Р E Ш Е Н И Е

№ 123

гр.Плевен, 28 Март 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина И.

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 91 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 116 от 02.12.2016 г., постановено по нахд № 336/2016 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № 277 от 20.09.2016 г. на Началника на Митница гр.Свищов, с което на А.И.Х. ***, ЕГН **********, на основание чл.123 ал.1 пр.1, чл.124 ал.1 и чл.128 ал.3 от ЗАДС, във връзка с чл.24 и чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.123 ал.1, пр.1 от ЗАДС затова, че при извършена на 05.04.2016 г. проверка в търговски обект – хранителен магазин, стопанисван от „Геомикс 96“ ЕООД е установено, че А.И.Х. – продавач-консултант в проверявания обект, държи в дамска чанта под търговския рафт подробно описани акцизни стоки – 15 кутии цигари, без да са облепени с български акцизен бандерол.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А.И.Х., която не отрича, че е държала акцизни стоки без бандерол, но твърди, че акцизните стоки са в малко количество, за нейни лични нужди и е оказала пълно съдействие при извършената проверка и съставянето на АУАН. Счита, че нарушението представлява маловажен случай. Сочи, че до този момент не е санкционирана за подобни нарушения. Навежда доводи, че е с минимална заплата, а е вдовица и синът й е студент, както и че е с намалена работоспособност 50 %, поради което не може да плати глобата по наложеното й наказание. Моли съда да бъде освободена от административно наказателна отговорност.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, , по същество моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание за ответника по касационната жалба – Митница – Свищов представител не се явява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 277/20.09.2016 г. на Началника на Митница град Свищов, на основание чл. 123, ал. І, пр. І, чл. 124, ал. І и чл. 128, ал. 3 от ЗАДС, вр. с чл. 24 и чл. 53 от ЗАН , на Х. е било наложено наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. Съдът взел предвид приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители в РУ- град Червен бряг и направил извод, че от същите безспорно се установява, че на процесната дата в търговски обект – хранителен магазин, стопанисван от „Геомикс 96“ ЕООД, ЕИК 203253498, находящ се в гр. Червен бряг, ул. „Искър“ № 6, Х. –продавач-консултант в магазина, съхранявала 15 бр. кутии цигари без валиден български акцизен бандерол. Съдът направил извод, че така установена фактическата обстановка изпълнява състава на деянието, за което е ангажирана отговорността на Х. и приел за установено, че на процесната дата, време и място Х. е извършила нарушението, за което е санкционирана. Изложил мотиви, че производството по издаване на НП е образувано въз основа на Постановление на РП за отказ да се образува досъдебно производство, и поради това, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения, обуславящи незаконосъобразността на обжалваното постановление, счел проведеното производство за законосъобразно. Съдът изложил още мотиви, че при определяне вида и размера на наложеното наказание административно наказващият орган е съобразил правилно нормата от закона и ниската степен на обществена опасност на дееца и е наложил наказание в размер на минимума. На тези основания съдът потвърдил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, които, макар и лаконични, съдържат извод за извършено нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове. Тези изводи на съда са изведени след анализ на приложените по делото доказателства, като съдът е дал обоснован отговор на въпроса кои от тези доказателства кредитира.

В конкретния случай на Х. за извършеното нарушение е наложена глоба на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС. Съгласно посочения текст от ЗАДС, физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и не се оспорва от касатора, че на 05.04.2016 год. при извършена проверка в търговски обект-хранителен магазин Х. държи в дамска чанта под търговския рафт акцизни стоки-тютюневи изделия (цигари)-десет броя кутии цигари марка „PINE BLUE” и пет броя кутии цигари „SIR”, общо петнадесет броя кутии цигари, без да са облепени с български акцизен бандерол съгласно изискванията на ЗАДС. За целите на реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, законът след промяната с ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. не изисква помещението, в което се държат акцизни стоки, да съставлява търговски обект. Изпълнителното деяние се изразява в „държане” на акцизни стоки, което, за да бъде осъществено, е достатъчно необлепените с акцизен бандерол стоки да се намират в обекта, без да е необходимо да се упражняват каквито и да било фактически и/или правни действия с тях-напр. да се консумират или да се продават. Фактът, че физическото лице държи тютюневи изделия означава, че същите следва да са в съответствие с нормативно установените изисквания на закона, а именно следва да са облепени с акцизен бандерол. Наведените доводи, че цигарите се държат не с цел продажба, а са предназначени за лична нейна консумация, са неотносими към съставомерността на деянието. Достатъчно е същите да се държат, като законът се разграничава към конкретната цел, с оглед на която се осъществява това държане. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС формулира няколко отделни състава на административно нарушение и в конкретния случай това е „държи” акцизни стоки – тютюневи изделия , необлепени с акцизен бандерол. Т.е. констатираното наличие на акцизна стока, липсата на бандерол върху нея и факта на физическото съхраняване на стоката в съответното помещение, независимо от целта на това съхранение, са достатъчни за съставомерността на нарушението. В хода на административнонаказателното производство Х. не е оспорила обстоятелството, че се касае за тютюневи изделия-цигари, едва с депозираното писмено становище по съществото на спора пред РС е възразила, че не е установено дали се касае за тютюневи изделия. Следва да се има предвид, че в хода на проведеното административно наказателно производство същата е дала писмени обяснения, в които самата тя е описала, че се касае за цигари, които е посочила, че са предназначени за лична консумация, но факта, че се касае за тютюневи изделия е установено и от неоспорените докладни записки на полицейските служители. Предвид изложеното, правилни са изводите на РС, че Х. е извършила нарушение на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, поради което законосъобразно й е наложена санкция глоба.

Неоснователно е обаче възражението в касационната жалба, че извършеното деяние съставлява маловажен случай на административно нарушение. В ЗАДС законодателят е предвидил за кои нарушения е възможно да бъде приложен института "маловажен случай", като нарушенията по чл.123 са изрично посочени. В нормата на чл. 126б ЗАДС е предвидена законова възможност при "маловажни случаи" на административни нарушения да се налага глоба в размерите, предвидени по чл.39 ал.2 от ЗАНН, като в ал.2 е посочено, че маловажни случаи са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. Двойният размер на дължимия акциз върху намерените в Х. цигари е 127, 50 (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинка). Следователно е неприложим института "маловажен случай" за извършеното нарушение и като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно решение. От друга страна касаторът не е приложила доказателства за обстоятелствата, релевантни за преценката за законосъобразността на наложената санкция и приложението института на „маловажен случай” (решение на ТЕЛК , удостоверение за сем.положение, удостоверение от уч.заведение, в което учи синът й) , но в случая, дори да беше приложила такива, те не биха могли да обосноват нито намаляване размера на наложеното наказание, което е определено в минимален размер, нито биха обосновали освобождаване от отговорност, тъй като обуславящ в случая за тази преценка е двойният размер на дължимия акциз. Не без значение е обстоятелството, че деянието по чл.123, ал.1 от ЗАДС е своеобразна простъпка, засягаща установените общи правила във връзка с функциониране икономиката на държавата, осъществяваната стопанска дейност. Чрез запретяването му държавата защитава своето право да събере определен (еднократен, косвен и специфичен) данък - акциз, което се удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол и следователно охраняваният интерес е постъпването на лимитирана парична сума в държавната хазна. Запретеното поведение, предмет на разглеждане в конкретния казус сочи на невнесен дължим акциз за 15 кутии цигари, който по своите количествени и финансови параметри съставлява несъбрано държавно вземане, и въпреки че само по себе не е толкова значително по размер, то е определящо при преценката за приложимост на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Безспорно установеният стойностен изразител на маловажността на деянието обаче, е в пряка зависимост с целта на ЗАДС, свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението - акцизни стоки по см. чл. 4, т. 2, във вр. с чл. 2 от ЗАДС и са свързани с опасност за здравето на гражданите от подобни стоки без акцизен бандерол, предвид неустановения произход и състав на вложените в тях продукти. Последото обуславя специфичния характер на извършеното деяние, чиято обществена опасност и вредоносни последици са несъизмерими с конкретната стойност на незаплатения акциз.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116 от 02.12.2016 г., постановено по нахд № 336/2016 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.