Р E Ш Е Н И Е

№ 195

гр.Плевен, 15 Май 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 169 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 88 от 02.02.2017 г., постановено по нахд № 120/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 225264-F249684 от 14.11.2016 г. на Директор на офис за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на ЕТ „Иви инженеринг – И.Х.“, представлявано от И.Х. ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС са наложени две административни наказания – имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС и имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.3 от ЗДДС затова, че не е подал справка-декларация и отчетни регистри Дневник за покупки и Дневник за продажби по ЗДДС в Офис Плевен при ТД на НАП гр.Велико Търново за данъчен период месец юли 2016 г. в законоустановения срок и съгласно чл.22, ал.7 от ДОПК – до 15.08.2016 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – Велико Търново, Офис Плевен, чрез юрисконсулт Н. М., която счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неоснователни мотивите на съда, че административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретните нарушения не представляват маловажен случай. Сочи, че санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС предвижда няколко състава на неизпълнение на задължения за подаване на документи към данъчните органи от регистрирано лице, което, като е длъжно, не подава справка-декларация по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124, декларацията по чл.157, ал.2 от ЗДДС или не ги подаде в предвидените срокове, като в тези случаи се наказва с имуществена санкция в посочен в закона размер, т.е. законодателят е предвидил санкции за няколко отделни нарушения, всяко от които представлява отделно деяние, не се кумулира и не се поглъща от останалите, съответно представлява отделен състав на нарушение и подлежи на самостоятелно наказание. Посочва, че по делото не се спори, че едноличният търговец не е подал изискуемите справки-декларации и отчетни регистри, а възражението, направено пред районния съд за изрядност на регистрираното лице при предходните месеци и за нулева стойност на справките-декларации счита за ирелевантно, а и същото е отчетено от административния орган при индивидуализацията на наказанието, като е наложено такова в минималния предвиден от закона размер. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа изцяло касационната жалба с доводите, изложени в нея, моли да се отмени решението и да се потвърди наказателното постановление.

По делото е депозирано възражение срещу касационната жалба от И.Х., управител и представляващ ЕТ „Иви инженеринг – И.Х.“, който моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като изнесените в нея съображения не кореспондират с фактите по образуваното административно производство. Твърди, че констатираното нарушение е маловажен случай, тъй като причината за допускане на нарушението е внезапна смърт на лицето, ангажирано с подаване на нужните документи към НАП – Плевен, което събитие е внезапно и непредвидимо. Твърди, че незабавно е предприел всичко необходимо за отстраняване на пропуска в рамките на 5-6 дни. Сочи още, че при започването на административното производство е допуснато грубо нарушение на ЗАНН, като посочените в АУАН двама свидетели не са присъствали нито при съставянето на акта, нито при предявяването на същия, което е грубо нарушение на разпоредбите на чл.40, ал. 3 от ЗАНН. В заключение моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението.

В съдебно заседание за ответника по касационната жалба се явява лично управителя И.Х., който твърди, че не е виновен и неумишлено е извършил това нарушение. Сочи, че забавяне подаването на документите се дължи на внезапната смърт на счетоводителката, след което той сам е занесъл необходимите документи, но по тази причина е закъснял с 5-6 дни. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 20.09.2016 година, Х. в качеството му на представляващ ЕТ „Иви инженеринг – И.Х.“, депозирал в офис на ТД на НАП Плевен при ТД на НАП Велико Търново справка-декларация и отчетните регистри Дневник Покупки и Дневник Продажби за отчетен период месец юли на 2016 година. Справките били вписани във входящия регистър на офиса с № 153421602658225/20.09.2016 година с нулеви данни, тъй като търговецът не бил извършвал дейност. Инспектор в офис на НАП град Плевен констатирал, че следващите се справка декларация и отчетни регистри /дневник за покупките и дневник за продажбите/ са депозирани извън законоустановения срок, а именно до 15.08.2016 година. Ето защо на същата дата – 20.09.2016 година, на едноличния търговец бил съставен акт за извършени две административни нарушения по ЗДДС. Актът за административно нарушение бил връчен лично на жалбоподателя, в качеството му на представляващ едноличния търговец, който го е подписал с възражението, че не бил уведомяван, че следва да се яви в ТД на НАП офис Плевен, а и счетоводителят, който се занимавал със счетоводството на фирмата, бил починал внезапно през месец юли на 2016 година. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира едноличния търговец с две имуществени санкции в размер от по 500 лева.

Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на представените по делото писмени доказателства и събраните в хода на делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелите – актосъставител и свидетели по АУАН.

При така приетото за установено от фактическа страна РС е счел жалбата за основателна, като приел, че разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС установява задължение за всеки данъчен период регистрираното лице да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от същия закон. Алинея две на същата разпоредба предвижда заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице да подава и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС за съответния данъчен период. Анализирайки събраните по делото доказателства съдът направил извод, че действително от името на едноличния търговец справка декларация по чл. 124 ЗДДС и отчетните регистри не са били депозирани до изтичане на горния законоустановен срок за месец юли на 2016 година. Формално констатираното от страна на служителите на ТД на НАП Плевен според решаващия съд осъществява всички признаци на административно нарушение по ЗДДС.

За да отмени обаче оспореното пред него НП, съдът се позовал на постановеното Тълкувателно решение № 1/2007 година на ВКС, според което предмет на преценка е не само законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон обществени отношения. РС е счел, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение, с оглед на своята ниска степен на обществена опасност, причините, довели до извършването му, както и липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието за фиска на държавата, определят същото като явно малозначително. Съдът изложил мотиви, че през отчетния период едноличният търговец не е извършвал никаква дейност, същият не е системен нарушител, за което свидетелстват всички доказателства по делото. В този смисъл РС е намерил, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не наказва нарушителя, а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран. По тези причини съдът отменил НП.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено.

По делото няма спор относно фактите. Но хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая. Законовите критерии за преценка на "маловажен случай" са дадени в нормата на чл. 93, т. 9 НК, приложима съгласно препращането по чл. 11 ЗАНН и съдът следва да прецени степента на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗДДС. Нарушенията по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС и по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.3 от ЗДДС от обективна страна се изразяват в бездействие – неподаване на справка-декларация и отчетни регистри Дневник за покупки и Дневник за продажби по ЗДДС в Офис Плевен при ТД на НАП гр.Велико Търново за съответния данъчен период – в случая месец юли 2016 г. в законоустановения срок и съгласно чл.22, ал.7 от ДОПК – до 15.08.2016 г. Субект на нарушението са регистрираните лица, какъвто безспорно е ЕТ „Иви инженеринг – И.Х.“. Санкционираните посредством обжалваното НП нарушения са такива на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия им състав. Липсата на вредоносен резултат е едно от основните изисквания на чл. 93, т. 9 от НК, което води до извода за неприложимост на института “маловажен случай” като цяло. Фактът, че през съответния период едноличният търговец не е извършвал никаква дейност, не го освобождава от отговорност. В случая ЕТ, видно от неговите обяснения, не е потърсил своевременно упълномощения счетоводител и не му е предал необходимите данни, които следва да бъдат предоставени на НАП. От друга страна твърденията на ЕТ, че обслужващият търговеца счетоводител внезапно е починал, не е доказано. Не са представени договор за счетоводни услуги, препис извлечение от акт за смърт на счетоводителя или други документи, от които може да се направи извод, че твърденията в тази насока са основателни. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, нарушенията са наказват както когато са извършени умишлено, така и когато са извършени непредпазливо. Фактът, че нарушението е непредпазливо, не обуславя маловажност, а следва да се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието, което в случая е направено. Извършването на нарушението за първи път, фактът, че жалбоподателят пред РС не е системен нарушител, не води до извод за маловажност, доколкото предвидената санкция е в много широк диапазон /минимум 500 лева, максимум 10000 лева/, което дава възможност да се съобразят повторност, системност и пр. По тази причина относно личността и предходни налагани санкции на наказаното лице, съдът намира, че тези факти следва да бъдат обсъждани като смекчаващи обстоятелства при индивидуализиране на наказанието, а не относно маловажността на нарушението. Извършването на нарушението за първи път също е релевантен факт от категорията на смекчаващите обстоятелства и не може да обоснове приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Следва да се посочи, че подаването на изискуемите документи е станало повече от месец след предвидения срок, а не 5-6 дни след него, както се твърди в съдебно заседание. Свидетелите по АУАН надлежно са го подписали, като видно от техните показания пред РС, актът е съставен в тяхно присъствие, като единият свидетел сочи, че не е връчен в негово присъствие, а другият не може да си спомни. С оглед съставянето /отпечатването/ на АУАН в присъствие на свидетелите, липсва нарушение на процесуалните правила по чл.40, ал.1 ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 88 от 02.02.2017 г., постановено по нахд № 120/2017 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 225264-F249684 от 14.11.2016 г. на Директор на офис за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на ЕТ „Иви инженеринг – И.Х.“, представлявано от И.Х. ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС са наложени две административни наказания – имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС и имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.3 от ЗДДС

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.