Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 184

 

гр. Плевен, 10 Май 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                           

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 155/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Тих Труд” ЕООД – Плевен, представлявано от управителя Д. К., чрез адв. Г.Г. *** срещу Решение № 32 от 13.01.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2531/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил НП № 15-0000432/25.08.2016г.  на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на „Тих Труд” ЕООД – Плевен  на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда  вр. чл.1764 ал.2 от Наредла № 3 за устройство на ел.уредби и електропроводни линии е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв., затова че при извършена проверка на 05.07.2016г. на място в обект „шивашки цех”, намиращ се в гр. Плевен, ул. „Винпром” № 14, експлоатиран от дружеството, „Тих Труд” ЕООД – Плевен в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание, дадено в т.4 на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1618229/11.05.2016г. на Д”ИТ” – Плевен – осветителните тела с луминисцентни лампи да са обезопасени с предпазни решетки в срок до 30.06.2016г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Сочи, че съдът не е съобразил, че НП е незаконосъобразно поради факта, че административно-наказващият орган не е посочил точно коя разпоредба от чл. 1764 ал.2 от Наредба № 3 се явява нарушена, тъй като нормата визира три хипотези. Счита, че налагането на санкция за това, че в процесния цех обезопасяването на луминисцентните лампи не е посредством предпазни решетки, а чрез ламподържатели е не само незаконосъобразно, но и нецелесъобразно. Излага доводи за маловажност на случая и приложение на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, поради своята малозначителност е с явна незначителна степен на обществена опасност, защото се касае за формално нарушение, няма вреди за определени субекти, от нарушението на се произтекли вредни последици за работници и служители. Предприятието е с изключително социална насоченост – в него работят единствено хора с увреждания и налагането на имуществена санкция в размер на 1500 лв., макар и в най-ниския предвиден размер ще се окаже непосилна за изплащане. Допълнително в писмена защита се позовава на приложението на специалната разпоредба на чл.415в от Кодекса на труда – „отговорност за маловажна нарушение” като моли за намаляване на наказанието според  миминалната санкция по този текст в размер на 100 лв. Моли за отмяна на решението и НП изцяло или намаляване размера на наказанието.

Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, чрез юрисконсулт И. изразява становище за неоснователност на  касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП съдът обосновано на доказателствата и закона е приел за безспорно доказано описаното в АУАН и НП административно нарушение, за което обосновано, законосъобразно и справедливо работодателят е наказан с предвиденото административно наказание в минимален размер.

Съдът правилно е съобразил, че описаното деяние представлява нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ – неизпълнение на задължително предписание, дадено от контролен орган по спазване на трудовото законодателство, в указания в него срок. Предписанието представлява принудителна административна мярка по своята правна природа – индивидуален административен акт, който не е бил оспорен в законния срок по реда на АПК по административен ред или пред съда, поради което е влязъл в сила и задължителен за изпълнение в предписания срок.

Затова всякакви възражения, свързани с неговата незаконосъобразност, а именно - дали цитираната в него правна норма – чл. 1764 ал.2 от Наредба № 3 за устройство на електрическите уредби и електропроводни линии съдържа изискване за обезопасяване на осветителните тела с луминисцентни лампи с решетки, мрежи или ламподържатели, изключващи изпадането на лампата от осветителя, на всички осветителни тела в цеха или само на разположените над работните места, респективно дали същите са били оборудвани с ламподържатели и затова предпазни решетки и мрежи не са били необходими, са все въпроси, неотносими към състава на соченото нарушение.

Безспорно при проверката на 05.07.2016г. на контролните органи в цеха на предприятието е било установено, че осветителните тела с луминисцентни лампи не са били обезопасени с предпазни решетки и следователно даденото задължително предписание със срок до 30.06.2016г. не е било изпълнено, с което дружеството е осъществило състава на соченото нарушение – чл. 415 ал.1 от КТ, за което обосновано е наказано с предвиденото за това нарушение в същата разпоредба административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв., което е съответно по вид и минимално по размер.

Правилно първоинстанционният съд е преценил и че привръзката на нарушената разпоредба – чл. 415 ал.1 от КТ с чл. 1764 ал.2 от Наредба № 3 не е необходима, но и не се отразява на законосъобразността на НП, защото съставът на нарушението така, както е описано деянието е изпълнен и достатъчно е било посочването само на чл. 415 ал.1 от КТ, а конкретните разпоредби, на които се основава издаденото предписание са ирелевантни за съставомерността на нарушението и не подлежат на проверка и доказване в съдебната фаза на административно-наказателното производство.

Дружеството в хода на процеса не твърди и не доказва, че след констатиране на нарушението е изпълнило предписанието и е поставило предпазни обезопасителни решетки или по някой от другите два възможни начини е обезопасило лимунисцентните лампи, изключващи изпадането им от осветителя – чрез поставяне на мрежи или ламподържатели, като с тези предпазни средства според смисъла на наредбата осветителните тела следва да са фабрично оборудвани и по този начин да се гарантира безопасността на работниците и да се предотврати риска от трудови злополуки.

Затова специалната разпоредба на чл. 415в от КТ съдържаща състав на маловажно нарушение и изключваща приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение в случая. В нея е предвидена отговорност за случаи на маловажно нарушение по КТ. Такова е нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В процесния случай първата предпоставка на цитираната норма не е налице, защото нарушението не е било отстранено, затова и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на нарушение по КТ.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно, съответно на закона и доказателствата по делото и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32 от 13.01.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2531/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.