Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр.Плевен, 10.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, IІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СЕКРЕТАР: Д.Д.

ПРОКУРОР: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева адм.дело №127 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.1,ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ във вр. с чл. 74,ал. 2 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./

Делото е образувано по искова молба на Ж.Г.Г. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в Затвора Белене против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ с искане за: 1. Установяване на дискриминационно третиране по признак ”лично положение”-осъден на доживотен затвор без право на замяна, изразяващо се в поставянето му в по-неблагоприятни условия в сравнение с другите лишени от свобода и изтърпяващи наказание в ЗПС , на които са били предоставени по-благоприятни условия, изразяващи се в достатъчна жилищна площ, осветление, отопление и проветрение; 2. Да бъде осъден ответникът да прекрати нарушението и в бъдеще да се въздържа от такива действия; 3.Да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от 18.02.2009г. до 08.01.2011 г. в размер на 25,000лв. , ведно с дължимата законна лихва от завеждане на иска, до окончателното заплащате на обезщетението.

С Определение № 573/03.06.2016 г. съдът е оставил без разглеждане и е върнал исковата молба в частта за периода от 18.02.2009г. до 31.05.2009г. и е прекратил производството в тази част, като е указал на ищеца да посочи цената на иска си за периода от 01.06.2009 г. до 08.01.2011 г. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. С „Уточнение” вх. № 2093/17.06.2016 г. ищецът е посочил, че поддържа исковата си молба за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди за периода от 01.06.2009г. до 08.01.2011 г. в размер на 5000/ пет хиляди/ лв.

В исковата си молба Г. твърди, че през посочения период е бил настанен в килия № 9, която е от три до четири пъти по-малка от килии № 2,3,4,5 и 6, с два пъти по-слабо изкуствено и естествено осветление, с два пъти по-малък прозорец, с почти пълна невъзможност да се проветрява килията, с висока влажност и мухъл по стените .Счита, че така отразената фактическа обстановка съставлява спрямо него дискриминационно отношение от страна на администрацията на затвора-Белене, вследствие на което е претърпял продължителни боледувания, което обосновава и исковата му претенция за обезщетение. Твърди, че в сравнение с други лишени от свобода , при сравними обстоятелства е бил поставен в по-неблагоприятни условия и е бил подложен на унизително отношение, уронващо човешкото му достойнство, и застрашаващо здравето му , което от своя страна е довело до претърпяване на неимуществени увреждания с интензивен характер . Исканията му към съда, формулирани в исковата молба са: да бъде установено дискриминационно третиране, да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от такива действия, да бъде осъден да му заплати неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за периода от периода от 01.06.2009г. до 08.01.2011 г./ съгласно направеното уточнение на иска/.

По същество и в подадено след приключване на делото писмено становище ищецът поддържа иска си и навежда довод, че твърденията му са доказани от разпитаните по делото свидетели, които са установили, че близо две години е обитавал килия № 9, която е по- малка и с по-неблагоприятни условия, и в резултат се е превърнал от весел , отзивчив и спокоен човек в мълчалив, затворен в себе си и избухлив и раздразнителен , както и че е започнал да носи очила няколко месеца след настаняването му в килия № 9 на ЗПС. Счита, че ответникът е съумял да създаде що-годе нормални условия за живот на лишените от свобода, обитаващи килии № 2,3,4,5 и 6 в ЗПС, но такива условия в килии № 9 и 10 не е имало, с което спрямо него е извършена дискриминация. Прави анализ на постановени по аналогични казуси съдебни решения. Счита за безспорно доказани причинените му неимуществени вреди- душевни болки и страдания, негативни изживявания, психо-емоционален стрес, увреждане на очите и здравето му. Моли да бъде уважен иска му за присъждане на обезщетение. Алтернативно оспорва искането на ответника за присъждане на разноски, като твърди, че такива не са направени и липсват доказателства за обратното.

Ответникът – ГДИН, в подаден чрез юрк. Г. писмен отговор оспорва иска. Твърди, че Ж.Г. не е дискриминиран в резултат на посочените действия и бездействия и не е поставян в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода в затвора през процесния период. Счита, че не са настъпили за ищеца вреди, които да са пряка последица от незаконосъобразен акт, действия или бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора. Не е налице задължение за фактическо действие, което администрацията да е била длъжна да извърши, и което да не е извършила. Не е установена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия спрямо оставалите лишени от свобода. Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени разноски в размер на 580 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, в което анализира разпоредбата на чл. 4,ал. 1 от ЗЗДискр във връзка със събраните по делото доказателства, от които се установява преживян а емоционална криза, което се е отразило на здравословното му състояние. Моли да бъде постановено решение при съобразяване на всички събрани по делото доказателства.

Административен съд-Плевен, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното относно допустимостта на иска:

Исковата молба, съответно допълнена и уточнена е допустима. Всяко лице има право да предяви иск за обезщетение за вреди, причинени от действия или бездействия /каквито се твърдят/ на административни органи и длъжностни лица /чл.203, ал.1 от АПК/. Незаконосъобразността на действията и бездействията, които се твърдят, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Въз основа на събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от приложената докладна записка на л. 48 от делото, ищецът Ж.Г. *** на 17.02.2009 г. и е настанен в 9- то спално помещение „за кратко”, след което е настанен в 5-то спално помещение. В документацията на Затвора Белене не е запазена информация точно колко време Г. е пребивавал в 9- то спално помещение. Според същата докладна записка, 9 килия е разделена на две- сп. помещение дясно-4,03 кв.м. и сп. помещение ляво- 5,20 кв.м. , коридор пред девета килия-4,79 кв.м., обща площ на девета килия с коридор- 14,02 кв.м. Дава се още информация, че във всички спални помещения са изградени еднотипни санитарни възли, еднотипно осветление, съобразено с квадратурата и еднотипни прозорци. Като доказателство по делото е приобщена и докладна записка до Началник Затвора Белене / л. 70/, в която са отразени размерите на килиите в ЗПС. В същата се съобщава, че не са налични данни за броя на настанените лишени от свобода във всяка една от килиите за процесния период- 01.06.2009г.-08.01.2011 г.

Свидетелят М.И. установява, че познава ищеца от 2000 г., не помни годината, през която е преместен в Затвора Белене. При пристигането му , ищецът е бил настанен в една от малките и най-влажни килии. Те са четири на брой в Затвора Белене. Килията, в която е бил настанен Г. е тази до тоалетната и банята, където цялата стена е влажна и мухлясала. Твърди, че е влизал в килията, тъй като е давал храната на обитателите. При отварянето й лъхва мухъл. В съседната килия е бил настанен пушач. Прозорецът е много малък, осветлението се осигурява от една луминисцентна лампа в коридора. Килията се намира до банята и тоалетната, една стена ги дели. Счита, че около една година ищецът е бил в тази килия, но не помни точно кога. Твърди, че Г. е правил искания да бъде преместен, имало е свободно място в отсрещните килии, но без резултат. Установява още, че всички тези килии са само за лишени от свобода с доживотни присъди. Твърди, че преди 2000 година Ж. е бил весел и общителен, но след като е бил настанен в тази килия се е затворил в себе си, станал раздразнителен, спрял да се храни/ защото умишлено са го държали в тази килия/. От спирането на храната настъпили здравословните му проблеми. Около месец не се е хранил, идвали са лекари, бил е на системи. Не е извеждан за консултации с други лекари.

Свидетелят Р. установява, че познава ищеца от Затвора в София, където са били във връзка с конвоирането, и където са изтърпявали наказание в една и съща килия. След привеждането му в Затвора Плевен е настъпила съществена промяна в емоционалното му състояние. Променил се е много. Станал е затворен, неконтактен и необщителен. Предполага, че това се дължи на условията , при които е бил настанен в Белене- в 9 килия. Тя е точно до банята. Не е влизал в нея, но е поглеждал през вратата. Килията е малка и неприветлива. Има прозорче 50/20 см. Светлината е оскъдна. Има влажни стени. Килията е с размери 2,3 или 4 м. Трудно може да се разхожда човек в нея. Килията е разделена на две половини. В другата имало пушач, а Г. не пуши. Двете пространства за обитаване са по около 4 м. Тези условия са се отразили на зрението му, започнал е да носи очила. Това е било през 2009,2010, 2011 г. Около две години е бил в девето помещение,после са го преместили. Установява също, че прозорците са едни и същи за всички килии, дневната светлина е недостатъчна за четене и писане. Твърди, че и другите килии са с такива прозорци. Изкуственото осветление се осигурява от една луминисцентна лампа, над вратата, която свети постоянно. Това влияе отрицателно. Уточнява, че килията има два прозореца, същата е разделена с преграда и на двете помещения се пада по едно прозорче. Килията, която той е обитавал не е разделена и има два прозореца. Килиите от едната страна на коридора са разделени на две и за всяка се пада по един прозорец. Килиите от другата страна не са разделени и те имат по два прозореца. Твърди, че има килии с настанени по двама, трима или четирима души .

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Към периода, посочен в уточнението на ИМ, както и понастоящем, действа ЗИНЗС. Съгласно последния, местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, т.е. с акт на държавен орган в рамките на неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗИНЗС общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществява от Министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието определя структурите и щатовете, създава и закрива структурни служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби (чл. 10, ал. 2, т.8 ЗИНЗС), а прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС тази дирекция е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /с изменение на алинеята, в сила от 01.01.2014 г. - на бюджетна издръжка/, а затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). Следователно ГДИН е администрация, която следи дейността по изпълнение на наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативните актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнението на задълженията, възложени на нейните служители в тази насока.

Законът за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Всяко физическо лице, чиито права са нарушени въз основа на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., може да ги защити, като предяви иск срещу дискриминиращия.

Правото на защита от дискриминация може да се реализира и по съдебен ред съгласно разпоредбите на чл. 71 - чл. 75 от раздел ІІ на Закона за защита от дискриминация.

С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в такъв случай (ако ищецът докаже фактите), законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено и да обори твърденията на ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявените искове.

Следва да се отбележи още, че по исковете не е достатъчно да се установи само неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятното третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Следователно на общо основание в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които твърди, че е подложен на дискриминация и неравно третиране.

ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки гeном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени от закон или международен договор, по който Р България е страна.

Законодателят е дефинирал понятията пряка и непряка дискриминация в самия закон. Според ал. 2 на чл. 4 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по - неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряката дискриминация е поставяне на едно лице въз основа на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона в по - неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средства за постигане на целта са подходящи и необходими. Както се посочи и по – горе, в тежест на ищеца е да установи по безспорен и убедителен начин твърденията си, че е жертва на дискриминация.

Твърденията на ищеца Ж.Г., изложени в исковата му молба са за поставянето му, като осъден на доживотен затвор без право на замяна в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лица- лишени от свобода със същото наказание , на признак „лично положение” във връзка с следните обстоятелства, свързани с битовите условия, при които изтърпява наказанието си през периода от 01.06.2009г. до 08.01.2011 г.:1.Настаняване в помещение/килия/, която е три до четири пъти по- малка от килии № 2,3,4,5, и 6 в ЗПС и в които са настанени лишени от свобода, изтърпяващи същото наказание; 2. В килията, в която е настанен изкуственото и естественото осветление е два пъти по-слабо; 3. Прозорецът на килията му е два пъти по-малък ; 4. В килията е налична висока влажност и мухъл.

С оглед на така изложените в исковата молба факти, е налице иск с правно основание чл. 74,ал. 2 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно третиране/ поставяне в по-неблагоприятно положение поради настаняването му в горепосоченото помещение № 9. При това единият от исковете касае осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от други такива нарушения

Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства не се установява дискриминационно отношение спрямо ищеца Ж.Г. по посочените в исковата молба обстоятелства.

Безспорно е установено, че ищецът е пребивавал в килия № 9 в продължение на около две години, считано от 17.02.2009г./ съгласно докладна записка на л. 48/, като крайният срок на пребиваването му се установява от свидетеля Р., който твърди, че този срок е две години.

От приложените към делото докладни записки и от свидетелските показания се установява, че в килии с номера 2,3,4,5,6,7,8, и 9 в ЗПС са настанявани само лишени от свобода с доживотни присъди , т.е с лично положение, сходно с това на ищеца. Свидетелите установяват, а това е видно и от докладната записка, че спално помещение № 9 е разделено на две помещения- ляво и дясно. Ищецът не конкретизира, а и свидетелите не установяват в кое от тези две помещения е бил настанен Г., но площта и на двете е посочена точно- 9-то сп. помещение ляво 5,20 кв.м., 9-то спално помещение дясно- 4,03 кв.м. Следва извод, че ищецът е обитавал, в най-лошия случай / но което не е доказано, не се и твърди,/ спално помещение от 4,03 кв. м., или ,в по-благоприятния вариант- такова от 5,20 кв.м. Веднага следва да се отбележи, че в действащия Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража/ЗИНЗ/ е регламентирана минималната жилищна площ за един лишен от свобода, и тази площ е минимум 4 кв.м., съгл. чл. 43,ал. 3 от ЗИНЗ. Следва извод, че дори и да е бил в по-малката от двете килии с № 9, Г. е разполагал с жилищна площ, която е в рамките на предвидения от закона норматив. Що се касае до твърдението му, че е настанен в помещение ,което е в пъти по-малко от тези на другите лишени от свобода със същата присъда, от същата докладна записка се установява, че 2,3,4,5 и 6 спални помещения са с площ от 10 до 15 кв.м., но това са помещения, които не са разделени по начина, по който са разделени на 7,8 и 9 килия, т.е., това са цели спални помещения. Безспорно е,че са със значително по-голяма площ, но същественото за спора е каква е площта, с която разполага всеки един от лишените от свобода, за които ищецът твърди, че са били в по-благоприятни условия от него. Официална справка за това колко души са били настанени във всяко едно от гореизброените помещения през спорния период не е налице, въпреки, че съдът е изискал такава от администрацията на затвора Белене. Същото обаче е установено от свидетеля Р., който твърди, че има килии с по двама, трима или четирима души. От този факт следва извод, че макар и настанени в по-големи спални помещения лицата ,спрямо които Г. твърди, че е дискриминиран не са разполагали с по-голяма жилищна площ от него, тъй като всеки един от трима, или четирима души и в най- голямото помещение- например това от 15,05 кв.м. не разполага с жилищна площ по- голяма от тази, с която е разполагал той самостоятелно в килия № 9, или, дори да има някаква разлика, то тя не е съществена и не води до извод за дискриминационно отношение. Ето защо съдът намира, че в тази част искът не е доказан. Не е доказано по несъмнен начин дискриминационно третиране по показатели- естествена и изкуствена светлина и проветряване. Установява се, че килия № 9, в която е бил настанен ищецът, без да се установява дали в дясната или в лявата й половина, е с един прозорец, но свидетелят Р. установава още , че това е така, тъй като същата е разделена на две, като единият прозорец е за едното, а другият прозорец- за другото отделение на килията. Прозорецът е разделен на две, като по един прозорец се пада на всяко от двете отделения в килиите. Същият свидетел установява, че прозорците на всички килии са едни и същи, дневната светлина е оскъдна , недостатъчна за четене и писане във всички килии. Изкуственото осветление е едно и също за всички килии- луминисцентна лампа над вратата, която осветява или цялата голяма килия, или двете малки, на които е разделена голямата. Следва извод, че както естественото осветление, така и проветрението и в големите, и в малките килии се осъществява от еднакви по размер прозорци, и не е налице разлика по този показател между килията, обитавана от Г., и останалите килии, т.е., не се установява дискриминационно третиране по този показател. Същите изводи следват и за интензивността на изкуственото осветление, осъществявано по един и същи начин във всички килии,в които изтърпяват наказанието си лишените от свобода на този етаж. По отношение на претенцията на ищеца, че е налице спрямо него дискриминация поради наличието на мухъл и влага в килията, в която е настанен, съдът намира следното: Свидетелят И. установява, че действително, при влизане в килията, в която е живеел Г. се чувства мирис на мухъл, същата е в непосредствена близост с банята и тоалетната. Същевременно обаче, ищецът не установява , че такива обстоятелства не са били налични в другите килии на същия етаж , от което да се направи извод за неравностойното му третиране и по този показател.

Предвид гореизложеното , съдът намира, че искът за установяване на дискриминационно нарушение не е доказан, а от там се явява неоснователен. Не се установява ищецът да е поставен в битови условия, по посочените в исковата молба признаци, които да са съществено различни  от тези, при които са поставени  останалите лица лишени от свобода които изтърпяват същото наказание  в затвора в гр. Белене. Не се установяват факти, от които да се заключи, че ищецът е подложен на непряка дискриминация – поставен е в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, която да не е обективно оправдана като се има предвид целта на закона. Осъдителният иск за преустановяване на дискриминационното нарушение, възстановяване на положението отпреди нарушението и за въздържане за в бъдеще от извършване на дискриминационното нарушение също се явява неоснователен, предвид неоснователността на обуславящата го претенция за установяване на дискриминационно нарушение. Отделно от това, от доказателствата се установява по безспорен начин, че ищецът вече е настанен в друго помещение, и искането за преустановяване на твърдяното от него нарушение е безпредметно и на това основание. Осъдителният иск за репариране на вредите, претърпени от дискриминираното лице, вследствие на допуснатото дискриминационно нарушение се явява неоснователен, предвид неоснователността на обуславящата го претенция за установяване на дискриминационно нарушение. За пълнота следва да се посочи, че релевираните в исковата молба неимуществени вреди-застрашаване на здравето му, както и тези, посочени в допълнителната молба/ подадена до РС-София/- психоемоционален стрес, унижено човешко достойнство, чувство за страх и незащитеност ,отхвърленост и малоценност и пр. подобни , не се доказват по категоричен начин, а и да са налице елементи от такива изживявания, съдът не ги приема за страдания с интензитет, обосноваващи заплащане на исканото обезщетение. Що се отнася до твърденията за здравословни увреждания, същите не са доказани по надлежен ред, още повече, че свидетелят И. установява, че Г. е спрял да се храни в определен момент по собствено желание, в знак на протест, и от спирането на храната са настъпили здравословните му проблеми.

Предвид изложеното, съдът намира за недоказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с който е предявеният иск за обезщетение по чл. 71 от ЗЗДискр. - наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностните лица от администрацията на затвора - Белене при упражняване на административна дейност.

Съдът приема, че ищецът не е доказал по категоричен начин и останалите две предпоставки на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - реално причинени неимуществени вреди по смисъла на закона, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените незаконосъобразни действия и бездействия.

В обобщение на изложеното съдът приема, че не е осъществено дискриминационно отношение спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия спрямо останалите лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор, изтърпяващи наказанието си в Затвора Белене. Искът в тази част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Последното обуславя отхвърляне и на втория иск по чл. 71,ал. 2, т. 2 от ЗЗДискр.. Същият би бил основателен единствено, ако е установено нарушение по ЗЗДискр. от ответника спрямо ищеца, каквото в конкретния случай не е налице. Неоснователен е и предявеният иск за обезщетение за настъпили неимуществени вреди. Материално-правният режим на отговорността по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. е обективна и за възникването и реализирането й следва по безспорен начин да се установи действие/бездействие на длъжностни лица, представляващи по-неблагоприятно третиране на основа на защитените признаци, вредни последици и причинна връзка. Предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди се явява недоказан. След като не се установява наличие на дискриминационно третиране, т.е. липсва нарушение, не е необходимо да се изследват и останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност, а именно- вредни последици и причинна връзка, за които последици по-горе са изложени доводи само за пълнота. При липса на фактическа установеност ищецът да е третиран по-неблагоприятно, на същия не се дължи и обезщетение за вреди от неравно третиране. Неоснователно е и акцесорното искане за присъждане на законна лихва.

Предвид изложеното, съдът счита, че исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи в минимален размер по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който при интерес от 5000 до 10 000 лв., минималното възнаграждение е 580 лв. плюс 5% за горницата над 5000 лв.,т.е. в случая- 580 лв.- така, както е поискано от ответника в подадения отговор на исковата молба. Възражението на ищеца, че такова не се дължи е неоснователно, предвид ТР№ 3/13.05.2010г. на ОС на ВАС, според което , когато съдът отхвърли иска, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Ж.Г.Г. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в Затвора Белене против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” с правно основание чл. 71, ал. 1-3 от ЗЗДискр. с искане да бъде установено дискриминационно третиране по признак ”лично положение”-осъден на доживотен затвор без право на замяна, да бъде осъден ответникът да прекрати нарушението и в бъдеще да се въздържа от такива действия, както и да му бъде присъдено обезщетение за претърпените от неиго неимуществени вреди в периода от 01.06.2009г. до 08.01.2011 г. в размер на 5000/ пет хиляди/ лв. , ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ж.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” 580,00/петстотин и осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: