РЕШЕНИЕ № 289

гр. Плевен, 4 Юли 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А. П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 133 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В.В.Т. ***, срещу решение № 27/12.01.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 3073/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-0938-003687/10.10.2016 година на  Началник група към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, сектор „Пътна полиция”, с което на В.В.Т. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Касаторът счита, че посочените от него доводи за това, че текстът на съставения му акт е некоректен, което е довело и да налагането на оспорваното от него наказание, не са разгледани по своята същност. Счита, че описанието на нарушението в АУАН по своята същност е преписване на правната норма, а не описание на нарушението, тъй като в него не е вписано или посочено дали не са налице предвидените по закон обстоятелства, изключващи носене на отговорност по ЗДвП. Посочва, че самите полицейски служители твърдят, че са спрели в района на кафе „Айсберг”, което е посока обратна на тази на неговото движение /към ЖП гара/, т.е. няма как да имат видимост към светофара или управлявания от него автомобил, което обстоятелство е илеревантно. Счита, че решаващият съд има задължение не само да се позовава на материалната доказателствена сила на съставения АУАН, а и да положи усилия да провери всички гласни доказателства, като това не само не е сторено, но и първоинстанционният съд се е дезинтересирал от установяването на действителната фактическа обстановка, единствено и само позовавайки се на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Счита, че приемането за законосъобразна на формално общата формулировка „преминава през кръстовището на неразрешаващ сигнал на светофарната уредба” от една страна не дава яснота по никакъв начина на движението му през кръстовището и дава възможност за свободно интерпретиране във всеки последващ момент, като в обхвата на формулировката влизат ситуации от навлизане в кръстовището на зелен и напускане на същото на жълт сигнал – до навлизане и напускане на кръстовището при червен сигнал и от друга приемането й за тъждествена с „червеният светофар” от съда води до абсолютно неверния в случая извод, че е преминал на червено, което от своя страна води до извода, че наказанието му е правилно наложено. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно или алтернативно да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради липса на мотиви.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат Д.П., упълномощен устно в съдебната зала. Моли да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт, с който е потвърдено оспореното наказателно постановление по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е възприел, че наказателното постановление не страда от пороци, тъй като реално липсва описание на нарушението, твърдяно за извършено от касатора. Посочва, че като нарушение е посочено, че същият минава през кръстовището на неразрешен сигнал на светофарната уредба, това е правна норма, а не е описание на конкретно нарушение. Счита, че е налице нарушение на процесуалните правила, а именно, да бъде посочено в описателната част на наказателното постановление, че същият по възможност е в състояние да организира защита срещу наказателното постановление. Счита, че в случая не се знае какво точно се твърди от страна на органите на МВР, на пътния контрол. Счита, че приложената циклограма не може да бъде разчетена без специални знания и да се разгадае точно какъв е бил сигналът, когато доверителят му е преминал през въпросното кръстовище. Моли приоритетно да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение на Районен съд Плевен и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателно постановление № 16-0938-003687/10.10.2016г.

Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства следва първоинстанционното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касатърът е санкциониран, за това че на 28.09.2016 г. около 14.05. часа в гр. Плевен като водач на лек автомобил /индивидуализиран/ преминава през кръстовището на бул. „Д.Константинов“ и бул. „Д.Попов“ на неразрешаващ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа. Нарушението е квалифицирано, като такава по чл. 6, ал.1 от ЗДвП и е наложено наказание съглесно чл. 183, ал. 5, т.1 от същия закон.

Решаващият съд е потвърдил НП като е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението, посочено в НП. Приел е още, че при неговото установяване и при издавеното на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е издирен и приложен материалният закон.

Решението е правилно .

Основното възражение в касационната жалба е, че първостепенният съд не е отчел, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не е налице ясно описание на нарушението. Възражението е неоснователно. Описанието на извършеното нарушение е достатъчно ясно и това се потвърждава включително от направеното още при съставянето на АУАН възражение от настоящия касатор, текстът на което недвусмислено доказва, че той е разбрал повдигнатото му обвинение. Доколкото в НП е преповтореното описанието на нарушението, направено в АУАН, съдът намира че същото е достатъчно ясно и разбираемо за санкционираното лице и не се е отразило негативно върху правото му на защита.

Не се потвърди и възражението на касатора, че първостепенният съд неправилно е установил фактическата обстановка. От представено пред настоящата инстанция доказателство циклограма за синхронизация на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Д.Константинов“ и бул. „Д.Попов“ за дата 28.09.2016 г. за времето от 14:00 ч. до 14:10 ч се установява безспорно, че светофарната уредба е напълно синхронизирана и следователно, изводът, че контролните органи реално са възприели извършеното нарушение е правилен и съответства на събраните по делото от решаващия съд доказателства. С оглед посоченото не се налага допълнително разчитане на цифрограмата със специални знания и повторно установяване на фактите по делото.

Решаващият съд е изложил подробни мотиви, защо счита, че е приложен правилно материалният закон при постановяване на спорното НП. Същите са правилни и не следва да се преповтарят от настоящата инстанция.

С оглед посоченото оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, същото е валидно, допустимо и съобразено в материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/12.01.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 3073 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.