РЕШЕНИЕ

99

Плевен, 16.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Д.Д.  изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 134 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.

 

 

Производството е по реда на чл. 72  от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Д.Б.И.,*** срещу заповед  № 3391зз-49/31.01.2017 г. за задържане на лице на ст. полицай П. при ІІ РУ на МВР Плевен. В жалбата се посочва, че заповедта не е посочено, в какво се изразява възпрепятстването на полицейския орган и липсват мотиви, което прави акта незаконосъобразен.  Посочва, че не са изброени никакви факти и обстоятелства, индивидуализиращи задържаното лице и не е налице нарушение.  Посочва, че не са налице данни за извършване на престъпление, за да бъде постановена заповедта и е ограничено правото на свободно предвижване. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание  оспорващият -  Д.Б.И.,*** се представлява от адв. Д., който моли за уважаване на жалбата и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание ответникът – ст. полицай П. при ІІ РУ на МВР Плевен, се явява лично и с юрк Ф., която намира жалбата за неоснователна  и недоказана. Намира, че е налице компетентност за издаване на акта, налице са и фактически основания – отказ на лицето да изпълни разпореждане на полицейски орган, което се доказва от представената докладна записка, издаден АУАН и от разпита като свидетел на другия служител, осъществяващ патрулно-постова дейност по график. Към заповедта са приложени доказателства, които съдържат мотивите за издаването й, лицето е запознато с всички права, с И. е работено в сградата на ІІРУ на МВР Плевен и не е настаняван в помещение за задържане. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски в размер на 100 лева и прави възражение за прекомерност.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.01.2017 година И. П. – полицай при ІІ РУ на МВР е изготвил докладна записка относно задържане на лице за неизпълнение на полицейско разпореждане. В същата е посочено, че на 31.01.2017 г. около 00.40 часа при изпълнение на патрулно-постова дейност по ул. „Цар Борис ІІ” е забелязана група лица, които се струпват пред хотел Ростов. При приближаване на мястото е установено, че лицето Д.И. вдига и хвърля друго лице, което е установено , че е С. В. М. върху предния капак на паркиран автомобил Рено Клио с рег. № ДН № В*** НВ, като И. пада на предния капак с М.. По време на проверката е дадено устно разпореждане да преустановят действията и да се застане до патрулния автомобил, което разпореждане същите не са изпълнили  и са задържани и отведени в сградата на ІІ РУ на МВР Плевен, където са съставени актове по ЗМВР за неизпълнение на полицейско разпореждане и акт по Закона за борба с дребното хулиганство на М. и лицата са освободени.

По делото е представено на л. 12 обяснение от Д.И. с подпис от същия, в което посочва, че след като 30.01.2017 година е излязъл, пил е три бири и пред Ростов се сборичкал с приятели си С., защото го обидил и И. се ядосал и паднали на капака на кола, като дошлите полицаи са искали лични карти, разпоредено е да застанат до автомобила и след това са задържани във ІІ РУ на МВР .

Приложени са и обяснения на другото задържано лице –С. М., който посочва същите факти – че се боричкали, пристигнали са полицейски органи и са закарани във ІІ РУ на МВР.

Представен и е и АУАН от 31.01.2017 година издаден от полицай при ІІ РУ на МВР  на 31.01.2017 г. в 00.40 часа срещу оспорващия за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпореждане на полицейски орган, доказателства относно обстоятелството, че полицейският орган, издал оспорената заповед е изпълнявал служебните си задължения съгласно утвърден график (л. 16), ежедневна ведомост л.19, извадка от регистър на л. 21 по делото, в който е отразено издаване на заповед за задържане по отношение на Д.И. с номер 527 в регистъра, с което се доказва задържането на лицето в сградата на ІІ РУ на МВР.

На 31.01.2017 година в 00.40 ч. е издадена заповед рег. № 3391зз-49 година от полицейски орган, с която е постановено на основание чл. чл. 72, ал. 1 т. 2  от ЗМВР да бъде задържан оспорващият за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в 02 РУ – Плевен.

Представена е декларация от 31.01.2017 г. от 00.40 часа на оспорващия, в която същият е посочил ,че е запознат с правата си и не  иска адвокатска защита. Приложен е и протокол за личен обиск на лице от 31.01.2017 г. (л. 6 и 7).

По делото като свидетел бе разпитан другият член на патрула на 31.01.2017 година  - К. П. К.. Съдът кредитира показанията му като обективни категорични, вътрешно непротиворечиви относно обстоятелствата при посещение на мястото, където И. и М. са се сбили и са паднали на капака на лек автомобил, паркиран пред хотел Ростов. Свидетелят , който е предупреден за отговорността му за лъжесвидетелстване, посочва, че П. се опитва да разтърве двете лица и е поискал личните карти, а лицата не са изпълнили разпореждането  и са осуетили проверката, като са дадени три разпореждания от полицейския орган, като не е изпълнено нито едно.

Представени са и писмени доказателства относно задържане на С. М., лицето което било с Д.И., и с който оспорващият, както посочва в писмените обяснения, се сборичкали и паднали на капака на лек автомобил. Тези доказателства съдът кредитира относно обстоятелството, че  така описаната фактическа обстановка в докладната записка на полицейския орган, обясненията на оспорващия и обясненията на другото лице –М. са идентични и оспорващият е бил със знанието за причините за задържането му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

         Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.  

         Разгледана по същество е неоснователна.

Член 72, ал. 1 от ЗМВР, регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, подсигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред и полицейските органи могат да задържат лице при наличие на отделните хипотези.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 72, ал.1 ЗМВР, доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че издателят на заповедта заема длъжност старши полицай във Второ РУ на-Плевен при ОД на МВР Плевен (л. 40).

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма, при спазване на административно-производствените правила . Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗМВР задържането на лицата по чл. 72, ал.1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед, като разпоредбата на чл. 74, ал.2 определя задължителните реквизити на заповедта за задържане, като в т.2 е посочено описание на фактическите и правни основания за задържането. Разпоредбата на чл. 74, ал.2 ЗМВР изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, според което, когато актът се издава в писмена форма трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването.  В случая в акта е посочено правното основание чл. 72, ал. 1 т. 2 от ЗМВР – задържа се лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, но в своята практика ВАС приема, че това се отнася както до правните основания за издаване на адм.акт, така и до фактическите (Решение № 12213 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2012 г., V о., Решение № 11589 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2015 г., V о) В случая не са посочени фактически основания за издаване на заповедта в самата заповед, а такива са изложени в докладна записка на полицейския орган, наложил мярката, приложена на л. 11 , в която се изложени обстоятелствата при извършаване на проверката, които обстоятелства са възпроизведени и в обясненията на И., който посочва „паднахме върху капака на една кола, дойдоха полицаи и ни искаха личните карти, след което единия полицай ни разпореди да застанем до патрулния автомобил, докато се извърши проверката, след което бяхме задържани..”. Тези обстоятелства са посочени и в издадения на 31.01.2017 година в 00.40 часа АУАН за нарушение на Д.И., в който е описано, че по време на извършване на полицейска проверка И. не изпълнява устно издадено полицейско разпореждане да спре да се боричка с лицето С. М. и да застане пред патрулния автомобил. АУАН е подписан от И. и има отбелязване от него, че и моли да му бъде наложена минимална санкция. Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия  за немотивираност на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение /ТР/ № 16/1975 г., ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. Съдът намира, че надлежността на извършеното предупреждение е категорично доказана, осъществена е законосъобразно от полицейски орган и фактите са обективирани в съответните писмени доказателства, част от административната преписка. Такава е  и практиката на ВАС – решение № 11183 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2015 г., V о.. В случая оспорващият е разбрал основанието за задържането му – неизпълнение на разпореждане на полицейски орган да преустанови борба с М. и заемане на позиция до полицейски автомобил за извършване на проверка.

Съдът намира неоснователно твърдението на оспорващия, че не са налице данни за извършване от него на престъпление, за да бъде разпоредено задържането му. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал.1, т. 2 от ЗМВР, а не по т. 1, която предвижда задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и следва жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че Д.Б.И.,*** следва да заплати на ІІ РУ на МВР разноски в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на Д.Б.И., ЕГН: **********,*** срещу заповед  № 3391зз-49/31.01.2017 г. за задържане на лице на ст. полицай П. при ІІ РУ на МВР Плевен.

Осъжда Д.Б.И., , ЕГН: **********,*** да заплати на ІІ РУ на МВР-Плевен разноски в размер на 100 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

        

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: