Р E Ш Е Н И Е

№ 261

гр.Плевен, 22 Юни 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова -Кучева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 154 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 21 от 10.01.2017 г., постановено по анд № 2349/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0000218 от 25.08.2016 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на земеделски производител И. В. Г., ЕГН **********, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.1 ал.2, във връзка с чл.62 ал.1 от КТ, за това, че при проверка на място, извършена на 07.07.2016 г. в 11,30 часа в обект „зеленчукова градина“, намираща се в гр.Долна Митрополия в местността „Над линията“, е установено, че като собственик на обекта е допуснал до работа като общ работник лицето Б. Т. Х. с ЕГН **********, без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудовоправни отношения – няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЗП И. В. Г., чрез адвокат Г.Г. ***, която счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не е налице приетото от съда нарушение на трудовото законодателство, т.к. доверителят й не е бил длъжен да урежда отношенията си с Б. Х. като трудовоправни, при все че е сключен граждански договор, носещ характеристиките на договор за услуга. Според нея от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на Х. не й е възлагано да престира работната си сила за определен период от време, а по силата на договора е следвало да постигне определен резултат. Сочи, че от показанията на свидетелката Б. Х. е установено, че от нея, както и от останалите свидетелки не се е изисквало спазването на дадено работно време, не им е било предоставено работно облекло, не са били подчинени в отношения работодател-работник и не е било уговорено никакво месечно възнаграждение, за да е налице твърдяното от административния орган нарушение на КТ. Навежда доводи, че ангажирането на едно лице да извърши определена работа или да изпълни поставена задача, трудно би могло да се приравни на многократното и продължително изпълнение на трудови операции, представляващи основното задължение на работника по даден трудов договор и не би могло да се изисква сключването на трудов договор за определен срок или до завършване на определена работа, след като в случая свидетелите безспорно дават показания, че единствено са помогнали на В. в зеленчуковата градина. Според касатора сключването на какъвто и да е трудов договор – срочен или безсрочен, става само и единствено с волеизявление и на двете страни – работодател и работник, което следва да съвпада, като е недопустимо по закон да се сключи против волята на която и да е от страните, а от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че нито едно от лицата, описани в НП, не е желаело сключване на трудов договор. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът И. В. Г. се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и НП, поддържа оплакването, че декларацията от лицето, за което се твърди, че няма сключен ТД е писана под диктовка на контролните органи.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се представлява от юрисконсулт И. с надлежно пълномощно, която оспорва жалбата. Твърди, че безспорно е установено извършването от Б. Х. на трудова дейност в сектор „Селско стопанство-растениевъдство” на основание чл.114а от КТ, а именно краткосрочна сезонна работа в посочения сектор.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 15-0000218/12.07.2016г. от гл.инспектор при ДИТ - Плевен, в присъствието на свидетеля В. Н. и ЗП И. Г.. Съставен е срещу последния за това, че при проверка на място, извършена на 07.07.2016г. в 11:30 часа в обект „Зеленчукова градина“, намираща се в гр.Долна Митрополия, местност „Над линията“, стопанисван от ЗП И. В. Г. и при извършена проверка по документи на 12.07.2016г. е установено, че в качеството на работодател, ЗП е допуснал до работа като общ работник в обекта лицето Б. Т. Х. с ЕГН **********, без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудовоправни – няма сключен писмен трудов договор – нарушение на чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ. При съставяне на АУАН Г. не е направил възражения, такива не е депозирал и в срока и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. Описаната фактическа обстановка е приета изцяло от страна на административнонаказващият орган, който издал обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, на земеделски производител е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ.

Съдът изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, при постановяването им не са допуснати процесуални нарушения , в т.ч и такива по чл.52 ал.4 ЗАНН. Съдът приел за неуместно обсъждането на въпроси, свързани с издаването на индивидуален административен акт по реда на Глава Пета от АПК, с оглед позоваването на жалбоподателя на нарушения на разпоредбите на чл.26 и чл.34 от АПК. За неоснователно приел и възражението, че издаденото НП е немотивирано, тъй като в същото е налице надлежно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. По тези съображения Съдът приел, че е налице формално законосъобразно Наказателно постановление. По правилността на същото съдът подложил на оценка и анализ събраните по делото свидетелски показания на свидетелите Р., Н., Х. и Ц. и приобщените писмени доказателства на л.14 – 16, л.55 от делото. Съдът преценил като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Р. и Н., които, независимо от служебното им качество, приел за непредубедени, незаинтересовани, обективни, убедителни, последователни и взаимно потвърждаващи се, поради което им дал вяра.

Съдът анализирал и показанията на свидетелите Г. Ц. и Б. Х., които счел за противоположни по съдържание на показанията на Р. и Н., и в които настойчиво се поддържа тезата, че двете са били викани да „помагат“ на ЗП, когато той има нужда от свършването на определена селскостопанска работа, не са имали работно време, работно облекло и не са получавали трудово възнаграждение за свършената работа. Двете свидетелки поддържали пред съда, че от страна на инспекторите на Д„ИТ“ – ПЛЕВЕН им е указано, че следва да декларират, че получават по поне пет лева на ден. Показанията на тези две свидетелки Съдът намерил за крайно неубедителни, вътрешно противоречиви и заинтересовани, уклончиви при даване на отговор на конкретни въпроси, както и взаимноизключващи се при отговори на един и същи въпрос. Съпоставяйки ги с показанията на контролните органи при техния допълнителен разпит съдът установил, че последните по никакъв начин не са правили опит да внушат на свидетелката Х. по какъв начин да попълни типовата декларация на л.14 от делото, както и че св.Х. сама е решила какво и как да попълни в представената й типова бланка. Съдът не намерил убедителен отговор на въпроса по какви причини св.Х. е посочила неверни данни относно работно време, естеството на извършваната работа, трудово възнаграждение и т.н. в саморъчно попълнената декларация , поради което счел, че дадените от страна на същата свидетелка показания в хода на съдебното следствие, по същество представляват потвърждаване на неистини пред Съда. По сходен начин приел, че стоят нещата и с показанията на св.Ц.. От цитираните показания на св.Ц. съдът направил извод, че ЗП я вика за „помощ“ не повече от два – три пъти годишно, а същевременно свидетелката отбелязва широк кръг от селскостопански задачи /плевене, чистене, садене, копаене, „каквото има“/, което не би могло да е вярно в случай, че действително „помага“ на земеделския производител при посочения от самата нея интензитет. За житейски неубедително счел и това, че при описания от страна на самата свидетелка обем от дейности, същата все пак твърдо отстоява, че не получава никакво заплащане, а единствено разчита на насрещна „помощ“ от страна на ЗП.

В съответствие с изложеното Съдът преценил, че показанията на свидетелките Х. и Ц. са недостоверни, явно целящи осигуряване на удобна защитна теза на санкционираното лице, с което се намират в близки отношения, поради което съдът не им дал вяра , намерил същите показания за неотговарящи на действителното фактическо положение От съвкупната преценка на показанията на свидетелите Р. и Н. и от представения заверен препис на саморъчно попълнена декларация от дата 07.07.2016г. от страна на Б. Х. съдът установил по убедителен начин, че без съответен писмен трудов договор, последната работи, считано от м.април 2016г. като общ работник в зеленчуковата градина, стопанисвана от ЗП И. В. Г., в полза на когото престира работната си сила и за което получава дневно трудово възнаграждение в размер на 5 /пет/ лева. Съдът направил извод, че са налице трудовоправни отношения, тъй като е налице предоставяне на работна сила по смисъла на чл.1 ал.2 КТ, а не осигуряването на конкретен, точно определен по вид и обем краен трудов резултат, както е при договора за изработка по чл.258 и сл. от ЗЗД и за този извод взел предвид и показанията на св.Р. и Н., според които именно в момент на престиране на работна сила /оформление на стръкове лук с цел – последваща продажба/ същите са намерили свидетелката Х. в зеленчуковата градина, стопанисвана от жалбоподателя. За неоснователно приел възражението за липса на издадено постановление по смисъла на чл.405а ал.1 КТ като предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като двете производства имат самостоятелен характер и се развиват при напълно различни едно от друго предпоставки, процесуален ред и правни последици, т.е. наличието или липсата на производство по чл.405а КТ нито обуславя, нито – изключва, само по себе си, административнонаказателното производство по ЗАНН.

В съответствие с тези съображения Съдът направил извод, че извършеното от ЗП И. В. Г. нарушение на чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ е доказано по несъмнен начин, тъй като в качеството на работодател, същият не е имал сключен съответен писмен трудов договор във връзка със съществуващото към 07.07.2016г. трудово правоотношение със св.Б. Х., поради което правилно административнонаказаващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда. Съдът изложил мотиви, че нарушението не представлява маловажен случай, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение от съответния вид, т.е. не е по – ниска от обикновените случаи на нарушения по чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност и съставомерност на вмененото на ЗП И. В. Г. деяние. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

От събраните в кориците на анд №2349/2016 год. писмени и гласни доказателства се установява следното: Според показанията на св.Р., при проверката на 07.07.2016 год. в зеленчукова градина, находяща се в местност „Над линията” в гр.Долна Митрополия и стопанисвана от ЗП Г., са били установени „лица, които работят на зеленчуковата градина”, като характерът на извършваната от тези лица работа се е състояла в „дейност по почистване на продукция”-лук, който лицата са почиствали от пера и са му създавали търговски вид, с ножички, на полето. Според показанията на св.Н. , на място, в зеленчуковата градина било заварено лицето Б. Т. „да работи там”, като работата се изразявала в сортиране на лук, подрязване на опашките на лука, връзване и прибиране за продаване. Свидетелката Н. съобщава още, че от разговор със свидетелката Б. Х. установила, че последната е ходела периодично в градината-„през пролетта ходели да торят, след това…..” отново били заварени в зеленчуковата градина, в деня на проверката, което обусловило извод у проверяващите за периодичност на тези действия. При разпита си пред съда св.Б. Х. съобщава: „помагаме, когато ни викат-помагаме-по час, два…..Ходя по един-два пъти в месеца, ходим да помагаме, като ни извикат. Постоянно не работя, не мога.” На поставен въпрос относно характера на извършваната работа св.Б. Х. отговаря, че всеки път не е едно и също, извършват различна работа, например в деня на проверката „отидохме за лук…….да вържем някоя връзка лук…..друг ден ни вика там имаше едни паламиди да скубем, скубем час-два и се прибираме..” Съобщава, че са работили „един-два-три пъти в месеца, в седмицата-когато има нужда”. Свидетелката Ц. съобщава, че в деня на проверката са връзвали зелен лук на връзки, „след това друга работа, каквато там има”. На въпроса за каква работа ги вика И. В. съобщава още – „плевим, чистим, каквото има за работа”, отговаря утвърдително на зададен въпрос, че садят, копаят, вършат селскостопанска работа, когато има, вършат работа за конкретния ден, за който са извикани и „ако се отвори нова работа”, отново ги вика и ходят; ден за ден работят и после ако има повече работа, и на другия ден пак ходят за един –два часа, зависи от работата каква е. В приложеното писмено обяснение от Б. Х. на л.17 от делото на РС същата е записала, че в деня на инцидента са били на работа в зеленчуковата градина с нейната колежка А. С., от сутринта са пресяли тора-амониева селитра, след което тя е отишла с шишенца отрова да ръси връхчетата на паламидата, а Г. и колежката й А. останали да пресеят още 5-6 чувала. В писмените си обяснения на л.13 от делото на РС, жалбоподателят е посочил, че лицата Б. и Г. му помагат в градината, не идват постоянно, няма всеки ден нужда за помощ, като работата се изразява в плевене, бране, поливане на разсадите, торене и други мероприятия.

От съвкупния анализ и оценка на всички посочени доказателства за касационната инстанция се налага извод, че лицето Б. Т. Х., която е установена от контролните органи в деня на проверката в зеленчуковата градина, стопанисвана от ЗП Г. да почиства и сортира лук, е извършвала определени операции и дейности през определени периоди от годината, свързани с плевене, бране, поливане на разсади, торене и други селскостопански мероприятия в зеленчуковата градина, находяща се в местност „Над линията” в гр.Долна Митрополия, стопанисвана от касатора. Тези дейности касационната инстанция преценява като сезонна работа в зеленчуковата градина, с периодичен характер и различно съдържание и продължителност, в зависимост от конкретните нужди-плевене, бране, поливане, торене и др. на различни насаждения. Сезонни са работите, които зависят от сезона - период от време през календарната година, който се характеризира с относително постоянство и устойчивост на атмосферните, температурните и други подобни климатични условия. Тези условия благоприятстват и налагат извършването на определени работни операции и дейности само през това време на годината, когато съответните условия позволяват това и имат периодичен характер. Изпълняват се през определени периоди от календарната година и са в зависимост от природо-климатичните дадености и възникналите нужди за отглеждане и развитие на продукцията . Т. е. тази осъществявана от св.Б. Х. дейност не е имала целогодишен, постоянен и непрекъснат характер, и нейното осъществяване е интензивно и усилено само в периодите на конкретно възникнали необходимости.

Ето защо и предвид, че с извършваните периодично дейности не се цели постигането на конкретен трудов резултат, а се касае за предоставяне на работната сила на Б. Х. за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим , касационната инстанция счита, че се касае за трудови функции, а не за работа по граждански договор. При договора за изработка (т.нар. "граждански договор") изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него. Х. е извършвала дейност на обект (зеленчукова градина), посочен и стопанисван от възложителя, който им е възлагал и казвал кога, къде и какво да извършват, според конкретно възникналите необходимости, като конкретната работа е била свързана винаги с предоставяне на работна сила-плевене, бране, поливане на разсади, торене и други селскостопански мероприятия, а не постигане и предаване на конкретен овеществен трудов резултат. При така установеното, касационната инстанция намира, че са налице достатъчно доказателства, за да се счете, че се касае за прикрити трудови, а не за гражданскоправни отношения. Ангажирането на едно лице да извърши плевене, бране, поливане на разсади, торене и други селскостопански мероприятия на конкретен масив- зеленчукова градина, не е еднократно действие, а периодична, при възникване на конкретна необходимост деятелност, и затова сочи на извод за полагане на труд, предоставяне на работна сила. В случая предмет на договора е предоставяне на работна сила срещу дневна надница от 5 лв., както е записано в подписаната от св.Х. декларация и както се установява от свидетелските показания на св.Р. и Н., които и касационната инстанция кредитира с доверие. Косвен аргумент в насока, че дейността на Х. и другите лица, за които съобщава, че са работили при възникване на необходимост , е трудова дейност, е употребеният в обясненията на л.17 от делото на РС от Х. термин за А. С. - Х. я нарича „колежка” (това е лице, което има същата професия, длъжност), а за извършваната през процесния ден дейност казва „бяхме на работа в зеленчуковата градина”, което налага извод за извършване на трудова функция срещу възнаграждение, а не просто оказване на помощ на близък човек. При договор за изработка (т.нар.граждански договор) има уговорен точно определен по съдържание и обем краен трудов резултат и уговорено конкретно по размер цялостно, крайно възнаграждение за този резултат, а не възнаграждение на ден, както е в случая. Плевене, бране, поливане на разсади, торене и други селскостопански мероприятия срещу дневна надница от 5 лв. не е договор за изработка, а договор за предоставяне на работна сила за постигането на определен, но само по съдържание, а не и по обем, трудов резултат.

Сезонният характер и краткотрайността на извършваната работа не е критерий за наличие на облигационно, а не трудово правоотношение. Кодексът на труда изрично е уредил възможността за сключване на срочни трудови договори - чл. 68 от кодекса. В чл. 68, ал. 1, т. 1 се предвижда сключването на трудов договор за определен срок, който не може да е по-дълъг от 3 години - законът не предвижда минимална продължителност като ал. 3 изрично указва, че принципно такива срочни договори се сключват именно за временни, краткотрайни или сезонни работи. Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния и основен предмет на дейност, който те подпомагат, като очевидно процесните не попадат в предметното съдържание на термина „временни”. Съдържанието на понятието „сезонни работи” вече беше изяснено в настоящото изложение и съдът счита, че именно такива са процесните развили се отношения между страните. Възможно е било трудовият договор да бъде сключен в конкретния случай и за извършването на „краткотрайни работи”, каквито са работите с епизодичен и подчертано кратък срок за тяхното изпълнение - такива са например известните в миналото краткотрайни услуги по чл.145, ал.3 от КТ от 1951 год. (отм.)-те имат епизодичен характер, изчерпват се с тяхното завършване и имат кратка продължителност за завършването им. В конкретната хипотеза, в зависимост от вида, характера и съдържанието на извършваната трудова дейност, би могла да бъде приложена и разпоредбата на чл.114а от КТ –сключване на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, в сектор „Растениевъдство”, за обработка на насаждения и ръчно прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци розов цвят и лавандула. Всяка от посочени възможности би могла да обхване конкретно извършваната от Б. Х. епизодична/сезонна работа. Същественото в случая е, че лицето е осъществявало определени трудови функции – плевене, бране, поливане на разсади, торене и други селскостопански мероприятия, които по своето естество представляват престиране на работна сила, а не постигане на определен резултат или възлагане на работа, определена по обем и като краен резултат. Възникналото правоотношение правилно е определено от АНО като трудово.

Неоснователно е възражението на касатора, че ангажирането на административно-наказателната отговорност се предпоставя от издадено Постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Последното не е предпоставка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице, което не е уредило правоотношенията с даден работник или служител като трудови.

Ето защо оспореното решение, в което съдът е изложил аналогични съображения за наличие на трудовоправна връзка между страните, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21 от 10.01.2017 г., постановено по анд № 2349/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.