Решение по Административно дело 130/2017г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 126

гр.Плевен, 28 Март 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Eлка Братоева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 130 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 995 от 27.12.2016 г., постановено по нахд № 2787/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-000858 от 07.04.2016 г. на Началник група към ОД на МВР – сектор „ПП“ – гр.Плевен в частта, в която на Ч.Т.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и е отменил същото в частта, с която на основание чл.179 ал.1, във връзка с чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.37 ал.1 от ЗДвП. Наказанията са наложени на С. за това, че на 26.03.2016 г. в 13,10 часа в гр.Плевен, на бул.Христо Ботев, управлява лек автомобил Дачия с рег.№ ЕН***ВХ, като при завиване на ляво за навлизане в друг път водачът не пропуска насрещно движещия се мотопед с рег.№ ЕВ***Р, като го удря и реализира ПТП с материални щети; водачът управлява с изтекъл срок на СУМПС – 14.02.2016 г.

Срещу постановеното решение в частта, с която е отменено НП е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – гр.Плевен. Касаторът счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с разпоредбите на ЗДвП. Сочи, че основен мотив да бъде отменено частично НП е направеният от съда извод, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в налагане на занижен размер на предвидената по чл.179 ал.2 от ЗДвП глоба, която е 200 лева и размерът и е абсолютен, като не може да бъде променян – завишаван или занижаван. Навежда доводи, че направеният извод не съответства на материалния закон, т.к административното нарушение е извършено на 26.03.2016 г., а НП е издадено на 07.04.2016 г. и към този момент наказанието, което се налага по чл.179 ал.2 от ЗДвП е глоба от 100 до 200 лв. Намира, че административно наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.179 ал.2 от действащия към момента на издаване на НП ЗДвП и е наложил глоба в размер на 150 лв. В заключение моли съда да отмени решението в обжалваната част и да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Ч.Т.С. се явява лично и оспорва жалбата. Счита, че не е виновен и описва подробно фактическата обстановка за настъпилото ПТП.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 26.03.2016 г. С. управлявал МПС лек автомобил „Дачия” модел „Сандеро“ ДК № ЕН *** ВХ, собственост на С. М. от гр.Плевен. Около 13:20 часа в гр. Плевен, ул „Христо Ботев”, до бл.13 при завой наляво за навлизане в друг път, водачът на лекия автомобил не пропуснал насрещно движещият се мотопед „Априния СР 50“, с рег. № ЕВ *** Р с водач А. Р. от гр.Плевен, като настъпва сблъсък и се реализира ПТП с материални щети. На мястото на ПТП пристигнал автопатрул. В хода на проверката длъжностните лица констатирали още, че жалбоподателят управлява със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност на 14.02.2016 г., за които нарушения съставили АУАН № 858/26.03.2016 г., с който на С. били вменени нарушения на чл. 37 ал. 1 и чл. 150а, ал.1 от ЗДП. Въз основа на съставения АУАН Началник Сектор “ПП” при ОДП-гр.Плевен издал оспореното НП.Съдът установил горната фактическа обстановка от показанията на свидетелите Ю. М. и Е. Д. К., както и издадения въз основа на снетите обяснения АУАН № 858/26.03.2016 г. Нарушението на чл. 150а, ал. 1 от ЗДП, за което на С. било наложено наказание глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал.1 т.2, пр. 1 от ЗДП съдът счел за съставомерно и доказано и след като изложил подробни доводи, за да обоснове този извод, потвърдил НП в тази част.Решението в потвърдителната НП част не се оспорва.

Предмет на контрол в настоящото производство е решението на съда в частта, с която е отменено НП за извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. В тази част решаващият съд приел, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на последното . Съдът приел, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 179 ал. 2, във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 4 от ЗДП. Решаващият съд цитирал разпоредбата на чл.179 ал. 2 от ЗДП, според която „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“ Според РС-Плевен, разпоредбата на чл. 179 ал. 2, макар да е обвързана с тази на чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 4 от ЗДП, категорично предвижда абсолютен размер на административното наказание, който е недопустимо да бъде променян, т.е. завишаван или занижаван. В конкретния случай съдът приел, че наложеният размер на глобата е занижен, като е наложено наказание глоба в размер на 150 лв. Последният размер е предвиден по основния състав на нарушението - по чл. 179 ал. 1 т. 5, пр.4 от ЗДП. Съдът направил извод, че е налице прилагане на несъответна на посоченото административно нарушение и описано като реализирано ПТП в обстоятелствената част както на АУАН така и на НП санкционна разпоредба от гледна точка на нейния размер. Съдът направил извод, че е наложено наказание единствено за нарушени правила на предимство при завиване наляво за навлизане в друг път, като водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, а не за реализирано от него ПТП. Съдът изложил още мотиви, че С. не се е съобразил с посоченото изискване, което е било и причина за настъпване на ПТП съгласно легалната дефиниция на посоченото понятие, дадена в § 6, т. 30 от ДР на ЗДП, доколкото това събитие е възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало материални щети. Решаващият съд счел, че наказващият орган правилно е наказал С. по реда на чл. 179 ал. 2, но неправилно с размер на санкцията на чл. 179 ал. 1 т. 5, пр.4 от ЗДП, което е равнозначно на неправилно приложена санкционна разпоредба. Затова съдът приел НП в тази му част за незаконосъобразно, поради което отменил същото.

               Касационната инстанция намира постановеното решение в оспорената част за неправилно като постановено при несъобразяване с приложимите правни норми. Видно е от издаденото НП, че за нарушението по чл.37, ал.1 от ЗДвП-непропускане на насрещно движещо се ППС при завиване наляво за навлизане в друг път, при което е причинено ПТП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150(сто и петдесет) лева , на основание разпоредбата на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП. Съгласно последната, се предвижда наказание за всеки, който поради нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, като нормата, в привръзка с която е квалифицирано и санкционирано нарушението изисква ПТП да е причинено поради неспазване на  правилата за предимство. Вярно е, че нормата на чл.179, ал.2  от ЗДвП предвижда налагане на наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева, но това е в понастоящем действащата редакция на нормата, изменена  с  ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Съгласно  нормата на чл.179, ал.2 в приложимата към датата на извършване на нарушението  и датата на налагане на наказанието  редакция (ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вменената простъпка се  наказва с глоба от 100 до 200 лв., а наложеното наказание „глоба” в размер на 150 (сто и петдесет) лева е именно в границите между минималния и максималния предвиден от нормата размер, поради което е наложено законоустановено и съобразено с действащите норми размер на наказание. Вярно е, че съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последва по-благоприятен закон, се прилага той, но в случая изменението на нормата досежно размера на наказанието не съставлява по-благоприятен закон, напротив-понастоящем се предвижда абсолютен размер на санкция в размер на максимума, предвиден по стария текст. На това основание решението на РС в оспорената част следва да се отмени. Действително, РС е изложил някакви мотиви по съществото на нарушението по чл.37, ал.1от ЗДвП , но те са изключително лаконични, събрани в едно изречение, и представляват само извод за наличие на съставомерно деяние. Съдът не е анализирал приложените по делото доказателства-писмени и гласни , относими към нарушението по чл.37, ал.1 от ЗДвП, нито е обсъдил многобройните изложени в жалбата против НП възражения, свързани както с оспорване на фактическата обстановка, така и с изводите на АНО. Ето защо след отмяна на решението в оспорената част, делото следва да се върне на друг състав на същия съд, който, след анализ на приобщените по делото доказателства да даде отговор на въпроса има ли извършено виновно нарушение на правилата за движение, разписани в чл.37, ал.1 от ЗДвП от С..

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 995 от 27.12.2016 г., постановено по нахд № 2787/2016 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 16-0938-000858 от 07.04.2016 г. на Началник група към ОД на МВР – сектор „ПП“ – гр.Плевен в частта, в която на Ч.Т.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.179 ал.1, във връзка с чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.37 ал.1 от ЗДвП.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.