Р E Ш Е Н И Е

№ 125

гр.Плевен, 28 Март 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                           Председател: Елка Братоева

                                                                       Членове:  Катя Арабаджиева

                                                                                              Снежина Иванова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 120 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 9 от 05.01.2017 г., постановено по нахд № 2807/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 220330-0074548 от 24.10.2016 г. на Директор на Офис за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на П.А.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за извършено административно нарушение на чл.50 ал.1 т.5 б.“а“ от ЗДДФЛ затова, че в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол № П-04001516056683-073-001 от 14.07.2016 г. е установено, че на 15.10.2015 г. лицето е предоставило паричен заем на ЗП А. Р. П. с ЕГН ********** в размер на 13000 лева в брой, в изпълнение на сключен договор за паричен заем от 15.10.2015 г. – размер, надхвърлящ 10000 лева и при направена справка в ИС на НАП е установено, че П.А.П. не е декларирала в Приложение № 11 на подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г. непогасената част към 31.12.2015 г. от предоставения заем.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – Велико Търново, Офис Плевен, чрез старши юрисконсулт Н. М., която счита същото за необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Не споделя изводите на съда, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения..  Счита, че административно-наказателната отговорност на П.А.П. е ангажирана в едно редовно развило се според процесуалните правила на ЗАНН административно-наказателно производство и че както в съставения АУАН, така и в издаденото НП са възпроизведени твърдения за факти, които покриват основни съществени признаци на деянието, поради което позволяват неговата индивидуализация. Твърди, че датата на откриване на нарушителя съвпада с датата, на която контролните органи в хода на извършваната проверка са констатирали, че задълженото лице П.А.П. не е декларирала непогасената част от предоставения през 2015 г. паричен заем в приложение № 11 на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Счита за неправилен извода на съда за допуснато нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН, свързано с непосочване на мястото на извършване на нарушението, т.к. с оглед характера на извършеното нарушение – неподаване на годишна данъчна декларация в срок, мястото на извършване на нарушението се отъждествява със съответния офис на НАП по регистрация на задълженото лице, в който физически следва да се подаде данъчната декларация. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа касационната жалба на изложените в нея доводи, по същество моли за отмяна на същото и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – П.А.П., се представлява от адвокат О. Б. от Адвокатска колегия – Плевен, която оспорва касационната жалба. Твърди, че не може да се приеме, че крайния срок за подаване на декларацията – 30 април, е датата на извършване на нарушението, като излага подробни доводи в тази насока. Счита, че деянието не е съставомерно по посочения в НП текст, тъй като недекларирания остатък от заема е точно вразмер на  десет хиляди лева , а нормата изисква недеклариран остатък над тази сума. Моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с наказателно постановление № 220330-0074548 от 24.10.2016 година на Директор на Офис за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, на основание чл.80а,  ал.1 от ЗДДФЛ на П.А.П., е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за извършено административно нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б. „а” от ЗДДФЛ.

Съдът изложил мотиви, че наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, но че при издаването му са допуснати процесуални нарушения. Съдът приел, че разпоредбата на чл. 57 ЗАНН изчерпателно посочва реквизитите, които следва да съдържа всяко наказателно постановление, като посочването на дата и място на извършване на нарушението са част от задължителните такива съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, същите имат задължителен характер, тъй като времето на извършване на административното нарушение е определящо  за приложимия към момента материален и процесуален закон, а мястото е от значение за определяне на компетентния административно наказващият орган. Съдът приел, че в оспореното наказателно постановление№ 220330-0074548 от 24.10.2016 година на Директор на Офис за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново липсва посочване на дата и място на извършване на нарушението, такива не са  посочени и в акта за установяване на административно нарушение. Не е посочено мястото, на което следва да се подаде декларация с дължимата информация, нито дори най-късната дата, до която следва да бъде сторено това. В наказателното постановление според съда било упоменато, че жалбоподателката не била декларирала в приложение 11 на подадена Годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ непогасена към 31.12.2015 година част от заем, но конкретна дата на подаване на  тази декларация не фигурира. Изложил мотиви, че не е посочен краен срок за подаване на ГДД, който може да се приеме като дата на извършване на нарушението, защото след изтичането му  се счита, че деецът  е извършил нарушение, ако не подаде съответна декларация.  Съдът констатирал, че и в акта, и в наказателното постановление липсва каквото и да е посочване и на мястото на извършване на нарушението, като направил извод, че същото не може да се извлича по тълкувателен път от обстоятелствата по делото, защото се касае за санкционна отговорност. Датата и мястото на извършване на нарушението не може да се подразбират, предполагат или извличат от някакви други обстоятелства. Те са обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние. Липсата на яснота относно времето и мястото на извършването на деянието, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. На тези основания решаващият съд отменил оспореното пред него НП.

 Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснати процесуални нарушения в административно-наказателното производство, обосноваващи отмяна на НП на самостоятелно основание. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания касационната инстанция преценява като неоснователни. Споделя се от настоящия съд  твърдението в касационната жалба, че датата на откриване на нарушителя в случая съвпада с датата на констатиране на нарушението от контролните органи при извършената от тях проверка и този факт не се оспорва и от ответника, но това не санира допуснатото нарушение , свързано с непосочване на дата на извършване на нарушението. В конкретния случай, както е констатирал и решаващия съд, няма посочване не само на датата на извършване на нарушението, която съвпада с най-ранната дата, на която остатъкът от предоставения паричен заем е следвало да се декларира, нито посочен краен срок за подаване на данъчна декларация, след изтичането на който се счита за осъществен състава на вмененото нарушение, ако съответните факти не са декларирани. Не е посочено и място на извършване на нарушението и както правилно е приел и РС, същото не може да се презумира. Ясно и конкретно е следвало да бъде посочено в НП, че съответната данъчна декларация следва да се подаде в съответната ТД на НАП  в установения от закона срок, който следва да бъде изрично изписан, и да се посочи че след изтичането на същия и неподаване на съответна декларация, е извършено нарушение. Нормата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тя изисква в НП да бъдат описани  лимитивно изброените в същата реквизити, за да се издаде законосъобразно  НП. Като е достигнал до същите изводи, РС-Плевен е постановил едно правилно , валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 9 от 05.01.2017 г., постановено по нахд № 2807/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                 

                                                                                         2.