Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

202

 

гр. Плевен, 16 Май 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                    

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно дело № 161/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр.  § 19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ – бр. 39/2011г.).

Образувано е по касационна жалба на Ж.Ц.К. ***, чрез адв. Н. *** срещу Решение № 46 от 11.01.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 7275/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Заповед № РД 08-481/22.08.2016г. на Кмета на Община Д. Митрополия, като незаконосъобразна в частта, с която са иззети земеделски имоти № 132022 и № 132023, находящи се в землището на с. Божурица, Община Д. Митрополия, в масив № 132 по КВС, обособен в БЗЗ № 120, от Ж.Ц.К. *** и са предоставени на Алекс М ЕООД, и е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу заповедта в останалата част.

Касаторът обжалва решението в отхвърлителната част, с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно отменително основание по чл. 209 т.3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че заинтересованата страна „Алекс М” ЕООД като участник в доброволното споразумение за разпределение на ползването на земеделските земи е ползвател на правно основание по смисъла на чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ и като такъв има правото да иска изземване по административен ред и отстраняване на лица, ползващи земеделски имоти. Като участник в доброволното споразумение за стопанската 2015/2016г. в случай, че разпределената му земя се ползва от друго лице, то той може да иска по реда на чл. 37в ал.8 от ЗСПЗЗ въвод за ползване на масив или негови части от Общинската служба по земеделие, въз основа на Заповед на Директора на ОДЗ и то след прибиране на реколтата от стопанската 2014/2015г. и заплащане на съответните депозитни суми по чл. 37в ал.7 от ЗСПЗЗ. В тази връзка неправилно съдът е отхвърлил възражението, че приложима е процедурата по чл. 37в ал.8 от ЗСПЗЗ, а не чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ, която се явява специална и уреждаща взаимоотношенията на ползване при развила се процедура на сключено доброволно споразумение между ползвателите. Заповедта е изцяло незаконосъобразна, издадена при неизяснена фактическа обстановка и без да му е дадена реална възможност да участва в административното производство, защото е търсен на друг адрес. Неправилен е изводът на съда, че с оглед датата на издаване на заповедта не е налице несъответствие с целта на закона. Искането на заинтересованата страна е с дата 21.07.2016г., а не в началото на стопанската 2015/2016г., когато се извършват дейностите по подготовка на земята за нейното засяване със земеделски култури, а в нейния край, когато е налице вече готова реколта за прибиране. С оглед на това с издаването на заповедта на 22.08.2016г. не се постига целта на закона, защото срокът съгласно чл. 37в ал.2 от ЗСПЗЗ за изготвяне и сключване на новото споразумение за ползване на масивите за следващата стопанска година 2016/2017г. е до 30.08.2016г. Така не се постига защитаваната от закона цел на разпоредбата – своевременно да защити и даде възможност на правоимащия земеделски стопанин (собственик или ползвател) да извърши своевременно необходимите селскостопански дейности по засяване на земеделските култури, за да реализира реколта за съответната стопанска година. В хода на производството по делото няма събрани доказателства, че е обработвал друга земя, освен декларираната, за която е заявил, че ще я обработва в реални граници, с оглед липсата на негов подпис в доброволното споразумение. Неправилно съдът е приел, че е обработвал описаните в заповедта 25 бр. имота с обща площ от 154.300 дка, вместо само и единствено декларираните 97.692 дка по подаденото заявление по чл. 70 ал.1 от ППЗСПЗЗ. Не може да се установи, че от описаните в заповедта имоти следва да отпаднат само два. Сочи, че за имот № 034010 има договор за наем. Моли за отмяна на решението в оспорената част.

Ответникът по касация – Кметът на Община Долна Митрополия, чрез адв. Донова от АК – Плевен изразява становище за неоснователност на  касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Заинтересованата страна – „Алекс М” ЕООД – с. Победа, чрез адв. М.А. *** изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и частично правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ за издаване на процесната заповед за посочените в нея имоти, с изключение на два от тях - № 132022 и 132023, за които Ж.К. има сключени договори за наем за съответната стопанска година. Съдът не е съобразил, че и за още един имот № 034010 Ж.К. има представен и регистриран договор за наем за срок от една стопанска година и е подал заявление с Вх. № 22/29.07.2015г. в ОСЗ – Долна Митрополия по реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ за участие в масиви за ползване по споразумение.

Останалите описани имоти в заповедта са предоставени за ползване на заинтересованата страна „Алекс М” ЕООД по силата на сключено между ползвателите доброволно споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, одобрено с влязла в сила Заповед № РД-29/17.09.2015г. на Директора на ОДЗ – Плевен, но са засети и се ползват от Ж.Ц.К. без правно основание. Последният не е подписал доброволното споразумение и не представя договори за собственост, аренда или наем на ползваните земи. След като не е участвал в споразумението, той има право да обработва само тези земи в реалните им граници, за които е имал правно основание за ползване – собствени, наети или арендовани, каквито са само три от имотите, предмет на процесната заповед. В хода на административното производство е изискана информация от ОСЗ – Д. Митрополия, която потвърждава този извод. В този смисъл административният орган е извършил необходимата проверка преди да издаде заповедта и изяснил правно релевантните факти. Изпратил е уведомление и до Ж.К. на известния по преписката адрес за кореспонденция. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства за обратното и в подкрепа на твърденията си.

Правилно съдът е съобразил, че се касае за земеделски земи с възстановено право на собственост и инициаторът на административното производство – „Алекс М” ЕООД по силата на сключеното споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ се легитимира като ползвател с правно основание по смисъла на чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Затова в случая кметът на общината по местонахождението на имотите е компетентният орган, овластен по силата на разпоредбата по административен ред да изземе имотите от Ж.К., който ги ползва без правно основание и да ги предостави на „Алекс М” ЕООД като ползвател с правно основание – одобрено и влязло в сила споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ.

Правилно съдът е съобразил като неоснователни възраженията за приложимост на процедурата по чл. 37в ал.8 от ЗСПЗЗ, тъй като тя вече е била реализирана в хода на административното производство по чл. 37в ал.1 – 8 с въвод във владение на „Алекс М” ЕООД за определените в споразумението масиви и е част от това приключило производство.

Правилно съдът е отхвърлил и възражението, че не е спазена целта на закона, защото заповедта е издадена в рамките на стопанската 2015/2016г. , която приключва на 30.09.2016г. съгласно §2 т.3 от Закона за арендата в земеделието.  Ползвателят без правно основание, който е засял и обработва земеделските земи може да се възползва и от предвидената възможност за защита на неговите интереси  по чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ, която е посочена в заповедта, а именно да внесе по сметка на общината трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение. Наличието на тази разпоредба е в подкрепа на тезата, че по всяко време в рамките на стопанската година е възможно да се издаде заповед по чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ, без значение дали земите са засяти, обработени и в каква фаза се намира селскостопанското производство.

Целта на разпоредбата е правата на собствениците и ползвателите на правно основание да бъдат бързо и своевременно защитени по административен ред срещу владеещия без правно основание ползвател и заповедта е съобразена с тази защитена от закона цел.

Необосновано съдът е приел, че издадената заповед е правилна и в частта за имот  № 034010. Същият се ползва от Ж. Г. на правно основание - сключен договор за наем за една стопанска година и след като не е подписал споразумението за ползване на масиви, същият има право да го ползва в реални граници съобразно сключения договор за наем. За този имот също не е налице основание за изземването му по реда на чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ и заповедта и в тази част следва да се отмени като незаконосъобразна.

Затова в тази част решението следва да се отмени и съответно да се отмени заповедта, а в останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото не следва да се присъждат разноски за ответника, тъй като не е доказал, че договореното адвокатско възнаграждение е платено и в този смисъл, че е направил разноски за производството.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 46 от 11.01.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 7275/2016 г. по описа на съда В ЧАСТТА, с която е отхвърлил жалбата на Ж.Ц.К. *** срещу Заповед № РД 08-481/22.08.2016г. на Кмета на Община Д. Митрополия, с която на осн. чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ е иззет земеделски имот № 034010 в масив № 34 по КВС за землището на с. Божурица, обособен в БЗЗ № 91 и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Заповед № РД 08-481/22.08.2016г. на Кмета на Община Д. Митрополия, В ЧАСТТА, с която на осн. чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ е иззет земеделски имот № 034010 в масив № 34 по КВС за землището на с. Божурица, обособен в БЗЗ № 91 от Ж.Ц.К. и е предоставен на „Алекс М” ЕООД.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.