РЕШЕНИЕ № 141

гр. Плевен, 10.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 97 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Тих труд” ЕООД чрез адвокат Г.Г. ***, срещу решение № 1006/29.12.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2530/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0000434/25.08.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено на „Тих труд” ЕООД, ЕИК 14036705, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Винпром” № 14 с управител Д. Ц. К., имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение. Касаторът счита за неправилни мотивите на съда относно това, че същият не е кредитирал показанията на тримата свидетели, доведени от негова страна – А. Т. М., М.М. Д.и Р. И. В. като е приел, че те не са очевидци на извършеното нарушение. Счита, че показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани в пълна степен, тъй като същите са депозирани под страх от наказателна отговорност и не са противоречиви, чрез тях безспорно се установява, че в предприятието от дълги години съществуват места за отдих и почивка на работещите и до съставяне на предписанията и акта се е стигнало поради неразбиране на изискванията, както управителя на дружеството, така и свидетелят Р. В. са приели, че мястото за отдих е следвало да се обособи до шивашкия цех и именно по тази причина при извършените проверки на 11.05.2016 г. и на 05.07.2016 г. на проверяващите не са показани обособените места за отдих, които на практика са съществували. Счита, че наказващия орган при постановяване на атакувания акт не е изпълнил задължението си визирано в чл. 28 от ЗАНН, като не е обсъдил в НП дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Предвид това счита, че по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Счита, че по делото безспорно е установено, че работниците имат кътчета, в които почиват, има и помещение оборудвано с маса, телевизор, легло в т.ч. и така наречената „стая за жената”. Посочва, че „Тих труд” ЕООД е с изключително социална насоченост – в това дружество работят единствено хора с увреждания и налагането на имуществена санкция в размер на 1500 лева, макар и в най-ниския предвиден размер ще се окаже непосилна за изплащане. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат Г.Г. с пълномощно от първата инстанция. Поддържа касационната жалба и подробно изложените аргументи в нея. Счита, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано. Моли да бъде уважена жалбата и да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, редовно призован, се представлява от Р. И.. Моли да бъде оставена касационна жалба без уважение. Счита, че същата е неоснователна . Счита, че първоинстанционният съд е постановил решение изцяло съобразено с материалния и процесуалния закон и със събраните по делото доказателства. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че не е изпълнил предписание, дадено с протокол за извършена проверка с изх. № ПР1618229/11.05.2016г. на ДИТ – Плевен, а именно: „работодателят да осигури за работещите в шивашки цех, помещение за почивка“ В срок до 30.06.2016г. , на 05.07.2016г. е констатирано неизпълнение на даденото предписание.

Решаващият съд е събрал писмени и гласни доказателства, обсъдил е същите и е приел, че нарушението е доказано и законосъобразно е издаденото НП, поради което е потвърдил същото.

Основното възражение по касационната жалба е, че неправилно е установена фактическата обстановка и съдът необосновано не е кредитирал с доверие показанията на свидетелите М., Д. и В., които са непротиворечиви и установяват, че предписанието е изпълнено.

Възражението е неоснователно. Съдът е изложил мотиви, защо не приема за достоверни тези показания. Това са служители на санкционирания търговец и може да се приема, че са в житейска, трудова и финансова зависимост от него и това правилно е отчетено от решаващия съд. Дори да се приема, че посочената зависимост не е оказала влияние върху показанията на посочените свидетели, то техните показания, въпреки това не установяват, че предписанието е изпълнено. Показанията не установяват работодателят да е осигурил помещение за почивка и да е променил нещо след издаване на предписанието. Показанията на посочените служители по-скоро водят на извод, че самите служители са приспособили маси и столове на различни места, където могат да почиват, но това не е направено от работодателя. Тези места са били налични и при извършване на проверката, те са отчетени като неотговарящи на изискванията и именно поради това е дадено предписанието. Този извод следва при съпоставка на двете групи гласни доказателства, тези на актосъставителя и свидетеля по акта и тези на работниците и служителите при санкционирания търговец. Освен сравнение между всичко установено посредством гласни доказателства, трябва да се направи сравнение и към установеното посредством писмени доказателства. Изводът, че показанията на свидетелите на жалбоподателя са услужливи и по-скоро представляват защитна теза се потвърждава и от дадените писмени обяснения от управителя на санкционираното дружество /л. 12 от н.а.х. делото/, където е налице признание, че предписанието по т. 4, 5 и 7 от протокола за извършена проверка не са изпълнени, като е изложена и причина за това - отсъствие на длъжностното лице, на което е възложено изпълнението на предписанията, поради тежко заболяване на неговия баща, който в последствие е и починал. Налице е признание от управителя на санкционираното дружество, че предписанието не е изпълнено, едва по-късно при съдебното следствие пред РС-Плевен се ангажират посочените гласни доказателства, който не установят, че предписанието е изпълнено, а напротив, установят че нищо не се променило след проверката и кътовете за почивка са само тези, които самите работници са си приспособили за почивка.

С оглед посоченото, решението на РС-Плевен е правилно. Съдът точно е установил фактическата обстановка и правилно е издирил и приложел материалния закон.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1006/29.12.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2530 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.