветника, видно от протокола за поименно гласуване /л.131/. На заседанието са присъствали при откриване на заседанието 45, а са гласували по проекта за наредба 46 от избраните 51 общински съветника /протокол на л.л.110-131/. Проектът е бил обсъден на 22.01.2009 г. заседание на постоянната комисия по обществен ред и сигурност /л.109/. Като докладвал проекта за наредбата пред ОбС е посочена постоянна комисия по „Законност и нормативна уредба“ /л.113/. Тази комисия е направила съответното предложение до ОбС на 12.01.2009 г. /л.91/. Ответникът по направено от съда искане изрично сочи, че не може да представи доказателства за датата на публикуване на проекта за наредба на интернет страницата на ОбС /л.188/. Проектът е бил публикуван във вестник „Плевенски вести“ /л.л.183-186/, като няма данни да са публикувани мотиви или доклад към същия. Приетата наредба е била обнародвана във вестник „Плевенски вести“ /л.132/.

Решение № 399/24.11.2016 г. е прието на основание чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, чл.11, ал.3, чл.26 и чл.28 от ЗНА, чл.75, 76, 77 и 79 от АПК. Предложението е направено от председателя на ОбС на 26.10.2016 г. /л.л.54-57/, като няма данни да е обсъждано в комисии на ОбС. На заседанието на ОбС са присъствали 31 от общо 51 общински съветника, като същите са гласували поименно, и с 31 гласа „за“ е прието това изменително решение /протокол на л.л.58-69/. Ответникът по направено от съда искане да посочи дата на публикуване на проекта за решение на интернет страницата на ОбС или общината не сочи кога същият заедно с мотивите и доклада е публикуван, като по отношение на същите липсва и твърдение, че това е било направено /л.188/. Приетото решение № 399/24.11.2016 г. е било обнародвано във вестник „Плевен“ /л.133/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.30/2017 г. на "Държавен вестник" /л.152 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен /л.л.149-151/. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Наредба №1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите на т.3 и изречение второ на т.19 от чл.3, чл.25, чл.26, чл.27, чл.28, чл.29, чл.30, чл.31, чл.32, чл.34, и чл.35 от Наредбата. Като самостоятелни разпоредби от такъв акт тяхното оспорване пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл. 185-196 от АПК. Наредбата съдържа вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта, т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/16.07.2009 г. на ВАС по т.д.№ 2/2009 г. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на норми от Наредбата.

Съобразно чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Според чл. 168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК. Доколкото отделните протестирани разпоредби са приемани по различно време, за всяка от тях следва да се съобрази съответствието със закона към момента на приемането й.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Плевен решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби.

От протоколите за проведените заседания, на които е приета Наредбата и нейните изменения, се установява наличие на изискващия се заседателен кворум съгласно чл.27, ал.2 ЗМСМА – присъстват повече от половината общински съветници, като приемането на наредбата и измененията и са станали с гласовете на повече от половината от присъстващите съветници съгласно чл.27, ал.3 от ЗМСМА.

По отношение на разпоредбите, приети с първоначалната редакция на наредбата, съдът съобразява следното относно спазването на административно производствените правила:

От доказателствата по делото се установява, че в противоречие с изискването на чл. 26, ал.2 от ЗНА /в действащата към 29.01.2009 г. редакция/, преди внасянето на проекта за приемане на подзаконовия нормативен акт съставителят на проекта не го е публикувал на интернет страницата на Община Плевен или на ОбС-Плевен заедно с мотивите, съответно доклада, и на заинтересованите лица не е предоставен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Не са предоставени доказателства в тази насока, като се твърди, че поради обновяването на интернет сайта такива не могат да се предоставят. Във връзка с това съдът отбелязва, че публикуването на проекта за наредба на интернет страницата заедно с мотивите, съответно доклада, е императивно изискване на ЗНА, като доказателствата за това следва да бъдат част от административната преписка, и надлежно да бъдат съхранявани в целия период, докато действа съответният нормативен акт, доколкото неговото оспорване е без ограничение във времето. Поради липса на доказателства за публикуване на интернет страницата, не може да се приеме за доказано, че на заинтересованите лица е предоставен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Поради това съдът приема, че не е дадена възможност на заинтересованите лица да се запознаят в интернет със съдържанието на проекта за подзаконов нормативен акт и съответно да изразят становище по него. Публикуването по друг начин не може да замести изрично изисканото от ЗНА публикуване на интернет страницата. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК, създава императивни задължения за съставителя на проекта, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на административните актове. Неспазването на чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА представлява нарушение на императивни правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 1 от ЗНА, като нарушението е съществено, тъй като публикуването на проекта е императивно предписано в закон, което не е било изпълнено от органа издал обжалвания подзаконов нормативен акт. (В този смисъл Решение № 3902 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13674/2009 г., I о.). По тези причини приетите с първоначалната редакция на наредбата протестирани разпоредби на чл.26, чл.27, чл.28, чл.29, чл.30, чл.31, чл.32, чл.34 и чл.35 от Наредбата следва да се отменят като приети при съществено нарушение на административно производствените правила.

По отношение на разпоредбите, приети с Решение № 399/24.11.2016 г., а именно т.3 и т.19, изречение второ от чл.3, и чл.25 съдът намира:

След направеното предложение до ОбС за изменение и допълнение на наредбата /включително с тези разпоредби/, но преди същото да бъде гласувано, ЗНА е изменен. Досегашната ал.2 на чл.26 е станала ал.3, като срокът за публикуване на интернет страницата вече е 30 дни. Предвидено е задължение по новата ал.2 за обществени консултации с гражданите и юридическите лица, като след приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения – чл.26, ал.5, изречение първо. Съгласно §9 от ПЗР на ЗИД на ЗНА /ДВ, бр. 34/2016 г., в сила от 04.11.2016 г./, изработените и съгласувани до влизането в сила на този закон проекти на нормативни актове се одобряват и приемат по досегашния ред. Доколкото разпоредбата на чл.26, ал.2 /след изменението ал.3/ е в глава трета от ЗНА – Изработване на проекти за нормативни актове, съдът намира, че доколкото до влизане в сила на ЗИД на ЗНА 14-дневния срок не е бил изтекъл, то е следвало да се спазят и новите изисквания на ЗНА относно обществени консултации, включително публикуване на постъпилите предложения, тъй като проектът не е бил окончателно изработен по смисъла на ЗНА. В случая не са представени доказателства за публикуване на интернет страницата на общината или ОбС на предложенията за изменение на наредбата, нито дата на публикуване, като поради тази причина не може да се приеме, че срокът за публикуване е спазен. Липсват също твърдения, че е публикуван доклад или мотиви. По тези причини за изменените разпоредби важат изложените по-горе съображения за съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като няма доказателства, че е спазен предвиденият в закона по-дълъг 30-дневен срок /както и по краткия – 14 дневен/, поради което същите разпоредби следва да бъдат отменени на основание приемането им в противоречие с административно производствените правила.

По отношение на спазването на материалния закон съдът намира:

Оспорените разпоредби на т.3 и т.19, изречение второ от чл.3 от Наредбата са със съдържание: чл.3 „На територията на Община Пленен се забранява: т.3 Озвучаването с музика на помещения и прилежащата им открита или закрита площ, ползвани за ресторанти, барове, локали, клубове, кафенета и др. подобни заведения по смисъла на наредбата за търговската дейност и празненствата по различен повод на открито на територията на Община Плевен от техните ползватели след 22:00 часа, ако звукът от тях нарушава спокойствието на живеещите в жилищните сгради; т.19 провеждането на сватбени, семейни и други частни събирания на места, общинска собственост, като тротоари, площади, улици, междуучилищни пространства, градини, паркове и други територии. Забраната важи и за открити частни имоти, с които се нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите.“ По отношение на т.19 се оспорва само второто изречение, като съдът цитира и първото с оглед схващане смисъла на разпоредбата. Настоящият съд съобразява, че съгласно чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Доколкото т.3 урежда забрана за шум от търговски обекти, а не от домашни дейности или от съседи в жилищни сгради, същата противоречи на разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗЗШОС. Това несъответствие не само представлява нарушение на материалния закон, но несъобразявайки се с чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, ОбС е излязъл от рамките на своята компетентност, като е уредил изисквания към шума, вече уредени със закона. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В случая съгласно чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, ОбС може да приема наредба, с която се определят изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, приета по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. ОбС обаче не може да урежда въпроси, които са вече уредени от ЗЗШОС. Доколкото му е предоставено правото да урежда само изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, не може да урежда изисквания към шума, предизвикан от търговска дейност. ЗЗШОС предвижда компетентност на кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица да упражняват контрол по ЗЗШОС /чл.22 от ЗЗШОС/, като последните имат право да съставят актове по този закон /чл.24/, както и да налагат принудителни административни мерки по същия /л.30/. Доколкото кметът на общината може да осъществява контрол по ЗЗШОС в предвидени в него хипотези, същият съгласно чл.47, ал.1, буква “а“ от ЗАНН може да издава и наказателни постановления по съставени от упълномощени от него лица актове за административни нарушения на ЗЗШОС в съответните хипотези на този закон, когато е предвиден контрол от кмета на общината. ОбС обаче извън случаите на чл.3, ал.5 ЗЗШОС няма компетентност да урежда с наредби изисквания към шума. По тази причина т.3 от чл.3 от Наредбата следва да бъде прогласена за нищожна поради приемането и от некомпетентен орган, въпреки че в протеста липсва такова искане, на основание чл.168, ал.2 АПК, приложим на основание чл.196 АПК. Следва да се отбележи, че посочената в протеста разпоредба на чл.16а, ал.2 урежда друга хипотеза. Същата съдържа правило за поведение, контролът върху което се упражнява от кмета на общината или от упълномощени от него лица /чл.22, ал.1, т.4 от ЗЗШОС/, нарушаването и съставлява административно нарушение, което се наказва съгласно чл.33, ал.2 или ал.3, но предметния обхват на чл.16а и общинската наредба, издадена въз основа на чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, не могат да се припокриват. Няма пречка в общинската наредба да се предвиди по-голям размер на санкцията за извършено административно нарушение по наредбата, отколкото е размерът на санкцията за извършено нарушение по чл.16а от ЗЗШОС, при съобразяване с ограниченията на ЗМСМА относно размера на санкцията. Ако общинската наредба е в съответствие с чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, няма пречка в нея да се предвидят по-широки времеви рамки от тези в ЗЗШОС, но същите следва да са с начало и край, а не като в т.3 – след 22:00 часа, което означава постоянно от 22:00 часа на първия ден, в който е влязла в сила наредбата.

Разпоредбата на т.19, изречение второ от чл.3 от Наредбата обаче не противоречи на материалния закон, нито е неразбираема, както се сочи в протеста. Същата е приета и от компетентен орган. С нея се забранява провеждането на събирания в открити частни имоти, с които събирания се нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите. Видно от изказаните становища при обсъждането в ОбС, се имат предвид сватбени и други тържества, които продължават дълго, включително и в тъмната част на денонощието, вдига се шум и се пречи на останалите граждани. В случая съдът приема, че ОбС има право да уреди този въпрос, доколкото шумът е от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, и въпреки непрецизната формулировка забраната е достатъчно ясна, за да могат адресатите на разпоредбата да разберат правилото за поведение. Не отговаря на истината твърдението в протеста, че не се разбира за какви прояви, места и часове става въпрос. Забранени са всякакви прояви, извършвани в открити частни имоти, с които се нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите. Видно от формулировката, забраната не е свързана с определени часове от денонощието. И това е логично, като се има предвид, че нарушаването на обществения ред и спокойствието на гражданите не са допустими по никое време на денонощието. По така изложените причини тази разпоредба следва да се отмени само поради приемането и в противоречие с административно производствените правила, посочено по-горе.

Относно съответствието с материалния закон на разпоредбите на чл. 25, чл. 26, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, чл. 34 и чл.35 от Наредбата съдът намира: това са административно наказателни разпоредби, които уреждат размера на глобите, имуществените санкции и принудителните административни мерки /ПАМ/. Същите разпоредби се оспорват на основание, че в тях е предвиден минимум и максимум на тези санкции, като се твърди, че такова определяне на размера е в противоречие с чл.22, ал.4 от ЗМСМА. Застъпва се становището, че размерът на наказанията не следва да бъде с определен минимум, включително и за ПАМ, доколкото в ЗМСМА такъв минимален размер няма. Така изложеното тълкуване на чл.22, ал.4 от ЗМСМА от страна на прокурора е неправилно. След като на ОбС е предоставено правото да предвиди административно наказание до определен размер, същият има право по конкретни състави на административни нарушения да предвиди конкретния размер на наказанието. ОбС няма право да предвиди наказание в по-голям размер от максимално посочения в ЗМСМА, но може да предвиди минимум на наказанието, и дори да предвиди наказание в абсолютен размер, стига последният да не превишава посочения в ЗМСМА максимум. В случая същият не е превишен. Доколкото за ПАМ в ЗМСМА не е предвиден период, за който се налагат, в наредбата следва да се определи такъв период, като се съобразява с вида на ПАМ. С решение №399/24.11.2016 г. изцяло е изменен чл.25, като останалите състави от протестираните наказателни разпоредби /чл.чл.26-35, без чл.33, който не е протестиран/ не са променени. Вярно е, че в някои случаи на повторност /чл.25, ал.2 вр. чл.25, ал.1, т.3 и т.19 от наредбата/ предвидената санкция е по-ниска от тази за първо извършване на нарушението. Това явно е резултат от законодателна непрецизност, обаче липсва правна норма, съгласно която в нормативния акт следва да се предвиди по-висок размер на санкцията при повторност. Въпреки че разпоредбата на т.3 от чл.3 се прогласява за нищожна, това не е основание да се прогласи за нищожна или отмени разпоредбата, която определя размера на санкцията за нарушаването на тази разпоредба. По така изложените причини съдът приема, че протестираните административно наказателните разпоредби от наредбата не са приети в нарушение на материалния закон. Същите следва да бъдат отменени само поради приемането им в противоречие с административно производствените правила, както е посочено по-горе.

С оглед на изложеното, т.3 от чл.3 от наредбата следва да се прогласи за нищожен, а останалите протестирани разпоредби от наредбата следва да бъдат отменени, като така протестът се уважава изцяло.

С оглед изхода на делото и искането на протестиращия за присъждане на разноски в размер на 20 лева за внесена държавна такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ и на основание чл.143, ал.1 вр. чл.196 от АПК Община Плевен следва да заплати на Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 20 лева. За пълнота съдът отбелязва, че всяка страна може да иска присъждане на направените от нея разноски по делото, възможността да се търсят същите е основана на закона и не може да противоречи на морала, ако разноските са действително извършени и не са прекомерни.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН чл.3, т.3 от Наредба №1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен.

ОТМЕНЯ изречение второ на т.19 от чл.3, чл. 25, чл. 26, чл. 27, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, чл. 34, чл. 35 от Наредба №1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен.

ОСЪЖДА Община Плевен да плати в полза на Окръжна прокуратура Плевен сумата от 20 /двадесет/ лева като разноски по административно дело № 173 по описа на съда за 2017 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет-Плевен за обнародване по начина, по който са обнародвани наредбата и нейните изменения, като се представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.