ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303
гр.Плевен, 30.03.2017г.
Административен съд - гр. Плевен, втори състав,
в закрито заседание на тридесети
март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
разгледа докладваното от съдия ДАНЕВА искане за изменение
на решение № 64/22.02.2017г. по адм.д. №
157/2016г. в частта му за разноските
, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 248, ал.1 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано
е по искане на адв. Т.Г. от САК- процесуален представител на „Дарина 111” ООД
с. Садовец, Плевенска обл. – жалбоподател
по делото. В искането се твърди, че по
делото са представени неоспорени писмени доказателства, свидетелстващи за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение, което
е съобразено с Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Представена е и изискуемата по чл. 80 ГПК справка,
придружена от документи, които доказват направения от жалбоподателя разход по
делото- фактура и преводно нареждане. Твърди, че от приложените към искането
документи е видно, че жалбоподателят е
заплатил хонорар по договор за правна
защита и съдействие № 631/11.02.2016 г. От последния е виден фактът на самия договор и неговото
сключване. Анализира разпоредби от
Закона за адвокатурата, съдебната
практика на ВАС и ТР № 6 от 06.11.2013
г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС,ОСГК. Моли
да бъде изменено постановеното решение в частта , в която е отхвърлено искането
за разноски в размер на 5664,00 лв. и да
бъде осъдена ответната страна да заплати тази сума на доверителя му.
Прилага Договор за правна защита и
съдействие № 631/11.02.2016 г.
Ответникът не е взел становище по искането.
Съдът, като
обсъди искането и с оглед на данните по делото намира, че същото е процесуално допустимо, но по същество е
неоснователно.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. За да отхвърли
искането за присъждане на заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
съдът е приел, че към делото са приложени платежни документи, от които е видно, че „Дарина 111” ООД е заплатило на АД”Менко
Менков и съдружници” сумата от 5664,00
лв. , но не са представени
доказателства, от които да се
направи извод, че така заплатената сума е за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по адм.д. №
157/2016 г.,като е констатирал, че от
пълномощното следва извод за упълномощаване не само за пред съда, но за
представителство пред други физически и
юридически лица.
В настоящето
производство съдът счита, че не са
налице основания за изменение на решението
в частта за разноските. Споделят
се направените от адв. Г. доводи, че са налице безспорни доказателства за
платена от жалбоподателя сума в горния размер, и този факт е отчетен от съда при постановяване на решението. От
приложения към искането за
изменение на решението Договор за правна
защита и съдействие № 631/2016 г. се установява, че договорното възнаграждение за процесуално
представителство във връзка с обжалването на Уведомително писмо и приложената
към него Заповед № 03-РД/163/22.01.2016 г./ предмет на делото/ е в размер на
5664 лв. , и това е преведената по банков път сума. Така приложеният договор
съдът счита, че е доказателство за направени от оспорващия разходи за адвокатско
възнаграждение. Същевременно обаче съдът
намира, че договорът не е приложен
своевременно, той не може да бъде ценен като
доказателство по делото, тъй като е представен след неговото
приключване, и даже след постановяване на решението. Всички доказателства, въз
основа на които съдът постановява своето
решение, включително и в частта за разноските, следва да бъдат представени до
приключването на делото , включително и с оглед правото на защита на другата
страна и възможността й да направи своите възражения по
тези доказателства. До приключване на делото жалбоподателят не е представил доказателството си за платен
адвокатски хонорар за процесуално представителство по оспорване на административния акт, предмет на същото, поради
което не са налице основания за изменение на решението в частта за
разноските.
С оглед на изложеното, съдът
намира,че искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските с постановяване на положителен диспозитив ,
задължаващ ответника да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 5664,00 лв. е неоснователно и следва да се отхвърли, поради което, и на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането
на адв. Т.Г. от САК- процесуален представител на „Дарина 111” ООД с.
Садовец, Плевенска обл. да бъде
изменено постановеното решение № 64/22.02.2017г. по адм.д. № 157/2016г. в частта , в която е отхвърлено искането
за разноски в размер на 5664,00 лв. и да
бъде осъдена ответната страна да заплати тази сума на доверителя му като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: