Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

гр. Плевен, 7 Април 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 84/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Прит АС” ЕООД – Плевен, представлявано от управителя А. С. срещу Решение № 186 от 14.12.2016 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 215/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно НП № 198283-F212521/21.06.2016 г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, с което на „Прит АС” ЕООД – Плевен на основание чл. 185 ал.2, вр. чл. 185 ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 118 ал.4 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, затова че при извършена проверка на 13.05.2016г. в търговски обект – снек бар, находящ се в гр. Кнежа, ул. „Марин Боев” № 65, стопанисван и експлоатиран от дружеството е установена от фискалното устройство разчетна наличност в размер на 23.10 лв., а фактическата наличност съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 35.50 лв. - разлика в размер на 12.40 лв., които не са отразени чрез ЕКАФП като „служебно въведени” в касата суми.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и несправедливост на наказанието - касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Сочи, че съдът не е обсъдил всички доводи и не е подложил на анализ и преценка изтъкнатите съображения относно действията на служителите на НАП, които са действали „под прикритие” и провокирали сервитьора като създали предпоставки за извършване на административно нарушение, чрез предоставяне на бакшиш в размер на 0,30 лв. като непосредствено след това са се легитимирали и така не са дали възможност на сервитьора да отрази бакшиша в касовия апарат. Районният съд не е обсъдил доводите за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че се касае за маловажен случай на нарушение предвид, че неотразената сума е значително по-малка от размера на наказанието и то се явява несправедливо.

Ответникът по касация – ТД на НАП – В. Търново, чрез юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че действията на органите по приходите при проверката са правомерни като липсват данни да са въвели в заблуждение служителите в обекта по време на контролната покупка. По отношение на чл. 28 от ЗАНН се позовава на установената практика на АС – Плевен и счита, че не е налице маловажен случай на нарушение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Кнежа е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Правилно Районен съд – Кнежа е приел за безспорно доказано от доказателствата по делото визираното нарушение, както и че липсват съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, а наложеното наказание е правилно определено и чл. 28 от ЗАНН е неприложим. Съдът подробно и аргументирано е обсъдил доводите на страните, събраните доказателства и извел фактически и правни изводи, съответни на материалния закон.

Безспорно е установено, че при проверка на 13.05.2016г. в търговския обект е установена разлика в размер на 12.40 лв. между въведената касова наличност във фискалното устройство и намерената в касата фактическа парична наличност.

Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, която съдържа задължение за търговците извън случаите на продажби, за всяка промяна на касовата наличност, включително въвеждане на пари в касата, да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” суми. Намерената парична сума в касата е вповече от отчетената от фискалното устройство, а видно от приложения при проверката дневен финансов отчет на фискалното устройство за 13.05.2016г., то разполага с операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но наличните суми не са били въведени служебно през деня, нито са били отчетени като извършени продажби с издаването на фискален касов бон.

Проверката е извършена след контролна покупка, след която служителите на НАП са се легитимирали и извършили проверка на касовата наличност. Описа на касовата наличност е извършен от служител на дружеството – св. П. Б. – сервитьор. Нейните обяснения подкрепят изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка, а именно че част от наличните суми не са били служебно въведени чрез фискалното устройство, каквото е законовото изискване, когато те не са резултат от извършени продажби. Установената като разлика сума в размер на 12,40 лв. е повече от дадения по твърденията на сервитьорката бакшиш от 0,30 лв. от данъчните служители и представлява повече от половината от наличния оборот към момента на проверката – 10.30 ч., което опровергава тезата за подтикване към извършване на нарушение и доводите за маловажността на деянието.

Затова неоснователни са доводите, че се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е извършено за първи път, не са произтекли вреди за фиска, което е било съобразено при определяне на наказанието като на осн. чл. 185 ал.2 от ЗДДС вр. чл. 185 ал.1 от ЗДДС на търговското дружество е наложено минималното предвидено наказание „имуществена санкция” в размер 500 лв. Тези обстоятелства са обсъдени и правилно са били съобразени от първоинстанционния съд.

По изложените съображения решението на Районен съд – Кнежа е правилно, не са налице касационни основания за неговата отмяна и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 186 от 14.12.2016 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 215/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.