Р E Ш Е Н И Е

№ 124

гр.Плевен, 28 Март 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 117 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 894 от 01.12.2016 г., постановено по анд № 2267/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 16-0257-000263 от 23.06.2016 г. на Началник на РУ на МВР – Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен, с което на Т.Д. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.174 ал.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца, за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. Наказанията са наложени на Д. затова, че на 28.05.2016 г. в 09,04 часа в община Долни Дъбник на път втори клас № ІІ-13 – срещу входа на ЕТ „Камелия“, като водач на лек автомобил Форд Кугар с рег.№ ЕН***ВР, след употреба и под въздействието на алкохол 0,83 промила, не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, не носи контролния талон към СУМПС, не носи свидетелство за регистрация на МПС-то, което управлява.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Началника на РУ – Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт П.Ф., която счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва изводите на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е управлявал лек автомобил на посочената дата под въздействието на алкохол, т.к. същият при извършване на полицейската проверка се е явявал в качеството на пешеходец по чл.107 от ЗДвП и като такъв не е имал задължението да не управлява ППС под въздействието на алкохол. Сочи, че решаващият съд е кредитирал единствено защитната теза на нарушителя и свидетелските показания на посочените от него двама свидетели, които са негови колеги и приятели и се намират в близки приятелски отношения, както е установил съда и го е записал в своето решение. Твърди, че напълно са пренебрегнати свидетелските показания на свидетеля очевидец П. П., които са обективни и непротиворечиви. Счита, че защитната теза на нарушителя напълно се опровергава от събраните по делото доказателства, и п-конкретно от протокола за медицинско изследване, в който е записано, че Д. съобщава, че е пил алкохол в 01,30 часа, което емного преди проверката и преди отиването на наказания на работа . Навежда доводи , че количеството установен при изпробването с техническо средство алкохол не кореспондира със съобщеното от Д., че само се е „жабурил”, а не е пил. Сочи, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, съдържат всички необходими реквизити, предвидени в ЗАНН, не е оспорена годността на извършената проба за алкохол и резултатите от нея, както и не е установено процедурно нарушение при провеждане на цялостното административно наказателно производство. В заключение моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Т.Д.Д., се явява лично и с адвокат А. К. от Адвокатска колегия – Плевен, която оспорва касационната жалба, като счита, че не са налице твърдяните пороци неправилност и необоснованост, а решението е допустимо, валидно и правилно. Счита, че районният съд е установил фактическата обстановка, съобразена със събраните доказателства и прави изводи, като правилно прилага материалния закон. Моли съда да потвърди решението.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство срещу Д. е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№486618/28.05.2016г. от Б. И. – полицейски служител при РУМВР – Долни Дъбник, в присъствието на свидетелите П. П. и Н. С., както и на нарушителя Д.. Съставен е затова, че на 28.05.2016 г. около 09:04 часа в община Долни Дъбник на път втори клас № ІІ-13, срещу входа на ЕТ „Камелия“, като водач на лек автомобил „Форд Кугар“ с рег № ЕН *** ВР, допуска следните нарушения: управлява лекия автомобил под въздействието на алкохол - 0,83 промила (изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабр.№ 0091, издаден талон за мед.изследване № 0419237) - нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП; не носи СУМПС - нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; не носи контролен талон към СУМПС - нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; не носи свидетелство за регистрация на МПС - нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. Нарушителят е подписал АУАН без възражения; такива не е представил и по реда и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН. Административнонаказващият орган е приел изцяло описаната фактическа обстановка и е издал обжалваното НП.

Решаващият съд направил изводи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица , а административно-наказателното производство е протекло законосъобразно. Във връзка с правилността на оспореното НП, съдът анализирал приобщените по делото писмени и гласни доказателства, вследствие който анализ установил следното: Съдът приел въпроса дали Д. е дал положителен резултат за употреба на алкохол, при извършена му проверка с техническо средство – АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР, за безспорен и установен от Протокол за химическа експертиза №282/31.05.2016г. на СХЛ при ЦСМП – Плевен и от показанията на свидетелите Г. и Х.. От последните установил, че в кръвната проба, взета от Д. е налице етилов алкохол в количество 0, 6 на хиляда – резултат, който приел, че не кореспондира с този, посочен в обжалваното Наказателно постановление (0, 83 на хиляда), тъй като при издаване на същото, в разрез с разпоредбата на чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001 г. са ползвани показанията на техническото средство, вместо - съответната химическа експертиза.

За спорен приел въпроса дали Д. е управлявал моторно превозно средство под въздействието на алкохол. Съдът изложил мотиви, че единствено в показанията на св.П. П. е отбелязано, че Д. е лъхал на алкохол, при неговото слизане от автомобила, като показанията на този свидетел счел за изолирани в доказателствената съвкупност, тъй като не намират потвърждение чрез други доказателствени източници. На второ място приел, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява по категоричен начин, че Д. не е бил изпробван за употреба на алкохол непосредствено след като е управлявал лекия автомобил, а е слязъл от автомобила, влязъл е в работния си офис в ЕТ „Камелия“ и едва известно време след това, на място е пристигнал св.Б. И., извършил е проверка и е съставил процесния АУАН. От показанията на свидетелите Г. и Х. съдът установил, че междувременно, поради зъбобол, жалбоподателят употребил известно количество уиски, като техните показания съдът счел за незаинтересовани, обективни и кореспондиращи с останалите събрани доказателства, независимо от личното им познанство с жалбоподателя и очевидно добрите взаимоотношения, които имат с него . Въз основа анализа на доказателствата съдът направил извод, че в хода на административнонаказателното производство не са събрани убедителни, категорични доказателства, че на 28.05.2016 г. около 09:04 часа на път втори клас № ІІ-13, срещу входа на ЕТ „Камелия”, като водач на лек автомобил „Форд Кугар” с рег.№ЕН***ВР, Д. е управлявал същия лек автомобил под въздействието на алкохол. Според решаващия съд, към момента на извършената проверка от страна на св.Б. И., жалбоподателят не само не е бил водач на лек автомобил, но се е явявал пешеходец по смисъла на чл.107 ЗДвП и като такъв, не е имал задължението за бездействие по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. Дали е изпълнявал това свое задължение в предходен момент е въпрос, който съдът приел за недоказан в рамките на съдебното производство. На тези основания съдът приел, че административното нарушение по чл.174 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на Д., е недоказано и следователно – не е било извършено. Аналогични изводи направил във връзка и с останалите три вменени на Д. деяния, поради което приел, че за същия не е възникнало задължение да носи СУМПС, контролен талон към същото и СРМПС. На тези основания отменил изцяло оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за недоказаност, и на това основание-несъставомерност на вменените на Д. деяния. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания касационната инстанция преценява като неоснователни. И четирите санкционни норми, въз основа на които е ангажирана отговорността на Д., изискват несъобразеното с правилата на ЗДвП поведение да е осъществено от лице, което управлява моторно превозно средство, т.е. което има качеството водач в момента на констатиране на съответната простъпка. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че проверката за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство е извършена в момент, следващ т.нар разправия/караница между водачите Д. и П., провокирана по думите на св.П. от възникнал пътен инцидент вследствие отнето от Д. предимство при управление на автомобила му . Безспорно е установено още, че след като се е придвижил до работното си място в ЕТ „Камелия” с автомобил, Д. е влязъл в предприятието и до проверката на полицейските органи е изминал период от време, за продължителността на който период има противоречиви данни от отделните разпитани свидетели, но е категорично, че влизане и известен престой вътре в рамките на предприятието е имало от страна на Д., след което е бил извикан от охранителя на портала и е бил проверен с техническо средство от полицейските органи за наличие на алкохол. Защото, колкото и малък да е бил този интервал от време, житейската логика сочи, че би бил достатъчен , за да се употреби съобщеното количество алкохол. При това положение, касационната инстанция приема, че административно-наказателното обвинение почива единствено на предположение, че Д. е управлявал в по-ранен момент автомобил след употреба на алкохол. Не е доказано от доказателствата поделото, че Д. е употребил алкохол , непосредствено след което е управлявал МПС, напротив, от показанията на с.Г. се установява и не се опровергава от останалите доказателства, че Д. „се е жабурил” с уиски поради зъбобол след като Д. е отишъл на работното си място. Изводи в насока дали само от жабурене, т.е. непоглъщане на алкохола , може при проверка да се установи наличие на алкохол в количество 0,83 промила, също не могат да се правят, поради факта , че вида и количеството на алкохола оказват различно , индивидуално въздействие на отделните хора в зависимост от тяхната възраст, здравословно състояние, физиологични особености, психо-емоционално състояние и т.н. След като не е доказано посредством експертиза или следствен експеримент дали съобщеното количество употребен алкохол по посочения начин-чрез жабурене, обективно може да доведе до отчитане на конкретния установен при пробата резултат, предположения и в тази насока е недопустимо да се правят. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съобщението на Д. пред медицинските органи на часа на употреба на алкохол-01,30 ч, също не може да обоснове различни от горните направени изводи, тъй като дори да е употребил и в този или само в този часови пояс алкохол, след което сутринта в описания в НП час да е управлявал МПС, не е доказано дали и как този алкохол му е въздействал, т.е. не е било установено количеството алкохол в кръвта му чрез проба до момента на управлението на МПС, дори и вписаното в протокола да е вярно. Настоящата инстанция кредитира с доверие и показанията на св.П., който е съобщил, че Д. е миришел на алкохол по-рано, при съприкосновението по повод отнетото му предимство от Д., но този факт също не обосновава самостоятелно, че в кръвта на Д. в този момент е имало съставомерно количество алкохол, тъй като употреба на алкохол не е била установена в този релевантен момент. Релевираното оплакване в касационната жалба за неправомерното поведение на Д., осуетило доказването на извършеното деяние, е основание, ако е било доказано това, за ангажиране на отговорността му за отнемане на предимство и напускане на местопроизшествието, но не и за употреба на алкохол при доказаните по делото обстоятелства. Ето защо правилен и обоснован на събраните по делото доказателства се явява извода на решаващия съд, че не е установено качеството „водач” на Д., за да му се вмени задължението, респ. да се привлече към отговорност за неизпълнение на задължението да не употребява алкохол по време на управление на МПС. Това качество е основен елемент от съставите и на четирите вменени на Д. деяния, в пряка връзка с изпълнителното деяние, и липсата му обосновава несъставомерност на същите. Ето защо решението на ПРС, обосноваващо същите правни изводи, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 894 от 01.12.2016 г., постановено по анд № 2267/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.