Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

гр. Плевен, 31 Май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 159/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР - Плевен срещу Решение № 20 от 11.01.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2616/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 16-0256-000340/16.10.2016г. на Началника на РУ – Д. Митрополия към ОД на МВР - Плевен, с което на M. G. – германски гражданин са наложени административни наказания: 1) на осн. чл. 179 ал.1 т.2 от ЗДвП – „глоба” в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 5 ал.1 т.2 от ЗДвП; 2) на осн. чл. 179 ал.3 т.1 от ЗДвП - „глоба” в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП; 3) на осн. чл. 183 ал.1 т.1пр.3 от ЗДвП - „глоба” в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП, затова че на 16.10.2016г. около 10:55ч. в Община Долна Митрополия на път трети клас № 118 между гр. Долна Митрополия и с. Победа (входа) управлява зърнокомбайн Class Lexion – 770 с Рег. № MN-TG 714 като: 1. - при излизане от земен път с настилка изнася кална маса на пътното платно за движение с което създава предпоставка за ПТП; 2. - без валиден винетен стикeр за 2016г. ; 3. - не носи свидетелство за регистрация на МПС.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1от НПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство е било нарушено правото на защита на наказаното лице като не му е осигурен преводач. Излага подробни съображения, че правото на преводач не е задължително в административната фаза на процеса, а в съдебната то е ползвало адвокат и правото му на защита не е било нарушено. Освен това от показанията по делото е видно, че лицето е било придружавано от Г. Г. – негов водач-преводач, който е превел съдържанието на АУАН и НП и го придружавал както при съставяне на АУАН, така и при предявяване на НП, и го е запознал със съдържанието им. Жалбоподателят е разбрал какви са нарушенията и е упражнил правото си на защита, като е обжалвал в срок и аргументирано НП, което доказва че правото му на защита не е било накърнено, понеже е чужд гражданин. Моли за отмяна на решението, по същество – за потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – М.Г., редовно призован чрез адв. Г. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Неправилно Районен съд – Плевен е приел, че е било нарушено правото на защита на наказаното лице като не е била осигурена възможност за възражения срещу АУАН, както и преводач в хода на административно-наказателното производство.

Актът е съставен при условията на чл. 44 ал.4 от ЗАНН срещу лице, което няма постоянен адрес в Република България. В този случай съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган като към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача. В тези случаи съгласно чл. 52 ал.2 изр.2 от ЗАНН наказващият орган се произнася в деня на получаване на административно-наказателната преписка. В ЗАНН не се съдържа задължение за предоставяне на преводач, а разпоредбите на НПК са субсидиарно приложими относно производството пред съда по разглеждането на жалби срещу НП на основание препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Следователно задължително е предоставянето на преводач в съдебната фаза на производството по административно-наказателни дела, когато наказаното лице не владее български език. В подкрепа на това тълкуване са и разпоредбите на чл. 6 §3 т. „а” от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Директива 2010/64/ ЕС.

В случая НП е издадено на същия ден, когато е бил съставен АУАН. От писмените материали по делото и показанията на свидетелите е видно, че не е било нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е било придружавано от водач-преводач, както при съставяне на АУАН, така и при връчване на НП, който на разбираем за него език е обяснил какви нарушения е извършил и с какво наказание е наказан и то е възприело в какво е обвинено. Нарушителят лично е подписал акта без възражения, не е изложил писмени такива и отделно, чрез придружаващото го лице – преводач. Правото на възражения е възможност, а не задължение. Неупражняването на това право не може да се разглежда като процесуално нарушение на органа. Отделно от това наказаното лице е упражнило адекватно и пълноценно правото си на защита и в съдебната фаза на процеса чрез упълномощен адвокат, но отново не се сочат възражения по конкретните нарушения.

В АУАН и НП съществува единство по отношение датата на извършване на нарушенията, описанието им и правната квалификация. Затова липсата на вписан час на нарушението в предоставения на нарушителя екземпляр не представлява съществено процесуално нарушение. Наличието в акта на допълнителна привръзка с чл. 187 ал.1 от ППЗДвП, която като съдържание кореспондира на задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 5 ал.1 т.2 от ЗДвП, посочена в акта и НП, не внася неяснота или различна правна квалификация на описаните нарушения и затова не се отразява на правото на защита на наказаното лице.

Затова настоящият касационен състав счита, че не са допуснати възприетите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на НП само на процесуално основание.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени. Съдът не е обсъдил доказателствата и не е изложил фактически и правни съображения по съществото на спора, което налага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 20 от 11.01.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2616/2016 г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.