№
147
гр.Плевен,
11.04.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, VІ-ти състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи
март две хиляди и седемнадесета година,
в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдията административно дело №93 по описа на Административен съд – Плевен за
2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от С.Т. ***, против отказ на административния ръководител на
Върховна касационна прокуратура София да
му предостави достъп до обществена информация, поискана със заявление от
19.12.2016 год.
В изпълнение на
съдебно определение жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса за
образуване на делото ; подписал е подадената жалба против оспореното решение и
е уточнил , че обжалва същото във всички негови „липсващи части и отговори
спрямо моите в заявлението” с изключение на частта от решението, с което е
предоставен достъп до поисканата информация със заявлението на Т. по т.14.
Предвид, че не е
сезиран с жалба против постановеното решение, с което е предоставен достъп до
поисканата информация със заявлението на Т. по т.14, в тази част съдът не дължи
произнасяне.
С Определение
№163/16.02.2017 год. по настоящото дело
съдът е оставил без разглеждане жалбата на
С.Т. *** против Решение №3892/28.12.2016
год. на заместник-главния прокурор при ВКП, в частта, с която е отказан достъп
до информация по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.10, т.11 и т.12 от заявление с
вх.№3892/21.12.2016 год. и е прекратил производството по административно дело
№93 по описа на Административен съд –Плевен за 2017 год. в тази част.
Настоящият
състав на съда е приел за разглеждане и произнасяне частта от жалбата против
Решение №3892/28.12.2016 год. на заместник-главния прокурор при ВКП, с която е
отказан достъп до информация по т.6, т.7, т.9, т.13 и т.15 от
заявление с вх.№3892/21.12.2016 год.
В жалбата
се претендира за отмяна на решението и
за отговор на конкретно поставените въпроси, като се сочи, че ЗДОИ задължава, дори информацията да не е подредена предварително в хартиен или електронен регистър, да
бъде прегледана и извлечена за необходимата допусната от ЗДОИ обществено значима цел. Твърди, че
информацията е налична при сезирания орган, а за тази , която не е налична при
него , заявлението е следвало да се препрати на компетентния орган. Сочи, че
информацията по т.7 и т.9 от подаденото от него заявление е изключително
обществено значима и не може да бъде отказана.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема становище
по съществото на спора. След приключване на делото е депозирал писмено
заявление, към което е приложил практика на съдилища и административни органи
по ЗДОИ, която според него е относима и за решаване на въпросите по настоящото
съдебно производство.
Ответникът по
жалбата –заместник главния прокурор при ВКП в съдебно заседание не се явява и
не се представлява. Депозирал е писмо с вх.№753/01.03.2017 год., в което е взел
становище, че за да е налице задължение за произнасяне на сезирания орган , е
необходимо органът да е компетентен да се произнесе по искане за достъп до
информация, както и исканата информация да има качеството на обществена по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. В тези случаи уведомяването на заявителя за
неприложимост на ЗДОИ или за липсата на качеството „обществена” на търсената информация
не следва да се приравнява на отказ за предоставяне на достъп, още повече, че
основанията за отказ са посочени в чл.37 от ЗДОИ. Излагат се конкретни
съображения за неоснователност на жалбата по всяка конкретна точка от
решението, предмет на оспорване-точки №№6, 7, 9, 13 и 15.
Настоящият състав на съда,
за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:
Производството е
започнало по подадено от С.Т.Т. до Административния ръководител на ВКП
заявление , приложено на л.33-34 от делото, с което е поискан достъп до
обществена информация по петнадесет
пункта, като пунктовете, по които е отказан достъп с постановеното решение в
частта, приета за разглеждане, са следните: с т.6 е поискана информация колко потвърдени,
отменени, изменени и върнати за доразследване акта има всеки от назначаването си досега (като се имат предвид прокурорите във ВКП); с т.7 е
поискана информация каква е средната нетна заплата на всеки за изминалата
година; с т.9 е поискана информация кои
от прокурорите са учили предмет психология по време или след следването си; с
т.13 е поискана информация колко
обвинения срещу държавни служители са потвърждавани от ВКП и колко са
приключили с осъдителни присъди – от 10.11.1989 год. по години досега; с т. 15
е поискана информация колко заявления по
ЗДОИ от граждани е имало досега от влизането на закона в сила през 2000 год.
Заявлението е
регистрирано с вх.№ГП-3892/21.12.2016 год.
Допълнително е
направено уточнение от жалбоподателя по съответните пунктове от неговото
заявление, приложено на л.5-7 от делото.
Въз основа на
заявлението е постановено Решение №3892/28.12.2016 год., с диспозитива на което на заявителя е
предоставен достъп до обществена информация в частта по т.14 – Как се казва
софтуерната система за случайно разпределение
на делата, от кога е въведена и досега имало ли е дела, касаещи нейното
използване, като информацията е поискана под формата на справка. Разпоредено е
в оспореното решение по т.2 справката да се изпрати на електронната поща на
заявителя. На л.20 от делото е приложена и самата справка с вх.№3892/28.12.2016
год.
Със същото
постановено решение, без да има нарочен диспозитив, с който се отказва достъп
до исканата информация, е прието единствено в мотивите следното:
Заявлението за
ДОИ в частта по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.10, т.11 и т.12 касае дейности и процедури, които са изцяло
в правомощията и компетентността на Висш
съдебен съвет като кадрови орган на съдебната власт. С оглед на тези изложени
мотиви и видно от писмо на л.39 от делото, заявлението за ДОИ с
вх.№ГП-№3892/21.12.2016 год. в частта по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.10,
т.11 и т.12, е изпратено по компетентност на Висш съдебен съвет, където е
заведено с вх. №ВСС-1782/29.12.2016 год. Копие от писмото е изпратено и на
жалбоподателя, видно от отбелязването върху същото. В тази част съдебното
производство по жалбата против Решение №3892/28.12.2016 год. е прекратено с
Определение №163/16.02.2017 год. на съда по настоящото дело.
В мотивите на
оспореното решение е прието в останалата част
следното: заявлението за ДОИ в частта по т.6 и т.13 касае информация за
дейността на прокуратурата и на разследващите органи, която се съдържа в
годишния доклад по чл.138а от ЗСВ, който се публикува на интернет страницата на
прокуратурата. Посочено е също в следващото изречение, че информацията по т.6 и
по т.13 от заявлението не се създава и не се съхранява в прокуратурата; заявлението
за ДОИ по т.7 и т.9 касае информация, която не е обществена по смисъла на ЗДОИ,
а лични данни, достъпът до които се предоставя по реда, предвиден в Закон за
защита на личните данни; заявлението за ДОИ по т.15 касае информация, която не
е обществена, защото не дава възможност на гражданите да си съставят мнение
относно дейността на прокуратурата. В тези цитирани по-горе пунктове настоящият
състав на съда е приел в Определение №163/16.02.2017 год., че Решение №3892/28.12.2016 год. на
заместник-главния прокурор при ВКП, с което е отказан достъп до информация по
т.6, т.7, т.9, т.13 и т.15 от подаденото
от Т. заявление, макар и този отказ да е обективиран единствено в мотивите, не
и с нарочен диспозитив, жалбата е допустима за разглеждане по същество, поради
което делото в тази част е разгледано в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
Оспореното
решение №3892/28.12.2016 год. е съобщено на жалбоподателя на 28.12.2016 год. на
посочения от него електронен адрес, видно от удостоверителен документ на л.14
от делото, а жалбата против същото е подадена също по електронен път на
11.01.2017 год. и е заведена с вх.№1925/12.01.2017 год., видно от документ на
л.2 от делото.
При горните факти
настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата в приетата от съда
за разглеждане част се явява допустима
за разглеждане по същество като подадена в установения срок, от надлежна
страна, на която е отказан достъп до информация и която има правен интерес от
оспорването.
По основателността на
подадената жалба съдът съобрази следното:
Заявлението
за достъп до обществена информация, е било адресирано до Административен
ръководител на Върховна касационна прокуратура (л.33 от делото), било е
изпратено по електронната поща на ВКП - видно от документ на л.32 е изпратено
на адреса на информационния център на ВКП, а оспореното решение е постановено
от П. Б. - заместник на главния прокурор при
ВКП, на която със заповед №РД-04-230/21.06.2016 год. на л.12 от делото са
делегирани правомощия да взема решения за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация, създавана и съхранявана при
ВКП, ВАП, НСС и администрацията на
главния прокурор, и да уведомява писмено заявителите за липсата на исканата обществена информация.
Административни ръководители на Върховна
касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура са съответните заместници
на главния прокурор при съответните прокуратури. На основание чл.139 от Закона
за съдебната власт те подпомагат главния прокурор , като последният може да им възлага свои правомощия, освен ако със
закон е предвидено друго. На посоченото правно основание главният прокурор е
възложил на един от своите заместници при ВКП да взема решения за
предоставяне или отказ за предоставяне
на достъп до обществена информация, създавана и съхранявана в ПРБ, с цитираната
заповед №РД-04-230/21.06.2016 год. на л.12 от делото. С разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ във връзка с
чл. 5 от Закона за съдебната власт е въведено правилото, че граждани и
юридически лица имат право на информация за работата на съдебната власт, като с
втората алинея е очертана рамката на задълженията на органите на съдебната
власт: длъжни са да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на
действията си по реда на ЗСВ и на процесуалните закони. С оглед изложеното
следва да се приеме, че заместникът на
главния прокурор при ВКП, е задължен
субект по ЗДОИ, поради което и на основание приложената по делото заповед №РД-04-230/21.06.2016
год. на главния прокурор на РБългария, заместникът на главния прокурор при ВКП следва
да постановява актовете във връзка с исканията за предоставяне на достъп до
обществена информация. Предвид това оспорваният акт е издаден от компетентен
орган.
Съдържанието на решението за отказ
за предоставяне на достъп е определено в чл. 38 ЗДОИ - правното и фактическото
основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за
неговото обжалване, което не означава, че актът не следва да съдържа и
предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити - наименование
на органа, наименование на акта, адресат на акта, разпоредителна част. В оспореното
решение в частта, с която е отказан достъп до информация, поискана с т.6, т.7, т.9, т.13 и т.15 от подаденото от Т. заявление, отказът
да се предостави достъп до исканата информация е обективиран единствено в
мотивите на решението, не и с нарочен диспозитив, т.е. липсва разпоредителна
част. Допуснатото нарушение не е съществено и не води до унищожаемост на акта
на самостоятелно основание. На първо място, волята на административния орган да
откаже достъп до обществена информация е ясна, макар и да не е изрично
формулирана. Все пак следва да се отбележи, че липсата на разпоредителна част
затруднява защитата на засегнатите лица и административният орган следва да се
придържа към изискванията на АПК за форма на акта.
Относно спазването на материално-правните разпоредби на закона за издаване на акта, настоящият състав на съда съобрази следното:
С т.6 от
подаденото заявление е поискана
информация колко потвърдени, отменени, изменени и върнати за доразследване акта
има всеки от назначаването си досега
(като се имат предвид прокурорите във
ВКП). Сезираният орган е отговорил, че информация за дейността на прокуратурата
и разследващите органи се съдържа в годишния доклад по чл.138а от ЗСВ, който се
публикува на интернет страницата на прокуратурата. Посочено е още, че информацията
по т.6 от заявлението не се създава и не се съхранява в прокуратурата.
Разпоредбата на чл.2, ал.1
ЗДОИ определя "обществена информация" като всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закон субекти. Безспорно информацията относно броя на потвърдените,
отменени, изменени и върнати за доразследване прокурорски актове са свързани с правомощията на прокуратурата и
касаят пряката работа на същата като структура, поради което по своето
съдържание исканата информация по тази точка е обществена такава. Разписано е
освен това в чл.138, т.11 от ЗСВ, че главният прокурор на
всеки 6 месеца представя на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на
Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена
информация за образуването, движението и приключването на преписките, а
съгласно чл.138а
от ЗСВ ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен
доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на
разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата.
Видно е от тази страница- http://www.prb.bg/bg/pub_info/dokladi-i-analizi/, че на
нея са публикувани доклади за прилагането на закона и за дейността на
Прокуратурата и на разследващите органи за 2002 год., за първото шестмесечие на
2006 год. , за 2008 год., 2009 год.,
2010 год., 2012 год., 2013 год., 2014 год., 2015 год. От прегледа на тези доклади става ясно, че
същите съдържат годишна информация за
дейността на териториалните прокуратури и за дейността на Върховна касационна
прокуратура , в т.ч. относно броя на
потвърдени, отхвърлени, изменени и върнати за доразследване актове. Не се
съдържа информация за броя им за всеки прокурор поотделно, при това от
назначаването му във ВКП. За разлика от изложените мотиви в постановеното
от АССГ решение по адм.дело №693/2017 го., приложено към настоящото, на което
жалбоподателят се позовава, в настоящия случай се иска информация за
прокурорите при ВКП и информация от вида
на процесната по т.6 не се съдържа в атестационни формуляри на всеки прокурор
поотделно, тъй като такива атестационни формуляри не се създават и не се
публикуват за прокурорите от ВКП.
Съобразно разпоредбата на чл.203 от Закона за съдебната власт, Комисията по
атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет
извършва предварително атестиране на младшите съдии, младши прокурори и младши
следователи; атестиране при придобиване
на статут на несменяемост на съдия, прокурор или следовател; периодично
атестиране на съдия, прокурор в апелативна прокуратура, следовател в окръжен
следствен отдел, административните ръководители и техните заместници извън тези
във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховна
касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура и Националната
следствена служба; извънредно атестиране
при участие в конкурс за повишаване или преместване в длъжност , участие в
избор за административен ръководител , по предложение на Инспектората към
Висшия съдебен съвет след извършена проверка и направени отрицателни
констатации за работата на проверяван съдия, прокурор или следовател; след навършване на 8-годишен стаж на
следователите по чл. 163, т. 3; само получилите положителна
комплексна оценка "много добра" следователи получават пълния размер
на възнаграждението за следовател в окръжен следствен отдел. Изрично е
разписано в разпоредбата на чл.203, ал.2 от ЗСВ, че на периодично атестиране не
подлежат съдиите във Върховния касационен съд и във Върховния административен
съд, прокурорите във Върховна касационна прокуратура и във Върховна
административна прокуратура, както и следователите в Националната следствена
служба. Следователно, информация за дейността на всеки отделен прокурор в структурата на ВКП не се създава и не се
съхранява в прокуратурата нито във връзка с изготвяне на годишните доклади за
дейността на прокуратурата, нито във връзка с атестиране на съответния прокурор.
Ето защо по
отношение данните в публикувани доклади за прилагането на закона и за дейността
на Прокуратурата и на разследващите органи за 2002 год., за първото шестмесечие
на 2006 год. , за 2008 год., 2009 год.,
2010 год., 2012 год., 2013 год., 2014 год., 2015 год. , които съдържат годишна информация за дейността на
териториалните прокуратури и за дейността на Върховна касационна прокуратура ,
в т.ч. относно броя на потвърдени, отхвърлени, изменени и върнати за
доразследване актове, приложима се явява разпоредбата на чл.26, ал.1, т.4 от
ЗДОИ – сезираният орган е следвало в нарочен диспозитив на решението в отговор на питането по т.6 да
посочи конкретния интернет адрес, където
се съхраняват или са публикувани данните, което не е сторено в оспореното
решение. Относно исканата информация за броя потвърдени, отменени, изменени и върнати за
доразследване акта за всеки прокурор
поотделно от назначаването му във ВКП, сезираният орган е изпълнил задължението
си по чл.33 от ЗДОИ и е уведомил заявителя в мотивите на постановеното решение ,
че информацията по т.6 от заявлението не се създава и не се съхранява в
прокуратурата.
С т.7 е поискана
информация каква е средната нетна заплата на всеки за изминалата година.
Сезираният орган е отговорил, че заявлението за ДОИ по т.7 касае информация, която не е обществена по
смисъла на ЗДОИ, а лични данни, достъпът до които се предоставя по реда,
предвиден в Закон за защита на личните данни. Съдът счита, че информацията по
т.7 от заявлението не съставлява лични данни, а е обществена такава. По силата
на чл. 175б и сл. от ЗСВ, прокурорите подават декларация за имущество и
интереси в страната и в чужбина относно обстоятелства посочени в тази
разпоредба, част от които обстоятелства, представляват и данни за доходите и
имущественото им състояние. Целта на това изискване е да се даде възможност на
обществото да се информира дали при изпълнение на публичните си функции тези
лица ги упражняват в обществен интерес, който е приоритетен пред личните им
интереси. Действително законът не изисква деклариране на доходите от заеманата
длъжност, но с оглед публичните функции на прокурорите, упражняващи държавното
обвинение, възнагражденията на същите следва да бъдат публични. Освен това
размерът на получаваното възнаграждение не е свързан с неприкосновеността на
личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт, като безспорно същото
се определя и изплаща въз основа на нормативни и вътрешни правила. Следователно
не се касае за лични данни, а за обществена информация. Ако ответникът е
считал, че не следва да посочва името на всеки прокурор, той е следвало само да
предостави данни за получените от прокурорите средни нетни заплати за
изминалата година. Още повече, че доколкото информацията засяга трети лица,
ответникът е следвало да поиска съгласие на съответния прокурор, което няма
данни по делото да е направил. Дори при такъв отказ, административният орган
следва да обсъди наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, което в
случая също не е сторено. В този смисъл Решение № 652 от 20.01.2016 г. по адм.д
№ 9103/2015 Г., V отд.на ВАС. Поради отказът от предоставяне на исканата
информация по т.7 от заявлението се явява незаконосъобразен.
С т.9 е поискана
информация кои от прокурорите са учили
предмет психология по време или след следването си. Сезираният орган е
отговорил, че заявлението за ДОИ по т.9
касае информация, която не е обществена по смисъла на ЗДОИ, а лични
данни, достъпът до които се предоставя по реда, предвиден в Закон за защита на
личните данни.
Предоставянето
на информация по т.9 засяга интересите на трети лица, доколкото се иска
информация за имената на прокурорите, които са изучавали психология по време
или след следването си. Достъпът до тази информация изисква изричното писмено
съгласие на засегнатите лица за предоставянето й съгласно чл. 31 от ЗДОИ. По
делото няма данни ответникът да е поискал такова съгласие от засегнатите лица,
въобще има ли такива, като в случай, че съгласие не бъде получено от някой или
всички, ответникът е разполагал с възможността по чл. 31, ал.4 от ЗДОИ да
предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не
разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице, респ. да
направи преценка дали е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на
чл.31, ал.5 от ЗДОИ за разкриването й.
Поради това съдът намира, че отказът в тази част се явява незаконосъобразен
поради неизпълнение на процедурата по чл. 31 от ЗДОИ.
С т.13 е поискана информация колко обвинения срещу
държавни служители са потвърждавани от ВКП и колко са приключили с осъдителни
присъди – от 10.11.1989 год. по години досега. Сезираният орган е отговорил, че
информация за дейността на прокуратурата и разследващите органи се съдържа в
годишния доклад по чл.138а от ЗСВ, който се публикува на интернет страницата на
прокуратурата. Посочено е още, че информацията по т.13 от заявлението не се
създава и не се съхранява в прокуратурата.
Информацията по
т.13 изисква анализ на изготвените обвинителни актове не по материя, а във
връзка със субектите на съответните престъпни деяния. Доколкото делата по този
показател биха могли да бъдат класифицирани и отнесени към групата на делата,
образувани за престъпления от особен обществен интерес, за тях се съдържа
информация по видове престъпления
(например корупционни престъпления- подкуп, престъпления по служба, стопански
престъпления ; организирана престъпност ; трафик на хора и т.н.) отново в публикуваните доклади за прилагането на закона
и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи за съответните години,
които съдържат годишна информация за
дейността на териториалните прокуратури и за дейността на Върховна касационна
прокуратура. Тук на общо основание са важими мотивите на съда, изложени във
връзка с оспореното решение по т.6 –на основание чл.26, ал.1, т.4 от ЗДОИ сезираният орган е следвало в нарочен
диспозитив на решението в отговор на
питането по т.13 да посочи конкретния интернет адрес, където се съхраняват или са
публикувани данните.
С т. 15 е поискана информация колко заявления по ЗДОИ от граждани е имало
досега от влизането на закона в сила през 2000 год. Сезираният орган е
отговорил, че заявлението за ДОИ по т.15 касае информация, която не е
обществена, защото не дава възможност на гражданите да си съставят мнение
относно дейността на прокуратурата. Съдът не споделя становището на ответника. Броят
на заявленията по ЗДОИ създава възможност на гражданите да си създадат
представа за работата на администрацията на прокуратурата, с оглед прозрачност
в дейността й. На основание чл.25, ал.3 от Закона за достъп до обществена
информация заявленията за достъп до обществена информация подлежат на
задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган, а съгласно чл.
8, ал.2, т.6 от Правилника за администрацията на прокуратурата на РБългария, главният
секретар, който ръководи администрацията на главния прокурор и e на негово
пряко подчинение, осигурява откритост и
достъпност на дейността на администрацията на Прокуратурата на Република
България и организира достъпа до информация в съответствие с разпоредбите на
Закона за достъп до обществена информация. Следователно, касае се за обществена информация със служебен характер,
достъпът до която е свободен. Поради което в тази част процесното решение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното съдът
намира, че е налице незаконосъобразност на оспореното решение в частта, с която
органът е отказал достъп до обществена информация по заявлението на Т. по т.6, т.7, т.9, т.13 и т.15 и с допустима
жалба в която част съдът е бил сезиран. В тези части постановеното решение
следва да бъде отменено и да се изпрати преписката на сезирания орган за
произнасяне по подаденото заявление по т.6, т.7, т.9, т.13 и т.15 , като се
съобразят от органа изложените от съда мотиви.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3892/28.12.2016
год. на заместника на главния прокурор
при ВКП в частта, с която е отказан достъп до обществена информация, поискана с т.6, т.7, т.9, т.13 и т.15 от заявление с вх.№ГП-3892/21.12.2016 год. , подадено от С.Т.Т..
ИЗПРАЩА административната
преписка на заместника на главния прокурор при ВКП, да се произнесе с решение
по т.6, т.7, т.9, т.13 и т.15 от заявление с вх.№ГП-3892/21.12.2016 год. ,
подадено от С.Т.Т., при съобразяване мотивите на съда.
РЕШЕНИЕТО може да се
оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщението.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/