РЕШЕНИЕ
№ 152
град Плевен, 18 Април 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и
осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 162/2017 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Общинска служба по
земеделие – Долни Дъбник, срещу решение № 2142/20.12.2016 г. постановено по
г.д. № 5456/2016 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че
първоинстанционното решение е неправилно и немотивирано. Посочва се, че решение
№ 562/16.11.1992 г. на ПК-Долни Дъбник не е отменено в хода на г.д. № 610/1996
г. и преписката не е върната на органа за ново произнасяне. Твърди се, че
решенията на поземлените комисии са стабилни административни актове и след
влизането им в сила, какъвто е случаят с решение № 562/16.11.1992 г., комисията
не може по свой почин да ги отменя. Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл.
14, ал. 7 от ЗСПЗЗ дава възможност за изменяне на решенията на поземлените
комисии само при наличието на изчерпателно изброените в закона предпоставки. Посочва
се, че ОСЗ-Долни Дъбник няма как да индивидуализира имотите, върху които следва
да се произнесе относно признатото, но невъзстановено право на собственост, т.
е. кои от въпросните имоти от картата на възстановената собственост на землище
Долни Дъбник, възстановени на И. И. Н., би следвало да се възстановят на наследниците
на И. Н. П.. Твърди се, че за разликата
от признатото, но невъзстановено право на собственост, наследниците на И. И. Н.
са обезщетени и получили поименни компесационни бонове на стойност 2059 лв.,
като част от това обезщетение се полага на наследниците на И. Н. П.. Счита се,
че ново произнасяне на ОСЗ-Долни Дъбник относно възстановяване правото на
собственост на наследниците на И. Н. П., не би произвело целеният от ищеца Ц.Ц.Д.
ефект. Посочва се, че отмяната на решение № 562/16.11.1992 г. на ПК-Долни
Дъбник, както и обявяването на недействителността на разпределителните
действия, извършени от наследниците на И. И. Н., с процесните имоти, са
процесуални предпоставки, от категорията на абсолютните, за произнасянето на
ОСЗ-Долни Дъбник по преписката за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи на наследниците на И. Н. П..
Моли се съдът да отмени решението от 20.12.2016 г., постановено по гр.д. № 5456/2016 г. от Районен съд гр.
Плевен, като неправилно и немотивирано и да потвърди протокол № 2/20.02.2014 г.
на Общинска служба по земеделие гр. Долни Дъбник, като правилен и
законосъобразен административен акт.
По делото е постъпил отговор от Ц.Ц.Д., с който същият
оспорва подсъдността на разглеждане на делото в Административен съд-Плевен,
като счита, че гр. дело № 5456/2016 г. на Районен съд гр. Плевен, вероятно е
подсъдно на Окръжен съд гр. Плевен или ВКС. Счита, че решението на Районен съд
гр. Плевен е обективно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила,
а жалбата на ОСЗ-Долни Дъбник, да бъде отхвърлена . Твърди, че изложените
мотиви в жалбата на ОСЗ-Долни Дъбник са изцяло несъстоятелни и не почиват на
законите. Сочи, че ОСЗ-Долни Дъбник е некомпетентна да прави анализ на решения
на съд, влезли в сила и да преценява какъв ще е ефектът за него от произнасяне,
съгласно решението по гр. дело № 610/1996 г. Счита, че жалбата на ОСЗ-Долни
Дъбник не отговаря на изискванията на ГПК за касационните жалби.
В съдебно
заседание касаторът – Общинска служба по
земеделие гр. Долни Дъбник, се представлява от юрисконсулт И. Д. и от
председателя С. И.. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
решението на районния съд. Оспорва първоинстанционното решение, като го смята
за неправилно. Твърди, че се иска възстановяване на право на собственост на
изцяло несъществуващ имот. Посочва, че въз основа на решение № 562 от
В съдебно заседание ответникът – Ц.Ц.Д., се явява лично, като
моли съдът да потвърди решението на Районен съд Плевен като правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната
жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационното
оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е
процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменен изричен отказ
на Общинска служба земеделие – гр. Долни Дъбник, за изпълнение на решение № 2790/24.02.2003г,
по гр.д.№ 610/1994г по описа на ПлРС, постановено по иск с правно основание чл.
14, ал.4 от ЗСПЗЗ, обективиран в
протокол №2/20.02.2014г., като незаконосъобразен.
Настоящата инстанция намира, че решението следва
да бъде отменено и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Делото пред РС-Плевен е образувано по жалба на Ц.Д.
изпратена до ОСЗ гр.Долни Дъбник и препратена до съда на 16.07.2016 г като гр.
дело № 5456 по описа за 2016 година е образувано на 19.07.2016 година. В
жалбата се обжалва протокол № 2 от 20.02.2014 година на ОСЗ –гр. Долни Дъбник с
искане за отмяна като незаконосъобразен, като се посочва, че протоколът не е
връчван на лицето и същият е узнал за него с представянето му по адм. дело №
5907/2014 г на Административен съд София град.
Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение,
че се обжалва и е налице изричен отказ
на ОСЗ гр. Долни Дъбник за изпълнение на решение № 2790/24.03.2003 година по
гр. дело № 610/1994 г. по описа на РС-Плевен обективиран в протокола от
20.02.2014 година и е отменил отказа, като не е разпоредил на органа, какво
следва да извърши след отмяна на протокола.
Настоящата инстанция намира, че с оглед жалбата на Д.
пред РС-Плевен, в която посочва, че обжалва протокола като незаконосъобразен,
то съдът е следвало да събере доказателства относно допустимост на жалбата, тъй
като протоколът е издаден през 2014 година, няма данни по делото да е връчен на
лицето, като същият в жалбата посочва, че е разбрал за него по адм. дело №
5907/2014г . по описа на АССГ , но съдия-докладчикът не е събрал доказателства
относно датата, на която Д. е узнал за протокола , за да се извърши преценка за
допустимост, както и с оглед посоченото в жалбата е следвало да изясни като укаже
на лицето да посочи, претендира ли нищожност на протокола, а не да определя
искането на лицето без да са дадени указания за уточняването му.
В случая първионстанционният съд е приел, че в протокола от 20.02.2014 година е налице
изричен отказ за изпълнение на решение № 2790/24.03.2003 година по гр. дело №
610/1994 г. по описа на РС-Плевен, но в случая
е налице влязло в сила решение № 443/01.07.2010 година по адм. дело №
989/2009 г по описа на АС Плевен, с
което е Общинска служба по земеделие –гр. Долни Дъбник е осъдена да проведе
заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по
подадено заявление от Ц.Д. по заявление вх. № 164/17.06.2009 година и определен
14-дневен срок за изпълнение на съдебното решение. Заявлението от 2009 година
на Д. е с искане за изпълнение решение № 2790/24.03.2003 година по гр. дело №
610/1994 г. по описа на РС-Плевен и именно по това искане е постановено решение № 443/01.07.2010 година
по адм. дело № 989/2009 г по описа на АС
Плевен, в което е указан срок за изпълнение и съдът следва да съобрази ,дали е
налице изпълнение на това решение. В
случая първоинстанционният съд не е събрал доказателства относно компетентност
на комисията, надлежен състав , а и с оглед разпоредбата на чл.
14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ОСЗ действа в условията на обвързана компетентност и по
аргумент и от чл. 14, ал.7, изр. последно от ЗСПЗЗ при
наличие на съдебно следва да постанови решение за възстановяне на земеделската
земя на лицата, в полза на които е решението по чл.
14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като промени лицата, в чиято полза е издала първоначално
решението за възстановяване на земята. В случая протоколът е постановен именно
в изпълнение на съдебно решение, като при новото разглеждане на делото следва
да се има предвид и разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, приложим в
производството пред РС-Плевен, че решенията и действията на административен
орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение са нищожни.
Първоинстанционният съд е постановил в диспозитива само отмяна на протокола,
като не се е произнесъл относно връщане на преписката на органа.
Настоящата инстанция намира, че решението следва да
бъде отменено като при новото разглеждане на делото от друг състав на съда, да
бъдат събрани доказателства относно допустимост на жалбата с оглед искането за
отмяна като незаконосъобразен на протокола от 20.02.2014 година, датата на
която лицето е узнало за протокола, като съдът изиска от лицето да посочи, претендира
ли прогласяване на нищожност на акта, а не сам да извършва преценка, дали е
налице такова искане без то да е надлежно обективирано, като отчита, че при
липса на искане за прогласяване на нищожност само в едно допустимо
производството с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен съдът по см.
на чл. 168, ал. 2 от АПК обявява нищожност на акта, дори да липсва искане за
това.След като бъде изяснено обстоятелството, дали производството е допустимо,
следва да бъдат събрани доказателства относно компетентност на комисията и в
зависимост от оценката на събраните доказателства съдът следва да постанови
съдебен акт като отчита разпоредбите на чл. 172 и сл. от АПК, тъй като съгласно
със ЗИД на АПК от 2011 година § 19 ал. 1
от ПРЗ на ЗСПЗЗ индивидуалните административни актове се разглеждат от
районните съдилища по реда на АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от
АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 2142/20.12.2016
г., постановено по гр. д. № 5456/2016 г.
на Районен съд - гр. Плевен.
Връща делото за ново
разглеждане от друг състав на РС-Плевен при изпълнение на указанията на съда.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.