Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

64 / 22 Февруари 2017 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       ПЛЕВЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, ІІ състав, в публично заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:  

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА     

         СЕКРЕТАР: Д.Д.

         Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  административно дело № 157 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.42,ал. 1 от  Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1”Инвестиции в земеделските стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 9/ .

         Образувано е по жалба на „Дарина 111” ООД  с. Садовец, обл. Плевен  чрез адв. П.П. от САК против Заповед № 03-РД/163 от 22.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд”Земеделие”/ДФЗ/, в  частта, в която  са отказани за финансиране разходи по проектно предложение, визирани в заявлението за подпомагане.

         Жалбоподателят твърди, че  отказът за финансиране на  разходите за технологично оборудване – неодобрени в размер на  34 089,25 лв. е незаконосъобразен.  На първо място сочи , че в оспорената заповед, в тази част е цитиран чл. 35,ал. 2. В т. 6 от Заповед № РД 09-213/27.03.2015г. на Министъра на земеделието и храните. В последната  не съществува чл. 35,ал. 2, нито текст, който да съответства   на визираното от Фонда в  Заповед № 03-РД/163 от 22.01.2016 г.правно основание,на което се отказва финансиране в размер на горната сума.  Никъде в цитираната Заповед на министъра не се откриват допълнителни ограничения относно допустимите за финансова помощ разходи, които да обхванат заявените за подпомагане разходи.  Счита, че в частта по т. ІІ, с която е  отхвърлено  финансирането на разходите по договор за правно обслужване на стойност 184 700 лв., които изцяло не са одобрени   като несъответни с чл. 32,ал. 1, т. 13, заповедта е незаконосъобразна, тъй като не се посочва тази разпоредба в кой акт- закон или подзаконов такъв се съдържа. Развива доводи, че ако цитираният текст е от Наредба № 9,  то в същата, в т. 13 са посочени като допустими за финансиране разходи за хонорари за консултанти в правната сфера, независимо, че не е посочено изрично          „ разходи за правно обслужване”. Прави анализ на вида и характера на предоставените и заявени за финансиране правни услуги  като такива, свързани пряко  с проекта ,за който се иска финансиране.  На следващо място счита, че заповедта в т. ІІ  страда от съществен порок на  формата по смисъла на чл. 59,ал. 2, т. 4 от АПК, което е отменително основание по смисъла на чл. 146,т. 2 от АПК. В акта липсват изложени фактически основания, като същевременно не са посочени в мотивите на оспорения акт други документи, съпътстващи неговото издаване, които да са част от административната преписка  и да съдържат фактически основания.  Счита, че е налице съществено процесуално  нарушение на изискването за форма на административния акт,което представлява самостоятелно основание за отмяната му. В тази връзка е нарушено и правото на защита на адресата на акта, както и препятствие за съдебна преценка на материалната законосъобразност на  същия.   Моли да бъде  отменена заповедта в частта й, с която се отказва финансиране по заявлението за  подпомагане, като неправилна и незаконосъобразна. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Т.Г. от САК , и в подадени от последния  молби, съдържащи   доводи по съществото на спора поддържа жалбата си на изложените в нея съображения, като претендира за  разноски по представен списък.

           Ответната страна- Изпълнителен директор на Държавен фонд ”Земеделие”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.И.  и юрисконсулт Ц.И. оспорва жалбата.В подадена   писмена защита  развива  доводите си, като акцентира  върху отказа да бъдат финансирани разходите за предоставени правни услуги. Счита, че  в чл. 32,ал. 1, т. 13 от Наредбата  не е изрично посочено правно обслужване, допустимо за финансиране. На следващо място навежда доводи за законосъобразност на заповедта в частта, с която е отказано финансиране на   инвестиции за напояване и отводняване, като оспорва  заключението на СТЕ и счита, че същото не следва да се кредитира.Прави искане за  присъждане на разноски по представен списък.  

           Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните  и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

         Оспорената заповед е  получена от  жалбоподателя на 03.02.2016 г.             / видно от приложеното известие за доставяне  на л. 188 от делото, жалбата срещу него е  подадена на 17.02.2016г. в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

        По същество  е основателна.

        Жалбоподателят е земеделски стопанин с уникален регистрационен № 179975 и е подал Заявление / л. 33 и сл./  за подпомагане подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства  по проект с ИД № 15/04./1/0/03122 „Изграждане на 6,561 дка оранжерии” за  отглеждане на зеленчуци/домати/ , с общ размер на разходите по проекта 2 901 395,18 лв. , като е  поискал  финансова помощ за проекта в размер на 1 450 697,59 лв. / 50% от общия размер на разходите/ за реализиране на проекта. Към заявлението са приложени изискуемите по закон общи документи/ декларации, бизнес-план, справки-декларации, проекти, договори,удостоверения и др., подробно описани/. Към  заявлението е приложена  преписката по  сключения  между жалбоподателя и „СТЕЛА СОЛАР” ЕООД София  договор за правно обслужване, свързано с предоставянето на юридическа  помощ  по всички въпроси от дейността  му по  изпълнение на проект „Изграждане на 6,661 дка оранжерии по мярка 4.1 от ПРСР 2014-2020.

           Към преписката е приложена  Заповед № 03-РД/61/14.01.2016 г./ л. 186/, с която изпълнителният директор на ДФЗ е възложил на Лозана Василева Илиева- заместник изпълнителен директор на ДФЗ да го замества и  да изпълнява функциите му през периода от 15.01.2016г. до 22.01.2016 г. вкл.

         Със Заповед № 03-РД/163/22.01.2016г. на Директора на ДФЗ, подписана от зам. изпълнителен директор ДФЗ Л.Василева, в съответствие с възложените и за горепосочения период правомощия, и на осн. чл. 20а,ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 42,ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.  е наредено одобряване  за финансиране по подаденото от жалбоподателя заявление   за одобрени разходи на обща стойност 2 682 605,18 лв. и субсидия  върху същите в размер на 1 341 303,97 лв., платима  отчасти авансово и отчасти на две междинни  плащания. В  тази част на заповедта са  изброени  одобрените за финансиране разходи по проектното предложение с посочване на конкретните суми.

          Във втората част на заповедта / предмет на оспорване по настоящето дело/  са посочени  разходите,  които  са отхвърлени за финансиране , и които  надвишават одобрените в първата част на заповедта разходи.  Отхвърлени за финансиране  са разходите по проектното предложение както следва:

       - Разходи за технологично оборудване, съгласно спецификацията  на обща стойност по проекта в размер на 738 180,26 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 34 089,25 лв. Посочено е още, че тези разходи са недопустими съгласно чл. 35,ал. 2. В т. 6 от Заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните са определени допълнителни ограничения относно допустимите за финансова помощ разходи и инвестиции.

       -Разходите  за Договор за правно обслужване на обща стойност по проекта в размер на 184 700,00 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 184 700,00 лв. поради това, че разходите са в несъответствие с чл. 32,ал. 1, т. 3.

         Към делото, освен  писмените доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения акт, и  допълнително представени писмени документи, е приобщено и приетото от съда заключение на   съдебно-техническа експертиза. В същото се прави извод, че системата за събиране и използване  на отработените води ,за която жалбоподателят е  подал заявление за подпомагане, по своята същност  не представлява система за отводняване. Приема, че размерът на  разходите  за събиране и използване на отработените води  по заявлението е 34 044,25 лв. Дава заключение и по останалите, поставени от страните въпроси , свързани с разликата между система за събиране и използване на отработени води и система  за отводняване, като счита, че  в конкретния проект изградената система  за отвеждане на неусвоените води не попада в нито един от случаите/ изброени/, при които се налага отводняване.  Разграничава целта на отводнителната система от целта на система за отвеждане на неусвоени от растенията води за евентуална повторна употреба.

         Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

          Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в  границите на неговата компетентност, очертана в чл. 42, ал. 2 от Наредба № 9 и в изискуемата от закона писмена форма.

         Съдът намира, че при издаване на  заповедта, в оспорената й част са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразността й в тази част по следните съображения.:

        Чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въвежда изискване издадените  в писмена форма административни актове/ какъвто е обжалваният акт/ да съдържат  фактически и правни  основания за издаването му.

        В конкретно разглеждания случай, за да отхвърли искането за субсидиране на  разходите в  двата  пункта, административният орган е следвало  да посочи  конкретните факти/ фактически основания/ , от които произтича недопустимостта на претендираните разходи, съгласно конкретни правни норми/ правни основания/.

        По  първия пункт на заповедта в отхвърлителната  й част се сочи, че не се одобряват разходи в размер на 34 089,25 лв., тъй като същите са недопустими съгласно чл. 35, ал. 2.  Административният орган не сочи нормативния акт, в който се намира  посочената  разпоредба, от което следва извод за дисквалифициране на  така посочения текст като правно основание за недопустимост на  разходите, респ. постановяване на отказ  за финансиране. По-нататък цитира т. 6 от Заповед  № РД 09 -213/27.03.2015 г. на Министъра на земеделието. Дори и да приемем, че само това е правното основание за  постановения в тази част отказ, липсата на  изложени каквито и да било фактически основания   опорочава административния акт в тази част. Цитираната разпоредба- т.6 от Заповед №  РД 09 -213/27.03.2015 г. на Министъра на земеделието/ л. 30,31/  съдържа няколко хипотези, при които  не са допустими за подпомагане разходи:  разходи свързани с инвестиции за напояване и отводняване, разходи по проекти за колективни инвестиции и  такива  за интегрирани проекти. Не е посочено  кое/ кои/ от тези предложения в т. 6 е имал предвид органът при постановяване на отказа/ правно основание/, нито е  посочено като фактическо такова причината за отказа – дали това е поради  претендирани разходи за напояване и отводняване, или  за разходи по някоя от останалите предвидени в т. 6 хипотези. Следва извод, че  в частта, в която е отказано  финансиране  за сумата 34 089,25 лв., оспорената заповед е незаконосъобразна  поради липса на мотиви, препятстващи както правото на защита, така и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на акта в тази част.

             Аналогична е ситуацията и по втория пункт в отменителната  част на заповедта-  отказ да бъдат  одобрени за финансиране  разходите по Договор за правно обслужване на обща стойност по проекта в размер на 184 700,00 лв.  поради това, че :” разходите  са в несъответствие с чл. 32, ал. 1, т. 13”.   Отново не е посочен нормативния акт, към който принадлежи тази разпоредба, което се преценява от  съда като  липса на посочено правно основание за този отказ.  Отделно от това не се и сочи в какво конкретно се състои това  несъответствие, даващо основание да се откаже признаването на този разход. Дори и хипотетично да бъде прието, че е посочено правно основание и  посочената правна норма е  от Наредба № 9/ обстоятелство, което може да  стане известно на жалбоподателя едва след  получаване на квалифицирана правна помощ/, причината за отказа остава неясна поради липса на изложени мотиви. Чл. 32, ал. 1, т. 13/ отм., понастоящем- т.14/  от Наредба № 9  регламентира част от допустими разходи в рамките на земеделското стопанство: „ .. свързани с проекта, в т.ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекта, проучвания за техническа осъществимост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението, така и по време на неговото изпълнение, които не могат да надхвърлят 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по проект, включени в т.1-13 , като допустимите разходи  за проектиране се изчисляват  върху допустимите разходи за проектирания обект.”

          От анализа на тази норма следва извод за сложния й фактически състав: от една страна се  изброяват   видовете  разходи , допустими за финансиране, от друга страна се  регламентира тяхното  стойностно ограничение, дори и да са  допустими  по вид. Формулировката за отказ в тази част на заповедта не дава  никаква информация за  причината  за постановяването му- дали  административният орган счита, че е  налице разход, който по вид е недопустим за финансиране и по тази причина отказва одобрението му, или  счита, че е  налице превишение на  заявения разход , поради което следва отказът. Т.е. и в тази част заповедта, с която се отказва за финансиране разход от 184 700,00 лв.е е незаконосъобразна поради липса на  изложени фактически и правни основания.

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че  Заповед № 03-РД/163 от 22.01.2016г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” в  частта, в която  са отказани за финансиране разходи по проектно предложение, визирани в заявлението за подпомагане е незаконосъобразна и следва да бъде отменена

         При този изход на делото ,по своевременно направеното искане  от жалбоподателя за присъждане на разноски съдът намира следното: Искане за разноски е правено неколкократно, като последното е  направено с молба вх. № 410/30.01.2016 г. от адв. Г.. В същата поддържа искането си за разноски , вкл. за адвокатско възнаграждение , съобразно списък по чл. 80 от ГПК ,приложен в предходното съдебно заседание.  Списъкът/ наименован ”справка”/ е на л. 329 от делото и включва: държавна такса в размер на 50/петдесет/ лв. и  адвокатско възнаграждение в размер на 5664 /пет хиляди шестотин шестдесет и четири/ лв. с включен ДДС. Съдът намира, че  искането за разноски за платена държавна такса следва да бъде уважено. По искането за присъждане на адвокатски хонорар намира следното: Към делото са приложени  платежни документи, от които е видно, че  жалбоподателят ”Дарина 111” ООД е превел на Адвокатско дружество ”Менко Менков и съдружници” сумата 5664,00 лв., вкл. ДДС на 15.02.2016 г.  На л. 198 от делото е налично пълномощно, според което горното адв. дружество е упълномощено от жалбоподателя за  представителство  пред физически, юридически лица, Министерство на земеделието и храните, ДФЗ и компетентния административен съд във връзка с  обжалване на   адм. актове, / изброени/ вкл. Заповед № 03-РД/163 от 22.01.2016г. От своя страна адвокатското дружество е преупълномощило  адв. Т.Г. и адв. П.П. за процесуално представителство   по настоящето дело. Налице е редовно  упълномощаване. Що се отнася до  претендираните разходи за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че не са налице доказателства, че внесените от жалбоподателя  по сметка на адвокатското дружество  сума от 5664,00 лв. е  такава за осъществяване на правна помощ по настоящето дело. В приложените  копия от  преводно нареждане  на л. 326 и 327 от делото, като основание за плащане се сочи: „дог. 631 /11.02.2016г.”,  в копието от  съставената фактура/ л. 327 гръб/ , като основание за паричния превод на  горната сума  се сочи: „ Хонорар  по договор за правна защита и съдействие  № 631/11.02.2016 г.” .  Договор № 631/11.02.20116 г. не е  приложен към доказателствата по делото и не е представен от страната до приключване на същото, поради което съдът не може да направи извод за неговото съдържание, и дали същият касае заплащане  от жалбоподателя на  адвокатското дружество  на възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело, още повече, че както е посочено по-горе упълномощаването включва  представителство и пред други лица- физически и юридически, а не само пред съда.  Поради това съдът намира, че не е доказан разход в  горния размер за платено възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело, и искането  ответникът да бъде осъден да заплати тази сума следва да се отхвърли.

    

          Водим от горното съдът

                                                   Р  Е  Ш  И:

          ОТМЕНЯ Заповед № 03-РД/163 от 22.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд”Земеделие”/ДФЗ/, в  частта, в която  са отказани за финансиране разходи по проектно предложение за технологично оборудване в размер на 34 089,25 лв. и разходи  по договор за правно обслужване в размер на 184 700,00лв. и връща делото на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване  на указанията в мотивите на настоящето решение.

          ОСЪЖДА  Държавен фонд „Земеделие” да заплати на „Дарина 111” ООД с. Садовец, обл. Плевен, ЕИК 114641241 , представлявано от Д. Й. Й. разноски по делото в размер на 50,00 лв. –платена държавна такса по представен списък.

        ОТХВЪРЛЯ  искането на „Дарина 111” ООД с. Садовец, обл. Плевен да  бъде осъден Държавен фонд „Земеделие” да заплати разноски за адвокатски хонорар в размер на 5664,00 лв.

          Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за  изготвянето му.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: