Р E Ш Е Н И Е

№ 193

гр.Плевен, 15 Май 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 100 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 742 от 14.10.2016 г., постановено по нахд № 1798/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №1070375 от 04.05.2015 г., издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2 т.3 от Закон за движение по пътищата, на В.Н.В. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП затова, че на 04.05.2015 г. в 19,45 часа в Е83, км.89.2, околовръстен път – Плевен с МПС Опел Вектра с регистрационен номер М***ВС, при разрешена скорост 90 км/час с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C е установена скорост 112 км/час – скоростта е превишена с 22 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.Н.В., която счита същото за неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че районният съд не е изследвал напълно обстоятелствата по делото. Не е изследван въпросът за компетентността на служителите от сектор „ПП“ отдел „ОП“ при ОД на МВР – Плевен, които въвеждат електронните фишове в „Системата за управление на фишове и плащания по тях“, както и дали е спазено изискването на чл.51, ал.1 от ЗАНН, като РС не е посочил каква е тази им дейност според правните й последици. Твърди също, че е отправила молба към РС да изследва кои лица упражняват правомощията по издаване на обжалвания от нея електронен фиш и чии са тези правомощия, но съдът не се е съобразил с това нейно искане, с което е ограничил правото й на защита и на справедлив съдебен процес. Навежда доводи, че съдът не е изложил мотиви по част от нейните възражения – чии са правомощията за налагане на наказание с ЕФ и кой ги упражнява. Посочва, че неправилно РС сочи в решението си, че според жалбата й редът за налагане на глоба с ЕФ е неприложим в нейния случай, което не отговаря на истината, доколкото в жалбата пред РС се сочи, че ЕФ е незаконосъобразен, а не че е неприложим. Насочва към оплакванията в жалбата пред РС, като твърди, че РС не е отговорил на нейните твърдения, и специално на тези, че не е ясно кое длъжностно лице го е издало, има ли същото право да налага наказание, кой следва да носи дисциплинарна отговорност при причиняване на вреди от незаконосъобразен ЕФ. Поради липсата на мотиви от страна на РС по изложените от нея съображения счита, че се ограничава правото й на защита, като е налице отказ от правосъдие, ограничено е правото й на справедлив съдебен процес. В заключение моли съда да отмени решението и електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В представена писмена молба претендира да се уважи касационната жалба на посочените в нея основания, като се отмени съдебното решение и ЕФ.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не изпраща представител. В писмено становище моли решението на РС да бъде оставено в сила. Сочи, че съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП, „ЕФ е електронно изявление … създадено чрез административно информационна система…“, поради което са неоснователни възраженията относно липса на правомощие за властническо волеизявление.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед на събраните доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че от обжалвания електронен фиш за налагане на глоба е видно, че на 04.05.2015 г. в 19:45 часа на Е83км 89.2 околовръстен път Плевен с МПС “ОПЕЛ ВЕКТРА“ с рег.№ М*** ВС е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №00209D32F66С – разрешена скорост 90 км/ч, установена скорост 112 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Собственик, на когото е регистрирано МПС е В.Н.В..

Горните обстоятелства съдът установил от приложения към преписка идентификатор на снимка №00209D32F66С от 04.05.2015 г. в 19:45 часа, списък за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство “MULTA RADAR” №00209D32F66С – 30.04.2015 г. – 04.05.2015 г., рег.№316р-28084/25.10.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888, заверено копие на протокол за проверка №154-ИСИ/19.03.2015 г., Заповед №Із-305/04.02.2011 г. относно утвърждаване образец на ел.фиш, Заповед рег.№2095/29.07.2015 г. относно изменение на Заповед №520/18.02.2011 г. за определяне на служителите от сектор “ПП” отдел “ОП” при ОД на МВР-Плевен, които да въвеждат ел.фишовете в “Системата за управление на фишове и плащания по тях”. От приобщения по делото протокол от проверка №154-ИСИ/19.03.2015 г. на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, идент. №593-072/71-307, тип “MultaRadar SD580”, № от ДР 4888 МАС №00209D32F66C на Български институт по метрология, съдът по безспорен и категоричен начин установил, че използваното техническо средство за измерване на скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил към датата на извършване на засичането на скоростта 04.05.2015 г. е било технически изправно. Позовал се на разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, според която изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно- наказателния процес. Направил извод, че идентификатор на снимка №00209D32F66С - № 824 от 04.05.2015 г. представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

При така приетото за установено от фактическа страна РС е установил, че законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с действията си В. е извършила нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според РС посочването на номера на пътя, на който е извършено нарушението е важен белег на извършеното нарушение с оглед различната скорост, която следва да избере водачът при движение в и извън населено място и установяване на действителното превишение на скоростта с цел прилагане на точната санкционна норма. На това основание съдът приел, че законосъобразно и обосновано административно- наказващият орган е наложил на В. с електронен фиш серия К №1070375 административно наказание глоба. Изложил мотиви, че електронният фиш представлява единство от акта, обективиращ наложеното наказание, и доказателството за извършеното нарушение, представляващо приложение към преписката – видеоклип. По същество електронният фиш заменя наказателното постановление в хода на особеното производство по чл.189 от ЗДвП. Съдът направил извод, че обжалваният електронен фиш правилно е издаден на собственика, на който е регистрирано в АИС - КАТ моторното превозно средство съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП , съставен е на основание снимков материал за заснето нарушение на ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD580”, като установката се намира на път Е 83 км.89.2 околовръстен път гр.Плевен. Същата е оборудвана с камера, която заснема МПС, което се движи с превишена скорост.

Съдът направил извод още, че е налице правилна материална квалификация на деянието. В случая е налице ограничение за скоростта, което попада в предметния обхват на чл.21, ал.1 от ЗДвП. За служебно известно приел, че пътния участък, в който е засечена превишената скорост и поставена стационарната радарна установка е в зоната на действие на пътен знак Т17 „радар” в двете посоки, като се позовал в тази насока и на приобщеното удостоверение изх. № 160/22.01.2015 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ – Плевен, за монтирана на път І-3 /Е-83/ Плевен, км 89+200 стационарна система за видеоконтрол на нарушенията MultaRadar SD580”, № от ДР 4888 МАС №00209D32F66C.

Районен съд приел, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство липсват допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити, нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, който е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Направил извод за безспорност на факта, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на заснемането му, е била 112 км/ч при разрешена такава в извън населено място 90 км/ч., тъй като е фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване и е със срок на валидност на одобряване на типа до 08.12.2020 г.

На тези основания РС е потвърдил ЕФ.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност и съставомерност на вмененото на В. деяние. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания касационната инстанция преценява като неоснователни

Твърдението, че районният съд не е изследвал напълно обстоятелствата по делото е неоснователно. Въпросът за компетентността на служителите от сектор „ПП“ отдел „ОП“ при ОД на МВР – Плевен, които въвеждат електронните фишове в „Системата за управление на фишове и плащания по тях“, не е предмет и не може да е предмет на доказване по делото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. , „легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича извод, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.“ Следователно не е необходимо при проверка законосъобразността на ЕФ да се изследва въпросът дали издаващият го е заинтересовано лице по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗАНН, доколкото ЕФ не е НП, а е своеобразен властнически акт, създаден от административно-информационна система, както е посочено и в ТР на ВАС. Длъжностните лица, които имат достъп до данните на автоматизираните технически средства, обработват ги и въвеждат издадените ЕФ в автоматизираната информационна система по наложените глоби и извършените плащания /съгласно приложената по делото заповед/, не са издатели на ЕФ, доколкото електронните фишове нямат за издател конкретно физическо лице. Дейността на съответните длъжностни лица не е властническа, а техническа, поради което същата няма правни последици за наказаните с ЕФ физически лица – нарушители. С оглед на изложеното не е било ограничено правото на защита на привлеченото лице и правото му на справедлив съдебен процес с неизследването от РС на факта кои лица са упражнили правомощия по издаване на обжалвания електронен фиш, доколкото такива лица няма. ЗДвП не предвижда определени длъжностни лица да имат правомощия за налагане на наказание с ЕФ, доколкото същият не е волеизявление на такива лица. РС е посочил в своето решение, че твърдението на В., че не е приложима процедурата за налагане на наказание с ЕФ, е неоснователно. Това твърдение е с оглед заявеното в жалбата пред РС, че „Областната дирекция на МВР не разполага с правомощие по налагането на наказанието глоба без значение на правното средство, което се използва за тази цел. Издаването на ЕФ също отсъства от правомощията и от функциите на ОД на МВР…“. Както правилно е установил РС, налице е хипотезата на чл.189, ал.4, изр. първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“ Също правилно е отчел, че така определеното наказание е в съответствие със санкционната норма на чл.182 от ЗДвП. С оглед на изложеното РС не е бил длъжен да отговаря на въпроса на В., кое длъжностно лице ще носи дисциплинарна отговорност при издаден незаконосъобразен ЕФ, доколкото само физически лица, но не и технически системи могат да носят дисциплинарна отговорност. Нещо повече – въпросът за евентуална дисциплинарна отговорност, е извън предмета на делото, поради което РС не следва да се занимава с него. Такъв въпрос може да се изследва само в рамките на дисциплинарно- наказателно производство, каквото не е производството по оспорване на ЕФ.

С оглед на изложеното, решението на РС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 742 от 14.10.2016 г., постановено по нахд № 1798/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.