Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
гр. Плевен, 10 Май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: А.П.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 155/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Тих Труд” ЕООД –
Плевен, представлявано от управителя Д. К., чрез адв. Г.Г. *** срещу Решение № 32
от 13.01.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2531/2016
г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил НП № 15-0000432/25.08.2016г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Плевен, с което на „Тих Труд” ЕООД – Плевен на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда
вр. чл.1764 ал.2 от Наредла № 3 за
устройство на ел.уредби и електропроводни линии е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв., затова че при извършена
проверка на 05.07.2016г. на място в обект „шивашки цех”, намиращ се в гр.
Плевен, ул. „Винпром” № 14, експлоатиран от дружеството, „Тих Труд” ЕООД –
Плевен в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание,
дадено в т.4 на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1618229/11.05.2016г.
на Д”ИТ” – Плевен – осветителните тела с луминисцентни лампи да са обезопасени
с предпазни решетки в срок до 30.06.2016г.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Сочи, че съдът не е съобразил, че НП е
незаконосъобразно поради факта, че административно-наказващият орган не е
посочил точно коя разпоредба от чл. 1764 ал.2 от Наредба № 3 се явява нарушена,
тъй като нормата визира три хипотези. Счита, че налагането на санкция за това,
че в процесния цех обезопасяването на луминисцентните лампи не е посредством
предпазни решетки, а чрез ламподържатели е не само незаконосъобразно, но и
нецелесъобразно. Излага доводи за маловажност на случая и приложение на чл. 28
от ЗАНН. Деянието, поради своята малозначителност е с явна незначителна степен
на обществена опасност, защото се касае за формално нарушение, няма вреди за
определени субекти, от нарушението на се произтекли вредни последици за
работници и служители. Предприятието е с изключително социална насоченост – в
него работят единствено хора с увреждания и налагането на имуществена санкция в
размер на 1500 лв., макар и в най-ниския предвиден размер ще се окаже непосилна
за изплащане. Допълнително в писмена защита се позовава на приложението на
специалната разпоредба на чл.415в от Кодекса на труда – „отговорност за
маловажна нарушение” като моли за намаляване на наказанието според миминалната санкция по този текст в размер на
100 лв. Моли за отмяна на решението и НП изцяло или намаляване размера на
наказанието.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда”
– Плевен, чрез юрисконсулт И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че съобразно събраните доказателства решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в
сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да потвърди НП съдът обосновано на доказателствата
и закона е приел за безспорно доказано описаното в АУАН и НП административно
нарушение, за което обосновано, законосъобразно и справедливо работодателят е
наказан с предвиденото административно наказание в минимален размер.
Съдът правилно е съобразил, че описаното деяние
представлява нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ – неизпълнение на задължително
предписание, дадено от контролен орган по спазване на трудовото
законодателство, в указания в него срок. Предписанието представлява принудителна
административна мярка по своята правна природа – индивидуален административен
акт, който не е бил оспорен в законния срок по реда на АПК по административен
ред или пред съда, поради което е влязъл в сила и задължителен за изпълнение в
предписания срок.
Затова всякакви възражения, свързани с неговата незаконосъобразност,
а именно - дали цитираната в него правна норма – чл. 1764 ал.2 от Наредба № 3
за устройство на електрическите уредби и електропроводни линии съдържа
изискване за обезопасяване на осветителните тела с луминисцентни лампи с
решетки, мрежи или ламподържатели, изключващи изпадането на лампата от
осветителя, на всички осветителни тела в цеха или само на разположените над
работните места, респективно дали същите са били оборудвани с ламподържатели и
затова предпазни решетки и мрежи не са били необходими, са все въпроси,
неотносими към състава на соченото нарушение.
Безспорно при проверката на 05.07.2016г. на
контролните органи в цеха на предприятието е било установено, че осветителните тела
с луминисцентни лампи не са били обезопасени с предпазни решетки и следователно
даденото задължително предписание със срок до 30.06.2016г. не е било изпълнено,
с което дружеството е осъществило състава на соченото нарушение – чл. 415 ал.1
от КТ, за което обосновано е наказано с предвиденото за това нарушение в същата
разпоредба административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв.,
което е съответно по вид и минимално по размер.
Правилно първоинстанционният съд е преценил и че
привръзката на нарушената разпоредба – чл. 415 ал.1 от КТ с чл. 1764 ал.2 от
Наредба № 3 не е необходима, но и не се отразява на законосъобразността на НП,
защото съставът на нарушението така, както е описано деянието е изпълнен и
достатъчно е било посочването само на чл. 415 ал.1 от КТ, а конкретните
разпоредби, на които се основава издаденото предписание са ирелевантни за
съставомерността на нарушението и не подлежат на проверка и доказване в
съдебната фаза на административно-наказателното производство.
Дружеството в хода на процеса не твърди и не доказва,
че след констатиране на нарушението е изпълнило предписанието и е поставило
предпазни обезопасителни решетки или по някой от другите два възможни начини е
обезопасило лимунисцентните лампи, изключващи изпадането им от осветителя –
чрез поставяне на мрежи или ламподържатели, като с тези предпазни средства
според смисъла на наредбата осветителните тела следва да са фабрично оборудвани
и по този начин да се гарантира безопасността на работниците и да се
предотврати риска от трудови злополуки.
Затова специалната разпоредба на чл. 415в от КТ
съдържаща състав на маловажно нарушение и изключваща приложението на общата
разпоредба на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение в случая. В нея е
предвидена отговорност за случаи на маловажно нарушение по КТ. Такова е
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители. В процесния случай първата предпоставка на цитираната норма не е
налице, защото нарушението не е било отстранено, затова и не може да се приеме,
че е налице маловажен случай на нарушение по КТ.
Поради това решението на Районен съд – Плевен е
правилно, съответно на закона и доказателствата по делото и следва да се остави
в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 32 от 13.01.2017
г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2531/2016 г. по описа на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.