О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 336

гр. Плевен, 11.04.2017г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети април 2017г. в състав

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 143/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Т.И. *** срещу Писмо с изх. № 9400-2330/07.12.2016г., издадено от Директора на Национален институт за недвижимо и културно наследство – София във връзка със заявление за административна услуга.

Жалбоподателят иска отмяна на писмото като незаконосъобразно и оспорва неговото съдържание като невярно, като по същество оспорва статута на обект „жилищно-търговска сграда” и поставянето му в предварителна категория „за сведение” като архитектурно-строителен паметник на културата като счита, че в писмото неправилно е тълкуван и приложен Закона за културното наследство.

Ответникът – Директорът на Национален институт за недвижимо културно наследство – София изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното писмо по своята форма и характер не представлява удостоверение, а отговор по отправени въпроси, касаещи статута, както и правното основание за определяне категорията и статута на обекта – жилищно-търговска сграда. С писмото не се създават права и задължения за заявителя, то има уведомителен характер. То предоставя информация за факти, вследствие на които са възникнали права и задължения по силата на декларационен акт – декларационно писмо № 5675 от 15.12.1989г. на НИПК.

Жалбата е редовна, но НЕДОПУСТИМА.

С оспореното писмо е даден отговор на поставени в Заявление Вх. № 9400-2330/29.11.2016г. от Т.И.И. въпроси до Директора на НИНКН относно категорията и статута, правното основание и критериите за определянето им по отношение на съсобствена сграда, находяща се в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” №2, както и въпроси относно приложението на чл. 59 ал.3 от Закона за културното наследство и §12 ал.2 от ПЗР на ЗКН и продължителността на временния режим на опазване.

С писмото е предоставена исканата от заявителя информация, с което по същество е предоставена заявената административна услуга по смисъла на §1 т.2 б. „г” от Закона за администрацията. Допълнително по повод жалба срещу писмото е указана и възможността за промяна статута на имота и прекратяване на временния режим на опазване, регламентирани в чл. 20 ал.2 и чл. 23 ал.2 от Наредба Н-12/2012г. за реда за деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, включително и по искане на собствениците. Затова за лицето липсва правен интерес от оспорване на писмото. С него не се засягат пряко права и интереси на жалбоподателя и не възникват права и задължения, поради което същото не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Не съществува възможност за оспорване на неговото съдържание, защото то не представлява и удостоверителен документ от значение за упражняване на права, а има само уведомителен и консултативен характер.

Поради това жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати на осн. чл. 159 т.1 и т.4 от АПК.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.И. *** срещу Писмо с изх. № 9400-2330/07.12.2016г., издадено от Директора на Национален институт за недвижимо и културно наследство – София във връзка със заявление за административна услуга.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 143/2017г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :