РЕШЕНИЕ
№ 119
град Плевен, 28 Март 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди и седемнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 99/2017 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Т.Ш. чрез адв. Г.Г.
***, срещу решение № 931/12.12.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2601/2016 г.
по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че при постановяване на решението
си, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага доводи, че с оглед осигуряване прилагането на
принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата,
при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, към момента на
връчване на АУАН, контролният орган е следвало да назначи с нарочен акт
преводач на родния език или на друг език, разбираем за нарушителя. Посочва, че
лицето, на което е представено и връчено копие от АУАН е германски гражданин,
невладеещ български език-езикът на който се води производството. Твърди, че
съгласно чл. 1 от ЗАНН, на нарушителя е гарантирано правото на защита,
изразяващо се в правото на същия да разбере за извършването на кое действие или
бездействие е санкциониран, и когато в частност се касае за чужд гражданин,
следва още в началото на административно-наказателния процес, същият да ползва
преводач. Излага доводи, че упражняването на субективно процесуално право за
запознаване с акта е съществен елемент от правото на защита и в тази връзка,
препятстването му е от категорията на визираните в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Счита, че обективно препятствие за упражняване на правото и то несъвместимо с
изискването на чл. 21, ал. 2 от НК, е непознаването на езика на
административно-наказателното производство. Сочи, че дори и да не се възприеме
тезата за обхвата на препращането по чл. 84 от ЗАНН, то при насрещна теза за
липсата на уредба в ЗАНН относно задължителното участие на преводач, очевидно
се касае за празнота в правото, чието преодоляване се осъществява по реда на
чл. 46, ал. 2, изречение първо от Закона за нормативните актове, по
аналогия на закона с прилагането на чл.
21 от НПК. Навежда доводи, че макар и да не е изрично уредено в ЗАНН,
изискването за назначаване на преводач на нарушителя, невладеещ езика, на който
се води производството-български, е абсолютно и неизпълнението му се приравнява
на съществено процесуално нарушение, тъй като всякога води до съществено ограничаване
правото на защита на нарушителя по повдигнатото му „административно обвинение”.
Посочва, че по силата на чл. 55, ал. 2 от НПК обвиняем, който не владее
български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство
на разбираем за него език, както и че на обвиняемия се предоставя писмен превод
на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за
вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената
присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната
инстанция. Счита, че нарушаването на правото на превод рефлектира върху правото
на защита, тъй като на практика лицето не би могло да разбере в какво се състои
„административното обвинение”, за да организира адекватно своята защита, а
ограничаването на правото на защита всякога се квалифицира като съществено
процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процеса по реализиране
отговорността на нарушителя. Посочва, че ползването на случайно лице, което да
превежда вербално, не е изпълва изискването да бъде назначен преводач от
административно-наказващия орган, както и че освен АУАН, задължително с превод
е следвало да бъде придружено и самото наказателно постановление, тъй като
именно с последното се ангажира административно-наказателната отговорност на
наказаното лице, като такива действия нито се твърди, че са извършвани, нито се
установяват от събраните по делото доказателства. Излага доводи, че допуснатото
процесуално нарушение не е от категорията нарушения, които могат да се
преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае за
нередовност на самия акт, поради което и не би могло да се санира в последващ
стадий на производството, а съставлява формална предпоставка за отмяна на
оспореното наказателно постановление. Твърди, че безспорно нарушителят Т.Ш.
няма постоянен адрес в Република България, като в такива случаи с оглед
ускоряване на процедурата по издаване на наказателното постановление,
законодателят в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН предвижда съставеният акт да се
предостави незабавно на наказващия орган. Посочва, че в разглеждания казус,
актът е съставен на 16.10.2016 г. и наказателното постановление е издадено на
същия ден, поради което следва да се приеме,ч е същото е издадено при условията
на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН. Твърди, че в настоящия случай, няма данни при
съставяне на АУАН наказаният да е дал обяснения или да е направил възражения
незабавно, респективно да сочи, че няма такива, нито има отбелязване в акта,
удостоверяващ отказ на нарушителя да направи такива. Счита, че при липса на
подобни данни, не може да се приеме, че 3 дневният срок по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, какъвто срок де факто е указан в съставения акт, се игнорира от ал. 4 на
нормата, като това становище може да се възприеме само при наличие на
определените за това предпоставки. Посочва, че в конкретния случай, видно от
АУАН съставен на Т. Ш., като нарушение са посочени разпоредбите на чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДП, като нормите в тях имат бланкетен характер и затова при
ангажиране на административно-наказателната отговорност, позоваването
единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната е
неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушена законова
разпоредба и води до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Излага доводи,
че в издаденото наказателно постановление не е изпълнено изискването на чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН за точно посочване на нарушените законни разпоредби. Сочи, че като нарушена е
визирана нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предложение първо от ЗДвП, която е
бланкетна и е следвало да бъде обвързана със съответната разпоредба на Наредба
№ 11 на МРРБ. Посочва, че в издаденото и обжалваното наказателно постановление,
не е посочено от коя конкретна разпоредба от съответния подзаконов нормативен акт
е нарушена, то за нарушителя остава неясно за какво нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Навежда доводи, че непълното
описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено
нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му, и неточното
посочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към
формата и съдържанието на наказателното постановление и предвид това, че същите
са императивни-обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Счита, че между АУАН и в последствие издаденото
наказателно постановление, трябва да е налице единство между словесното и
цифровото описание, което в настоящия случай не е така. Моли, съдът да отмени
решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание касаторът – Т.Ш. чрез адв. Г.Г.
***, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР-Плевен, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт Н. П., която счита подадената касационна жалба за неоснователна.
Моли да бъде отхвърлена и да бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд. Подробни доводи излага в
писмения отговор. Моли при постановяването на решение, да се вземе предвид
решение № 84 по к.а.д.№ 44/2017 г. на Административен съд Плевен поради
сходството на казуса, както и решение на ЕСПЧ по делото „Курдов и Иванов срещу
България“ - № 16137 от
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по
делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и следва да
бъде уважена.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 16-0256-000338 от
16.10.2016 г. на Началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Долна Митрополия, е
наложено на Т.Ш., притежаващ лична карта № ***, за това, че на 16.10.2016 г., около 10.55 часа
в община Долна Митрополия, на път Трети клас № 118, между Долна Митрополия и с.
Победа, управлява зърнокомбайн CLAAS LEXION-770 С
РЕГ. № MU FG-715 като изхвърля или оставя на пътя предмети
или вещества застрашаващи другите участници, управлява ППС предназначен за
превоз на товари, състав от ППС С2 и повече оси с технически допустима маса 12
или повече тона, по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, движи се с ППС с размери,
маса и ли натоварване на ос, надвишаващи нормите, както и с товар представляващ
опасност за движението-нарушения на чл. 5, ал. 1, т.2 от ЗДвП, чл. 139, ал. 5
от ЗДвП и
чл. 139, ал. 1, т. 2 от същия и на
основание чл. 179, ар. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева,
на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП-глоба в размер на 3000 лева и на основание чл. 177, ал. 3, предложение
първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева.
Настоящата инстанция намира, че решението
е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона.
Неоснователни са възраженията на касатора
за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, тъй като са
посочени нарушените норми само бланкетно – посочена е нарушена чл. 139, ал. 1,
т. 2 от ЗДП. В случая правилно е индивидуализирано извършеното нарушение , тъй
като в обстоятелствената част на НП е посочена каква е измерената обща ширина
на превозното средство – 3,55 м , а разрешената е 2,55 м и няма разрешение за движение по пътищата и
правилно е посочената нарушената норма.
Неоснователно е и възражението на
касатора, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като е немски
гражданин, а не е осигурен преводач при издаване на АУАН и НП и същите са
издадени при съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно е, че нарушителят е немски гражданин
и не разбира български език. Правото на безплатен превод на разбираем за
обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6,
§ 3, б.
"е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с
нормата на чл. 21, ал. 2
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило,
че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си
или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3
от НПК, съгласно която обвиняемият
има право да му се предостави писмен превод на постановлението за
привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за
неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на
въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото
производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за
предмет извършване на престъпление, настоящият състав споделя единствено извода
на решаващия съд, че в Закона за административните нарушения
и наказания, който регламентира производството по установяване и
санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното
санкционирано с оспореното пред ПРС НП, не се предвижда задължително участие на
преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на
нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от
ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по
обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е
и нормата на чл. 55, ал.3
от НПК с която в българското законодателство е транспонирана директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г.,
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
Настоящата
инстанция намира, че при установяване на
нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите
граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице,
следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване
на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на
АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено
процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава
единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ
и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на словенския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираните в
наказателното постановление нарушения, поведението на властите, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от
наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи
извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС
приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни
нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и
че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по
делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и
че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем
за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес
и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и
факта, че в две директиви, а именно Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация
важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за
нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ
на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен
процес.
В конкретния случай, с оглед събраните по
делото доказателства може да се направи извода, че касаторът, макар и немски
гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен
акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод затова
настоящата касационна инстанция прави, като взе предвид показанията на
разпитаните свидетели П. А. и П. Д., които категорично и без колебание
съобщават, че наказаното лице е било
съпровождано от представител на работодателя, който е заявил пред контролните
органи, че комбайните са с немска регистрация и водачите са чужденци.
Контролните органи обяснили на съпровождащото лице, че ще бъдат съставени
актове, че водачът е изкарал кал на пътя, че няма валиден винетен стикер и че
управлява ППС над допустимата ширина без
разрешение на стопанина на пътя и това съпровождащо лице е обяснило на наказаното лице и на други
водачи на комбайни, които също са били наказани, за съставянето на акт за тези
нарушения. Полицейските органи съобщават пред съда, че лицето, съпровождало
комбайните, е говорил с наказаните лица
на английски език, обяснявал им всичко по документите. В същия смисъл са и
приложените на л.11 и л.12 от делото писмени сведения, дадени от контролните
органи, неоспорени и необорени от страните. В тази връзка неоснователно е
твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че като не е назначил
преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя. Нарушенията, които е извършил водачът, са му били съвсем
ясни още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като
са му били разяснени на разбираем за него език.
На
второ място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на
интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото
НП в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН. Следователно, дори да
се приеме липса на надлежен превод на двата санкционни акта, това не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на
защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН
вр. с чл. 314, ал.1 НПК
в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло
законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо
от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на
съдебното производство наказаното лице е
могло да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение
и в защита на своите права, което не е било сторено. Освен това, настоящото
производство не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка
следва да се има предвид и чл. 1, §3 от
ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20
октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с
компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай,
настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред
този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви съдебно
заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска
назначаване на преводач, който да извърши превод на НП, което не е сторил,
респективно - да упълномощи адвокат, който надлежно да защитава интересите му,
последното от което е сторил.
С оглед горепосоченото намира, че в рамките на
проведеното административно-наказателно производство е бил осигурен надлежен
превод на съставения акт за нарушение по начин, че наказаното лице е разбрало
какви административно-наказателни обвинения му се вменяват и на второ място-на
това основание , че не е допуснато
съществено нарушение на правото му на защита. Вменените нарушения на
чл.5, ал.1, т.2 и чл.139, ал.5 от ЗДвП са съставомерни и доказани от събраните
по делото доказателства и за тях
законосъобразно са определени санкции в абсолютен размер.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от
АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 931/12.12.2016 г., постановено по н.а.х.д.
№ 2601/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.