Р Е Ш Е Н И Е
№ 160 / 20 Април
2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и девети март 2017г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка Братоева
Съдебен секретар: М.К.
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 129/ 2017г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на В.Ц.А. *** срещу Решение №
2153-14-10/25.01.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с
него Разпореждане № 1/07.12.2016г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, с
което е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя по чл. 21 ал.3 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж по заявление от 09.09.2016г., която е била отпусната на
основание чл. 68 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване при условията на
недостигащ осигурителен стаж от 36г.0м.28д. при изискуем 38г.2м. за мъжете за
2016г. и същата е определена съгласно чл. 70 ал.10 КСО в минимален размер от
137,17лв.
Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него
разпореждане като незаконосъобразно и несправедливо, невярно, необосновано и
противоречащо с целите на закона. Счита, че определения размер на пенсията е
несправедливо малък, тъй като при наличието на трудов стаж от 36 години
получава пенсия, чийто размер е приравнен на пенсия, която се получава при
трудов стаж от 15 години. Счита, че неправилно е приравнен стажът му от втора
към трета категория труд и ТП на НОИ е
отказал да зачете за осигурителен стаж времето на обучението му в Учителския
институт, който иска да заплати по съответния ред. Счита, че неправилно е
определен размера на пенсията му. Иска да бъде увеличен съобразно осигурителния
стаж и периода на обучението или ТП на НОИ да му възстанови внасяните
осигуровки за 21 години осигурителен стаж и такси за внасянето им, ведно с
полагащата се лихва, след като не зачита тези години за осигурителен стаж.
Ответникът – ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Т.
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Решението е съобщено на 03.02.2017г. Жалбата е
подадена на 09.02.2017г. и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно
обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със Заявление Вх. № 2153-14-1877/21.12.2015г. В.Ц.А.
поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № 1/29.03.2016г. на ръководител
пенсионно осигуряване на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на осн чл. 68 ал.3 от КСО при навършена възраст 65г. и 8 м. и
осигурителен стаж от ІІ категория труд – 0г.05м.19д. и от ІІІ категория труд –
34г.11м.11д. или общ осигурителен стаж, превърнат по правилото на чл. 104 от
КСО към ІІІ категория труд – 35г.06м.12д. До определяне на действителния размер
на пенсията по реда на КСО е определен минимален размер на пенсията съгласно
чл. 70 ал.10 от КСО от 133.82 лв., който е 85% от минималния размер на пенсията
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.1, определен със Закона за бюджета
на ДОО-2015г. т.е. от 157.44 лв.
С Разпореждане № 7/22.04.2016г. на ръководител ПО е
изчислен действителния размер на пенсията според осигурителния стаж – 36г.00м. 28д. и дохода на
лицето по правилата на чл. 70 ал.1 от КСО при избран тригодишен период –
01.09.1982г. – 31.08.1985г. с осигурителен доход от 5691 лв. и осигурителния доход след 1 януари 1997г. –
от 01.01.2001г. – 04.12.2015г. – 23889.86 лв., спрямо средномесечния
осигурителен доход за страната за същите периоди, при което е определен
индивидуалния коефициент на лицето в размер на 0,365. Съгласно чл. 70 ал.2 КСО
доходът, от който се изчислява пенсията е определен като средномесечният
осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на
отпускане на пенсията ( за 12.2014г. – 11.2015г.), който е 722.35 лв. е умножен
по индивидуалния коефициент на лицето или доходът за изчисляване размера на
пенсията се получава в размер на 263.66 лв. Умножен със сумата от 1,1% за
всяка година осигурителен стаж или по
39.60% се получава действителен размер на пенсията от 104.41 лв. Полученият
действителен размер на пенсията, изчислен при условията на чл. 70 ал.1 от КСО е
по-малък от минималния размер на пенсията по чл. 70 ал.10 от КСО – 133.82 лв.
Поради това пенсията на жалбоподателя е била определена в минималния размер по
чл. 70 ал.10 от КСО. Разпореждането е влязло в сила. С Разпореждане от
01.07.2016г. на Ръководител ПО служебно на осн. чл. 100 от КСО и ПМС №
136/08.06.2016г. е осъвременен размера на изчислената лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.3 от КСО и определен нов размер от
107,12 лв., както и определения за изплащане съгласно чл. 70 ал.10 от КСО
минимален размер на пенсията от 133.82 лв. на 137.17 лв. Разпореждането е
влязло в сила.
С ново Заявление № 2110-14-154/09.09.2016г.
жалбоподателят поискал преизчисляване на пенсията с осигурителен доход от друг
тригодишен базисен период до 01.01.1997г. – за времето от 17.08.1990г. до
02.10.1994г. с осигурителен доход от 76327 лв. и съобразно средномесечната
работна заплата за страната за същия период
съгласно чл. 70 ал.1 – ал.4 от КСО е определен нов индивидуален
коефициент на лицето – 0,355, който е по-нисък. Доходът, от който се изчислява
пенсията е средномесечният осигурителен
доход за страната за предходните 12 месеца преди месеца на отпускане на
пенсията т.е. – 722.35 лв. и при преизчислението от новия тригодишен базисен
период за определяне на индивидуалния коефициент на лицето се взема предвид
същата база, умножена по определения нов индивидуален коефициент, който е
по-нисък – 722.35 лв. х 0,355 = 256.43 лв. Размерът на индивидуалната пенсия
съгласно чл. 70 ал.1 КСО се определя като получената сума се умножи по 1,1% за всяка
година осигурителен стаж - 36г. 0м. 28д. т.е. 256.43лв. х 39.60% = 101.55 лв.
Този действителен размер на индивидуалната пенсия е по-нисък от определения с
предходното Разпореждане № 7/22.04.2016г. размер от 104.41 лв., осъвременен
считано от 01.07.2016г. на 107.12 лв.
Преизчисления нов действителен размер на пенсията, въз
основа на посочената нова тригодишна база до 01.01.1997г., е по-неблагоприятен
за жалбоподателя, поради което е запазен старият по-висок размер от 107,12 лв.
и пенсионният орган на това основание – чл. 21 ал.3 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж е отказал с процесното разпореждане да преизчисли размера на
отпуснатата на жалбоподателя пенсия. Но пенсията на жалбоподателя, отпусната
при недостигащ осигурителен стаж при условията на чл. 68 ал.3 от КСО не може да
бъде по-ниска от 85% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68 ал.1 от КСО, определена със Закона за бюджета за ДОО за съответната
година. За 2016г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 161.38
лв. и съгласно изричната разпоредба на чл. 70 ал.10 от КСО минималния размер на
пенсията по чл. 68 ал.3 КСО е 137,17 лв. Поради това на жалбоподателя е запазен
този размер на пенсията.
Жалбоподателят е получил разпореждане №1/07.12.2016г.
на 22.12.2016г. и в законния срок на
27.12.2016г. го обжалвал пред Директора на ТП на НОИ – Плевен, който с Решение
№ 2153-14-10/25.01.2017г. по изложените по-горе съображения потвърдил
разпореждането като правилно съобразил фактите и приложимия закон, както и
изложил подробни и ясни мотиви, които настоящият състав споделя като правилни и
законосъобразни.
При изчисляване на осигурителния стаж на жалбоподателя
е взет предвид осигурителния му стаж от ІІ категория труд, който е в размер на
2г. 10м. 07д., превърнат по правилото на чл. 104 ал.2 от КСО като четири години
от втора категория се зачитат за 5 г. от трета категория или в случая се
получават 3г.6м.24д. превърнат към трета категория труд, който е прибавен към
останалия осигурителен стаж от ІІІ категория труд или общия осигурителен стаж е
36г. 00м. 28д. и правилно е бил изчислен при превръщането.
По делото липсват данни жалбоподателят да е упражнил
правото си по чл. 9а ал.1 от КСО за закупуване на осигурителен стаж, за да бъде
зачетено за осигурителен стаж времето на обучението му в Учителски институт –
цялото или част от него. Съгласно разпоредбата лицето следва да внесе по банков
път дължимите осигурителни вноски след подадена декларация. За осигурителен
стаж при пенсиониране се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни
вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния
месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд
"Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на
внасянето им. Жалбоподателят не е подал такава декларация пред ТП на НОИ и не е
внесъл дължимите осигуровки, за да се ползва от това си право за преизчисляване
размера на пенсията. Указания и разяснения в този смисъл са му дадени още с
Решение № 2153-14-59/22.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ, с което е
потвърдено Разпореждане № 7/22.04.2016г. на ръководител ПО, както и в
постановеното Определение № 1312/27.12.2016г. по АД № 969/2016г. на АС – Плевен
по повод подадена срещу решението жалба.
Индивидуалният размер на пенсията, отпусната при
условията както на чл. 68 ал.1, така и на чл. 68 ал.3 от КСО се изчислява по
правилата на чл. 70 от КСО. Различен е само минималният размер на пенсията,
отпусната при условията на чл. 68 ал.1 от КСО и при условията на чл. 68 ал.3 от
КСО. От значение за изчисляване размера на пенсията е осигурителния стаж на
лицето, тъй като той се умножава с 1,1% за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
Следва да се има предвид, че жалбоподателят в заявлението си е посочил, че иска
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Затова по правилата
на чл. 9а ал.1 и ал.2 от КСО при недостигащ осигурителен стаж до 5 години има
право да заплати недостигащия осигурителен стаж или времето на обучение и
съгласно ал.4 в случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява
към датата на заявлението, а пенсията се отпуска от датата на заявлението, след
като са внесени дължимите осигурителни вноски.
Искането на жалбоподателя за връщане на внесените
осигурителни вноски за 21 години осигурителен стаж, който според него не му се
зачита за осигурителен стаж е неоснователно, защото не намира опора в закона.
Видно от изложението при изчисляване действителния индивидуален размер на
пенсията за осигурителен стаж и възраст се прилагат правилата на чл. 70 от КСО.
При изчисленията е взет предвид целия осигурителен стаж на лицето – 36г.
00м.28д., който стаж е умножен по 1,1% и резултата 39.60 % участва при
изчисляване индивидуалния действителен размер на пенсията по правилата на чл.
70 ал.1 от КСО, тъй като се умножава по определения доход за изчисляване размера
на пенсията – 256,43 лв. Но размерът на пенсията зависи не само от
продължителността на стажа, но и от една страна от осигурителния доход, върху
който лицето се е осигурявало, а от друга от средномесечната брутна работна
заплата за страната за същия период, както и от средномесечния осигурителен
доход за страната за предходния едногодишен период преди месеца на
пенсионирането. Т.е. зависи както от индивидуалния принос на осигуреното лице,
така и от постъпилите приходи във фондовете на ДОО за страната като цяло – т.е.
от разполагаемия финансов ресурс най-вече през последната година преди
пенсионирането на лицето, което е израз на принципа на солидарността, залегнал
в основаната на действащата българска пенсионна система. Формулата за изчисление е зададена от
законодателя и с така определената законова рамка следва да се съобразява както
административния орган, така и съда.
Разпореждането
е подписано за ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Плевен от
Бисерка Батьова – началник сектор „Отпускане на пенсии”, оправомощена със
Заповед № РД-11-140/10.07.2013г. , изм. със Заповед № РД-11-159/24.07.2013г. на
Директора на ТП на НОИ – Плевен. Решението е издадено от директор на ТП на НОИ
– Плевен.
В заключение съдът счита, че решението на директора на
ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано преизчисление
на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Ц.А., отпусната при
условията на чл. 68 ал.3 от КСО е законосъобразно.
Издадено
е от компетентен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в
необходимата писмена форма, съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени
фактическите и правни основания, които обосновават отказа. В хода на
административното производство са били изследвани спорните факти и са изискани
писмени доказателства.
Постановеният
отказ е обоснован на събраните в хода на административното производство писмени
доказателства, при правилно приложение на относимите правни норми и в
съответствие с целта на закона. В хода на съдебното производство жалбоподателят
не оспорва изчисленията при определяне размера на пенсията и превръщането на
осигурителния му стаж от ІІ-ра към ІІІ-та категория труд, не твърди и не
представя доказателства да е упражнил правото си по чл.9а от КСО за заплащане
на недостигащия осигурителен стаж. В този смисъл нови факти и обстоятелства в
хода на съдебното дирене не се установяват, които да променят изводите на
административния орган.
Поради
това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ц.А.
*** срещу Решение № 2153-14-10/25.01.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен
и потвърденото с него Разпореждане № 1/07.12.2016г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване”, с което е отказано преизчисляване на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по чл. 21 ал.3 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж по заявление от 09.09.2016г. и същата е
определена съгласно чл. 70 ал.10 КСО в минимален размер от 137,17лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен
срок от съобщението.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я :