РЕШЕНИЕ
№ 201
гр.
Плевен, 16 Май
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети април две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар А.П.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 160 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.М.И. *** чрез
адвокат Ц.Ц. ***, срещу решение № 95/06.02.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен,
постановено по н.а.х.д № 3037/2016 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 16-0938-003347/18.09.2016 година на Началник на
сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи /ОД на МВР/ - Плевен в частта, с която е наложено на основание чл. 180,
ал. 2, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на К.М.И. ***
административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и изменя НП №
16-0938-003347/18.09.2016 година на Началник на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Плевен в частта, в която е наложено на основание чл.
177, ал. 1, т. 2, предл. І от ЗДвП на К.М.И. *** административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като намалява размера на глобата на 100
/сто/ лева.
С касационната
жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като нищожно, недопустимо и
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и необосновано. Касаторът счита, че наложеното наказание
е явно несправедливо. Счита, че съдът при постановяване на своето решение не е
анализирал и обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и
свидетелски показания. Счита, че съдът превратно е възприел фактическата
обстановка по отношение констатациите на административнонаказващия орган и в
обстоятелствено-мотивната част на своето решение, в което липсват годни мотиви
за постановяването му, е отразил отразеното в оспореното НП. Посочва, че в
настоящият случай законът е приложен неправилно по отношение на така
постановеното решение, а и по отношение на постановеното и потвърдено и
частично изменено от съда НП. Счита, че съдът явно не прави разлика между
мотоциклет, за който се предвижда категория „А” и мотопед, за който се
предвижда категория „М”, т.е. уважаемият съд не знае и не познава категориите на
МПС-та по ЗДвП и произволно тълкува закона. Посочва, че съдът въобще не си е
направил труда да анализира словесното различие между съставеният АУАН и
издаденото обжалвано НП, при който АУАН е записано, че водачът управлява лек
автомобил и едва в НП административнонаказващият орган коригира при издаването
му, че водачът управлява мотоциклет, което обстоятелство въобще не е обсъждано
от съда, а и разпоредбите на ЗАНН са категорични в тази насока, а именно, че
между издаденият АУАН и НП трябва да има езикова еднозначност. Счита, че не е
допустимо актосъставителят да констатира нарушението, а административнонаказващият
орган да го коригира словесно или да изменя обстоятелствата и фактите по АУАН,
като това обстоятелство е отбелязано и в жалбата, което се явява единствено и
достатъчно основание за отмяна изцяло на обжалваното НП, в случая постановеното
и обжалвано решение на Районен съд – Плевен. Счита, че наказващият орган не е
изпълнил своите задължения по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да прецени
законосъобразността на АУАН, да изясни фактическата обстановка и евентуално да
отстрани неговите пороци преди да се произнесе. Счита, че не са спазени дори и
изискванията относно формата на АУАН и словесното единство между АУАН и НП, тъй
като не е посочено точното описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Счита, че гореописаното води
до ограничаване на процесуалните права на касатора да се защити по едно
неконкретизирано обвинение за извършване на административно нарушение, като НП
и АУАН са съставени при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита,
че контролният орган неправилно е констатирал извършеното от жалбоподателя
административно нарушение от обективна и субективна страна. Счита, че ако съдът
е анализирал в подробности всички факти и събрани доказателства по делото, то
той би достигнал до извода, че така описаното в АУАН и НП деяние е с
незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК, поради което би следвало да приложи разпоредбата на чл. 28,
б. „а” от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административна наказание, тъй като
случаят е маловажен и на основание чл. 9, ал. 2 от НК във връзка с чл. 11 от
ЗАНН. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като и
издаденото НП.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адвокат Ц.Ц.. Поддържа подробно изложените съображения в касационната
жалба. Моли да бъде постановено решение, с което същата да бъде уважена. Счита,
че не е изпълнена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и това е достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление. Счита, че дори да има формално нарушение на
мястото, това е двор за технически
прегледи, обществената опасност е малозначителна, тъй като това не е
първокласен път за да застрашава движението на останалите. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде уважена касационната жалба.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е частично основателна.
Касаторът е
санкциониран, за това че на 07.09.2016 г. около 11:40 часа в гр. Плевен пред
сградата на СПП-КАТ управлява мотоциклет Сузики Р600 /индивидуализиран с рег.
№/ и извършва следните административни нарушения: управлява МПС без да
притежава свидетелство за управление за съответната категория – нарушение на
чл. 150а, ал.1 от ЗДвП; не е представил в двуседмичен срок копие от договора за
придобиване на ППС – чл. 145, ал.2 от ЗДвП; не носи свидетелство за управление
на МПС от съответната категория – нарушение чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и не
носи контролен талон към свидетелството за управление – нарушение чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Районен съд
– Плевен се е произнесъл само относно две от посочените нарушения, а именно: управлява
МПС без да притежава свидетелство за управление за съответната категория –
нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП; не е представил в двуседмичен срок копие
от договора за придобиване на ППС – чл. 145, ал.2 от ЗДвП, съответно
санкционирани съгласно чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, като е изменил НП и е
намалил размера на наложеното наказание глоба от 200 лева на 100 лева, относно
наложеното наказание съгласно чл. 180, ал.2, т.1, пр. 1 от ЗДвП е потвърдил НП.
Решаващият
съд относно другите две нарушения е посочил в мотивите на решението, че НП в тази част е влязло в сила на основание
чл. 59, ал.3 от ЗАНН, но не формирал воля в диспозитив на решение. С
първоначалната жалба е обжалвано в цялост НП и съдът дължи произнасяне по
всички общо 4 наложени с него наказания.
Липсата на диспозитив в решението относно наложените наказания на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, представлява липса на решение по
повдигнатия спор относно тази част на НП. Освен това решаващият съд следва да
съобрази, че чл. 59, ал.3 от ЗАНН е отменен ДВ 77/2012 г. Последното налага събирането на доказателства
и излагането на мотиви относно извършването на нарушенията и ангажираното на
отговорността на жалбоподателя за тях.
С оглед посоченото,
касационната жалба в частта за допуснато съществено процесуално нарушение –
липса на съдебно решение е основателна и следва да бъде уважена, а делото
върнато на същия съд за произнасяне относно законосъобразност на НП в частта относно
наложените наказания на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.
Оспореното
съдебно решение относно двете наложени наказания, по които съдът надлежно се е
произнесъл е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът
правилно е установил фактическата обстановка, изложил е мотиви, относно
събраните писмени и гласни доказателства, включително показанията на св. П.
М.. Само на едно място в мотивите е посочено вместо мотоциклет е посочен
мотопед, но въпреки това, мотивите са логични, последователни и съответстват на
събраните по делото доказателства. При разпита на свидетелите всички са
категорични, че МПС е било мотоциклет с марка Сузуки Р600, както и че в двора
на КАТ, той е бил управляван от жалбоподателя, както и че последният не е
пререгистрирал в срок мотоциклета. Съдът е стигнал до правилния извод, че за
нарушението на
жалбоподателя, че не е представил в двесудмичен срок копие от договора за
придобиване на ППС – чл. 145, ал.2 от ЗДвП, административно наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон и законосъобразно е индивидуализирал
административното наказание съгласно чл. 180, ал. 2, т.1, пр.2 от ЗДвП, поради
което е потвърдил НП в тази част.
Относно нарушението
на жалбоподателя, че управлява МПС без да притежава свидетелство за управление
за съответната категория – нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП съдът е приел,
че административно наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, но не
е определил правилно наложеното наказание, поради което е изменил НП в тази
част и е намалил размера на наложеното наказание – глоба, като е определил
размер на допустимия от закона минимум от 100 лева, съгласно чл.177, ал. 1,
т.2, пр.1 от ЗДвП. Изложените мотиви в
тази връзка се споделят от настоящия касационен състав. Същите са правилни и
съответстват на събраните по делото доказателства.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95/06.02.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 3037 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016
г в частта, с която е наложено на основание чл. 180, ал. 2, т. 1, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на К.М.И. *** административно наказание
глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и изменя НП № 16-0938-003347/18.09.2016
година на Началник на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Плевен в частта, в която е наложено на основание чл.
177, ал. 1, т. 2, предл. І от ЗДвП на К.М.И. *** административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като намалява размера на глобата на 100
/сто/ лева
ВРЪЩА делото на същия съд и
състав за произнасяне по законосъобразността на НП № 16-0938-003347/18.09.2016
година на Началник на сектор „Пътна
полиция” към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/
- Плевен в частта, с която на К.М.И. са наложени наказания на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушения съответно на чл. 100, ал.1,
т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.