Решение по Административно дело 164/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 303

гр.Плевен, 06.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 164 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).

Административното дело е образувано по жалба на И.И.Д. и А.С.Д.,*** срещу заповед № РД-09-18/30.01.2017 година на кмет на Община Д.Митрополия, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „навес” в УПИ ІV-870, кв. 86 по плана на с. Горна Митрополия.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на акта, тъй като предприети от оспорващия строителни дейности са във връзка с лошото състояние на сградите и счита, че по-важно е здравето на хората, за да не възникват инциденти и намира ,че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание оспорващите - И.И.Д. и А.С.Д.,***, се явяват лично и поддържат жалбата, като считат, че обектът има характеристики на преместваемо съоражение и молят да се отмени заповедта като издадена в противоречие с материалния закон. Представят писмена защита в определен от съда в срок, в която твърдят, че безспорно е установено в хода на съдебното производство, че обектът, не е нито хале, нито навес и е недовършен. Считат, че е налице помощно съоражение, движима вещ, която е преместваема с оглед начина на изграждане – конструкцията се състои от стоманени колони и здраво закрепени към тях покривни ферми, която конструкцията е свързана с настилката посредством болтове и гайки. Намират, че не е налице строеж по см. на т. 38 от § 5 от ДР на ЗУТ , а е налице преместваемо съоражение по см. на т. 80 от §5 на ДР на ЗУТ. Молят за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът –кмет на Община Долна Митрополия не се явява, представлява се от адв. Д., която намира жалбата за неоснователна, тъй като безспорно е налице „строеж” по см. на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който няма издадено разрешение за строеж. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

До началника на ДНСК гр. София с вх. № от 13.10.2016 година (л.10) е подаден сигнал от инж. П. П. относно извършване на незаконно строителства в имот в с. Горна Митрополия, ул. „Кирил и Методий” № 28, чийто собственик е И. И. Д., като се посочва, че е построено хале с площ около 100 кв.м. и моли за извършване на проверка. писмо за извършване на незаконно строителство е изпратено и до кмета на Община Долна Митрополия (л. 7 по делото).

Със заповед № РД-09-299/02.12.2016 година кметът на Община Долна Митрополия определя състав на комисия, която да извърши проверка на обекта на 12.12.2016 година от 11.00 часа. Представена е заповед № Рд-08-05/04.01.2016 година, с която кметът на Община Долна митрополия определя при отсъствие да бъдат изпълнявани правомощията от Ц. А. – зам. кмет на Община Долна Митрополия, който е подписал заповедта за определяне на комисия.

Изготвено е писмо до оспорващите (л. 14 по делото), с което се уведомяват за предстоящата проверка на 12.12.2016 година , което е връчено на лицата на 12.12.2016 година в 13.30.часа.

Съставен е констативен протокол № 4 на 12.12.2016 година от извършената проверка (л. 19), в който е отразено, че строежът е собственост на И.И.Д. и А.С.Д., и представлява завършено строителство –навес с предназначение за хале. Изграден е от стоманобетонни колони, ивични основи и фундаменти. Северната част е иззидана с тухли, теренът е изпълнен със стоманобетонна настилка, като покривната конструкция е двускатна от метални профили, частично покрити с ламаринени листове. Размерите са 16,25/12,10 м. с височина 4,40 м. до кота корниз и 4,90 м. до кота било и е разположен на уличната регулация, като строителството и извършено през 2016 година. Установено е, че не са налични инвестиционни проекти и разрешение за стореж. Констативният протокол е съобщен на лицата с писмо на л. 23 по делото на 29.12.2016 година и в указания 7-дневен срок е постъпило възражение от лицата.

Във възражението се посочва , че имотът е закупен на 16.02.2016 година и с оглед лошото състояние на сградите в същия са предприети тези действия по изграждане на обекта.

На л. 28 по делото е приложен нотариален акт № 82, том І рег. № 1153 дело № 65 от 16.02.2016 година, с който оспорващите се легитимират като собственици на УПИ ІV-870, кв. 86 по плана на с. Горна Митрополия с площ 1245 кв.м. ведно с построените в него две стопански сгради и навес с оградни стени.

На 12.01.2017 година на заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията е обсъдено възражението на И.И.Д. и А.С.Д., като след запознаване с преписката, становище на инж. С. е прието, че възражението е неоснователно, тъй като не е налице преместваемо съоражение и е направено предложение за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.

На 30.01.2017 година е издадена процесната заповед, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „навес” в УПИ ІV-870, кв. 86 по плана на с. Горна Митрополия. Мотивите на органа са, че обектът представлява „строеж” по смисъла на т. 38 от §5 на ДР на ЗУТ и не са представени строителни книжа. Посочва се, че с оглед изграждането на обекта „навес” през 2016 година, то същият не е търпим по см. на §16 , § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Заповедта е съобщена на оспорващите на 08.02.2017 година л. 39 по делото и на 20.02.2017 година е подадена жалба от същите.

По делото по искане на оспорващите съдът допусна изготвянето на съдебно –техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява след извършен оглед на 24.05.2017 година, че процесният обект е с площ 200 кв.м и е строително съоражение от навесен тип с една оградна стена по северния контур, с бетонови основи, конструкцията е стоманобетонова-рамкова, състояща се от колони през оси от по 4 м. и свързани греди, а покривната конструкция е метална, фермова, от U-профили с монтирани върху тях ребра-столици от двойно Т-профили. Изпълнена е бетонова настилка от бетон. Не е представен проект за обекта и притежава характеристиките на строеж по см. на т.38 § 5 от ДР на ЗУТ. Посочва се, че периодът, в който са извършени действията по разрушаване на съществуващите паянтов навес и стопанска постройка в имота и изграждането на новия навес според огледа на място и данните по делото е 2016 година. Вещото лице посочва, че имотът на оспорващите е с жилищно предназначение и процесният обект ако се възприеме като сграда на допълващото застрояване, свързана със селското стопанство е от шеста категория, а ако се приеме за гараж е от пета категория.Съдът кредитира заключението като кореспондиращо с доказателствата по делото, пълно и обективно.

По делото по искане на оспорващите като свидетел бе разпитан Т. Д. Б., който посочи, че е запознат с имота и при закупуване на същия къщата в него е била в добро състояние, но навесът –не. Стената към улицата е била изградена от пропукан керпич и изключително опасна и оспорващият е съборил до основи стената и е изградил нова. Посочва, че според него конструкцията е подвижна и може да се мести, като не си спомня точно през кой месец, след като е купен имота, е извършен строежа. Съдът кредитира показанията на свидетеля относно обстоятелството, че изграждането на навеса е извършено след закупуване на имота от оспорващия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган -кмет на Община Долна Митрополия по см. на чл.223, ал. 1, т. 8 вр. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, тъй като обектът, който е разпоредено да бъде премахнат е от пета категория, а по отношение на строежи от тези категории компетентността е на кмета на общината.

Съдът счита, че заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила – съставен е констативен акт, изпратено е уведомление до оспорващите за провеждане на огледа, което е получено от същите след извършването му на 12.12.2016 година, но на същите е връчено копие на констативния акт , подали са възражение срещу него. Възражението им е обсъдено на заседание на ЕСУТ и в процесната заповед и е прието за неоснователно. Съдът намира, че обстоятелството че собствениците не са присъствали при извършване на огледа не ограничава процесуалните им права и същите след запознаване с констативния акт са изразил своята позиция.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената писмена форма, като са изложени мотиви от органа за премахване на строежа – изграждането му без проекти и разрешение за строеж, каквито са изискуеми ,тъй като „навесът” притежават характеристиките на „строеж”.

Заповедта е постановена в съответствие с материално-правните разпоредби. Проверката за законосъобразност е ограничена от съдържащите се в нея фактическите и правни основания, като изисква да се провери характера на процесния обект, т.е. дали същият представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ; на второ място - дали е незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и на трето място - дали е търпим строеж по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и сл. По делото е установено, че обектът в процесната заповед притежава характеристиките на „строеж” и е незаконен, тъй като е извършен без приложени инвестиционни проекти и разрешение за строеж -незаконен по смисъла на чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е строежът именно, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Член 148, ал.1 от ЗУТ разпорежда, че строежите могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно закона. Липсата на разрешение за строеж не се оспорва от лицата. Според експертното заключение строежът е изпълнен през 2016 година , а с оглед свидетелските показания на Б., че навесът е изграден след закупуване на имота, а с оглед нот. акт имотът е закупен на 16.02.2016 година, то съдът приема, че процесният навес е изграден през 2016 година, макар и незавършен според вещото лице, което обстоятелство изключва възможността същият да бъде изследван за търпимост, съгласно разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, който допуска строежи изградени до 31 март 2001 г. да бъдат признати за търпими. В този аспект са неприложими разпоредбите за търпимост.

В случая с оглед експертното заключение на вещото лице съдът приема, че процесният обект има характеристиките на „строеж” по см. на т.38 § 5 от ДР на ЗУТ и може да има предназначение на гараж или на производствено помещение-навес , но не е преместваемо съоражение, тъй като обемът му е такъв, че не може да се премести. Независимо, че връзката между елементите е болтова, то според вещото лице обектът има характер на строеж, а не преместваемо съоражение и съдът възприема така установеното от експерта.

Предвид горепосоченото заповедта е законосъобразна, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът намира, че независимо от изхода на делото и искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски , то такива не следва да бъдат присъдени. На л. 61 по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено като договорено възнаграждение – 300 лева и посочено, че е преведено по банков път, но не са ангажирани доказателства в тази насока. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 година на ВКС по тълк. дело № 6/2012 година ОСГТК съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страна е заплатила възнаграждение, като в договора следва да е вписан начина на плащане, а когато това е банков път, следва да се представят доказателства. В настоящия случай не са ангажирани доказателства за извършено плащане по банков път и искането за присъждане на разноски е неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалба на И.И.Д. и А.С.Д.,*** срещу заповед № РД-09-18/30.01.2017 година на кмет на Община Д.Митрополия, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „навес” в УПИ ІV-870, кв. 86 по плана на с. Горна Митрополия.

Оставя без уважение искането на адв. Д. – пълномощник на ответника -кмет на Община Долна Митрополия за присъждане на разноски.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: