РЕШЕНИЕ № 167
гр.
Плевен, 26 Април
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 113/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.
Образувано
е по жалба на Л.Н. *** срещу Заповед № 316з-196/18.01.2017 г. на Директора на
ОД на МВР – Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.
75, т. 3 от Закона за българските лични документи – да не се разрешава на
лицето да напуска територията на страната до изтърпяване на наложеното му
наказание.
Жалбоподателят
иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, неправилна и постановена
при нарушаване на административно-процесуалните правила. Счита, че издаването
на обжалвания административен акт и неговото „връчване” противоречи на закона,
тъй като по никакъв начин жалбоподателят не е бил уведомен за началото и
развитието на административната преписка. Моли обжалваната заповед да бъде
отменена.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява
от адвокат А.К. с пълномощно на л. 4 от делото. Поддържа жалбата и счита, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като са
нарушени чл. 28, чл. 29, чл. 34 и чл. 35 от АПК. Сочи, че по никакъв начин
доверителят му не е уведомен за началото на административната преписка, поради
което по никакъв начин не е могъл да обжалва, заповедта му е връчена на
13.02.2017 г., тоест след подаване на жалбата. Посочва, че преди това има
писмо-уведомление, което е извън процесуалните права. Счита, че освен нарушение
на съдопроизводствените правила има и нарушение на Директивата на ЕС, която е
посочена в доказателствата по делото. Счита, че преценката на органа издал
заповедта е абсолютно формална, тъй като няма как човек лишен от свободата и
изтърпяващ наказание да му бъде забранено да напуска страната. Сочи, че в заповедта
е отбелязано „до изтърпяване на наказанието”, но не е указано, че след
изтърпяване на наказанието той може да напуска страната, като това означава, че
би следвало пак да влиза в административно производство за да бъде отменена
заповедта. Счита, че няма процедурно изпращане на уведомление за заповед, това уведомление
е получено след като неговият доверител е преведен в затвора за изтърпяване на
наказанието. Моли да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна,
тъй като тя нарушава не само фактическите правила, но нарушава и закона с
издаването й и начина, по който е издадена. Възразява срещу искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
– Директорът на ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не се явява, представлява
се от юрисконсулт П.Ф. с пълномощно на л. 27 от делото. Счита подадената жалба
за неоснователна. Счита, че издадената заповед е законосъобразна и правилно
издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, за което е
представена и заповед. Счита, че при издаването на заповедта не са допуснати
процедурни нарушения и са спазени изискванията за форма на административния акт,
посочени са подробно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Посочва,
че следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗБЛД, съгласно
която при издаването на заповеди по чл. 75 не се прилагат разпоредбите на чл.
26 и чл. 35 от АПК. Счита, че заповедта съдържа всички изискуеми реквизити при
издаването й, не са установени процедурни нарушения и по отношение на връчването
на заповедта. Сочи, че уведомлението за издаването на заповедта е изпратено на
постоянния адрес на лицето, след като е установено, че той не е на този адрес е
направено всичко възможно заповедта да му бъде връчена и в затвора, като фактът,
че своевременно е обжалвана заповедта означава, че не му е нарушено правото на
защита. Моли да се вземе предвид, че административният орган действа при
условията на обвързана компетентност и административният орган не е имал друга
възможност освен да издаде процесната заповед. Посочва, че по отношение на
срока, конкретно и ясно е посочено „до изтърпяване на наложеното наказание”,
административният орган не може да знае кога ще бъде изтърпяна присъдата и при
отпадане на същата получава съобщение. Счита, че заповедта отговаря на
материалния закон и с оглед на закона същата следва да бъде потвърдена. Моли,
ако съдът се произнесе в полза на жалбоподателя, да не бъдат присъждани
разноски по делото както са изискани в жалбата, тъй като в адвокатското
пълномощно не е отбелязано, че е изплатено възнаграждението, ако съдът се
произнесе в полза на ОД на МВР – Плевен, моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Посочва още, че от представените по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че постановената присъда от Районен съд –
Никопол по НОХД № 185/2016 г. е потвърдена от Окръжен съд - Плевен и същата е
влязла в сила към момента на издаване на заповедта.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /заповедта е връчена на
жалбоподателя на 13.02.2017 г- л. 24, а жалбата срещу нея е депозирана преди
връчване на заповедта, като няма данни да е съобщена по друг начин на
жалбоподателя/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен
съд на гр. Плевен, ІV-ти състав, като провери законосъобразността на оспорвания
акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира
подадената жалба за неоснователна.
Няма
спор между страните по делото, че жалбоподателят е осъден с присъда №
29/03.10.2016г., постановена по н.о.х. дело № 185 по описа на Районен съд
Никопол на наказание - лишаване от свобода за срок от една година при общ режим
и глоба в полза на държавата в размер на 500 лева, като на основание чл. 58, а,
ал.1 от НК размерът на наказанието лишаване от свобода е намален на осем месеца
при първоначален общ режим. С
определение № 1 от 03.01.2017г. , постановено по същото дело е направено
тълкуване на присъдата, като посоченото в нея наказание - лишаване от свобода
да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит
тип следва да се чете при първоначален „строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип.“ Това определение не е било обжалвано от страните по делото.
Присъдата е била обжалвана и потвърдена с решение № 262/05.12.2016г.,
постановена по в.н.о.х.дело №876/2016г. на Окръжен съд – Плевен, като това
решение е окончателно. Всичко посочено се установи от приложените като
доказателство по делото - н.о.х. дело № 185 по описа на Районен съд Никопол и в.н.о.х.дело
№876/2016г. на Окръжен съд – Плевен.
Предмет
на делото е заповед за прилагане на ПАМ на основание чл. 75, т.3 от ЗБДС.
Нормата сочи, че не се разрешава напускане на страната на лица, осъдени на
лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите
по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс.
Компетентен
да издаде такава заповед съгласно чл.78 от ЗБДС е министъра на вътрешните
работи или от упълномощени от него длъжностни лица. Издател на заповедта,
предмет на делото, е Директорът на ОД на МВР – Плевен, който е упълномощен от
министъра на вътрешните работи да издава такива заповеди с заповед №
8121з-336/12.04.2016 г. /л.12 и13 от делото/. Следователно Директора на ОД на
МВР – Плевен е компетентен да издава заповеди по ЗБДС за прилагане на ПАМ по
чл. 75, т. 3 от същия.
Оспорената
заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и е мотивирана от
фактическа и правна страна. Като фактическо основание за издаване на заповедта
е посочено – писмено предложение № DР-573/2016
от 18.01.2017г. на Районна прокуратура – Плевен /л.8 от делото/, с което
ответникът е бил уведомен, че спрямо жалбоподателя следва да бъде взета ПАМ на
основание чл. 75, т.3 от ЗБДС, тъй като същият е осъден с влязла в сила присъда
на наказание лишаване от свобода по н.о.х. дело № 185/2016г. по описана
РС-Никопол. В посоченото предложение е посочено, че жалбоподателят вече е бил
преведен за изтърпяване на наложеното наказание в затвора Плевен. Посоченото съответства на изискването на
закона, посочено в чл. 78а от ЗБДС, а именно че: органът, издал акта, от който
произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка,
изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи
или отмени. Прокуратурата е компетентния орган, който следи за изпълнението на
наказанията, наложени по НК от съответния съд, поради това е компетентния
орган, който да сезира ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по ЗБДС.
Посоченото фактическо основание - влязла в сила присъда – лишаване от свобода
се потвърждава и от събраните други доказателства по делото - н.о.х. дело № 185
по описа на Районен съд Никопол и в.н.о.х.дело №876/2016г. на Окръжен съд –
Плевен.
Налице
е и правното основание за прилагане на конкретната ПАМ - ЗБДС в чл. 75, т. 3
предвижда именно мярката – да не се разрешава напускане на страната на лица,
осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен
в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс. Това е императивна правна
норма, при която административния орган действа при условията на обвързана
компетентност и щом е сезиран по реда на чл. 78а от ЗБДС с акт, от който се
установява фактическото основание за прилагане на съответния ПАМ е длъжен за
издаде заповед за прилагане на мярката.
Неоснователно
е възражението по жалбата, че заповедта е издадена при съществено процесуално
нарушение – неуведомяване на адресата за започналото административно
производство. Съгласно чл. 79, ал.2 от ЗБДС - при издаването на заповедите по
чл. 75, не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от
Административнопроцесуалния кодекс, следователно самият специален закон е
посочил, че тези процедурни разпоредби от общия закон не се изпълняват в
производство по издаване на заповед за прилагане на ПАМ. Това е така и поради
обстоятелството посочено по-горе, че административният орган в този случай
действа при условията на обвързана компетентност и уведомяването на лицето за
започването на производството /чл. 26 от АПК/, както и обсъждането на
възраженията и обясненията на страната /чл. 35 от АПК/ няма да промени крайния
резултат. Освен това законодателят е имал предвид, че прилагането на ПАМ има
основно превантивна и охранителна функция и своевременността при издаването на
тези заповеди е от особено значение. В случая важния интерес и цел на закона –
да се осигури своевременно и безпрепятствено изпълнение на наложеното наказание
по НК, лишаване от свобода, е с по-голям приоритет пред допълнителното
ограничаване на правата на лицето /да напуска пределите на страната/. Последното
се отнася и до възражението на жалбоподателя, че при издаването на заповедта са
нарушени правилата на чл. 28, чл. 29 и чл. 34
от АПК. Те са приложими основно в производства по издаване индивидуални
административни актове, който започват по искане на заинтересованата страна.
Относно спазването на чл. 28 от АПК, законодателят изрично е предвидил в ал. 3
на чл. 28, че неизпълнението на изискванията на ал. 1 и ал.2 не се отразяват на
действителността на административния акт, но предвижда административно
наказателна отговорност за длъжностните лица, който не са изпълнили
изискванията. Чл. 29 от АПК не е приложим тъй като се отнася до формата на
искането за откриване на административно производство и е приложим само ако в
специалния закон не е предвидено друго. В случая в специалния закон – ЗБДС е
предвидено как започна производството по издаване на заповед за прилагане на
ПАМ на основание чл. 75, т.3 от АПК и това е изпратеното по служебен път на
акта, който е фактическо основани за прилагане на мярката в настоящия случай
това е писмено предложение № DР-573/2016 от 18.01.2017г. на Районна прокуратура
– Плевен. Относно приложението на чл. 34 от АПК, то неговото приложение е
ограничено в производство по издаване на административен акт при условията на
обвързана компетентност и в конкретния случай съдът приема, че той не е
нарушен, тъй като цялата необходима информация и доказателства са събрани и
участието на адресата на заповедта в производството по издаване на акта не би
променило съдържанието на крайния акт.
Съдът
счита, че при издаване на заповедта е
спазен и принципа на пропорционалност, заложен в чл. 6 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че
конкретната ПАМ е ограничена във времето – само до изтърпяване на наложеното с
присъдата наказание – лишаване от свобода, както и че отмяната й се предизвиква
също служебно съгласно чл. 78а, ал.2 от ЗБДС. Ако в хода на действие на
наложената ПАМ същата застраши абсолютно право на жалбоподателя /правото на
живот/ или висше благо /възможността за по-добро лечение в чужбина/, може да
бъде поискано спиране на изпълнението на заповедта с цел защитаване на
абсолютно право на жалбоподателя или негов важен интерес. Не са ангажирани
доказателства, че прилагането на ПАМ към настоящия момент накърнява или
застрашава такова абсолютно право на жалбоподателя и поради тази причина не
може да се мисли, че взета мярка е непропорционална /несъразмерна/ на
преследваната от закона цел - да се осигури своевременно и безпрепятствено
изпълнение на наложеното наказание по НК, лишаване от свобода.
Налага
се извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от
закона, писмена форма. Съдържа фактически и правни основания за издаването си,
при постановяването й не са допуснати процесуални нарушение и е съобразена с
целта на закона, поради което е законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този
изход на делото, претенцията на присъждане на юрисконслутско възнаграждение в
полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена в размер от 100 /сто/
лева.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, ІV-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.Н. *** срещу Заповед № 316з-196/18.01.2017 г. на Директора на ОД
на МВР – Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.
75, т. 3 от Закона за българските лични документи – да не се разрешава на
лицето да напуска територията на страната до изтърпяване на наложеното му наказание.
ОСЪЖДА Л.Н.Н.
с ЕГН ********** *** да плати в полза на ОД на МВР – Плевен сумата от 100 /сто/
лава като разноски по административно дело № 113 по описа на съда за 2017 г.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: