ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163

гр.Плевен, 16.02.2017 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №93 по описа на Административен съд – Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от С.Т. ***, против отказ на административния ръководител на Върховна касационна прокуратура София да му предостави достъп до обществена информация, поискана със заявление от 19.12.2016 год.

В изпълнение на съдебно определение жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса за образуване на делото ; подписал е подадената жалба против оспореното решение и е уточнил , че обжалва същото във всички негови „липсващи части и отговори спрямо моите в заявлението” с изключение на частта от решението, с което е предоставен достъп до поисканата информация със заявлението на Т. по т.14.

Заместникът на главния прокурор при ВКП е представил по делото преписката по издаване на оспореното решение, от която се установява следното: Т. е подал заявление от 19.12.2016 год. , регистрирано при органа с вх.№ГП-№3892/21.12.2016 год., с което е поискал достъп до информация по петнадесет точки, като е изпратил същото по електронен ред.

Сезираният орган се е произнесъл с Решение №3892/28.12.2016 год., с диспозитива на което е предоставил достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх.№ГП-№3892/21.12.2016 год.в частта по т.14-„Как се казва софтуерната система за случайно разпределение на делата?” под формата на справка, която да бъде изпратена на посочения от заявителя електронен адрес. По делото на л.44 е приложена и самата писмена справка и данни на л.45,че същата е изпратена на електронната поща на заявителя. Предвид, че в тази част искането на заявителя е удовлетворено изцяло от сезирания орган и предвид уточнението на Т. в заявление вх.№586/15.02.2017 год. на л.49 , че обжалва решението във всички негови „липсващи части и отговори спрямо моите в заявлението” с изключение на частта от решението, с което е предоставен достъп до поисканата информация със заявлението на Т. по т.14, съдът приема, че не е сезиран с жалба против Решение №3892/28.12.2016 год. в частта, в която е предоставен достъп до информацията, поискана със заявлението на Т. по т.14, поради което в тази част съдът не дължи произнасяне.

В същото постановено Решение №3892/28.12.2016 год., без да има нарочен диспозитив, с който се отказва достъп до исканата информация, е прието единствено в мотивите следното:

1. Заявлението за ДОИ в частта по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.10, т.11 и т.12 касае дейности и процедури, които са изцяло в правомощията и компетентността на Висш съдебен съвет като кадрови орган на съдебната власт. С оглед на тези изложени мотиви и видно от писмо на л.39 от делото, заявлението за ДОИ с вх.№ГП-№3892/21.12.2016 год. в частта по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.10, т.11 и т.12, е изпратено по компетентност на Висш съдебен съвет, където е заведено с вх. №ВСС-1782/29.12.2016 год. Копие от писмото е изпратено и на жалбоподателя, видно от отбелязването върху същото.

В тази част касателно информацията по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.10, т.11 и т.12 от заявлението, с която органът не разполага, заявлението е препратено своевременно на компетентния административен орган. В тази част нито в Решение №3892/28.12.2016 год., нито в писмо с вх.№ГП-№3892/21.12.2016 год. на л.39 от делото е обективиран отказ за достъп до обществена информация, а решението в тази част и писмото имат уведомителен характер, тъй като исканата от жалбоподателя информация не е създавана и съхранявана от сезирания орган, а се съхранява при друг орган-ВСС. Съгласно правилото на  чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. Писмото с характер на уведомление и решението в тази част също с характер на уведомление не съставляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Задълженият субект не може да откаже достъп до обществена информация, с която не разполага, не е създадена и не е съхранявана от него, като в писмото изрично е посочен задължения субект, който разполага с обществената информация и в тази част заявлението му е препратено за произнасяне по компетентност. Ето защо в тази част – решение №3892/28.12.2016 год., с което, макар и само в мотивите да е описано,че заявлението се препраща на компетентния орган за произнасяне по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.10, т.11 и т.12, няма акт - годен предмет на оспорване, поради което жалбата срещу тази част от решението се явява недопустима за разглеждане по същество. В тази част производството по жалбата следва да бъде прекратено.

2. Заявлението за ДОИ в частта по т.6 и т.13 касае информация за дейността на прокуратурата и на разследващите органи, която се съдържа в годишния доклад по чл.138а от ЗСВ, който се публикува на интернет страницата на прокуратурата. Посочено е също в следващото изречение, че информацията по т.6 и по т.13 от заявлението не се създава и не се съхранява в прокуратурата;

3.Заявлението за ДОИ по т.7 и т.9 касае информация, която не е обществена по смисъла на ЗДОИ, а лични данни, достъпът до които се предоставя по реда, предвиден в Закон за защита на личните данни;

4. Заявлението за ДОИ по т.15 касае информация, която не е обществена, защото не дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на прокуратурата.

В тези три пункта - 2, 3 и 4 Решение №3892/28.12.2016 год. на заместник-главния прокурор при ВКП, с която е отказан достъп до информация по т.6, т.7, т.9, т.13 и т.15 от подаденото от Т. заявление, макар и този отказ да е обективиран единствено в мотивите, не и с нарочен диспозитив в оспореното решение, жалбата е допустима за разглеждане по същество, поради което делото в тази част следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т. ***, против Решение №3892/28.12.2016 год. на заместник-главния прокурор при ВКП, с която е отказан достъп до информация по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.10, т.11 и т.12 от заявление с вх.№3892/21.12.2016 год. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №93 по описа на Административен съд –Плевен за 2017 год. в тази част. В прекратителната част ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Върховен административен съд.

НАСРОЧВА административно дело №93/2017 год. по жалбата на С.Т. ***, против Решение №3892/28.12.2016 год. на заместник-главния прокурор при ВКП, с която е отказан достъп до информация по т.6, т.7, т.9, т.13 и т.15 от заявление с вх.№3892/21.12.2016 год., за разглеждане в открито съдебно заседание на 31 март 2017 год. от 13,30 часа.

КОНСТИТУИРА страните в настоящото производство: в качеството на жалбоподател С.Т. ***, като ответник- заместник-главния прокурор при ВКП.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от жалбата на ответника.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в 14-дневен срок от получаване на препис от жалбата да представи писмен отговор по жалбата и да сочи доказателства, както и да представи писмените, с които разполага.

УКАЗВА на жалбоподателя, че следва да установи наличието на предпоставките за издаване на позитивен за него акт, на основание чл.170, ал.2 от АПК.

Определението не подлежи на оспорване в тази част.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: