Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

гр. Плевен, 10 Май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 123/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Д.В.Д. *** срещу Решение № 1011 от 30.12.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2928/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно НП № 14-0938-000772/10.04.2014г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, с което на Д.В.Д. *** на осн. чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400лв., затова че на 21.09.2012г. в 04:27 ч. в гр. Плевен на ул.”П.Р.Славейков” до кръстовище с ул. „Белмекен” като ползвател управлява лек автомобил Опел Омега с рег. № С***МХ без сключена застраховка „гражданска отговорност”, валидна към момента на проверката.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Счита, че деянието не е виновно извършено, тъй като към момента на извършването му е имал сериозни здравословни и животозастрашаващи проблеми, впоследствие, считано от 28.12.2012г. сключил застраховка. Твърди, че нарушението е било установено по снимка, не е управлявал автомобила, същият е бил паркиран – в покой. Не са спазени сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Нарушението е констатирано на 21.09.2012г., акта е съставен на 26.03.2013г., а НП е издадено на 10.04.2014г. и е връчено на 02.12.2016г. Позовава се на изтекла давност съобразно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС във връзка със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Излага съображения за несправедливост на размера на наложеното наказание спрямо размера на получаваните от семейството му пенсии, здравословното състояние и необходимите средства за лекарства, за което прилага писмени доказателства.Моли за отмяна на решението, по същество – за отмяна на НП.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства касационната жалба е основателна и предлага да се отмени решението.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо.

За да потвърди НП като законосъобразно съдът е приел, че посоченото нарушение е безспорно доказано, а здравословното състояние на жалбоподателя не е било пречка за сключване на задължителна застраховка “гражданска отговорност за автомобилистите”. Съдът бланкетно е приел, че при преглед на цялото административно производство не е констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила в този период поради влошено здравословно състояние т.е. че не е извършител на нарушението, както и доводите, че НП е връчено близо четири години по-късно, при което е следвало да провери спазени ли са сроковете по чл. 34 от ЗАНН и изтекла ли е абсолютната давност за погасяване на административно-наказателното преследване.

С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на ІІ колегия на ВАС съществуващата дотогава противоречива съдебна практика на общите и административните съдилища относно характера на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и оттам субсидиарното приложение на уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК на основание препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН е преодоляна. Тълкувателните постановления имат задължителна сила за съдилищата.

Според цитираното тълкувателно постановление сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение.

Чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността. Именно като такова обстоятелство е възприето изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, уредена в чл. 81 ал.3 от НК, която по силата на тълкувателното постановление следва да намери субсидиарно приложение и в административно-наказателното производство по ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на давността административно-наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 ал.1 т.5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки т.е. отнася се и за наказанието „глоба”.

НП е издадено на 10.04.2014г. за извършено на 21.09.2012г. нарушение, а е връчено значително по-късно - на 11.11.2016г. Нарушението е било установено и регистрирано чрез снимка на автомобила с трафик видеосистема, която не позволява да бъде установен водача. Затова АУАН е съставен на датата на откриване на нарушителя – 26.03.2014г., след като Д.Д. бил открит и подал декларация, че той стопанисва и управлява автомобила на процесната дата. Собственик по регистрация съгласно изготвена на 01.02.2013г. справка е друго лице – Д. Д.Д., което първоначално е било издирвано за съставяне на АУАН за нарушението. В този смисъл тримесечния срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, считано от датата на откриване на нарушителя, както и двугодишния срок за съставянето му за нарушения по Кодекса за застраховането, считано от датата на извършване на нарушението е спазен. Жалбоподателят е упражнил правото си на обжалване в срок.

Но към датата на постановяване на настоящото съдебно решение е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, която е 4 години и половина, считано от датата на извършване на нарушението – 21.09.2012г. т.е. до 21.03.2017г.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е погасена по давност, поради което решението на Районен съд – Плевен следва да се отмени и по същество да се отмени наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1011 от 30.12.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2928/2016 г. по описа на съда. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НП № 14-0938-000772/10.04.2014г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, с което на Д.В.Д. *** на осн. чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.