Р Е Ш Е Н И Е

№ 220 / 06 Юни 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 106/ 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Д.Х.Д. *** срещу Решение № 2153-14-4/13.01.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърдения с него писмен отказ с Изх. № 4004-14-573#2/05.12.2016г. на Началника на Отдел „КПК” при ТП на НОИ – Плевен за заверка на осигурителна книжка с осигурителен стаж и доход за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. и периода 01.01.2016г. – 31.07.2016г., защото като самоосигуряващо се лице не е внесъл в пълен размер дължимите осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове.

Жалбоподателят оспорва решението и потвърдения с него изричен отказ и иска отмяната му като незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и целта на закона. Внесъл е задължителните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице съобразно чл. 9 ал.1 т.4, включително и тези по чл. 6 ал.9 КСО, а за времето след 01.01.2016г. до 31.07.2016г. авансово дължимите такива осигурителни вноски за подлежащите на задължително осигуряване случаи за инвалидност от общо заболяване, старост и смърт, съобразно разпоредбата на чл.4 ал.3 т.1 КСО. Отказът да се признаят тези периоди за осигурителен стаж за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт е незаконосъобразен, защото осигуряването за фонд „общо заболяване и майчинство” не е задължителен осигурителен риск за самоосигуряващите се лица, а е по избор на лицето съгласно чл.4 ал.4 от КСО. Сочи, че изпълнителният директор на НАП не е утвърждавал образец на декларация по чл. 4 ал.1 от Наредбата за осигуряването на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица за промяна на вида на осигуряването до 31 януари на всяка календарна година. Направеният от него избор да не се осигурява за този допълнителен осигурителен социален риск (общо заболяване и майчинство), считано от 01.01.2012г. изрично е деклариран с подадените декларации образец 1 за всяка от годините след тази дата, като изрично е посочено, че се осигурява единствено за задължителния осигурителен риск „инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт” с определения от КСО процент върху авансово избрания осигурителен доход, с посочен код 22, отнасящ се за самоосигуряващо се лице, избрало да се осигурява само за риска „инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт”. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за в.л. в размер на 200 лв.

Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Р. изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа съображенията, изложени в решението. Счита, че от доказателствата по делото и заключението на в.л. се установява, че жалбоподателят не е внесъл в пълен размер дължимите осигурителни вноски за всички осигурителни рискове, за които е декларирал, че ще се осигурява, което е основание да се откаже заверка на осигурителната книжка.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 18.01.2017г. Жалбата е подадена на 31.01.2017г. и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със Заявление Вх. № 4004-14-573/07.07.2016г. Д.Х.Д. като самоосигуряващо се лице поискал заверка на представените 3 бр. осигурителни книжки за периода от 01.01.2001г. -31.12.2003г.; 01.01.2004г. – 31.12.2009г.м 01.01.2010г. – 31.12.2015г.

На 30.08.2016г. получил заверените осигурителни книжки, с изключение на периода 2012г. – 2015г. вкл.

Постановен е писмен отказ изх. № 4004-14-573 #2/05.12.2016г. на Началника на отдел „КПК”, с който на осн. чл. 9 ал.1 т.4 от КСО се отказва заверка на осигурителната книжка за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. и за периода от 01.01.2016г. – 31.07.2016г., поради това, че не са били внесени в пълен размер дължимите осигурителни вноски – внесени са осигурителни вноски в размерите за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Аргументите са, че в качеството си на самоосигуряващо се лице Д.Д. е посочил, че считано от 01.09.2001г. се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест (към настоящия момент за общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт). До 31.12.2011г. е внесъл авансовите осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове и затова до тази дата му е зачетен осигурителен стаж и осигурителен доход по заверените осигурителни книжки. Съгласно чл.9 ал.1 т.4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски, включително вноските по чл.6 ал.9 КСО. Дължими от самоосигуряващите се лица са вноските, посочени по реда на чл.6 ал.7 от КСО (от 01.01.2016г.- ал.8) – авансови и по реда на ал.8 (от 01.01.2016г. - ал.9)-окончателни. А съгласно чл.1 ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. В случая Д.Д. не е подал такава декларация в ТД на НАП и не е променил вида на осигуряването от първоначално подадената декларация от 01.09.2001г. Съгласно чл.7 ал.5 (отм. от 01.07.2015г.) от Наредбата, приложим на осн. § 9 от ПЗР на Постановление № 45 /05.03.2015г. за осигурителни книжки, издадени преди 01.07.2015г. за периоди на осигуряване преди 01.01.2016г. , осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски. По същите съображения не е зачетен и осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2016г. – 31.07.2016г.

По преписката е приложена подадената от Д.Д. на 24.09.2001г. декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е посочил, че упражнява дейност като адвокат от 01.09.2001г. Впоследствие е подал и втора такава декларация по образец от 27.01.2005г. като поискал издаване на осигурителна книжка от РУСО – Плевен.

Приложено е и заявление по образец от 24.09.2001г. за вида на осигуряването на самоосигуряващо се лице, според което Д.Д. е заявил, че от 01.09.2001г. ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест.

Жалбоподателят е получил изричния отказ за заверка на осигурителната книжка на 07.12.2016г. В законния срок - на 15.12.2016г. го обжалвал пред Директора на ТП на НОИ – Плевен, който с Решение № 2153-14-4/13.01.2017г. по изложените по-горе съображения потвърдил разпореждането като правилно и отхвърлил като неоснователни възраженията и доводите на жалбоподателя. Изложил аргументи, че при неподаване на декларация за промяна на осигуряването, вноските са дължими в пълен размер за всички осигурени рискове, а подадените данни с декларация 1 в регистъра на осигурените лица не означават, че ТД на НАП и НОИ са уведомени за промяна в осигуряването – от осигурен „ за всички осигурителни рискове” на осигурен за „инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт” с промяната на съответния код.

От изслушаната съдебно-икономическа експертиза, материалите по преписката и справки за данните по осигуряването на лицето от НОИ и НАП се установява, че Д.Х.Д. е декларирал, че ще упражнява дейност като самоосигуряващо се лице – адвокат от 01.09.2001г. Със Заявление за вида на осигуряването на 24.09.2001г. заявил, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, считано от 01.09.2001г. За периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. няма данни за подадена декларация за промяна на вида осигуряване от самоосигуряващото се лице. За периода от 01.01.2012г. до 31.07.2016г. е внесъл осигурителни вноски върху авансов осигурителен доход 600 лв. и върху окончателен осигурителен доход за всяка от годините – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт – т.е. ДОО – 12%, внесени във фонд пенсии, НЗОК – 8%, ДЗПО – 5%. Последното е отразено с код 22 в информационната система на НАП, който се отнася за самоосигуряващи се лица, осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт, избрали да подават еднократно декларация от 01.01.2004г. В осигурителната книжка се вписват данните за внесените осигурителни вноски в проценти в съответната графа.

Изричният отказ и решението, с което е потвърден са издадени от съответния компетентен орган, в рамките на предоставената компетентност, в необходимата писмена форма, мотивирани с правните и фактически основания за взетото решение. В хода на административното производство са изследвани и изяснени всички факти и обстоятелства свързани с осигуряването на лицето, обсъдени са неговите възражения и доводи.

Но неправилно е приложен материалния закон, не е съобразена целта му.

Съгласно чл. 9 ал.1 т.4 от КСО в актуалната редакция за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6 ал.8 от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл.6 ал.8 осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – упражняващи свободна професия са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

А според ал.9 окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация.

Лицата по чл.4 ал.3 т.1 КСО са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и по свой избор могат да се осигуряват и за „общо заболяване и майчинство” съгласно изрично предвидената в чл.4 ал.4 КСО такава възможност за тази категория лица. Следователно осигуряването за фонд „общо заболяване и майчинство” за самоосигуряващите се лица не е задължително, а по техен избор. Жалбоподателят е внесъл дължимите задължителни осигурителни вноски за фонд „Пенсии” в съответния процент за целия процесен период.

Тази вноска е отразена в информационните системи на НАП и НОИ съобразно подадената еднократно декларация обр.1 „данни за осигуреното лице” с код 22, който се отнася за самоосигуряващи се, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, избрали да подават еднократно декларация. Действително жалбоподателят не е подал декларация за промяна на вида на осигуряването след 2001г. по образец съгласно чл.1 ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица до края на януари на съответната година. Но след като е внесъл само дължимите задължителни осигурителни вноски във фонд пенсии за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт и е уведомил за това приходната администрация с подаването на декларация 1 съгласно Наредба Н-8/ 29.12.2005г., това означава че лицето е изразило волята си, че не желае да се осигурява допълнително и за общо заболяване и майчинство, което е негово право на избор.

От последната редакция на чл. 9 ал.1 т.4 от КСО може да се извлече действителния смисъл, който законодателят влага в понятието „дължими осигурителни вноски” по отношение на самоосигуряващите се лица. В съответствие с целта на закона – смисълът на общественото осигуряване е лицата да ползват съответните осигурителни права само след като са били осигурени за съответните социални рискове. По отношение на самоосигуряващите се лица, те са задължително осигурени само за рисковете посочени в чл. 4 ал.3 т.1 КСО– за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а допълнително по свой избор могат да се осигуряват и съгласно чл.4 ал.4 КСО – за „общо заболяване и майчинство” и да ползват съответните права. Ако не са избрали да се осигуряват и за този риск, съответно няма да ползват и съответните права. Затова чл.9 ал.1 т.4 КСО съдържа препратка към чл. 6 ал.8 КСО, който от своя страна препраща към чл.4 ал.3 т.1 КСО, откъдето следва, че дължимите осигурителни вноски за заверка на осигурителната книжка на самоосигуряващите се лица са тези по чл. 4 ал.3 т.1 КСО т.е. задължителните осигурителни вноски за „инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт”, но не и тези по чл4 ал.4 от КСО – за общо заболяване и майчинство”, които са по избор на лицето.

Затова няма основание да се откаже заверка на осигурителната книжка за внесените осигурителни вноски, отразени в нея, след като вписванията съответстват на данните за осигуряването на лицето и внесените от него осигурителни вноски в задължителния размер съгласно чл. 4 ал.3 т.1 от КСО – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Заверката удостоверява само, че вписаните в осигурителната книжка вноски действително са внесени. Следователно дължимите задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 9 ал.1 т.4 КСО са били внесени. Обратното становище означава формалистично прилагане на закона, без да се държи сметка за смисъла на разпоредбата и целта на социалното осигуряване.

В заключение съдът счита, че решението на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърдения с него изричен отказ за заверка на осигурителната книжка на жалбоподателя е незаконосъобразно и следва да се отмени. Административната преписка следва да се върне на административния орган за заверка на осигурителната книжка на жалбоподателя, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за в.л. в размер на 200 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-4/13.01.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърдения с него писмен отказ с Изх. № 4004-14-573#2/05.12.2016г. на Началника на Отдел „КПК” при ТП на НОИ – Плевен за заверка на осигурителната книжка на Д.Х.Д. *** с осигурителен стаж и доход за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. и периода 01.01.2016г. – 31.07.2016г.

ВРЪЩА административната преписка на Началника на Отдел „КПК” при ТП на НОИ – Плевен за заверка на осигурителната книжка на Д.Х.Д. *** с осигурителен стаж и доход за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. и периода 01.01.2016г. – 31.07.2016г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Плевен да заплати на Д.Х.Д. *** направените разноски за в.л. в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :