Решение по Административно дело 158/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 185

гр. Плевен, 10 Май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 158/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен, представлявано от началника – гл. инспектор П. Г. срещу Решение № 87 от 02.02.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3243/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 43/22.11.2016г. на Началника на РСПБЗН – Плевен, с което на И.Д.Б. на основание чл. 265 ал.1 от ЗМВР и чл. 24 ал.2 от Наредба № 8121з-882 от 2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 5 т.5 вр. чл. 15 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, затова че на 19.10.2016г. в Общински паркинг „Театър”, ул. „Цар Борис ІІІ” №1, гр. Плевен, в качеството си на директор на ОП „Център за градска мобилност – Плевен е допуснала обекта – общински паркинг – „Театър” да не е оборудван с необходимите пожаротехнически средства съгласно Приложение № 2 към чл. 3 ал.2 от Наредба № 1971/2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, а именно: 1 бр. прахов пожарогасител 12 кг „АВС” и 1 бр. противопожарно одеяло с размери не по-малки от 1,5м на 1,5м.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1и т.2 от НПК. Счита, че съдът не е изложил ясни мотиви защо отменя НП, не е обосновал изводите си на доказателствата по делото и закона. Неразбираем е анализа, че извършеното нарушение се явява като „допустителство”. Неправилно съдът е приел, че посочената територия, където има почасово паркиране не е паркинг и не отговаря на изискванията на чл. 99 от ЗДвП. Към Община Плевен е създадено ОП „Център за градска мобилност”, което стопанисва паркингите и „Сините зони” и извършва дейността си по Правилник за дейността на ОП „ЦГМ”, издаден от Общински съвет – Плевен. Според приложение № 3 от него са описани паркинги – общинска собственост. Съгласно чл. 15 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите – те се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл. 3 ал.2 от Наредба № Із-1971/2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, в т. 56 от приложението изискванията се прилагат за открити площадки за автомобили. Общоизвестно е, че пространството зад Театъра е общински паркинг. Необосновани са изводите на съда, че жалбоподателката не е била запозната със съдържанието на поканата, регистрирана в деловодството на общинската администрация. Този извод се опровергава от твърденията й в жалбата, че е получила поканата, но към датата за явяване в РСПБЗН – Плевен е била командирована извън града. Поканата е получена на 26.10.2016г., но жалбоподателката не е уведомила органа, че не може да се яви на 03.11.2016г. Моли за отмяна на решението, а по същество – за потвърждаване на НП като законосъобразно.

Ответникът по касация – И.Д.Б., чрез адв. В. П. от АК – Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП съдът обосновано на доказателствата и закона и след точен анализ на фактите и приложимите законови разпоредби правилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на наказаното лице, поради което е отменил НП. Съдът е изложил подробно и аргументирано съображенията си за този извод като се е произнесъл по всеки от доводите на страните и обосновал с доказателства, факти и приложимите законови разпоредби защо приема част от тях, а други отхвърля. В този смисъл не са допуснати от съда твърдяните от касатора процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяната му на това основание.

АУАН е бил съставен при условията на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, след отправена покана до Б. *** за съставяне на АУАН на 03.11.2016г. Поканата е получена от служебно лице – деловодител в ОП „Център за градска мобилност”. На посочената дата Б. е била командирована, видно от заповед за командировка. Според показанията на разпитаната св. П. П. – началник Автогара, тя е замествала Б. на тази дата, което се доказва от приложена по делото заповед за заместване и по нейно нареждане се явила в РСПБЗН. Следователно поканата за съставяне на акт е достигнала до знанието на Б., но тя не се явила, поради обективна причина – командировка, като изпратила свой заместник. Св. П. се явила в РСПБЗН- Плевен, но актосъставителят М. обяснил, че следва Б. да се яви лично. Последното се потвърждава от св. М.. АУАН е съставен на 03.11.2016г. в отсъствие на нарушителя, но това не е надлежно отбелязано в него. Липсва подпис на нарушителя и е вписано отбелязване - покана Рег. № 2163/20.10.2016г., което потвърждава извода, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, при условията на чл. 40 ал.2 от ЗАНН - след надлежна предварителна покана. В този случай обаче съгласно чл. 43 ал.4 от ЗАНН актът следва да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно ал.5 при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Чл. 40 ал.2 от ЗАНН допуска АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушителя, за което той следва предварително да бъде надлежно поканен. Тези изисквания са спазени. Но впоследствие следва да му бъде изпратен за предявяване и подписване, връчва му се препис от акта срещу разписка и се отбелязва датата на неговото подписване. В случая след съставянето му в отсъствие на нарушителя АУАН не е предявен и подписан от нарушителя, не е връчен препис от него срещу разписка и не е отбелязана датата на неговото подписване в нарушение на чл. 43 ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Това нарушение е съществено, защото засяга правото на защита на наказаното лице. Лишава го от възможност да се запознае с административно-наказателното обвинение, да направи възражения, да представи и посочи доказателства, които да бъдат съобразени от наказващия орган преди издаване на НП, което е опорочило процеса на установяване и доказване на нарушението. За първи път жалбоподателката е узнала за това при връчване на НП.

Освен това при описание и квалифициране на нарушението в акта и НП са допуснати съществени неточности и несъответствия, които създават неяснота относно извършеното деяние и конкретните нарушени разпоредби.

В описателната част на НП е посочено, че Б. в качеството си на директор на ОП „Център градска мобилност” – Плевен е „допуснала” обекта Общински паркинг – Театър да не е оборудван с необходимите пожарнотехнически средства съгласно Приложение № 2 към чл.3 ал.2 от Наредба № 1971/2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, а именно: 1 бр. прахов пожарогасител 12 кг „АВС” и 1 бр. противопожарно одеяло с размери не по-малки от 1,5м на 1,5м., без да се сочи конкретната точка от приложението, която въвежда това изискване за паркингите, което съставлява съществена непълнота относно правната квалификация на нарушението, предвид бланкетния характер на посочената за нарушена разпоредба – чл.3 ал.2 от наредбата. По-долу в НП се сочи, че с описаното деяние е нарушила чл. 5 т.5 вр. чл. 15 от друга наредба - Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, която съдържа обратна препратка към Приложение № 2 към чл.3 ал.2 от Наредба № 1971/2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

В чл. 5 ал.1 т.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите се предвижда лична отговорност за собствениците и ръководителите на обектите за осигуряване на изискващите се пожаротехнически средства по чл. 15 от същата наредба. Б. е директор на Общинско предприятие „Център за градска мобилност”, което е специализирано звено към общината и управлява и поддържа паркингите и местата за паркиране в гр. Плевен – общинска собственост. Такава обособена площадка за паркиране (част от синя зона) представлява процесният обект, видно от Правилника за дейността на предприятие „ЦГМ” и Приложение № 3 от него, приложен по касационното дело, показанията на св. П. П. – организатор „Синя зона” към ОП ЦГМ. Обектът представлява открита площадка за автомобили по смисъла на т.56 от Приложение №2 чл.3 ал.2 от Наредба № 1971/2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и по смисъла на чл. 99 от ЗДвП - зона за платено паркиране – част от задънена улица. В подкрепа на този извод е приложение № 3 към правилника на ОП „ЦГМ” и удостоверение и скица-извадка от регилуционния план на Община Плевен. Този обект задължително следва да е оборудван с необходимите пожаротехнически средства, посочени в НП – 1 бр. прахов пожарогасител 12 кг „АВС” и 1 бр. противопожарно одеяло с размери не по-малки от 1,5м на 1,5м.

Отговорността на директора на ОП „ЦГМ”, затова че обекта не е оборудван с необходимите пожаротехнически средства е лична, а не на друго подчинено на него лице - служител. Това следва и от посочената санкционна разпоредба на чл. 265 ал.1 от ЗМВР, която предвижда налагане на наказание глоба от 200 до 2000 лв. за ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В случая отговорността на Б. като директор на общинско предприятие т.е. организация по смисъла на цитирания текст за неизпълнение на въведените с наредба пожаротехнически изисквания за оборудване на обекта, управляван и стопанисван от ръководеното от нея предприятие, е лична. Контролен орган е РСПБЗС, съответно административно-наказващ орган – началника на службата на осн. чл.24 от Наредба № 8121з-882 от 2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, приета на осн. чл. 125 ал.2 от ЗМВР, както правилно е съобразил първоинстанционният съд. Затова правилно съдът е счел, че описанието на нарушението като допустителство, което предполага отговорност за извършено от друго лице или лица (служители) нарушение и се наказва само в предвидените от закона случаи, също създава объркване относно отговорността и затова извършеното от Б. нарушение е некоректно описано по този начин.

Изложените по-горе съществени процесуални нарушения, които засягат правото на защита на наказаното лице налагат отмяна на НП като незаконосъобразно само на това основание, не по същество.

Като е отменил НП по тази причина съдът е постановил правилно решение и не е допуснал твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения при постановяването му, поради което решението следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87 от 02.02.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3243/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.