Р Е Ш Е Н И Е

№ 212

гр. Плевен, 31 Май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 132/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Д.Р.П., чрез адв. Б. *** срещу Решение № 990 от 27.12.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2809/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно НП № 206289-F222074/04.08.2016 г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново офис Плевен, с което на Д.Р.П. *** на основание чл. 80а ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 50 ал.1 т.5 б. „а” от ЗДДФЛ, затова че в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на Д.Р.П., приключила с протокол № П-04001516056107-073-001/24.06.2016г. е установено, че на 15.10.2015г. ЗЛ е предоставил паричен заем на ЗП А. Р. П. в размер на 13 000 лв. в брой в изпълнение на сключен договор за паричен заем от 15.10.2015г. – размер, надхвърлящ 10 000 лв. и при направена справка в ИС на НАП се установило, че Д.Р.П. не е декларирал в Приложение №11 на подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г. непогасената част към 31.12.2015г. от предоставения заем сума в размер на 10 000 лв.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1от НПК. Сочи, че съдът не е анализирал доказателствата и затова е стигнал до погрешни правни изводи. Сочи, че непогасения остатък от заема не надхвърля 10 000 лв., затова не е бил длъжен да го декларира. Не е извършил нарушение на чл. 50 ал.1 т.5 б. „а” от ЗДДФЛ. Допълнително излага доводи, че в НП не се съдържа дата и място на извършване на нарушението. С липсата не тези съществени реквизити обосновава съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на НП и неправилност на съдебното решение.

Ответникът по касация – ТД на НАП – В. Търново, чрез юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно Районен съд – Плевен е приел за безспорно доказано от доказателствата по делото визираното нарушение, както и че липсват съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, а наложеното наказание е правилно определено и чл. 28 от ЗАНН е неприложим.

Съдът правилно е тълкувал смисъла на разпоредбата на чл. 50 ал.1 т.5 б. „а” от ЗДДФЛ, че определящо за извършеното нарушение не е размера на непогасената част от заема, а общият размер на предоставения заем, който в случая е 13000 лв. Затова нарушената разпоредба съдържа задължение за физическите лица, предоставили парични заеми през данъчната година, ако размерът на всички заеми общо надхвърля 10000 лв. да декларират непогасената част от заема. Видно от доказателствата по делото П. е предоставил през 2015г. паричен заем в брой в размер на 13000 лв. на ЗП А. Р. П. по сключен договор за заем за същата сума. Част от заема – 3000 лв. е погасен на 28.12.2015г. Остатъкът за деклариране е 10000 лв. Но в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението и мястото на извършването му. От съдържанието им не става ясно до кой момент най-късно П. е следвало да декларира остатъка от заема. Посочва се, че това е следвало да се направи с ГДД за 2015г. От друга страна – в съставения протокол за проверка, въз основа на който е съставен АУАН се посочва, че непогасената част от заема, който е в размер на 10 000 лв. е следвало да се декларира в подадената ГДД за 2016г. по чл. 50 от ЗДДФЛ, с което е нарушен чл. 50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ, но без да се посочи в коя от четирите хипотези. В АУАН и НП се сочи датата на предоставяне на паричния заем и непогасената част на заема в края на календарната година, но датата на извършване на нарушението не е посочена, недопустимо е този факт да се извлича по тълкувателен път, а следва ясно и конкретно да е посочен.

Липсата на съществен реквизит от съдържанието на АУАН и НП относно датата и мястото на извършване на нарушението създава неяснота относно обхвата на административно-наказателното обвинение и затова съществено засяга правото на защита на наказаното лице, което от своя страна е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на НП като незаконосъобразно на процесуално основание.

Като не е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил несъобразено с материалния закон и фактите по делото решение, което следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 990 от 27.12.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2809/2016 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НП № 206289-F222074/04.08.2016 г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново офис Плевен, с което на Д.Р.П. *** на основание чл. 80а ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 50 ал.1 т.5 б. „а” от ЗДДФЛ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.