РЕШЕНИЕ

№ 375

гр.Плевен, 12.09.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: Снежина Иванова

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 137 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР.

Административното дело е образувано по жалба на К.О.Т.,*** срещу заповед № 18-726/01.02.2017 година на началника на СГКК –гр.Плевен, в частта,  с която се одобрява изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Никопол по отношение на поземлени имоти 51723.500.737 и 51723.500.738.

          В жалбата  се посочва, че е наследник на имот № 51723.500.738 и вземането от нейния имот на 21 кв. м. е незаконосъобразно, тъй като имат спор за тази граница и решението е в нейна полза. Моли за отмяна на заповедта.

Ответникът – началник на СГКК Плевен изразява становище, че заповедта е законосъобразна, тъй като административното производство е започнало по заявление № 01-387064/13.12.2016 година , подадено от А.О.А. и с процесната заповед са отразени границите на имот с идентификатор 51723.500.737 в съответствие с границите на УПИ XIV-420, кв. 92 по РП на гр. Никопол в съответствие с документите за собственост. Моли за отхвърляне на жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, в случай че такива са заявени.

         Заинтересованата страна - А.О.А. *** представя становище (л. 126 по делото), в което посочва ,че жалбата е неоснователна, тъй като се отстранява допусната грешка в КК през 2006 г. между неговия имот  и съседния с идентификатор 51723.500.738, тъй като неговия имот грешно е нанесен с граници, които не отговарят на документа му за собственост и правилно с изменението 21 кв.м са нанесени сега в неговия имот, което фактическо положение е съобразено с документа му за собственост. Моли  за отхвърляне на жалбата.

   Заинтересованите страни - Б.М.А.,***, А.О.А.,*** № 5 не изразяват становище.

В съдебно заседание оспорващата- К.О.Т.,*** не се явява, представлява се от адв. Д., който намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като не е отразена правилно границата с оглед регулационния план и съдебното решение на РС-Никопол. Моли за отмяна на акта и не претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът  - началник на СГКК Плевен, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание заинтересованата страна  - А.О.А. *** се явява лично и намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й.

В съдебно заседание заинтересованите страни – Б.М.А.,***, А.О.А.,*** № 5, не се явяват, не се представляват.

Административният съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:  

Със заявление вх. № 01-387064/13.12.2016 година А.О.А.  е поискал изменение на кадастралната карта за имоти 51723.500.738 и 51723.500.737. В обяснителната записка към заявлението е посочено, че скицата е изработена по искане на собственика на имот 51723.500.737 и предвижда изменение  на КККР в частта на западната , източната и североизточната граница на ПИ 51723.500.737. в съответствие с действащия ПУП –ПР за УПИ XIV-420, кв. 92, като към имот 51723.500.737 , който преди изменението е 290 кв.м  се придадат 21 кв.м от имот 51723.500.738 и след изменението е с размери 335 кв. м., които отговарят на документа за собственост, а имот 51723.500.738 , който преди промяната е от 360 кв. м , след изменението е с размери от 339 кв.м т.е. намалява се с 21 кв.м  и отразява данни от документа за собственост.

 Оспорващата е наследник на М. А.Т. съгласно удостоверение за наследници № 108/23.02.2017 г.  на л. 85 по делото и декларация за идентичност на имена от 24.02.2017 г. , който е  брат на А.А.Т. и О.А.Т., като техен баща е А. А. Т. съгласно  справка от НДБ л. 117 по делото.

С нотариален акт №99/04.08.1971г., том I, дело 220/1971г. (за обстоятелствена проверка)  л. 127 по делото  А. А. Т. от гр.Никопол е признат за собственик на дворно място в гр.Никопол от 350м2 съставляващо  парцел XIV-420 в квартал 92 по плана на гр.Никопол.

С нотариален акт №20/02.02.1972г., том I, дело 32/1972г. А. А. Т. от гр.Никопол продава на  сина си О.А.Т. от 350м2 съставляващо  парцел XIV-420 в квартал 92 по плана на гр.Никопол.

С нотариален акт №28/04.03.1972г., том I, дело 61/1972г. (за обстоятелствена проверка) А. Т. е признат за собственик на дворно място с къща в него в гр.Никопол от 355м2 съставляващо  парцел VII-420 в квартал 92 по плана на гр.Никопол.

 С нотариален акт №57/13.05.1977г., том I, дело 110/1977г. л. 99 по делото А. А. Т. от гр.Никопол продава на  сина си  М. А.Т. ½ ид.ч. от дворно място в гр.Никопол цялото от 355м2 съставляващо парцел VII-420 в квартал 92 по плана на гр.Никопол, като наред с това му учредява и правото да построи заедно с него двуетажна жилищна сграда върху 80м2 в източната част на парцела съгласно утвърден архитектурен план.

 На 25.06.1979г. съгласно договор за доброволна делба на жилищна сграда в дворно място от 355кв.м. с планоснимачен №VІІ-420, М. А. Т. получава апартамент на първия етаж, избено помещение, таванско помещение и ½ ид.ч. от източната страна на не застроеното дворно място, а Ф. Т. и А.Т. получават апартамент, съставляващ целия втори етаж, избено помещение, таванско помещение и ½ ид.ч. от западната страна на не застроеното дворно място.  

С нотариален акт №28/02.02.1995г., том I, дело 28/1995г.  л. 43 по делото Ф. М. Т. продава на  А.А.Т. –син  2/4 ид.ч. от дворното място, цялото от 410кв.м., от което се отчуждават 55кв.м. без да са уредени регулационните отношения, представляващо парцел VІІ-420, в което е застроена къщата съгласно даденото строително разрешение от 1977г.

С нотариален акт №5/19.01.1996г., том I, дело 6/1996г. О.А.Т. и съпругата му  даряват на сина си А.О.А. собствения си недвижим имот представляващ дворно място в гр.Никопол цялото от 350м2, съставляващо  парцел XIV-420 в квартал 92 по плана на гр.Никопол, заедно с построената в него жилищна сграда, като дарителите са запазили правото си да обитават имота докато са живи.

С оглед извадка от КККР на л. 80 по делото поземлен имот със стар номер парцел XIV-420 в квартал 92 е с идентификатор 51723.500.737 и собственик А.О.А. съгласно нот. акт от 1996 година ,  а имот със стар номер  VІІ-420, кв. 92  е с идентификатор 51723.500.738 и е съсобствен между наследниците на М. А.Т. – К.О. Т. и Б.М. А. и А.А. Т..

С решение № 162/20.11.2015 година по гр. дело № 330 по описа за 2014 година  на РС-Никопол  отхвърлен иска на О.А.Т., баща на заинтересованата страна А.О.А. с правно основание чл. 124 , ал. 1 от ГПК с искане за установяване, че той  е собственик на 21 кв. м , представляващи площта от ивицата земя в поземлен имот 51723.500.738, който е отразена в кадастралната карта през 2006 година не към неговия имот 51723.500.737. Решението е обжалвано пред Окръжен съд –Плевен и е потвърдено с решение №216/12.05.2016 година по гр. дело № 76/2016 г., като е влязло в сила на 27.06.2016 година. Със съдебното решение не се приема за установено, че О.А.Т. е собственик на 21 кв.м от имот 51723.500.737 по плана на гр. Никопол, тъй като този имот е собственост на сина му А.О.А..

 С решение № 49/20.04.2017 година по гр. дело № 430/2016 г по описа на РС-Никопол е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на К.О. Т. и Б.М. А. и А.А. Т., че е допусната грешка в действащия кадастрален план на гр. Никопол, одобрен със заповед № РД-18-75/28.12.2006 година на изпълнителния директор на АГКК, като неправилно е заснета имотна граница между ПИ № 51723.500.738 и ПИ № 51723.500.737 и са включени 21 кв. м., собственост на А.О.А. в имот ПИ № 51723.500.738  съсобствен на К.О. Т. и Б.М. А. и А.А. Т.. Решението  е влязло в сила на 11.07.2017 година. В случая е налице съдебно решение, което установя със сила на пресъдено нещо, че 21 кв.м следва да бъдат отразени към имота на А.О.А..

По делото бе допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице установи, че двата имота 51723.500.737  и 51723.500.738, респективно УПИ XIV-420 и УПИ VІІ-420, кв. 92   по предишни планове имат обща граница, като първоначално по плана  от 1960 г. фигурират като един имот, а през 1971 година от общия имот  с пл. № VІІ се образуват два нови имота -  XIV-420 и VІІ-420, като и в плана от 1982 година, действащ към момента, са посочени същите означения.  В нот акт от 02.02.1995 г. парцел  УПИ VІІ-420 е с площ 410 кв. м, от които подлежат на отчуждаване 33 кв. м или остава 355 кв.м., а с оглед нот. акт от 19.01.1996 г. УПИ XIV-420  е с площ 350 кв. м., като тези площи са отразени така в скица по ПР от 1982 година.  Установено е, че през 2006 година с одобряване на КК ПИ № 51723.500.737  е с площ 290 кв. м , а ПИ № 51723.500.738 е с площ 360 кв. м.  Установено е от вещото лице, че в КК , одобрена през 2006 година, границата между ПИ51723.500.738 и ПИ № 51723.500.737, преминаваща по линията на подпорната стена, не съответства на границата между УПИ XIV-420 и УПИ VІІ-420, кв. 92  по предишните регулационни планове на гр. Никопол, утвърдени със заповед от 1960г. и 1982 г.  т.е. към имота на заинтересованата   А.О.А. следва да се придадат 21 кв. м от ПИ № 51723.500.738. Съдът кредитира заключението като обективно, кореспондиращо с доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган –началник на СГКК -Плевен, тъй като съгласно чл. 54, ал. 4  от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

Съдът намира, че така оспорената заповед е издадена в писмена форма, при спазване на административно -производствените правила – на л. 49 по делото е приложено съобщение до заинтересованите страни за започване на производство по издаване на заповед, като не са изпратени възражения в указания срок.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно 51, ал. 3 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община при допуснати непълноти или грешки. Изменението е допуснато при сезиране на административния орган от надлежна страна – А.О.А.,  който се легитимира като собственик на 51723.500.737 и съгласно представен нот. акт и съгласно извадка от кадастралния регистър. След подаване на заявлението Началникът на СГКК Плевен  е извършил проверка за наличието на предпоставките за допустимостта му при условията на чл. 27, ал. 2 АПК. В случая е налице заповед № КД-14-15-331/02.10.2013 година на началника на СГКК –Плевен, с която се отказва изменение в КККР по отношение на ПИ 51723.500.737 и ПИ 51723.500.738, като мотив за отказа е неподписване на акта за непълноти  и грешки. Тази заповед макар и влязла в сила, не представлява предпоставка за недопустимост на искането за изменение на КККР, тъй като производството през 2013 година е започнало по заявление на О.А.Т., който от 1996 година не е собственик на ПИ 51723.500.737, тъй като го е дарил на сина ли А.А. т.е. не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни .

Решение № 162/20.11.2015 година по гр. дело № 330 по описа за 2014 година  на РС-Никопол , с което е отхвърлен иска на О.А.Т., баща на заинтересованата страна А.О.А., с правно основание чл. 124 , ал. 1 от ГПК с искане за установяване, че той  е собственик на 21 кв. м , също не представлява процесуална пречка за развитие на административното производство, тъй като заявителят О.А. не е страна по същото, а и баща му не е собственик на имота, за който претендира, тъй като го е дарил  през 1996 година.

В случая административният орган е постановил законосъобразен акт, тъй като е установено, че  границите на имот 51723.500.737  със собственик А.А. в КК от 2006 година не съответстват на план за регулация от 1982 година и на акта за собственост на лицето. Това обстоятелство съдът установи  и в настоящото производство с оглед приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице. Заповедта в оспорената част е законосъобразна. С оглед чл. 142 ал. 2 от АПК, съгласно който установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, то решение № 49/20.04.2017 година по гр. дело № 430/2016 г по описа на РС-Никопол, с което е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на К.О. Т. и Б.М. А. и А.А. Т., че е допусната грешка в действащия кадастрален план на гр. Никопол, одобрен със заповед № РД-18-75:28.12.2006 година на изпълнителния директор на АГКК, като неправилно е заснета имотна граница между ПИ № 51723.500.738 и ПИ № 51723.500.737 и са включени 21 кв. м., собственост на А.О.А. в имот ПИ № 51723.500.738  съсобствен на К.О. Т. и Б.М. А. и А.А. Т., установява със сила на пресъдено нещо, че тези 21 кв. м. следва да бъдат отразени към имота на заинтересованата страна А.А. т.е. заповедта към момента на издаването й е съобразена с представените документи за собственост и е налице грешка в КК при приемането й през 2006 година.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, пети състав

 

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на К.О.Т.,*** срещу заповед № 18-726/01.02.2017 година на началника на СГКК –гр.Плевен, в частта,  с която се одобрява изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Никопол по отношение на поземлени имоти 51723.500.737 и 51723.500.738.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: