Решение по Административно дело 90/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 198

гр.Плевен, 16 Май 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №90 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от П.З.С. ***, против Заповед №РД-11-2/10.01.2017 год. на кмета на община Червен бряг, с която е разпоредено премахване на „Постройка” с идентификатор 80501.802.243.5 по КККР на гр.Червен бряг, находящ се в гр.Червен бряг, УПИ ХI-909, кв.41 по ЗРП на гр.Червен бряг.

В жалбата се твърди, че с НА №75/2011 год. С. е закупил от „ТЕРРА2000” ООДгр.Червен бряг ½ ид.част от УПИ ХI-909, кв.41, съответстващо на ПИ с идентификатор 80501.802.243, ведно с първи жилищен етаж и ½ ид.част от двуетажна жилищна сграда, селскостопанска сграда с идентификатор 80501.802.243.5 (процесната пристройка), в т.ч. ½ ид.част от масивна бетонова ограда на парцела откъм улицата. Твърди, че от закупуването на така описания имот до настоящия момент той и семейството му не са извършвали никакви строителни дейности в парцела . Твърди, че дружеството –техен праводател е придобило имота от з.стр. Т., който в момента е собственик на ½ ид.част от парцела, втория етаж на жилищната сграда, гараж, лятна кухня и павилион, в т.ч. на другата половина от оградата. Според С. *** твърди, че всички сгради в имота са търпими - и на жалбоподателя, и на з.стр., с изключение на пристройката, предмет на премахване с оспорената заповед и оградата, за която също има издадена заповед за премахване. Счита, че въпросът за законността на строителството не е изследван задълбочено, като частта от процесната стопанска сграда над 17 кв.м. до 23 кв. м. съставлява търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят П.З.С. се представлява от адв.И.Д. с надлежно пълномощно на л.167 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспорената заповед. Твърди, че за процесната сграда вероятно съществуват строителни книжа, които не са запазени, счита същата за търпим строеж и на това основание-неподлежащ на премахване.

Ответникът-кметът на община Червен бряг е депозирал по делото становище с вх.№853/10.03.2017 год. за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че въз основа на подадени множество сигнали, нарочно назначена комисия от служители на община Червен бряг е извършила проверка за законността на изградените в УПИ имоти, поискала е от собствениците строителни книжа. Относно процесната пристройка, представляваща имот с идентификатор 80501.802.243.5 строителни книжа не са представени, поради което е издадена заповед за премахване на незаконната пристройка. В заключение моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно на л.169 от делото, която оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена същата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Заинтересованата страна П.С.Т. в съдебното заседание по съществото на спора не се явява и не се представлява. За нея е депозирано становище да се даде ход на делото и да се разгледа в тяхно отсъствие, от упълномощен адвокат В. с надлежно пълномощно на л.211 от делото.

Заинтересованата страна Т.Г.Т. в съдебно заседание се явява лично и оспорва жалбата.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят се легитимира като собственик с НА №75/2011 год. на л.12 от делото, на ½ идеална част от поземлен имот с площ 607 кв.м., находящ се в гр.Червен бряг, ул „Княз Борис I”№53 с идентификатор №80501.802.243, която ще се използва в източната половина на дворното място, заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ от 86 кв.м. с идентификатор №80501.802.243.1 и селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 23 кв.м. с идентификатор 80501.802.243.5. Този имот С. е придобил от „ТЕРРА-2000” ООД гр.Червен бряг, което дружество от своя страна е придобило същия имот с НА №62/2006 год. от з.стр. Т.Г.Т. и С. Д. И..

Въз основа на постъпила жалба с вх.№44-Т-190(3)/24.10.2016 год. от жалбоподателя до кмета на община Червен бряг, последният е издал Заповед №РД-11-183/14.11.2016 год. на л.27, с която е назначил поименно определена комисия от служители в общината за извършване на проверка относно законността на изградените сгради, постройки и съоръжения, находящи се в УПИ ХI-909, кв.41 по ЗРП на гр.Червен бряг, собственост на Т.Г.Т. с НА №286/1975 год. и на П.З.С. с НА №75/2011 год. Заповедта е доведена до знанието на С. и Т., видно от писмо на л.25 от делото и служебни бонове от Еконт. С писмо рег.№ 44-П-542/21.11.2016 год. кметът на община Червен бряг е изискал от жалбоподателя и з.стр. Т. да представят строителни книжа за сгради с идентификатори 80501.802.243.2, 80501.802.243.3, 80501.802.243.4, 80501.802.243.5 и оградата, изградена на уличната регулация с улици „Княз Борис I” и „Хан Кубрат”. На 09.12.2016 год. работна група от община Червен бряг е извършила проверка на строеж „Постройка на допълващото застрояване” с идентификатор 80501.802.243.5 по КККР на гр.Червен бряг, находяща се в гр.Червен бряг, УПИ ХI-909, кв.41 по ЗРП на гр.Червен бряг. За извършената проверка е съставен Констативен акт №20/09.12.2016 год. на л.20-22 от делото, в който е отразено още, че строежът е собственост на П.З.С. съобразно НА №75/2011 год. Проверката е извършена в негово присъствие. Описано е,че не са представени строителни книжа и документи. Изпълнението на строежа е описано по следния начин-постройка на допълващото застрояване, изградена до гараж в същия имот, с размери 4,50м. на 5,00м. Строежът представлява монолитна конструкция с двукрила метална врата и покривна плоча от стоманобетон. Видно от л.22 от делото, жалбоподателят е отказал да подпише КП със забележка ”т.к. не съм строил нищо”. По КП в установения от закона срок не са постъпили възражения.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-11-2/10.01.2017 год. на кмета на община Червен бряг, с която е разпоредено П.З.С. да премахне „Постройка на допълващото застрояване”, едноетажна с идентификатор 80501.802.243.5 по КККР на гр.Червен бряг, с размери 5,50 м. на 5,00 м., находяща се в гр.Червен бряг, УПИ ХI-909, кв.41 по ЗРП на гр.Червен бряг, изградена до гараж в същия имот и представляваща монолитна конструкция с двукрила метална врата и покривна плоча от стоманобетон. Тази заповед е предмет на оспорване в настоящото производство, връчена е на С. на 13.01.2017 год., видно от обратна разписка на л.16 от делото, а жалбата против същата е подадена на 23.01.2017 год. чрез административния орган и е заведена с вх.№44-П-21.

При така установените факти, съдът прави следните правни извод:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта за премахване, против годен за оспорване индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесната сграда според описаното в оспорената заповед съставлява „Постройка на допълващото застрояване”, едноетажна с идентификатор 80501.802.243.5 по КККР на гр.Червен бряг, с размери 5,50 м. на 5,00 м., находяща се в гр.Червен бряг, УПИ ХI-909, кв.41 по ЗРП на гр.Червен бряг, изградена до гараж в същия имот и представляваща монолитна конструкция с двукрила метална врата и покривна плоча от стоманобетон. Следователно, касае се за постройка на допълващото застрояване, попадаща в обхвата на чл.41, ал.2, чл.42, ал.1 и чл.46, ал.1 от ЗУТ, поради което и на основание чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи е шеста категория, поради което разпореждането за премахването й е от компетентността на кмета на общината, който е и издател на заповедта.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване. Сградата, категоризирана като незаконен строеж, е индивидуализирана еднозначно, посочено е , че е изградена без изискващите се по закон строителни книжа. Разпоредено е с диспозитива на оспорената заповед незаконният строеж да се премахне от собственика на самата постройка и съсобственик на поземления имот, в който се намира строежа.

Спазена е процедурата по издаване на заповедта. Действително, в хода на проведеното административно производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не е била конституирана като страна съпругата на настоящия жалбоподател-П.С.Т., която е съсобственик както на процесния строеж, така и на поземления имот, в който се намира същия, придобити с покупка по време на брака с жалбоподателя , видно от НА№75/2011 год. на л.12 и удостоверение за граждански брак на л.170 от делото. Последното съставлява нарушение на процедурата при издаване на заповедта, но не е от категорията на съществените и не обуславя отмяна на заповедта на това самостоятелно основание, тъй като същата е конституирана като заинтересована страна в съдебното производство с протоколно определение от откритото съдебно заседание на 31.03.2017 год., на същата са изпратени преписи от съдебните книжа, дадена й е възможност да изрази становище и да представя доказателства, но такива, оспорващи или оборващи констатациите на административния орган, з.стр. Т. не е представила в хода на съдебното производство. Константна е съдебната практика по въпроса, че съществено процесуално нарушение е само онова, което, ако не е било допуснато, би довело до различен от постановения резултат. С писмо рег.№ 44-П-542/21.11.2016 год. кметът на община Червен бряг е изискал от жалбоподателя и з.стр. Т. да представят строителни книжа за сгради с идентификатори 80501.802.243.2, 80501.802.243.3, 80501.802.243.4, 80501.802.243.5 и оградата, изградена на уличната регулация с улици „Княз Борис I” и „Хан Кубрат”, каквито не са представени, т.е. дадена е възможност на страните за активно участие в административния процес и за представяне на доказателства. Спазена е и разписаната в чл.225а, ал.2 от ЗУТ процедура - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за несъобразена с приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза строежът е категоризиран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Не се спори между страните , че за сградата - предмет на премахване с оспорената заповед няма издадени одобрени проекти и разрешение за строеж , тъй като такива не са приобщени към делото. Тази констатация безспорно категоризира процесната сграда като незаконна по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Изключение от това правило е предвидено в §127, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.), съгласно която норма строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Следователно, за да се установи дали сградата е в режим на „търпимост” и не подлежи на премахване, въпреки липсата на строителни книжа, следва да се изяснят няколко въпроса: сградата-предмет на премахване да съставлява строеж; строежът да е изграден до 31.03.2001 год. ; да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта. За да се отговори на тези въпроси, следва да се изясни какво представлява процесния строеж и какви промени е претърпял във времето щото да има вида съобразно описанието в оспорената заповед, както и кога са станали промените със същия и в какво се изразяват те.

По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза от ВЛ- строителен инженер, заключението на която съдът кредитира с доверие като обективно, безпристрастно, компетентно и съответно на останалите събрани по делото доказателства. От същото се установява, че обектът, предмет на премахване с оспорената заповед, съставлява „постройка на допълващото застрояване”, изпълнена е свободно в северната част на имот с идентификатор 80501.802.243 и е долепена източно до съществуващ гараж; обектът е с предназначение селскостопанска сграда и се използва за съхранение на инвентар; обектът е с основи от бетон, ограждащи тухлени стени и едноскатен покрив от стоманобетонова плоча; постройката е със застроена площ 23кв.м., средна височина до билото 1,90 м., изградена е със съвременни материали-единични и решетъчни тухли, бетон и армировка. Така описан, обектът е квалифициран от ВЛ С. като „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Следователно, първата предпоставка - обектът на премахване да е строеж, е налице.

Налице е и втората изискуема от закона предпоставка-строежът във вида, в който е описан в процесната заповед, е изграден до 31.03.2001 год. Отново от заключението на изслушаната експертиза, от приложените по делото скици и копия от планове се установява, че обектът е изпълнен на два етапа : първоначално е била построена масивна стопанска сграда с площ от 13,75 кв.м., изпълнена преди 1989 год., когато е одобрен ЗРП на гр.Червен бряг със Заповед №797/1989год., а в последствие първоначалната сграда е достроена до 23 кв.м. на север, което е станало в периода 1994-2005 год., когато е одобрена и кадастралната карта на гр.Червен бряг със Заповед №РД 18-2/20.01.2005 год. ВЛ твърди, че основната сграда от 13,75 кв.м. , която е била баня и тоалетна, е имала три ограждащи зида и врати, а за да се дострои до 23 кв.м. , единият зид е премахнат и старата постройка от 13,75 кв. и достроената до 23 кв.м. са обединени в една. На отговор на въпрос на з.стр. Т. ВЛ отговаря, че в момента процесната постройка е една, с четири ограждащи зида, една метална врата от юг, стоманобетонна покривна конструкция, с наклон, бетонни основи и тухлени ограждащи зидове, няма междинни, няма оградни зидове. При разпита си ВЛ в съдебно заседание на 04.05.2017 год. съобщава още , че според нея допълнението към основната сграда от 13,75 кв. до 23 кв.м. е строено доста преди 2000 год., тъй като е била санитарно помещение още когато са обособени двете жилища. Самата заинтересована страна Т.Т. в съдебното заседание на 04.05.2017 год. заявява, че „новото дострояване до 23 кв.м. е построено преди 1980 год. и всичко това е санитарния възел на цялата сграда” В този смисъла са и показанията на разпитания свидетел Ц.Ц., съсед на жалбоподателя и на з.стр.Т., който твърди при разпита си в съдебно заседание, че т.нар. „стопанска сграда” я е строил „навремето дядо Г.”, имайки предвид бащата на з.стр. Т.. Съобщава, че е била построена за баня, тоалетна и перално помещение, преградени със стени и с плоча отгоре. Съобщава , че и в момента сградата съществува в този вид, единствено „П. е бутнал преградните стени и е станало общо помещение”, имайки предвид вътрешни стени. Твърди, че външни стени не са събаряни. Показанията на свидетеля Д.Д. съдът преценява като неотносими за изясняване на един от основните въпроси относно годината на завършване на строежа във вида, в който е тя съобразно процесната заповед, тъй като според свидетеля неговите първи впечатления от сградата в този вид са от 2006 год. и насетне, поради което неговите показания не могат да внесат яснота относно годината на дострояване до 23 кв.м. Следователно и от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесната сграда, във вида, в който е описана в оспорената заповед, е била изградена на два етапа- в първоначални си вид от 13,75 кв. , а в понастоящем съществуващия-23 кв.м., много преди 31.03.2001 год.

Последната предпоставка на закона също е налице –процесният строеж, описан в оспорената заповед като предмет на премахване е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, както и по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта. Това се установява при разпита на ВЛ в съдебното заседание на 04.05.2017 год., което съобщава, че т.нар.”стара сграда” от 13,75 кв.м. е била допустима съобразно техническите правила и норми, когато е била строена и съобразно ЗУТ. Според ВЛ сега са достроени три ограждащи зида и като е съборен единият зид от старата е станала една сграда, новата достроена е пристройка, защото е използвана конструкцията на старата постройка, тя според ВЛ също е допустима съобразно техническите правила и норми, отговаря на постройка на допълващо застрояване, построена е на необходимите отстояния. Спорният поставен от заинтересованата страна въпрос е относно премахването на вътрешен зид в процесната сграда, което не се отрича и от пълномощника на жалбоподателя. С премахването на този вътрешен зид обаче, обема на процесната сграда не се променя пространствено, и според ВЛ не се намалява носимоспособността на цялата сграда, тъй като има носеща греда, а самият зид е преграден зид. За пояснение ВЛ обяснява в с.з., че носещата конструкция на една сграда се състои от основи, колони, греди и плоча, всички зидове-ограждащи или преградни, нямат носещи функции. Според ВЛ като е премахната вътрешна преградна стена, не се намалява носимоспособността, защото гредата е носеща, зидът „не носи, не подпира”, като ограждащите и преградните зидове не играят носеща роля.

Ето защо, налице са предпоставките на § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.,), съгласно който текст строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Ето защо , като не се е съобразил с тази разпоредба и като не е изследвал въпроса за търпимостта на строежа, за който се доказа в с.з., че е търпим, административният орган е нарушил закона, което обуславя отмяна на оспорената заповед на това основание.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите, направени и доказани с разходооправдателни документи разноски общо в размер на 310 (триста и десет) лева, от които заплатена д.т. за образуване на делото в размер на 10 (десет) лева-л.44, депозит за ВЛ в размер на 100 (сто)лева-л.198 и договорено и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 200 (двеста) лева-адв.пълномощно на л.167 от делото.

Останалите заинтересовани страни не са претендирали разноски.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на П.З.С. ***, Заповед №РД-11-2/10.01.2017 год. на кмета на община Червен бряг, с която е разпоредено премахване на „Постройка” с идентификатор 80501.802.243.5 по КККР на гр.Червен бряг, находящ се в гр.Червен бряг, УПИ ХI-909, кв.41 по ЗРП на гр.Червен бряг.

ОСЪЖДА Община Червен бряг да заплати на П.З.С. *** разноски по делото общо в размер на 310 (триста и десет) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: