Р E Ш Е Н И Е
№ 127
гр.Плевен, 28 Март 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ЕлкаБратоева Членове: Катя
Арабаджиева
Снежина
Иванова
при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 131 по
описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 60 от 25.01.2017 г., постановено по нахд № 3062/2016 г., Районен съд – Плевен
е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-003904 от 24.10.2016 г. на
Началник група към ОД на МВР – сектор „ПП“ – гр.Плевен, с което на О.В.С. ***,
ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2, във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП; на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123 ал.1
т.3 б.“в“ от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП затова, че на 11.10.2016 г. в 14,00 часа в гр.Плевен, на кръстовището на
ул. Св.св.„Кирил и Методий“ и ул.„Патриарх Евтимий“, като водач на
т.а.Ивеко35С11В с рег.№ ЕН***ВВ, при маневра завой на дясно не се съобразява с
положението на паркиралия л.а.Ауди с рег.№ ЕН***КА, удря го, в резултат на
което настъпва ПТП с материални щети, не изпълнява задължението си да уведоми
службата за контрол на МВР за настъпилото произшествие и го напуска. Водачът е
установен в 16,00 часа, при извършване на проверката, не представя СУМПС и КТ.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от О.В.С.. Касаторът твърди,
че не е напуснал мястото на произшествието, а не е разбрал, че неволно е
докачил спрелия неправилно на завоя автомобил, на който обаче не му е било наложено
наказание.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и
поддържа жалбата. Възразява срещу вмененото деяние, че е избягал от ПТП-то,
т.к. изобщо не е усетил, че е закачил колата, а това му е станало ясно, когато
са дошли контролните органи след четири часа. Моли да се отмени НП в тази част.
Не възразява, че не е представил контролен талон.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР, не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че с акт за административно нарушение № 3904 г. на 11.10.2016 г. в
14.00 часа в гр. Плевен на кръстовището на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул.
„Патриарх Евтимий“ касаторът като водач
на т.а. „Ивеко -35 С 11 В” с рег.№ЕН ***
ВВ, при маневра завой надясно, не се съобразява с положението на паркиралия л.а.
„Ауди“ с рег.№ЕН
*** КА, удря го, в
резултат на което настъпва ПТП с материални щети. Не изпълнява задължението си
да уведоми службата за контрол на МВР за настъпилото произшествие и го напуска.
Водачът е установен в 16.00 часа. При извършване на проверката не представя
СУМПС и КТ, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съдът
установил горната фактическа
обстановка от показанията на актосъставителя Л.,
който в хода на съдебното следствие преповтарил написаното в АУАН и НП, като
твърдял, че след получен сигнал от дежурния за настъпило ПТП, заедно с колегата
си Г. са посетили мястото на произшествието –
гр. Плевен, ул. „Кирил и Методий“, над
кафе „Бораго“, където заварили
пострадалия от ПТП-то - водачът на л.а. „Ауди“, който им казал, че някой му
ударил автомобила и избягал. Актосъставителят твърдял, че на мястото на
произшествието са намерили изпаднала част от броня и че свидетели са видели
номера на автомобила, който е извършил нарушението. След извършена справка,
жалбоподателят бил спрян на ул. „Дойран“, като първоначално отричал той да е
извършил нарушението, но актосъставителят
наложил намерената на местопроизшествието част от липсващата броня на
автомобила на жалбоподателя и тя напълно съвпаднала. Съдът кредитирал напълно
показанията на актосъставителя, дадени в
хода на съдебното следствие като логични и непротиворечиви и напълно съвпадащи
с изнесеното в АУАН и НП. Позовал се и на признанието на самия водач, който не отричал нарушението, но твърдял, че не е
избягал от мястото на произшествието, тъй като не е разбрал, че е извършил ПТП.
Съдът направил извод, че вменените на С.
нарушения са съставомерни и доказани. Изложил мотиви, че АУАН и
НП са законосъобразни и са съставени съобразно разпоредбите на ЗАНН и няма пропуски при описване на фактическата обстановка и доказателствата. Съдът приел още, че наказващият
орган се е съобразил с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил съответстващи на вината административни наказания,
които са точно фиксирани от закона. Съдът счел, че не са налице основани за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, с оглед
тежестта на извършените нарушения и обществените отношения, които се регулират
от ЗДвП. На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното НП.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие
с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд,
като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно
ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното лице за всички вменени нему деяния. Ето защо
фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се
споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне. Следва да се има предвид, че както пред решаващия съд
така и пред настоящата инстанция , касаторът не отрича извършените нарушения на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – непредставяне на
свидетелство за управление на МПС и
контролен талон. Нарушението на чл.25, ал.1 от ЗДвП от своя страна се явява съставомерно
и доказано от събраните по делото доказателства. Актосъставителят е категоричен при разпита си в съдебно
заседание, че за настъпилото ПТП са взели данни
от свидетели, които са възприели визуално номера на товарния автомобил,
като дори при удара е изпаднала част от бронята на последния, която, при
налагане на съответното място на
управлявания от касатора автомобил, е съвпаднала. Съобщава още, че
жалбоподателят е бил установен и по описанието, след като е влизал в два
магазина, в които има видеокамери, като е изгледал направените с тях
видеозаписи. От своя страна касаторът не е представил доказателства, оборващи
събраните такива за вмененото му нарушение-причиняване на ПТП. Съдът намира за
съставомерно и последното вменено на С.
нарушение-напускане на ПТП и неуведомяване на службите за контрол , на първо
място , защото не е оборено с допустими и относими доказателствени средства и
на второ място, вземайки предвид твърденията на самия жалбоподател в
касационната жалба, че на „същия паркирал неправилно автомобил не му беше
наложено наказание”. От това твърдение
касационната инстанция прави извод, че касаторът все пак при настъпване на ПТП
е възприел автомобила, на който е причинил щети, защото у него е създадено впечатление, че същият
неправилно е паркирал. Което е индиция , че вниманието на водача в този момент
е било изострено. Няма житейска логика
водачът да запомни такава случка, ако
просто е управлявал автомобила си , при което се е разминавал и е подминавал
множество други автомобили. Имайки предвид, че е изпаднала и част от автомобила
на касатора-част от броня, което сочи на
по-силен удар, способен да доведе до счупване и изпадане на част от
бронята, това е било свързано и със силен звук от удар и счупване, навеждащ на
извод, че водачът няма как да не е разбрал за причиненото ПТП.
Ето защо оспореното решение
като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 25.01.2017 г., постановено по нахд №
3062/2016 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.