Р E Ш Е Н И Е

№ 127

гр.Плевен, 28 Март 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:                                               Председател:ЕлкаБратоева                                                                                                     Членове: Катя Арабаджиева                                                                                          

                                                                       Снежина Иванова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 131 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 60 от 25.01.2017 г., постановено по нахд № 3062/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-003904 от 24.10.2016 г. на Началник група към ОД на МВР – сектор „ПП“ – гр.Плевен, с което на О.В.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2, във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,  на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП  затова, че на 11.10.2016 г.  в 14,00 часа в гр.Плевен, на кръстовището на ул. Св.св.„Кирил и Методий“ и ул.„Патриарх Евтимий“, като водач на т.а.Ивеко35С11В с рег.№ ЕН***ВВ, при маневра завой на дясно не се съобразява с положението на паркиралия л.а.Ауди с рег.№ ЕН***КА, удря го, в резултат на което настъпва ПТП с материални щети, не изпълнява задължението си да уведоми службата за контрол на МВР за настъпилото произшествие и го напуска. Водачът е установен в 16,00 часа, при извършване на проверката, не представя СУМПС и КТ.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от О.В.С.. Касаторът твърди, че не е напуснал мястото на произшествието, а не е разбрал, че неволно е докачил спрелия неправилно на завоя автомобил, на който обаче не му е било наложено наказание. 

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Възразява срещу вмененото деяние, че е избягал от ПТП-то, т.к. изобщо не е усетил, че е закачил колата, а това му е станало ясно, когато са дошли контролните органи след четири часа. Моли да се отмени НП в тази част. Не възразява, че не е представил контролен талон.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с акт за административно нарушение № 3904 г. на 11.10.2016 г. в 14.00 часа в гр. Плевен на кръстовището на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „Патриарх  Евтимий“ касаторът като водач на т.а. „Ивеко -35 С 11 В” с рег.№ЕН *** ВВ, при маневра завой надясно, не се съобразява с положението на паркиралия л.а. „Ауди“ с  рег.№ЕН *** КА, удря го, в резултат на което настъпва ПТП с материални щети. Не изпълнява задължението си да уведоми службата за контрол на МВР за настъпилото произшествие и го напуска. Водачът е установен в 16.00 часа. При извършване на проверката не представя СУМПС и КТ, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съдът установил горната  фактическа обстановка   от показанията на  актосъставителя  Л., който в хода на съдебното следствие преповтарил написаното в АУАН и НП, като твърдял, че след получен сигнал от дежурния за настъпило ПТП, заедно с колегата си Г. са посетили мястото на произшествието – гр. Плевен,  ул. „Кирил и Методий“, над кафе „Бораго“, където  заварили пострадалия от ПТП-то - водачът на л.а. „Ауди“, който им казал, че някой му ударил автомобила и избягал. Актосъставителят твърдял, че на мястото на произшествието са намерили изпаднала част от броня и че свидетели са видели номера на автомобила, който е извършил нарушението. След извършена справка, жалбоподателят бил спрян на ул. „Дойран“, като първоначално отричал той да е извършил нарушението, но актосъставителят  наложил намерената на местопроизшествието част от липсващата броня на автомобила на жалбоподателя и тя напълно съвпаднала. Съдът кредитирал напълно показанията  на актосъставителя, дадени в хода на съдебното следствие като логични и непротиворечиви и напълно съвпадащи с изнесеното в АУАН и НП. Позовал се и на признанието на самия водач, който  не отричал нарушението, но твърдял, че не е избягал от мястото на произшествието, тъй като не е разбрал,  че е извършил ПТП.

Съдът направил извод, че вменените на С. нарушения са съставомерни и доказани. Изложил мотиви, че  АУАН  и НП са законосъобразни и са съставени съобразно разпоредбите на ЗАНН  и няма пропуски  при описване на фактическата обстановка  и доказателствата. Съдът приел още, че наказващият орган се е съобразил  с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил съответстващи на вината административни наказания, които са точно фиксирани от закона. Съдът счел, че не са налице основани за приложение на  чл. 28 от ЗАНН, с оглед тежестта на извършените нарушения и обществените отношения, които се регулират от ЗДвП. На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното лице за всички вменени нему деяния. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.  Следва да се има предвид, че както пред решаващия съд така и пред настоящата инстанция , касаторът не отрича извършените нарушения на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – непредставяне на свидетелство за управление на МПС  и контролен талон. Нарушението на чл.25, ал.1 от ЗДвП от своя страна се явява съставомерно и доказано от събраните по делото доказателства. Актосъставителят  е категоричен при разпита си в съдебно заседание, че за настъпилото ПТП са взели данни  от свидетели, които са възприели визуално номера на товарния автомобил, като дори при удара е изпаднала част от бронята на последния, която, при налагане  на съответното място на управлявания от касатора автомобил, е съвпаднала. Съобщава още, че жалбоподателят е бил установен и по описанието, след като е влизал в два магазина, в които има видеокамери, като е изгледал направените с тях видеозаписи. От своя страна касаторът не е представил доказателства, оборващи събраните такива за вмененото му нарушение-причиняване на ПТП. Съдът намира за съставомерно  и последното вменено на С. нарушение-напускане на ПТП и неуведомяване на службите за контрол , на първо място , защото не е оборено с допустими и относими доказателствени средства и на второ място, вземайки предвид твърденията на самия жалбоподател в касационната жалба, че на „същия паркирал неправилно автомобил не му беше наложено наказание”.  От това твърдение касационната инстанция прави извод, че касаторът все пак при настъпване на ПТП е възприел автомобила, на който е причинил щети, защото  у него е създадено впечатление, че същият неправилно е паркирал. Което е индиция , че вниманието на водача в този момент е било изострено.  Няма житейска логика водачът да запомни  такава случка, ако просто е управлявал автомобила си , при което се е разминавал и е подминавал множество други автомобили. Имайки предвид, че е изпаднала и част от автомобила на касатора-част от броня, което сочи на  по-силен удар, способен да доведе до счупване и изпадане на част от бронята, това е било свързано и със силен звук от удар и счупване, навеждащ на извод, че водачът няма как да не е разбрал за причиненото ПТП.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 60 от 25.01.2017 г., постановено по нахд № 3062/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.