Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр.Плевен, 18 Април 2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито
съдебно заседание на шести април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д., като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №171 по описа
на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс във вр. с Наредбата по чл. 45а от Закона за
общинската собственост .
Образувано е по жалба от В.Ц.В. ***, против Заповед №РД-11-20/06.02.2017 год. на кмета на община Плевен, с която е отменена
Заповед №РД-11-25/10.02.2012 год. и е настанен под наем жалбоподателят в
общинско жилище, състоящо се от една
стая и баня с тоалетна и застроена площ 23,50 кв.м., находящо се в гр.Плевен,
ул ***, ап.**, актувано с АОС №38134.
В жалбата се твърди, че в оспорената заповед не са
посочени фактически основания за преместване на жалбоподателя в друго общинско
жилище, посочени са единствено правните основания затова. Счита, че органът не
е дал правилна правна квалификация на заповедта, тъй като цитираната в нея
правна норма изисква подаване на молба от наемателите за преместване в друго
общинско жилище при условията , посочени
нея, а жалбоподателят не е подавал такава молба. Счита, че макар органът
да може да премести наемателя в друго общинско жилище и служебно, по своя
инициатива, следва да са налице предпоставките на чл.20 от Наредба №18, а такива не са налице. Сочи,
че до момента на издаване на оспорената заповед не е прекратявано наемното му
правоотношение за понастоящем ползваното общинско жилище. Твърди, че не е
уведомен за започване на производството по издаване на оспорената заповед на
основание чл.26, ал.1 от АПК и не е конституиран като страна в същото, което е
довело и до нарушение на чл.34 и чл.35 от АПК, тъй като е препятствана
възможността да прегледа преписката и да
прави бележки и копия от нея, както и да предоставя обяснения и възражения.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.Б. *** с надлежно
пълномощно на л.71 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, излага подробни съображения
по съществото на спора, моли съда да отмени оспорената заповед, като
претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Кметът на Община се представлява от
юрисконсулт Д. Б. с пълномощно на л.25 от делото. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли съда да
я отхвърли.
Административният съд, шести състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна
проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №РД-11-25/10.02.2012 год. на кмета на
община Плевен В.Ц.В. и неговият син- Ц.
В. В. са настанени в общинско жилище, находящо
се в гр.Плевен, ул ***, ет.1, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 71 кв.м., за срок от 5 години по отношение на
посочения имот. Въз основа на заповедта на л.23 от делото е сключен
договор за наем от 15.02.2012 год. между
жалбоподателя и Директора на ОП „Жилфонд” гр.Плевен. Жалбоподателят е подал
молба с вх.№46/16.01.2017 год. на л.24 от делото, с която е поискал „да ми бъде
продължена заповедта”. Видно от т.7 от протокол №9/27.01.2017 год. на комисията
за решаване на жилищни нужди на гражданите, комисията е предложила на кмета на
община Плевен жалбоподателят да бъде преместен служебно в друго общинско жилище
в гр.Плевен , на ул ***, ап.** със застроена площ 23,50кв.м. В мотивите на
комисията е посочено, че лицето е подало молба за удължаване на срока на
настанителната заповед, като наемателят ползва сам общинско жилище на ул ***,
ет.1, което е в противоречие с разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1 от Наредба №18
на ОбС-Плевен-на едночленно семейство се полага до 25 кв.м. До В. е изпратено
писмо на л.17 с №ОУС-94В-5322-1/17.02.2017 год. , с което е уведомен, че поради
факта, че синът на молителя има регистрация по настоящ адрес *** в срок
по-малък от 5 години, последният е загубил
правата си да ползва общинско жилище. На това основание КЖН е взела
решение молителят да бъде преместен в друго общинско жилище, тъй като не
отговаря на изискванията на чл.16, ал.1, т.1 от Наредба №18на ОбС Плевен,
регламентиращ полагаемата се застроена площ спрямо членовете на семейството.
Във връзка с това с цитираното писмо В. е уведомен, че молбата му не може да бъде
удовлетворена и му е предложено да бъде преместен в общинското жилище на ул ***.
Жалбоподателят е подал молба с вх.№ОУС 94В-5322-1/04.02.2017 год., с която е
поискал „преразглеждане” на протокол №9, т.7 от 27.01.2017 год. Издадена е и
оспорената в настоящото производство Заповед
№РД-11-20/06.02.2017 год. на
кмета на община Плевен, с която е отменена Заповед №РД-11-25/10.02.2012 год. и
е настанен под наем жалбоподателят в общинско жилище, състоящо се от една стая и баня с тоалетна и застроена площ
23,50 кв.м., находящо се в гр.Плевен, ул ***, ап.**, актувано с АОС №38134.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 07.02.2017 год., видно от
разписката за връчване на гърба на заповедта на л.19, а жалбата против нея е
подадена по пощата с плик на л.5, с пощенско клеймо на 20.02.2017 год.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима
за разглеждане по същество като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на
оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорването, пред надлежния съд и
против индивидуален административен акт-годен предмет на оспорване.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.45а, ал.1 от ЗОС, условията и редът за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45
от ЗОС се определят с наредба на общинския съвет. Въз основа на тази разпоредба
Общинският съвет на Община Плевен е приел Наредба №18 за реда на управление,
ползване и разпореждане с общински жилищни имоти (Наредба №18). Същата е приобщена
на л.л.40-54 от делото.
Оспорената заповед е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен –
кметът на Община Плевен.
Заповедта е изготвена в предвидената от
закона писмена форма и съдържа разписаните в чл.17, ал.2 от Наредба №18
реквизити, но е посочено грешно правно
основание за постановяването й. Административният орган се е позовал на
разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №18, съгласно който текст
наемателите се преместват в друго общинско жилище, когато заявят това с писмена
молба и е налице изменение в данните и
условията по чл.5 и чл.7, които водят до промяна на жилищната нужда, определена
с нормите на чл.16 от Наредбата. В случая действително е налице промяна на
данните, водеща до промяна на жилищната нужда и това се установява от
приобщените по делото писмени доказателства: От приложената на л.23 от делото предходна настанителна
заповед е видно, че жалбоподателят има син - Ц. В. В., който е бил настанен
заедно с жалбоподателя в общинското жилище на ул ***, ет.1, от приложеното на
л.56 от делото удостоверение за семейно положение на Ц. В. В. се установява, че
същият е неженен , а от удостоверение на л.58 е видно, че, считано от
16.10.2015 год. Ц. В. има регистриран
постоянен адрес *** 07 054. В чл.16,
ал.1, т.1 от Наредбата са установени нормите за задоволяване на жилищни нужди в
застроена площ, като при едночленно семейство, каквото се явява жалбоподателят
с оглед на факта, че пълнолетният му син е променил постоянния си адрес и
считано от 16.10.2015 год. не обитава предоставеното за ползване общинско
жилище на ул ***, а живее в гр.София, е до 25 кв.м. А понастоящем обитаваното въз
основа на Заповед
№РД-11-25/10.02.2012 год. на кмета на община Плевен е от 71 кв.м., което безспорно надхвърля
жилищните нужди на жалбоподателя. Не е налице обаче другата предвидена в закона
предпоставка, на която се е позовал органът –да е подадена молба от наемателя
за преместване в друго общинско жилище. Съгласно чл.
20, ал. 1, т.1 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен наемателите подават молба
в общината за преместване в друго общинско жилище при изменение на данните и
условията по чл.5 и чл.7, които водят до промяна на жилищната нужда, определена
с нормите по чл.16-в едномесечен срок. Ако в срока по ал. 1, както и в случаите
по чл. 16, ал.3, наемателите не направят съответното искане, органът по
настаняване може служебно да издаде настанителна заповед за преместване в друго
жилище. В чл. 16, ал. 3 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен е
регламентирано, че по преценка на комисията по жилищно настаняване, лицата
могат да бъдат настанявани в по-малко или по-голямо от нормите на ал. 1 от
същия член жилище. В случая жалбоподателят
е подал молба с вх.№46/16.01.2017 год. на л.24 от делото, с която
е поискал „да ми бъде продължена заповедта”. В смислово отношение изразът има
значение на искане за продължаване на съществуващото наемно правоотношение за
същия имот, а не за преместване в друго общинско жилище. Съдът намира, че в случая е налице хипотезата на
преместване поради преценка на Комисията по жилищно настаняване, като същата е
направила служебна преценка, а не такава въз основа на подадена от лицето молба
и въпреки това органът неправилно се е позовал на нормата на чл.20, ал.1, т.1,
вместо на чл.20, ал.2 от Наредбата. Последното не би било съществено нарушение
и основание за отмяна на заповедта, ако не бяха допуснати други съществени нарушения при процедиране на производството:
1.
С оспорената в настоящото производство заповед по т.I е отменена предходната настанителна Заповед
№РД-11-25/10.02.2012 год., с която В.Ц.В.
и неговият син- Ц. В. В. са настанени в общинско
жилище, находящо се в гр.Плевен, ул ***,
ет.1, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
71 кв.м., за срок от 5 години по отношение на посочения имот. Тази заповед е
стабилен административен акт, влязъл в сила и приведен в изпълнение, поради
което може да бъде отменян само при наличие на някое от условията на чл.99 от
АПК, каквото по делото не е установено да е налице. Действието на тази заповед
може да бъде преустановено само на основание чл. 46, ал.1, т.7 от ЗОбС, съгласно който
текст наемните правоотношения се прекратяват при отпадане на условията за
настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната
правна норма е необходимо да са настъпили такива изменения в обстоятелствата,
обуславящи настаняването в общинско жилище, които вече изключват наемателя от категорията
на лицата, отговарящи на условията за настаняване в него.В случая наемното
правоотношение за имота на ул *** не е прекратено, вместо това неправилно и в
противоречие на закона е отменена настанителната заповед;
2.
При направената служебна преценка Комисията се е съобразила с установената норма
за задоволяване на жилищни нужди за едночленно семейство - до 25 кв.м – чл.16,
ал.1, т.1 от Наредба №18. Съобразен е и чл.17, ал.1 от Наредба №18, съгласно
която в едно жилище се настанява само едно семейство, и тази разпоредба е
изрично посочена в заповедта. В случая В. е едночленно семейство и следва да бъде
настанен в жилище до 25 кв.м, като не е възможно да остане в по-голямото жилище,
като приложимата Наредба е предвидила едно правоизключващо условие- освен ако
комисията за жилищно настаняване не направи предложение в този смисъл поради
спецификата на случая или поради липса на подходящо по размер жилище – чл.16,
ал.3 от Наредба №18. По делото не е установено дали в общинския жилищен фонд
има друго подходящо по размер жилище, което обаче да е свободно, за да
може да бъде преместен жалбоподателят. А
жилището на ул *** не е свободно и това
се установява от приобщената по делото справка от деловодната система на
АС-Плевен по адм.дело №825/2015 год. на л.34 и сл. Видно е от справката и от
становище вх.№856/10.03.2017 год. на л.38-39 от делото, че със Заповед
№РД-11-199/10.09.2015 год. на кмета на община
Плевен друго лице-Ж. И. е настанена под наем в процесния общински имот в гр.Плевен,
на ул ***, ап.**, но тъй като жалбата на
И. против тази заповед е била отхвърлена от настоящия състав на съда, тя е
упражнила правото да обжалва отхвърлителното съдебно решение и в момента делото
е висящо пред ВАС, насрочено за 06.11.2017 год., видно от справката на л.62 от
делото. Макар и неприключило съдебното производство по оспорване на заповед, с
която друго лице е настанено в същия имот, жилището на ул ***, ап.** не може да
се преценява като свободно, защото, ако заповедта за настаняване в него на Ж.
И. бъде потвърдена, настоящият жалбоподател отново, в много кратко време ще
бъде изправен пред следваща промяна-да бъде преместен в друг жилище поради описаните обстоятелства. В този смисъл и
предвид издадената вече настанителна заповед за настаняване на друго лице в
процесното жилище, оспорената заповед се явява и лишена от предмет, поради
което и на това основание се явява незаконосъобразна.
3.
На следващо място, дори да се приеме, че до влизане в сила на
решението на ВАС по жалбата против решението на АС-Плевен по адм.дело №825/2015
год., с което Ж. И. е настанена под наем в процесния общински имот в гр.Плевен,
на ул ***, ап.**, това общинско жилище се явява свободно, то след произнасяне
на касационната инстанция една от възможните последици е И. да бъде настанена в
това жилище по окончателен начин, което ще наложи ново произнасяне на
административния орган и ново преместване на жалбоподателя в следващо по ред
общинско жилище. Настоящият състав на съда намира, че не това е целта и смисъла на
закона, тъй като по този начин се нарушава принципа на съразмерност, прогласен
с чл.6 от АПК-административният акт би причинил вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел, избирайки една (иначе формално законосъобразна) от няколко възможности-лицето да бъде
преместено в по-малко, отговарящо на нуждите му жилище, което евентуално ще
следва да напусне след няколко месеца, или да остане да обитава по-голямото
общинско жилище, при липса на друго такова по смисъла на чл.16, ал.3, т.2 от
Наредбата до, или да бъде преместено в друго подходящо и отговарящо на
жилищните норми такова . В този случай съдът намира, че възможността за
преместване, разпоредена с оспорената заповед, не е най-икономично осъществима поради
множеството разходи , които следва да направи наемателят за преместване
неколкократно и не се явява най-благоприятна по смисъла на чл.6, ал.4 и ал.5 от
АПК.
Ето защо съдът преценява оспорената
заповед за незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и неговата цел, поради което следва да бъде отменена и
преписката –върната на административния орган за ново произнасяне по подадената
от В. молба с вх.№46/16.01.2017 год.
При този
изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да
се присъдят поисканите и заплатени разноски за държавна такса в размер на 10
(десет) лева-пл. д/нт на л.33, както и възнаграждение за един адвокат в размер
на 500 (петстотин) лева на основание
чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗА вр.чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на В.Ц.В. ***, Заповед №РД-11-20/06.02.2017 год. на кмета на община Плевен, с която е
отменена Заповед №РД-11-25/10.02.2012 год. и е настанен под наем жалбоподателят
в общинско жилище, състоящо се от една
стая и баня с тоалетна и застроена площ 23,50 кв.м., находящо се в гр.Плевен,
ул ***, ап.**.
ВРЪЩА преписката на кмета на община Плевен за ново
произнасяне по подадената от В.Ц.В. молба с
вх.№46/16.01.2017 год. при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на В.Ц.В.
с ЕГН ********** направените по делото разноски общо в размер на 510 (петстотин
и десет) лева.
Решението може да се оспорва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от
съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: