РЕШЕНИЕ

№ 130

град Плевен, 7 Април 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 104/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Плевен, представлявана от ВПД директор С. М. А., срещу решение № 122/09.12.2016 г. на Районен съд гр. Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 342/2016 г. с доводи, че мотивите за това решение не са ясно и конкретно изложени за всяка точка от наказателното постановление. Като неразбираем се посочва анализът, направен в изложението на Районен съд гр. Червен бряг за коя от всичките части се отнася. Посочва се, че в цитираното по-горе решение не става по категоричен начин ясно, коя от всичките части на наказателното постановление, с наложено наказание имуществена санкция от 10 000, не 80 000лв. се отменя. Поддържат доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свеждащи се до това, че съдът е извел необосновани изводи и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при оценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и е подходил едностранно при установяване на фактите по делото. Излагат се доводи, че в административно-наказателното производство пълно и достоверно са описани нарушенията, които са извършени и е посочен субекта, който ги е извършил, подкрепено с документи и показания на актосъставителя и свидетеля при констатиране на нарушенията, както и че са спазени всички законови процедури и срокове и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на извършилия административните нарушения. Счита, че не са налице основания случаят да бъде приета като „маловажен” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност не е признак на административно-наказателна отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, за да може да се прави преценка на нейната степен, респективно-да се коментира евентуална маловажност на случая. Посочва, че с всяко от описаните в НП деяния се нарушава реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност от търговци. Навежда доводи, че да се приеме противното не само, че не съответства на духа на Закона, а и означава да се приеме за маловажен фактът, че при пожар изправните пожарогасители са от съществено значение за запазването на живота и здравето на хората и имуществото им. Сочи, че размерът на определената имуществена санкция е минимален и изрично определен в ЗМВР и заради това е невъзможно да бъде предлаган за коментар. Твърди, че в решението си, първоинстанционният съд не представя конкретни мотиви за отмяната и на осемте точки на наказателното постановление, като го намира за непълно и изключително едностранно насочено в полза на извършилия нарушенията. Моли за неговото преразглеждане и даване на законосъобразно решение по случая.

В съдебно заседание касаторът - Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Плевен, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Ет „К. – К.К.”***, редовно призован, се представлява от адвокат Ц. А. от АК-Плевен, който счита, че решение № 122/09.12.2016 г., постановено по нахд № 342/2016 г. на Районен съд – Червен бряг е правилно и законосъобразно. Посочва, че доверителят му има издадено разрешение № 1/14.01.2013 г. от Областно управление „ПБЗН” на МВР - Плевен за осъществяване на дейност, а именно – сервизно обслужване на носими и возими пожарогасители и документите му са валидни към момента на проверката. Сочи, че на всеки пожарогасител се залепва стикер за информация и там има изписано и името на проверяващия. Твърди, че не е вярно записаното в НП, че липсва информация за лицето, извършило дейността, като относно стикера за хидростатично изпитване, е приложен договор, сключен с фирма от София, която извършва тази дейност, като е представен и дневник, който според проверяващите бил непрошнурован. Посочва, че сега на пазара има вече такива дневници, които са фабрично номерирани и следователно няма как да се откъсват листи. Относно липсването на устройства за сушене на хартия и патрони, твърди, че това е тока, но от договора е видно, че фирмата от София извършва това. Излага доводи, че всички тези обстоятелства водят до извод, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 10/29.07.2016 г. на директора на директора на РДПБЗН- Плевен, комисар Е. И. М., с което на ЕТ „К. – К. К. с представляващ К.Й. К., на основание чл.261, ал.2 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложена имуществена санкция в размер общо на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за нарушение на чл.129, ал.3 от ЗМВР – извършване на сервизна дейност бед за име издадено разрешително; т.2:  е установено извършване на нарушение по чл. 31, ал.4 от Наредба №8121з – 531 от 09.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях (Наредбата) – закрепване на стикер при извършено хидростатично изпитване и презареждане на прахов пожарогасител, който не съдържа информация за име, фамилия и подпис на лицето , извършило дейността.; по т. 3 е установено извършване на нарушение на чл. 31, ал. 3 от Наредбата във връзка с приложение В.4.2. от БДС ISO1602-2. – не е поставен отделен етикет за преминато хидростатично изпитване на прахов пожарогасител; по т. 4 е установено извършване на нарушение на чл. приложение № 8 към чл. 31,ал. 4 от наредбата –отразяване на данни за извършено сервизно обслужване на противопожарни уреди в дневник, който не отговаря на изискванията; по т. 5 е установено извършване на нарушение на забележка № 1 към приложение № 8 към чл. 31, ал. 4 от Наредбата –отразяване на данни в дневник, който не е прошнурован и подпечатан; по т. 6 е установено нарушение на приложение № 9 към чл. 31, ал. 5 от Наредбата – изготвя протокол, в който липсва изискуемото съдържание съгласно нормативните изисквания; по т. 7 е установено нарушение на чл. 14 от Наредбата – не разполага с технически средства и оборудване, изискуеми за осъществяване на дейността и по т. 8 е установено извършване на нарушение по чл. 31, ал. 6 от Наредбата – не може да се удостовери съответствие на извършено презареждане на прахов пожарогасител.

Първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление като е приел, че е допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН И НП, тъй като не е посочена дата на извършване на нарушенията и на следващо място е приел, че административно-наказващият орган е следвало да приложи хипотезата на маловажен случай по см. на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира, че решението е неправилно, тъй като приетото от съда, че липсват дати на извършване на нарушението не е налице. Административно-наказващият орган е посочил по всяка една от осемте точки в НП датата на извършване на нарушението , а именно по т. 1 е прието ,че нарушението е извършено на 30.05.2016 година, а е установено на 13.07.2016 година при извършената проверка; по т. 2 е прието, че нарушението е извършено на 25.04.2016 година, а е установено при проверката на 13.07.2016г.; по т. 3 е прието, че нарушението е извършено на 25.04.2016 година, по т. 4 е прието, че лицето към датата на установяване на нарушението 13.07.2016 година не отразява данни по законоустановения ред, като същото е установено и за нарушението по т. 5; по т. 6 нарушението е извършено със съставяне на протокол №06/16; по т. 7 нарушението е извършено и установено нарушението на 13.07.2016 година, към която дата не са налице необходимите по закон технически средства, а нарушението по т. 8 е посочено, че е извършено на 25.04.2016 година. В случая са посочени дати на извършване на установените нарушения, но съдът счита, че не са налице изложени мотиви от съда относно извършване на установените нарушения. В съдебния акт е посочено „ че съдът действително констатира нарушение на чл. 22, ал. 5 от Наредбата № 8121з -647 от 01.10.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите „, като с това лаконично се изчерпват мотивите на съда, като в случая нито в АУАН , нито в НП не се посочва извършване на нарушение по чл. 22, ал. 5 от Наредба№ 8121з -647 от 01.10.2014 година , а всички нарушения са свързани с нарушение освен на ЗМВР и на Наредба №8121з – 531 от 09.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях. В случая съдът въобще не о обсъдил относимия нормативен акт и въобще не е изложил мотиви по същия. Липсата на мотиви прави невъзможна преценката на касационната инстанция относно правилното прилагане на закона и следва решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 122/09.12.2016 г., постановено по а.н.д. № 342/2016 г. на Районен съд - гр. Червен бряг.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.