РЕШЕНИЕ 172

гр. Плевен, 5 Май 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 127/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н. С. Н. – земеделски производител, УРН 546906, с. Драгаш войвода, общ. Никопол, обл. Плевен против писмо изх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което е потвърдена Заповед № 03-РД-2219/15.07.2016 г. с издател непосочено дл. лице, подписало се за изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

Жалбоподателят иска оспореното писмо да бъде отменено. Счита, че така издаденото писмо е нищожно, тъй като не съдържа белезите на индивидуален административен акт и липсват задължителните реквизити на такъв. Сочи, че не му е предоставен срок за обжалване и не е упоменат орган, пред който същото може да бъде обжалвано, поради което моли същото да бъде отменено и да бъде разпоредено да бъдат продължени административно-производствените действия. Посочва, че съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК административният орган спира производството, когато в неговия ход се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. Сочи, че макар и в случая да е образувана прокурорска преписка, то не е налице хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК за спиране на административното производство, защото условията и реда за получаване на директни плащания за ползваните от земеделските стопани площи са уредени в глава ІV на Закона за подпомагане на земеделските производители. Посочва, че  според нормата на чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП земеделските стопани, които ползват земеделски площи въз основа на правно основание, могат да кандидатстват за плащане по СЕПП. Посочва още, че Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че кандидатът ползва заявените земеделски площи и са налице останалите предпоставки на чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП, следователно обстоятелствата относими към предпоставките за отпускане на средства за подпомагане – ползването на заявените за подпомагане площи, се установяват в самото административно производство по издаване на заповедта, с която се признава или отказва правото да се получат средства за подпомагане и тази дейност е от компетентността на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА и следователно административният орган разполага с данните необходими за решаване на поставения пред него въпрос за получаване или отказ да се получат средства по схемите и мерките за директни плащания за 2015 г. Счита, че съставомерността на деянието е ирелевантна, доколкото не рефлектира върху преценката за основателността на заявлението му за подпомагане, обусловена единствено от факта на ползване на заявените от него площи за подпомагане. Счита, че в този смисъл оспорената заповед е издадена без да са били налице установените в нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК предпоставки. Моли да бъде отменено писмо изх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” ведно със съответните законни последици.     

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат С.Г. с пълномощно на л. 383 от делото. Поддържа изцяло депозираната жалба от страна на доверителя му Н. С. Н. и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено писмо с вх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” като съображенията му са, че писмото е издадено в несъответствие със закона и правните норми.

Ответникът – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Л. Х. с пълномощно на л. 18 от делото. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Н. С. Н. срещу писмо вх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” като неоснователна и недоказана. Поддържа депозираното становище в придружително писмо изх. № 01-150-1100/23 от 14.02.2017 г., с което моли съдът да вземе предвид, че има образувана прокурорска преписка № 3377/2015 г. на Окръжна прокуратура – Плевен, която е по сигнал на Държавен фонд „Земеделие” във връзка с подадените заявления за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. на жалбоподателя. Счита, че следва да се вземе предвид, че съставомерността на деянието е релевантна върху заявените за подпомагане площи, за това е необходимо органът да извърши своите процесуално-следствени действия с краен акт и след като приключи, тогава Държавен фонд „Земеделие” ще прецени оторизирането на плащанията. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /определение №273/21.03.2017г л.374/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, ІV-ти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Административното производство е започнало по искане на жалбоподателя, който е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. с Уникален идентификационен номер 15/090615/80856 като земеделски производител. Производството по издаване на индивидуален административен акт по това заявление е спряно със заповед № 03-РД/2219 от 15.07.2016г. с издател непосочено дл. лице, подписало се за заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА /л.43,44 от делото/ на основание чл. 54, ал.1, т.3 от АПК. Заповедта е съобщена на адресата чрез Български пощи, видно от известие за доставяне на л. 50, но няма ясно отбелязана дата, най-вероятно датата на връчване е 30.11.2016 г., според положения печат на пощата. Адресатът на заповедта е подал жалба срещу нея с вх. № 02-020-6500/9046/12.12.2016г. /л.57,58 от делото/. Тази жалба е адресирана до ДФ „Земеделие“, от текста й е видна, ясна и недвусмислена волята на лицето да обжалва заповед № 03-РД/2219 от 15.07.2016г. с издател непосочено дл. лице, подписало се за заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА с искане за нейната отмяна. По тази жалба се е произнесъл лично заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА – Ж. Ж. с писмо изх № 02-020-6500/9046/27.12.2016г., с което по същество е потвърдил заповед № 03-РД/2219 от 15.07.2016г. с издател непосочено дл. лице, подписало се за заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА. Именно това писмо е предмет на настоящото делото.

Заповед № 03-РД/2219 от 15.07.2016г. с издател непосочено дл. Лице, подписало се за заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА е административен акт, който прегражда развитието на производството по издаване на индивидуален административен акт по заявление за подпомагане за кампания 2015 г. с Уникален идентификационен номер 15/090615/80856 на жалбоподателя. Следователно тази заповед е неблагоприятна за лицето и то има право да я обжалва. В самата заповед има указание, че същата подлежи на обжалване пред административния съд по седалището на териториалната структура на ДФЗ и чийто район се намира адреса на адресата в срок от 14 дни от връчването й. Следователно лицето неправилно е насочило жалбата си до Държавен фонд „Земеделие“. Но това не дава компетентност на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА да се произнася по тази жалба. Съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК, актът за спиране на производството по издаване на индивидуален административен акт може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от АПК. Глава десета от АПК урежда производството по оспорване на административни актове пред административните съдилища като първа инстанция. Следователно за актовете по чл. 54 от АПК е предвиден само съдебен контрол и административният орган, издател на акта и дори горестоящият му орган нямат компетентност да се произнасят по жалби срещу актове за спиране на производството по издаване на индивидуален административен акт. По този начин писмото, предмет на настоящото дело, се явява такова издадено при липса на компетентност на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА да се произнася по жалба срещу заповедта за спиране и следва да бъде обявено за нищожно.

Съгласно чл. 31, ал.4 от АПК, когато от искането на заинтересованото лице е ясно, че същото трябва да бъде адресирано до съд, то административният орган, пред който е внесено го връща с кротки писмени или устни указания на заявителя. Тази правна норма потвърждава изводът направен по-горе, че ответникът не е имал компетентност да се произнесе по жалбата на лицето с вх № 02-20-6500/9046/12.12.2016г. /л.57,58 от делото/, макар същата да е била насочена към него. От текста на тази жалба е ясна волята на лицето да обжалва Заповед № 03-РД/2219 от 15.07.2016г. с издател непосочено дл. Лице, подписало се за заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА, с която е спряно производството по издаване на административен акт по негово заявление. При тази ясна воля, административният орган е следвало да приложи правилото на чл. 31, ал.4 от АПК и да върне жалбата с кротки писмени или устни указания относно реда за обжалване, а не да се произнася по нея. По тази причина, административната преписка следва да бъде върната на ответника за прилагане на правилото на чл. 31, ал.4 от АПК.

За пълното: административният орган няма задължение да препраща жалбата до съда при положение, че тя не е адресирана до съд. Съгласно чл. 126 от АПК – съдебните производства започват по искане на заинтересованото лице или прокурора. Тук следва да се преценят и задължителните реквизити на жалбата, посочени в чл. 150 от АПК. Първото изискване на чл. 150, ал.1, т. 1 от АПК за съдържанието на жалбата е посочване на съда, до които е отправено искането по т. 7 вр. т.5 от същата разпоредба. Съдът разглежда само тези спорове, с които е бил сезиран по надлежния ред, като волята на подателя спорът да се отнесе до съд следва да бъде ясна и не може да бъде предполагана или заменена с действия на административния орган по препращане на жалба до съда при липса на такава воля от подателя. Затова чл. 31, ал.4 от АПК казва, че искането от което е видно, че трябва да бъде адресирано до съд се връща на подателя с кратки указания. Лицето само трябва да прецени ще сезира ли съда или не със спора, който е възникнал между него и органа, неговата воля е водеща и определяща.

В настоящия случай в Заповед № 03-РД/2219 от 15.07.2016г., с която е спряно производството по издаване на административен акт по заявление на жалбоподателя ясно е указано, че същата се обжалва пред административния съд, като е посочен срокът, в който следва да бъде подадена жалбата до съда. Жалбоподателят е бил надлежно информиран за реда за оспорване на заповедта и въпреки това е решил на насочи жалбата си ДФЗ, няма как да се предполага искал ли е да отнесе спора до съд или не е искал.

В жалбата, поставила начало на настоящото съдебно производство, са наведени доводи и относно незаконосъобразността на  Заповед № 03-РД/2219 от 15.07.2016 г., но същите не следва да бъдат обсъждани в това съдебно производство, доколкото негов предмет е писмо изх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което той по същество е потвърдил заповед № 03-РД-2219/15.07.2016 г.

При този изход на делото, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, ІV-те състав

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО писмо изх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което е потвърдена Заповед № 03-РД-2219/15.07.2016 г. с издател непосочено дл. лице, подписало се за изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ВРЪЩА административната преписка на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за прилагане на правилото на чл. 31, ал.4 от АПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: /п/